Традиция у нас е отговорността и последиците за хаоса, корупцията

Традиция у нас е отговорността и последствията за хаоса, корупцията и некадърността в дадена област да се трансферират върху всички данъкоплатци. И това да се прави в миг, когато те са най-уязвими и имат най-голяма потребност от поддръжка. При това поддръжка не като благодеяние от страната, а като справедливо облекчение от личните пари, които жителите години наред съзнателно са спестявали за черни дни. Обикновено претекстовете за сходни промени са благородни, само че ограниченията са напряко цинични.

Последният образец е удивителната социална полемика за болничните листове, на която сме очевидци. Няма спор, че и в тази сфера има измами и те би трябвало да бъдат прекратени - с цел да не се източва Национален осигурителен институт и да не сме ощетени всички ние, правилните осигуряващи се. Как обаче се предлага това да стане? Традиция у нас е: " Като се санкционират всички тези, които НЕ лъжат ". Защото единствено от парите на изрядните платци могат да платят гафовете на ръководещите. И тъй като колкото и да са доста измамниците, съзнателните са повече и тъкмо те ще платят цената.

Големият проблем е Кой да заплаща първите три дни от болничните? Предложенията варират от те въобще да не се заплащат до " компромиса " първите два дни да се поемат от работещия, идващите два – от работодателя, а оттова нататък – от Национален осигурителен институт. Т.е. при всички разновидности болният е прецакан и то тъкмо когато е най-зле – в първите дни на заболяването. Защото единствено той няма никакви лостове за въздействие върху вземането на решения. От него се чака единствено да заплаща сметката. Даже два пъти – един път като се обезпечава почтително във фондовете " Общо заболяване и майчинство " и " Трудова акцидент и професионална болест ", до момента в който работи, и повторно – като се лиши от обезщетение в първите дни, когато се разболее. Забележете – като се лиши от импортираните от самия него пари за публично обезпечаване! За сизифовското ходенето по тъгите по линия на здравните осигуровки въобще няма да отваряме дума.



Останалите участници в дебата си гонят своите ползи и имат късмет да ги защитят. Работодателите разумно желаят да се отърват от задължението да заплащат първите три дни болничен, което се съгласиха да поемат като жест сега на рецесията през 2008 – 2009 година против обещанието сделката с Национален осигурителен институт и държавното управление да трае три години. Трите години станаха 10 и краят им не се вижда. Болничните вместо да намалеят, се усилиха и то при относително константни цифри на легално наетите. Изчислява се, че измамите са за към 50 млн. лева годишно. Но, няма мощ, която да спре измамите! Къде по-лесно е да се санкционират съзнателните платци на обществени осигуровки, които са имали наглостта да се разболеят.