Трагедията, мизерията и нищетата са много по-чести от геройството и

...
Трагедията, мизерията и нищетата са много по-чести от геройството и
Коментари Харесай

Великите военни изцепки: Битката при Карансебеш

Трагедията, мизерията и нищетата са доста по-чести от геройството и славата. Но има и още една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации. В киното сходни изцепки се назовават блуупъри (bloopers) и нерядко излизат като любопитни клипчета в обществените мрежи или биват прикрепени към лентата, която ги е породила, както постоянно става с филмите на Джеки Чан. Историческите блуупъри постоянно остават в сянката на „ сериозните “ събития и трагичните случки.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята и от още един по-нестандартен ъгъл.

Първият претендент за класацията „ Велики военни изцепки “, за който ще си поприказваме, е така наречен „ борба при Карансебеш “. Поставена е в кавички, тъй като историците и до в този момент не са напълно сигурни какво тъкмо се е случило край дребното румънско градче на 21-ви против 22-ри септември, 1788 година

 battle-of-karansebes

През 1787г., Русия и Австрия афишират война на Османската империя като отговор на манифеста на султан Абдулхамид I. В интерес на истината, Русия изкусно подмамва османците да разгласят война, водейки все по-агресивна политика по отношение на татарите в Крим и черкезите в Кавказ. Желанието на кралица Екатерина II Велика било да довърши започнатото от миналата война с Портата (1768-1774г.) Така наречената „ военна партия “ в Истанбул налапва стръвта и афишира първа война, което вкарва в действие Руско-австрийския съюз. За разлика от Северната империя, австрийците надалеч не са въодушевени да се включат в спора. Страната им е изправена пред протести в Белгия (тогава притежание на Хабсбургите), а и неспокойната конюнктура във Франция заплашва да прерасне в огромна война на запад. Въпреки това император Йосиф няма необикновен избор, с изключение на да съблюдава подписания контракт с Русия и да разгласи готовност на своята войска. Австрийците вземат решение да водят по-скоро пасивни дейности, разполагайки своята войска по дълъг фронт от Карпатите, около р. Дунав и по-късно по поречието на р. Сава. Османците, които вярно усещат че главният удар ще пристигна от Русия, бързат да концентрират силите си в Добруджа, а по границата с Австрия е оставена по-незначителна войска, която по-скоро да прикрие фронта.

Първите месеци на 1788 година минават добродушно и безшумно, или казано на книжовен език – „ На западният фронт нищо ново “. Едва в края на лятото, османците, предизвикани от пасивността на австрийските сили, провеждат набег в региона Банат. Начинът, по който австрийската войска реагира на тези дейности, е извънредно ленив и провокира сериозна доза насмешки, които бързо се популяризират в тогавашният щемпел. Именно в тези печални за австрийската бойна популярност дни се разиграват и събитията при Карансебеш. Градът е дребен, само че стратегически ситуиран на значимия път Оршова-Лугож, който е и главната линия на нахлуване на османците. За да преградят пътя, който минава през единствения по-голям проход в югозападните Карпати, австрийците разполагат там боен корпус. В края на лятото, австрийците вземат решение да изтеглят корпусът си от покрайнините на Оршова (който бил под османски контрол) към Лугож.

Както е всекидневно за онази ера, пред главния армейски контингент се движел кавалерийски авангард, който служел за разузнаване. Освен тях, напред се изпращали и елементи от леката пехота, нормално формирана от доброволци, набирани измежду най-бедните пластове на обществото. Привечер, едно поделение кирасири минало през моста на р. Тимиш при селцето Слатина-Тимиш. Там, съгласно другите източници, хусарите попаднали на група локални поданици (според едни – лагер роми, съгласно други – власи), които предложили да им продадат локалния еквивалент на ракия (посочен в източниците като „ шнапс “).

Хусарите побързали да набират от скъпия балсам и до момента в който си пийвали, към тях се доближило поделение от леката пехота, което също поискало дял от алкохола. Разразил се спор, който бързо прераснал в престрелка, в резултат на която хусарите се изтеглили оттатък моста, всявайки суматоха измежду разположените там други кавалерийски елементи. Чули се крясъци „ Турците! Турците! “, а няколко внезапни команди „ Стой “ (на немски „ Халт! “) били неверно интерпретирани като „ Аллах! “.

Нещата към момента не били отвън надзор. Получил се обаче резултатът на доминото. За това спомогнал фактът, че австрийското командване позволило прекалено разбъркване на обоза с пехотата, която трябвало да се движи настрана от каруците с хранителни запаси. Коларите – елементарни служащи без никакъв боен опит, бързо се изплашили от виковете на приближаващата кавалерия и почнали да бягат, някои от тях режели мотивите каруците си с цел да избягат с конете, предизвиквайки цялостен безпорядък измежду цялата войска. Междувременно, на няколко места сънените пехотинци (действието се развива или в късните часове на 21-ви септември или в ранните на 22-ри), скочили от постелите си и бъркайки своята кавалерия за османска, разкрили огън. Получило се същинско меле, в което свои се биели между тях, а в последна сметка всички се опитвали да избягат.

Австрийското командване съумяло да възвърне реда измежду войсковите елементи, само че по-голямата част от обоза и неколцина от доброволците траяли своето бягство на север, предизвиквайки суматоха и разрушения в близките села. Шумът от борбата привлякъл вниманието на османския гарнизон в Оршова и едно кавалерийско поделение било изпратено да нападна австрийците в тил, само че към този момент реорганизираните сили на Хабсбургите съумели да отбият всички противников офанзиви, изтегляйки се на север към Лугож. Очаквайки усилване на вражеския напън, австрийците изоставят Карансебеш и отстъпват към Лугож.

Тяхното отдръпване предизвика действието на локалните власи, които на бързо провеждат няколко разбойнически банди, с които стартират да разграбват селата, обитаеми с колонисти от Германия и Австрия, заселени около пътя за Оршова. Към това се прибавят и няколкото османски рейда в покрайнината. Накрая, в средата на октомври, османците се изтеглят към Оршова, а цялата австрийска територия в региона остава опустошена. Едва при започване на зимата, конни патрули на Хабсбургите съумяват да се оправят с влашките мародери – над 50 души от тези разбойнически банди са хванати и обесени в град Дента, измежду тях двама свещеници и две дами.

Срещат се изявления, в които жертвите в австрийската войска се правят оценка на над 10 000 души. В рамките на няколко седмици в Европа се развихря същинска стихия от това, което през днешния ден бихме нарекли фалшив нюз, асиметрична война тролщина и така нататък В забавна истината, предвид на лимитираните технологии и бавната връзка, размахът на „ партенката “ е толкоз сериозен, че съразмерно надвишава даже най-успешните акции на актуалната съветска агитация.

В архивите няма ясно непокътнати доказателства за случилото се край Карансебеш, а и военните отчети, писани тогава са много несигурни. Няма никакъв метод да се удостовери на 100% какъв е действителният ход на събитията. Факт е само, че в края на 1788г., австрийската войска се изтегля всеобщо от Банат, без за това да има действителна причина от позиция дейностите на османците.

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР