Проф. Слатински: Трагична е илюзията, че живеем в демокрация
Трагичното не е това, което хората на власт вършат, колкото и ужасно да стартира да става в последно време.Трагичното е, че обществото ни не желае да се раздели с илюзията, че живее при народна власт. Да, някои демократични процедури се съблюдават. Но то е тъй като и до момента в който посредством тях властта може да прави това, което тя желае да прави.
Когато властта откри, че посредством демократични процедури не може да прави това, което тя желае да прави, тогава ще обърне другия, дебелия край.
Един изтъкнат американец в миналото бе споделил нещо от сорта, че е доста прелестно да се водят мирни договаряния, когато с едната си ръка зад тила държиш тояга.
Та и в наши дни - доста е прелестно с демократични процедури да упражняваш властта си, когато с едната си ръка зад тила държиш сопата на правосъдната система и тоягата на силовите институции...
Ние се намираме в доста трагичен стадий на нашето развиване като общество и страна, по-скоро, на нашето не-развитие, противо-развитие, контра-развитие, анти-развитие, тоест разБитие.
Нас ни ръководят без концепция, без визия, без тактика, без стратегия, без проект... С импровизации и експромти, с агитация и пиар, със остарели митове и нови легенди.
Ние сме страната в Европа, в която народът боледува и умира най-вече, остава в нея и ражда минимум.
Нашата страна е с най-занемарената и бързо рушаща се инфраструктура (вкл. новата, строена през просото и с необятни пръсти), с най-хаотичнитеи ориентализирани градове, с най-сърдитите и груби служители, с най-бруталното и мързеливо обслужване, с най-мръсните и смърдящи тоалетни, с най-вече пустеещи земи и опустяващи селца, с най-вече разрушени постройки и незавършени строителства...
Отечеството ни общително непроменяемо е последно по позитивните параметри и първа по отрицателните параметри в Европейски Съюз без значение какъв брой страни членуват в него.
В нашата страна корупцията се трансформира не просто в присъща линия на ръководството, а в същинското негово име.
В родината ни, която постоянно се е отличавала с надарени, знаещи и можещи хора (и чиято юноша или най-малко забележителна част от нея е златна като умелост и креативност), професионализмът, качествата, експертността, квалификацията биват фрапантно захвърляни ъгъла, в задния двор или в още по-задни места на географията и здравия разсъдък, за сметка на войнстващото дилетантство, връзкарството, калинкаджийството, интересчийството, любовчийството, шуробаджаначеството и партийния кадрови асортимент, водещ до полупогром в компетентността на администрацията на всички равнища и във всички сфери на активност.
Ето за какво, споделих нагоре с болежка и паника, че живеем в доста сериозен стадий на нашето развиване и по-скоро разБитие.
Ако не си дадем сметка накъде вървим и дори не вървим, а летим - надолу и обратно, то след това ще бъде пъклен мъчно, даже невероятно да се измъкнем от бездната.
Властта на всички равнища към този момент 7-8 години създава безнравственост в промишлени количества. Тя дискредитира самото разбиране за европейска, естествена, демократична и работеща за бъдещето на България държавност. тя избутва на напред във времето хора с неприятно образование и съмнителна начетеност, говорещи на акцент и мислещи без мисъл.
Всичката тази властова печалност ни трансформира в маргинална територия, в държавица-аутсайдер, в нещо без аналог измежду другите страни в близост. Мръднете малко на север, или малко на запад, или малко на юг и погледнете по какъв начин там - без да възвеличавам - има страна, има правда, има ред, има непорочност, има младост, има смисъл, има стратегиране, има обслужване, има предпочитание да се живее в общественост, да се намират тематики, които да сплотяват хората, да им дават чувството за бъдеще, за смисъл на това, което се прави и за ясно разбиране за какво се ручат жабетата на измененията...
Българите към този момент избират освен Гърция и Турция за курорт, екскурзия, отмора, уикенд, само че и Албания и Косово, Босна и Македония, да не приказваме за новите туристически и релаксни Мека и Обетована земя - Сърбия и Черна гора, и си прекарват отлично и по джоба си, в положителни условия и сърдечни домакини. А Хърватска и Словения за тях са Западна Европа, не Западните Балкани.
Ние, българите, се десоциализираме и ребиологизираме, ние се разобщностяваме и атомизираме, ние се трансформираме в спасяващи се поединично индивиди; в брауново и стихийно движещи се, изгубили посоката частици... В същества, които са навели глави и в безумно обезсърчение търкат лотарийни билетчета, без да се досещат даже за момент, че би трябвало да вдигнат глави и да видят по какъв начин все по-бързо и все по-необратимо си изпускаме страната. Или както споделя мой другар - ние от дълго време не водим към този момент борба за по-добро бъдеще. Ние нямаме сили даже да водим борба за най-малко някакво настояще.
Затова е нужно да стартираме точно от това - да спасим колкото се може или най-малко нещо от нашето Настояще. Настоящето не подсигурява Бъдеще. Но без Настояще обезпечено ще ни остане единствено Минало,. И нищо друго...
Проф. Николай Слатински
Когато властта откри, че посредством демократични процедури не може да прави това, което тя желае да прави, тогава ще обърне другия, дебелия край.
Един изтъкнат американец в миналото бе споделил нещо от сорта, че е доста прелестно да се водят мирни договаряния, когато с едната си ръка зад тила държиш тояга.
Та и в наши дни - доста е прелестно с демократични процедури да упражняваш властта си, когато с едната си ръка зад тила държиш сопата на правосъдната система и тоягата на силовите институции...
Ние се намираме в доста трагичен стадий на нашето развиване като общество и страна, по-скоро, на нашето не-развитие, противо-развитие, контра-развитие, анти-развитие, тоест разБитие.
Нас ни ръководят без концепция, без визия, без тактика, без стратегия, без проект... С импровизации и експромти, с агитация и пиар, със остарели митове и нови легенди.
Ние сме страната в Европа, в която народът боледува и умира най-вече, остава в нея и ражда минимум.
Нашата страна е с най-занемарената и бързо рушаща се инфраструктура (вкл. новата, строена през просото и с необятни пръсти), с най-хаотичнитеи ориентализирани градове, с най-сърдитите и груби служители, с най-бруталното и мързеливо обслужване, с най-мръсните и смърдящи тоалетни, с най-вече пустеещи земи и опустяващи селца, с най-вече разрушени постройки и незавършени строителства...
Отечеството ни общително непроменяемо е последно по позитивните параметри и първа по отрицателните параметри в Европейски Съюз без значение какъв брой страни членуват в него.
В нашата страна корупцията се трансформира не просто в присъща линия на ръководството, а в същинското негово име.
В родината ни, която постоянно се е отличавала с надарени, знаещи и можещи хора (и чиято юноша или най-малко забележителна част от нея е златна като умелост и креативност), професионализмът, качествата, експертността, квалификацията биват фрапантно захвърляни ъгъла, в задния двор или в още по-задни места на географията и здравия разсъдък, за сметка на войнстващото дилетантство, връзкарството, калинкаджийството, интересчийството, любовчийството, шуробаджаначеството и партийния кадрови асортимент, водещ до полупогром в компетентността на администрацията на всички равнища и във всички сфери на активност.
Ето за какво, споделих нагоре с болежка и паника, че живеем в доста сериозен стадий на нашето развиване и по-скоро разБитие.
Ако не си дадем сметка накъде вървим и дори не вървим, а летим - надолу и обратно, то след това ще бъде пъклен мъчно, даже невероятно да се измъкнем от бездната.
Властта на всички равнища към този момент 7-8 години създава безнравственост в промишлени количества. Тя дискредитира самото разбиране за европейска, естествена, демократична и работеща за бъдещето на България държавност. тя избутва на напред във времето хора с неприятно образование и съмнителна начетеност, говорещи на акцент и мислещи без мисъл.
Всичката тази властова печалност ни трансформира в маргинална територия, в държавица-аутсайдер, в нещо без аналог измежду другите страни в близост. Мръднете малко на север, или малко на запад, или малко на юг и погледнете по какъв начин там - без да възвеличавам - има страна, има правда, има ред, има непорочност, има младост, има смисъл, има стратегиране, има обслужване, има предпочитание да се живее в общественост, да се намират тематики, които да сплотяват хората, да им дават чувството за бъдеще, за смисъл на това, което се прави и за ясно разбиране за какво се ручат жабетата на измененията...
Българите към този момент избират освен Гърция и Турция за курорт, екскурзия, отмора, уикенд, само че и Албания и Косово, Босна и Македония, да не приказваме за новите туристически и релаксни Мека и Обетована земя - Сърбия и Черна гора, и си прекарват отлично и по джоба си, в положителни условия и сърдечни домакини. А Хърватска и Словения за тях са Западна Европа, не Западните Балкани.
Ние, българите, се десоциализираме и ребиологизираме, ние се разобщностяваме и атомизираме, ние се трансформираме в спасяващи се поединично индивиди; в брауново и стихийно движещи се, изгубили посоката частици... В същества, които са навели глави и в безумно обезсърчение търкат лотарийни билетчета, без да се досещат даже за момент, че би трябвало да вдигнат глави и да видят по какъв начин все по-бързо и все по-необратимо си изпускаме страната. Или както споделя мой другар - ние от дълго време не водим към този момент борба за по-добро бъдеще. Ние нямаме сили даже да водим борба за най-малко някакво настояще.
Затова е нужно да стартираме точно от това - да спасим колкото се може или най-малко нещо от нашето Настояще. Настоящето не подсигурява Бъдеще. Но без Настояще обезпечено ще ни остане единствено Минало,. И нищо друго...
Проф. Николай Слатински
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ