Избори в САЩ 2020: Цели и задачи
Тръмп е безусловният ситуационен съдружник на Русия (и Путин, схваща се), както и на Китай (за него по-късно) за идващите пет години - изборният цикъл до 2024 година (Китай е обвързван единствено косвено), се споделя в настоящ коментар, представен от pogled.info.
Съединените щати (Тръмп) и Русия (Путин) имат обща цел: смазване на интернационалните финансисти, които унищожават индустриалния бранш и са открили забранителни правила за дълготрайното кредитиране.
Всеки банкер и вложител ще каже без съмнение: в случай че има безвъзмездни пари, кредитирането на индустриалния бранш за него е нерентабилно, защото целият евентуален марж се изяжда от нормите на наложителните запаси.
Финансистите са открили общо предписание: индустриалният бранш е най-рисковата инвестиция. Това важи изключително за построяването на съществени нови фабрики, защото се счита, че всички, даже и най-новите технологии, по които е построено предприятието, най-вероятно ще остареят сега на стартирането и продуктите ще бъдат никому ненужни.
Заемите би трябвало да се дават на бързи схеми и започващи компании, участващи във валутни и борсови покупко-продажби. Това са минимум рисковите и най-печелившите интервенции. Ето за какво в Съединените щати цялата финансова ликвидност, хвърлена на пазара, неотложно води до нарастване на показателите на акциите.
Цялата инфраструктура, която не обезпечава директна облага, е обвързване на страната и единствено на страната. В същото време транснационалните корпорации въобще не са задължени да заплащат налози на родината, както е в Съединени американски щати, където инфраструктурата (пътища, мостове и т.н.) е на прага на цялостна обезценка, само че пари за нея не стигат поради големия бюджетен недостиг.
Още през 2016 година Тръмп даде обещание, при положение на победа, да отдели 1 трилион $ за възобновяване на инфраструктурата, само че към момента не е намерил средства.
Всички централни банки по света са клонове на Федералния запас и другите му там МВФ, Световна банка и други, които живеят по същите правила, съгласно които в действителност е неразрешено директното финансиране на индустриалния бранш на стопанската система.
Примерът на Тръмп демонстрира: никой в света персонално и никоя страна не е в положение да унищожи съществуващата световна система без риск да получи черна карта (импийчмънт, държавни саботажи, цветна гражданска война, наказания, крилата ракета, патрон в челото, злополука на самолета, разгонена камериерка и така нататък и т.н.).
Глобализацията е тирания на финансистите. Между другото, те въобще не са срещу производството, а за строго международно разделяне на труда: някои създават за минимално заплащане, втори доставят първични материали на най-ниски цени, трети минават през вериги за доставки, четвърти ограбват целия каймак - това са финансистите под формата на световно финансово държавно управление.
Цели и проблеми на главните играчи.
Основната цел на Русия, Китай и Съединени американски щати съответствува - да унищожат световната финансова мрежа. Проблемите на тези три най-мощни страни в света са общи и разнообразни по едно и също време (единни в разнообразието):
- Съединени американски щати се трансфораха в главен световен дебитор заради невъзможността да обезпечат порядъчен витален стандарт на жителите сами. Производствата се трансферират в трети страни, ТНК не заплащат налози, годишният бюджетен недостиг доближи съвсем 1 трилион $, общественият дълг до края на годината ще надвиши 24 трилиона $, общият дълг наближава 100 трилиона $ (експертите споделят 75 трилиона долара) действителният (не номинален) Брутният вътрешен продукт по покупателна дарба е към този момент на равнище Третия свят (след Китай и Индия).
В тази обстановка Америка би трябвало да върне индустриалния бранш на страната непременно, в това число сурови ограничения против ТНК. Цялостната елиминация на всички външни офшорни компании като клас също е нужна. Подготвена е почвата за съществено преструктуриране, остава единствено Тръмп да победи на изборите през 2020 година
Китайският експорт е компактно насочен към Съединени американски щати. Тази взаимозависимост е изпълнена с огромни опасности. Ето за какво, при твърдата опозиция на международните финансови кръгове, органите на КНР не са удовлетворени от ниско платената роля на завод за сглобяване, само че са подхванали курс за повишение на вътрешното търсене.
За това Китай получи търговски мита и се включи в комерсиална война. В допълнение към икономическите опасности се усилват политическите и военните - опит за цветна гражданска война в Хонконг, провокации по морските граници, логистични усложнения и други. Няма проблем с избирането на властта в Китай; Си Цзинпин в действителност е доживотен водач, който управлява както опозицията, по този начин и външното въздействие, в това число посредством интернет.
Русия, с всичките си достижения под строги наказания, остава главният снабдител на първични материали на външния пазар. Това, макар обстоятелството, че дава опция да се печелят пари в задгранична валута, е изпълнено с енергиен апетит за бъдещите генерации. В същото време неналичието на достъп до съвременни технологии пречи на локалното произвеждане, което също страда от липса на финансиране. Замяната на вноса изисква време, което в подтекста на идната рецесия не е задоволително.
Технологичният пробив може да бъде интензивен посредством непосредствено финансиране на планове на Централната банка на Руската федерация (в страната има доста пари), само че гореспоменатата възбрана на интернационалните финансисти си остава. Това е сложен въпрос. Освен това през последните години имаше бойкот на демократичното държавно управление, в което всички триумфи не бяха с помощта на него, а макар него. Едва след 15 януари, след посланието на президента, се откри излаз от клопката. И ето за какво.
Основната цел.
Повтарям: никоя персона и никоя страна не могат сами да пречупят наложилата се диктатурата единствено на финансистите. Но през 2020 година има късмет трите най-мощни страни да съумеят да обединят напъните си и да реализират задачите си. Съединени американски щати, Русия и Китай имат разнообразни проблеми, само че задачата им е една и съща.
Първото заявление пристигна от Русия на 15 януари 2020 година Всъщност това надалеч не е за първи път, освен това обществено и намерено (речта в Мюнхен), или обществено, само че завоалирано (на голям брой интернационалните конгреси и изявления, а също и доста пъти непублично (на срещи на четири очи). Истинската стъпка е направена в този момент.
Не е нито рано, нито късно, тя е строго изчислена и със поръчка за абсолютно водачество в бъдещия триумвират. Независимо от вътрешното наличие, 15 януари беше сигнал за другите двама играчи - Русия е подготвена и стартира да ползва своя сюжет, думата е ваша и ще бъде по-просто и бързо дружно с вас, да не приказваме, че това е единственият метод да се избегне световна война.
Думата на Съединени американски щати е успеха на Тръмп, което е належащо и задоволително изискване.
Китай от дълго време е в безмълвно единодушие, само че намерено ще се причисли към другите двама играчи едвам след изборите през 2020 година в Съединени американски щати.
Средства.
Не мога да отговоря за Китай, най-вероятно той въпреки всичко ще изчака. Но ще кажа за Русия: нуждаем се с всички сили, без да се смущаваме от нищо и никого, освен да подкрепим кандидатурата на Тръмп, само че и да поставим всички старания да я завоюва. Трябва да се разбере: това е извънредно рискована интервенция, първият стадий от която беше извоюван през 2016 година. Тогава тя трябваше да се извърши в оптималната загадка и също по този начин допустимо най-ефективно.
Тук всички средства са разрешени: кибернамеса, пробутване в медиите посредством сътрудници на въздействие и даже банален рушвет, инкриминиращи доказателства за съперниците до тяхното елиминиране (използване на инкриминиращи доказателства), разиграване на интернационалната сцена и други. При това всички направления за кибернамеса би трябвало да водят до Киев.
Първо, ненужните съмнения се отклоняват от Русия, и второ, когато Тръмп завоюва, Украйна ще получи куп плюсове и ще се озове с нас в една и съща лодка.
За същата Украйна обаче има съществени разноски: през март стартира процесът над Русия по МН17, задачата е да се отсрочи до края на годината, когато Тръмп, развързал си ръцете, ще разгласи същинския провинен. Това обаче към този момент няма да е от огромно значение, както и всички останали придвижвания на дребните играчи.
Заключение.
Между другото, за Украйна и всички (без изключение ) други.
Веднага откакто Тръмп печели, на идващия ден („ на идващия ден “ е метафора) за първи път Путин, Тръмп и Си ще седнат на масата за договаряния. Целта е „ нова Ялта “ (или по-скоро „ Сочи “). По създание това е разделяне на сферите на въздействие и преследването на нови (и възобновяване на стари) цивилизационни граници, които се унищожават от финансовите глобалисти. Тук няма значими идеологически несъгласия, действителни или надути.
Европа, несъмнено, ще попадне основно в областта на въздействие на Съединени американски щати, само че не цялата. Всъщност въздействието на Съединени американски щати внезапно ще намалее, само че ще придобие действителна форма, когато никой няма да приказва мантри като „ целият свят е зона на нашата сигурност “.
Русия ще възвърне въздействието си в рамките на Руската империя също така в Близкия изток, Пакистан, Индия, Северна Африка.
Най-големите придобивания по отношение на цялата му предходна история ще бъдат получени от Китай, който преди този момент в действителност не е излизал отвън своите граници. Но ще бъде жизненоважно да се стабилизира международната система и да се разработят нови правила за цивилизация най-малко за настоящия 21 век.
В актуалната парадигма днешните скокове и трикове на Киев, Минск, Варшава и даже Турция, и на останалите в този дълъг ред, няма да играят най-малката роля. Никаква самодейност и несъмнено, никакви фантазии за някакъв тип суверенитет няма да става и дума. За всички (почти всички) от тези близки и отдалечени вторични територии има единствено един въпрос в дневния ред: да създадат верния избор за бъдещата метрополия.
Послепис:
Много зависи от всеки от нас. Но би трябвало да действаме умело и деликатно. Препоръчва се, да вземем за пример, да попържваме Тръмп повече, в сравнение с да го хвалим изключително въодушевено, т.е., по-добре е да действаме по този начин, че враговете му да повярват, че руснаците са против Тръмп, другояче тъкмо преди изборите идващият „ Мюлер “ ще дръпне авансово готови цитати от Интернет в най-неподходящия миг. Като цяло, без фанатизъм, в последна сметка, ризата ви е на -близо до тялото. Е, разбирате.
Това е всичко към този момент.
Съединените щати (Тръмп) и Русия (Путин) имат обща цел: смазване на интернационалните финансисти, които унищожават индустриалния бранш и са открили забранителни правила за дълготрайното кредитиране.
Всеки банкер и вложител ще каже без съмнение: в случай че има безвъзмездни пари, кредитирането на индустриалния бранш за него е нерентабилно, защото целият евентуален марж се изяжда от нормите на наложителните запаси.
Финансистите са открили общо предписание: индустриалният бранш е най-рисковата инвестиция. Това важи изключително за построяването на съществени нови фабрики, защото се счита, че всички, даже и най-новите технологии, по които е построено предприятието, най-вероятно ще остареят сега на стартирането и продуктите ще бъдат никому ненужни.
Заемите би трябвало да се дават на бързи схеми и започващи компании, участващи във валутни и борсови покупко-продажби. Това са минимум рисковите и най-печелившите интервенции. Ето за какво в Съединените щати цялата финансова ликвидност, хвърлена на пазара, неотложно води до нарастване на показателите на акциите.
Цялата инфраструктура, която не обезпечава директна облага, е обвързване на страната и единствено на страната. В същото време транснационалните корпорации въобще не са задължени да заплащат налози на родината, както е в Съединени американски щати, където инфраструктурата (пътища, мостове и т.н.) е на прага на цялостна обезценка, само че пари за нея не стигат поради големия бюджетен недостиг.
Още през 2016 година Тръмп даде обещание, при положение на победа, да отдели 1 трилион $ за възобновяване на инфраструктурата, само че към момента не е намерил средства.
Всички централни банки по света са клонове на Федералния запас и другите му там МВФ, Световна банка и други, които живеят по същите правила, съгласно които в действителност е неразрешено директното финансиране на индустриалния бранш на стопанската система.
Примерът на Тръмп демонстрира: никой в света персонално и никоя страна не е в положение да унищожи съществуващата световна система без риск да получи черна карта (импийчмънт, държавни саботажи, цветна гражданска война, наказания, крилата ракета, патрон в челото, злополука на самолета, разгонена камериерка и така нататък и т.н.).
Глобализацията е тирания на финансистите. Между другото, те въобще не са срещу производството, а за строго международно разделяне на труда: някои създават за минимално заплащане, втори доставят първични материали на най-ниски цени, трети минават през вериги за доставки, четвърти ограбват целия каймак - това са финансистите под формата на световно финансово държавно управление.
Цели и проблеми на главните играчи.
Основната цел на Русия, Китай и Съединени американски щати съответствува - да унищожат световната финансова мрежа. Проблемите на тези три най-мощни страни в света са общи и разнообразни по едно и също време (единни в разнообразието):
- Съединени американски щати се трансфораха в главен световен дебитор заради невъзможността да обезпечат порядъчен витален стандарт на жителите сами. Производствата се трансферират в трети страни, ТНК не заплащат налози, годишният бюджетен недостиг доближи съвсем 1 трилион $, общественият дълг до края на годината ще надвиши 24 трилиона $, общият дълг наближава 100 трилиона $ (експертите споделят 75 трилиона долара) действителният (не номинален) Брутният вътрешен продукт по покупателна дарба е към този момент на равнище Третия свят (след Китай и Индия).
В тази обстановка Америка би трябвало да върне индустриалния бранш на страната непременно, в това число сурови ограничения против ТНК. Цялостната елиминация на всички външни офшорни компании като клас също е нужна. Подготвена е почвата за съществено преструктуриране, остава единствено Тръмп да победи на изборите през 2020 година
Китайският експорт е компактно насочен към Съединени американски щати. Тази взаимозависимост е изпълнена с огромни опасности. Ето за какво, при твърдата опозиция на международните финансови кръгове, органите на КНР не са удовлетворени от ниско платената роля на завод за сглобяване, само че са подхванали курс за повишение на вътрешното търсене.
За това Китай получи търговски мита и се включи в комерсиална война. В допълнение към икономическите опасности се усилват политическите и военните - опит за цветна гражданска война в Хонконг, провокации по морските граници, логистични усложнения и други. Няма проблем с избирането на властта в Китай; Си Цзинпин в действителност е доживотен водач, който управлява както опозицията, по този начин и външното въздействие, в това число посредством интернет.
Русия, с всичките си достижения под строги наказания, остава главният снабдител на първични материали на външния пазар. Това, макар обстоятелството, че дава опция да се печелят пари в задгранична валута, е изпълнено с енергиен апетит за бъдещите генерации. В същото време неналичието на достъп до съвременни технологии пречи на локалното произвеждане, което също страда от липса на финансиране. Замяната на вноса изисква време, което в подтекста на идната рецесия не е задоволително.
Технологичният пробив може да бъде интензивен посредством непосредствено финансиране на планове на Централната банка на Руската федерация (в страната има доста пари), само че гореспоменатата възбрана на интернационалните финансисти си остава. Това е сложен въпрос. Освен това през последните години имаше бойкот на демократичното държавно управление, в което всички триумфи не бяха с помощта на него, а макар него. Едва след 15 януари, след посланието на президента, се откри излаз от клопката. И ето за какво.
Основната цел.
Повтарям: никоя персона и никоя страна не могат сами да пречупят наложилата се диктатурата единствено на финансистите. Но през 2020 година има късмет трите най-мощни страни да съумеят да обединят напъните си и да реализират задачите си. Съединени американски щати, Русия и Китай имат разнообразни проблеми, само че задачата им е една и съща.
Първото заявление пристигна от Русия на 15 януари 2020 година Всъщност това надалеч не е за първи път, освен това обществено и намерено (речта в Мюнхен), или обществено, само че завоалирано (на голям брой интернационалните конгреси и изявления, а също и доста пъти непублично (на срещи на четири очи). Истинската стъпка е направена в този момент.
Не е нито рано, нито късно, тя е строго изчислена и със поръчка за абсолютно водачество в бъдещия триумвират. Независимо от вътрешното наличие, 15 януари беше сигнал за другите двама играчи - Русия е подготвена и стартира да ползва своя сюжет, думата е ваша и ще бъде по-просто и бързо дружно с вас, да не приказваме, че това е единственият метод да се избегне световна война.
Думата на Съединени американски щати е успеха на Тръмп, което е належащо и задоволително изискване.
Китай от дълго време е в безмълвно единодушие, само че намерено ще се причисли към другите двама играчи едвам след изборите през 2020 година в Съединени американски щати.
Средства.
Не мога да отговоря за Китай, най-вероятно той въпреки всичко ще изчака. Но ще кажа за Русия: нуждаем се с всички сили, без да се смущаваме от нищо и никого, освен да подкрепим кандидатурата на Тръмп, само че и да поставим всички старания да я завоюва. Трябва да се разбере: това е извънредно рискована интервенция, първият стадий от която беше извоюван през 2016 година. Тогава тя трябваше да се извърши в оптималната загадка и също по този начин допустимо най-ефективно.
Тук всички средства са разрешени: кибернамеса, пробутване в медиите посредством сътрудници на въздействие и даже банален рушвет, инкриминиращи доказателства за съперниците до тяхното елиминиране (използване на инкриминиращи доказателства), разиграване на интернационалната сцена и други. При това всички направления за кибернамеса би трябвало да водят до Киев.
Първо, ненужните съмнения се отклоняват от Русия, и второ, когато Тръмп завоюва, Украйна ще получи куп плюсове и ще се озове с нас в една и съща лодка.
За същата Украйна обаче има съществени разноски: през март стартира процесът над Русия по МН17, задачата е да се отсрочи до края на годината, когато Тръмп, развързал си ръцете, ще разгласи същинския провинен. Това обаче към този момент няма да е от огромно значение, както и всички останали придвижвания на дребните играчи.
Заключение.
Между другото, за Украйна и всички (без изключение ) други.
Веднага откакто Тръмп печели, на идващия ден („ на идващия ден “ е метафора) за първи път Путин, Тръмп и Си ще седнат на масата за договаряния. Целта е „ нова Ялта “ (или по-скоро „ Сочи “). По създание това е разделяне на сферите на въздействие и преследването на нови (и възобновяване на стари) цивилизационни граници, които се унищожават от финансовите глобалисти. Тук няма значими идеологически несъгласия, действителни или надути.
Европа, несъмнено, ще попадне основно в областта на въздействие на Съединени американски щати, само че не цялата. Всъщност въздействието на Съединени американски щати внезапно ще намалее, само че ще придобие действителна форма, когато никой няма да приказва мантри като „ целият свят е зона на нашата сигурност “.
Русия ще възвърне въздействието си в рамките на Руската империя също така в Близкия изток, Пакистан, Индия, Северна Африка.
Най-големите придобивания по отношение на цялата му предходна история ще бъдат получени от Китай, който преди този момент в действителност не е излизал отвън своите граници. Но ще бъде жизненоважно да се стабилизира международната система и да се разработят нови правила за цивилизация най-малко за настоящия 21 век.
В актуалната парадигма днешните скокове и трикове на Киев, Минск, Варшава и даже Турция, и на останалите в този дълъг ред, няма да играят най-малката роля. Никаква самодейност и несъмнено, никакви фантазии за някакъв тип суверенитет няма да става и дума. За всички (почти всички) от тези близки и отдалечени вторични територии има единствено един въпрос в дневния ред: да създадат верния избор за бъдещата метрополия.
Послепис:
Много зависи от всеки от нас. Но би трябвало да действаме умело и деликатно. Препоръчва се, да вземем за пример, да попържваме Тръмп повече, в сравнение с да го хвалим изключително въодушевено, т.е., по-добре е да действаме по този начин, че враговете му да повярват, че руснаците са против Тръмп, другояче тъкмо преди изборите идващият „ Мюлер “ ще дръпне авансово готови цитати от Интернет в най-неподходящия миг. Като цяло, без фанатизъм, в последна сметка, ризата ви е на -близо до тялото. Е, разбирате.
Това е всичко към този момент.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ