Византийците ме мразят - Мутафчиев ме спаси от тях
Тръгвам към Гърция.
Едно време виждах пътни знаци. Сега виждам вместо тях друго - лика на Христо Мутафчиев. Ляв завой - Христо Мутафчиев. Десен - Мутафчиев. На КППП-то - Христо Мутафчиев.
Размахал е предупредително пръст и споделя: византийците ни ненавиждат. Кои са тези византийци? Не знам. Никога не съм усещал, че някой там ме ненавижда, нито пък съм виждал византийци. Виждал съм отзивчиви хора, с които се разбираме по съседски. Но във всеки грък - размахва пръст Христо Мутафчиев - има по един прикрит византиец. Нещо като матрьошка. Усмихната обвивка и прогнила историческа вендета. Това е, няма тичане. Византийците ни ненавиждат. Мразили са са ни епохи наред и не престават и до през днешния ден. Това е елементарна генетика. Дезоксирибонуклеинова киселина и ненавист - това се предава със епохи. Няма мърдане. От прародител на дядо на татко на наследник и на внук.
Влизам в морето - там е цялостно с византийци, които ме ненавиждат. Искат да ме удавят или най-малкото да ме пръскат безочливо с водно пистолетче. Миналата година на избавителните постове имаше спасители-византийци. Днес там стои Христо Мутафчиев. Всеки ден е поставил червен байрак за всеки случай. Мутафчиев бди инцидентно да не влезеш. Византийското море е доста враждебно и цялостно с византийски медузи. Византийските медузи жадуват да опарят почтените и нежни български тела, само че с цел да не стане това - Мутафчиев на поста. Няма да им стъпваш.
Ако инцидентно се опитам да обясня на Мутафчиев, че имам възприятието, че патриотизмът няма толкоз общо с това патриотично да поздравявам подпорни стени, превърнати в хотел, да може до момента в който подпират, да отработват налетия бетон, той няма да е удовлетворен. Патриотизмът е да отидеш там и да се порадваш на гледката и чувството и да въздъхнеш: добре че съм отново тук, другояче кой знае какво щеше да стане в случай че им бех стъпил на византийците.
Предлагаме, за край, да създадем възстановка. Може да възпроизведем някоя от тези войни с византийците. През КППП-то с шлемове, щитове и копия. Копията ще ги вземем от арматурата по черноморието, няма ужасно. Онези нямат късмет - имат единствено гола ненавист и никакво съоръжение. Българската войска ще се движи паралелно с един бетоновоз. Както пред церемонията се опъва червен килим, по този начин и тя ще напредва с наливане на бетон през гори и плажове, с цел да може да се усещаме несъмнено - на пълзящата напред българска бетонопътечка. Прощавай Христо. Ти си превъзходен артист. Бих ти ръкопляскал, само че таман да го направя, когато някой ме перна през ръцете.
Беше византиец.
Автор: Георги Попов
Едно време виждах пътни знаци. Сега виждам вместо тях друго - лика на Христо Мутафчиев. Ляв завой - Христо Мутафчиев. Десен - Мутафчиев. На КППП-то - Христо Мутафчиев.
Размахал е предупредително пръст и споделя: византийците ни ненавиждат. Кои са тези византийци? Не знам. Никога не съм усещал, че някой там ме ненавижда, нито пък съм виждал византийци. Виждал съм отзивчиви хора, с които се разбираме по съседски. Но във всеки грък - размахва пръст Христо Мутафчиев - има по един прикрит византиец. Нещо като матрьошка. Усмихната обвивка и прогнила историческа вендета. Това е, няма тичане. Византийците ни ненавиждат. Мразили са са ни епохи наред и не престават и до през днешния ден. Това е елементарна генетика. Дезоксирибонуклеинова киселина и ненавист - това се предава със епохи. Няма мърдане. От прародител на дядо на татко на наследник и на внук.
Влизам в морето - там е цялостно с византийци, които ме ненавиждат. Искат да ме удавят или най-малкото да ме пръскат безочливо с водно пистолетче. Миналата година на избавителните постове имаше спасители-византийци. Днес там стои Христо Мутафчиев. Всеки ден е поставил червен байрак за всеки случай. Мутафчиев бди инцидентно да не влезеш. Византийското море е доста враждебно и цялостно с византийски медузи. Византийските медузи жадуват да опарят почтените и нежни български тела, само че с цел да не стане това - Мутафчиев на поста. Няма да им стъпваш.
Ако инцидентно се опитам да обясня на Мутафчиев, че имам възприятието, че патриотизмът няма толкоз общо с това патриотично да поздравявам подпорни стени, превърнати в хотел, да може до момента в който подпират, да отработват налетия бетон, той няма да е удовлетворен. Патриотизмът е да отидеш там и да се порадваш на гледката и чувството и да въздъхнеш: добре че съм отново тук, другояче кой знае какво щеше да стане в случай че им бех стъпил на византийците.
Предлагаме, за край, да създадем възстановка. Може да възпроизведем някоя от тези войни с византийците. През КППП-то с шлемове, щитове и копия. Копията ще ги вземем от арматурата по черноморието, няма ужасно. Онези нямат късмет - имат единствено гола ненавист и никакво съоръжение. Българската войска ще се движи паралелно с един бетоновоз. Както пред церемонията се опъва червен килим, по този начин и тя ще напредва с наливане на бетон през гори и плажове, с цел да може да се усещаме несъмнено - на пълзящата напред българска бетонопътечка. Прощавай Христо. Ти си превъзходен артист. Бих ти ръкопляскал, само че таман да го направя, когато някой ме перна през ръцете.
Беше византиец.
Автор: Георги Попов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ