Що за чудо е българската линейка?
Трагедията на умрялата госпожица в британската гимназия в Бургас преди седмица и известието за две коли за спешна помощ, пристигнали на място - едната без така наречен реанимационен екип, последвана от друга със, ме накараха да се замисля за следното:
- що за знамение е българският реанимационен екип, при изискване, че всеки доктор и незабавен санитар би трябвало да е в положение да окаже реанимационна помощ? Никъде в развитите страни няма специфични реаниматорски екипи - има кола за спешна помощ със санитари/парамедици, и доктор, който при потребност се включва. Реанимационните дейности са по логаритъм, нито са комплицирани за подготвен човек, нито изискват някакво галактическо съоръжение. На какво равнище е образованието на личния състав на колите за спешна помощ (лекари и санитари), които не могат да проведат реанимация на място и би трябвало да идва втори екип?
- какъв е смисълът да се поддържат коли за спешна помощ, които нямат нужното съоръжение? По-добре за случаите, които не изискват особено съоръжение, лекарите да пътуват с персонален автомобил или такси. Една добре оборудвана кола за спешна помощ не е галактически скъпа, с цел да се поддържат и необорудвани такива. Прахосва се запас.
- 112 и триажът - какво се случва там? Трета година приказваме, че там би трябвало да се вкарат пари и да се притегли добре подготвен личен състав. Разделянето сред незабавни, неотложни и неспешни случаи би трябвало да е драконовска - " Бърза помощ " не е такси или доктор на повикване, тъй като ме мързи.
- Телемедицина - да може от колата за спешна помощ да включиш отдалечено експерт, с цел да ти асистира, изключително при огромни дистанции и комплицирани случаи. Опитът на Румъния сподели, че тази система работи.
Налага се и обществото да бъде образовано по кое време, по какъв начин и какво да прави. Понятията незабавна помощ, неотложна помощ и дежурен кабинет съществуват, само че за елементарния човек са като китайски. Трябва да се работи непрестанно за образоване на обществото. Това продължава да куца на всички равнища.
Аспарух Илиев
- що за знамение е българският реанимационен екип, при изискване, че всеки доктор и незабавен санитар би трябвало да е в положение да окаже реанимационна помощ? Никъде в развитите страни няма специфични реаниматорски екипи - има кола за спешна помощ със санитари/парамедици, и доктор, който при потребност се включва. Реанимационните дейности са по логаритъм, нито са комплицирани за подготвен човек, нито изискват някакво галактическо съоръжение. На какво равнище е образованието на личния състав на колите за спешна помощ (лекари и санитари), които не могат да проведат реанимация на място и би трябвало да идва втори екип?
- какъв е смисълът да се поддържат коли за спешна помощ, които нямат нужното съоръжение? По-добре за случаите, които не изискват особено съоръжение, лекарите да пътуват с персонален автомобил или такси. Една добре оборудвана кола за спешна помощ не е галактически скъпа, с цел да се поддържат и необорудвани такива. Прахосва се запас.
- 112 и триажът - какво се случва там? Трета година приказваме, че там би трябвало да се вкарат пари и да се притегли добре подготвен личен състав. Разделянето сред незабавни, неотложни и неспешни случаи би трябвало да е драконовска - " Бърза помощ " не е такси или доктор на повикване, тъй като ме мързи.
- Телемедицина - да може от колата за спешна помощ да включиш отдалечено експерт, с цел да ти асистира, изключително при огромни дистанции и комплицирани случаи. Опитът на Румъния сподели, че тази система работи.
Налага се и обществото да бъде образовано по кое време, по какъв начин и какво да прави. Понятията незабавна помощ, неотложна помощ и дежурен кабинет съществуват, само че за елементарния човек са като китайски. Трябва да се работи непрестанно за образоване на обществото. Това продължава да куца на всички равнища.
Аспарух Илиев
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ