Защо свеждаме глава пред Левски и на 18 и на 19 февруари – кой избързва и кой закъснява?
Традиционно в съзнанието ни е запечатана датата 19 февруари като деня, в който е обесен Васил Левски и се покланяме пред паметта му. В последните години, обаче, виждаме, че тя не се съблюдава толкоз прецизно – венци и цветя се сервират пред паметниците му в страната още на 18 февруари, в това число и в родния му град Карлово. Избързваме ли в желанието си да се преклоним пред Апостола или обичайна гала пред паметника му в София е закъсняла? Историците в последно време са безапелационни – точната дата на трагичната крах на Левски е 18 февруари 1873 година. Грешка, направена преди години, е внесла следващото трайно комплициране в истирическия ни календар.
По остарелия Юлиански календар Левски е обесен на 6 февруари 1873 година. Любопитното е, че рожденият му ден също е с дата 6-и – юли, 1837 година. Честваме го на 18 юли без две отзиви по въпроса.
Къде са сбъркали? При прекосяването към Григорианския календар, към съответната дата се прибавят избран брой дни. Този брой, обаче, се усилва с 1 ден за всеки минал век. Така за 18 век (от 1700 до 1800 година) се прибавят 11 дни, а за 19 век (от 1800 до 1900 година), когато е живял Левски, се прибавят 12 дни. Точно по това предписание 6 февруари става 18 февруари по нов жанр.
След 1900-та година, обаче, към остарялата дата се прибавят 13 дни. Т.е. 6 февруари щеше да е 19 февруари, в случай че Левски беше живял през 20-и век. Когато са живели хората, позволили грешката.
Така или другояче, традицията паметта на Апостола да се уважава на 19 февруари най-малко в София остава. Един трайно затвърден табиет у хората, които на този ден се стичат към паметника на тълпи и даже се постанова метаморфоза на придвижването.
Грешката може би е просто един добър мотив да си спомним за него и да приказваме за него по-дълго. Няма българин, който да не се съгласи, че той го заслужава.
А връщайки се обратно към календара, може би би трябвало да отбележим още едно алегорично съвпадане – 3 март по остарял жанр е бил на 19 февруари.
Вярно е, че новият и остарелият жанр много объркват хората. Но е хубаво да превърнем това в мотив да си спомняме по-често за нашите герои и да се прекланяме в случай че би трябвало и по два пъти пред паметните събития в историята, които са ни създали това, което сме./БЛИЦ
По остарелия Юлиански календар Левски е обесен на 6 февруари 1873 година. Любопитното е, че рожденият му ден също е с дата 6-и – юли, 1837 година. Честваме го на 18 юли без две отзиви по въпроса.
Къде са сбъркали? При прекосяването към Григорианския календар, към съответната дата се прибавят избран брой дни. Този брой, обаче, се усилва с 1 ден за всеки минал век. Така за 18 век (от 1700 до 1800 година) се прибавят 11 дни, а за 19 век (от 1800 до 1900 година), когато е живял Левски, се прибавят 12 дни. Точно по това предписание 6 февруари става 18 февруари по нов жанр.
След 1900-та година, обаче, към остарялата дата се прибавят 13 дни. Т.е. 6 февруари щеше да е 19 февруари, в случай че Левски беше живял през 20-и век. Когато са живели хората, позволили грешката.
Така или другояче, традицията паметта на Апостола да се уважава на 19 февруари най-малко в София остава. Един трайно затвърден табиет у хората, които на този ден се стичат към паметника на тълпи и даже се постанова метаморфоза на придвижването.
Грешката може би е просто един добър мотив да си спомним за него и да приказваме за него по-дълго. Няма българин, който да не се съгласи, че той го заслужава.
А връщайки се обратно към календара, може би би трябвало да отбележим още едно алегорично съвпадане – 3 март по остарял жанр е бил на 19 февруари.
Вярно е, че новият и остарелият жанр много объркват хората. Но е хубаво да превърнем това в мотив да си спомняме по-често за нашите герои и да се прекланяме в случай че би трябвало и по два пъти пред паметните събития в историята, които са ни създали това, което сме./БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ