Да посадиш цигари на плажа - безценно
Традиционно през лятото интернет пространството се изпълва със публикации за цената на лятната отмора. Обичайно заглавията свързани с Гърция се отнасят до по-високи цени, морбили, вируси и какво ли още не. Когато четем за България би трябвало да се осъществим със състрадание за незапълнената леглова база, българското гостолюбие и да се гордеем с пречиствателните станции.
Каква е действителността?
Тази година след 12 годишно спиране и заредени с доста възторг взехме решение да посетим Черно море, в основата на цялото мероприятие беше и желанието ни децата ни да видят българското море, такова каквото е през лятото.
Ами да стартираме с разликите, можем да ги обобщим в три съществени:
1. Презастроено, с неприятна инфраструктура, включително с лимитирана опция за паркиране и пътят до морето, по който шофирането е въпрос на живот и гибел, макар магистралите;
2. Качеството на обслужване или по-скоро липса на качество у нас;
3. Мръсотия и претъпканост на плажовете, за сметка на непорочност и спокойствието в Гърция.
Ако се абстрахираме от горните минуси у нас и погледнем напълно положително, че това е нашата Родина и напрегнем въображението си можем да забележим и красивите морски крайбрежия, макар бетона и разнообразната „ архитектура “. Ако сме се заредили с прекалено много възторг, може да преглътнем и недоброто обслужване. Остава само мръсната морска вода, която няма по какъв начин да пренебрегнем, тъй като обривите не закъсняват.
Извън чисто образните, архитектурни и битово-здравословни разлики най-силно ме впечатли отношението към децата, излъчването на родители и деца, отношението на хората към другите, погледите, усмивките, жестовете и всичко това, което виждаме в невербалното другарство.
В България постоянно чуваме изразът, че българинът е подготвен на всичко за децата си, че българинът дава благо и драго за децата и че българинът прави всичко в името на децата… На думи сме мощни, само че действителността е друга. Ако приемем, че народът е безпаричен и по тази причина не купува толкоз обилно играчки за плажни игри, то за какво не компенсира съвсем цялостната липса на играчки с внимание към децата си?
Досега не бях виждал гръцко, италианско, немско, съветско, сръбско, македонско, румънско детенце (на възраст сред годинка до към две и половина години) да си седи единствено на брега, да го плискат вълните, а то да пляска и тупа по водата с ръчички, до момента в който майката или бабата, а от време на време и композиция от двете нервно седят на кърпата и следят наследникът, който се „ забавлява “ или просто седят и си приказват, преглеждат си телефоните, пушат с очевидно досада в погледа, излъчващ израз „ за какво ми трябваше да го повеждам на море “, „ с деца на море- няма отмора “? Освен тази типична панорама по нашето Черноморие има и друга, а тя е обликът на пищящото дете, което умира от смут от водата, само че макар писъците бива потопено да се охлади. Защо майката да си губи времето и да го разглезва с прегръдка, усмивка и говорене, нали детето е малко и не схваща?!? Пропуснах ли нещо? Да, бащата на детето, съпругът/ приятелят на майката/ сътрудникът или именуван в женски групи и конгреси ММ. Най-общо казано бащата на детето, когато е в посочената възрастова категория е дал грижите за детето напълно на майката. Той е изцяло безразличен, предан на отмора и мързел, хрупане на солети, пиянство на бири, ровене в телефона.
Да не забравяме саденето на фасове в пясъка с горделив израз на съумял фермер… В неговата визия явно личното му дете наподобява като един дребен досадник, който по някаква комплицирана причина не е оставен при бабата на село, само че за който сигурно би трябвало да се грижи единствено и само майката или най-малко до момента в който е толкоз дребен.
Ще употребявам „ обичаният “ ми израз „ в чужбина “ – ето такова нещо няма. По плажовете естествена панорама са родители със напълно дребни бебенца, близнаци, тризнаци, фамилии в които с изключение на бебето/бебетата има и по-големи деца, само че общото сред всички тях е, че и бащата поставя грижи за бебето наедно, а постоянно даже и повече от майката. Бащата освен си играе с детето, приказва му, влиза с него на ръце в морето, само че и го храни, сменя памперси, облича го, преоблича го, а даже му остава време да поддържа връзка с жена си, да ѝ купи кафе или сладолед.
Децата в по-голямата възрастова категория от към 3 години до към 12-13 години отвън България са усмихнати, играят дружно, даже и да не приказват един език, няма замяна на злобни погледи, няма намусени госпожички, които бързат „ да изкажат “ на родителите, по какъв начин тяхното дете е нагрубило дребната принцеса, няма експанзия и неучтивост. Въпреки, че децата са „ към този момент огромни “ родители не престават да поддържат връзка с тях, плуват дружно, играят дружно. Майките плуват вместо да си пазят косичката, екстеншъни, миглите, веждите и маникюра да не се скапват от водата, бащите постоянно анулират майките и главно те се занимават с децата. Дори и някое дете да изтича и изцапа някой почиващ с пясък или да напръска инцидентно с вода, няма кисели изражения, съпроводени от забележка от вида „ ей, дребния внимавай “….
Децата в тийнейджърска възраст не са вглъбени в телефоните си, а оптимално се любуват на морето, играят с по-малките си братя и сестри, даже и в случай че са в бебешка възраст. Родителите поддържат връзка по сред си, поддържат връзка с децата си, няма показни диалози по айфона или демонстративно пушене на маркова електронна цигара, няма тежки златни синджири с големи кръстове, няма татуировки. Няма ги и дребните момиченца облечени с рокличка на голо, няма ги и голите момченца единствено по потник. Няма показно спортуващи по плажа млади дами с полу-извадени на показ гърди или татуирани мускулести мачовци, няма показно завъртане да се видят новите татуси, пиърсинги и екстеншъни. Няма фотоси с екзотични животни.
Има едно нещо, което свързва всички без значение възраст, пол или страна, а то е спокойствието, усмивките, неналичието на намръщени лица, неналичието на заядливи забележки. И въпреки, че българските плажове са неприятнo пренаселени и безусловно би трябвало да седнеш до прилежащото семейство, в случай че сте в „ безплатната зона “ чувството е тежко, задушаващо, натоварващо все едно пътувате в час пик в Софийското метро.
От всичко написано дотук най-неприятната разлика е не толкоз във образния облик на българското семейство или връзките в фамилията по време „ на отмора “, а в обликът на българското дете…
Всички чакаме смяна и по-добри дни, само че вместо това по-добре си задайте въпроса за какво българските деца се отличават от връстниците си, отвън България? Защо на децата у нас им липсва близост, откровена детска наслада, за какво вместо отношение получават безразличие; за какво се икономисват думите, прегръдките и усмивките; за какво бащите избират да гледат в една точка вместо да играят с децата си; за какво майките гледат с такава скука на децата си; за какво децата от дребни вместо да се забавляват бързат да „ натопят “ другарчето си по игра? Защо дребните момиченца бързат да сложат маминия израз на лицето, а дребните момченца погледа на „ тате “?
Най-тъжно за мен остава, че и днешните деца няма да са по-различни от личните си родители, които от своя страна не се разграничават изключително от своите. Разликата е в технологиите, бетона, силикона и подобренията. Всичко останало е не просто същото, само че и по-зле.
Дали всичко това е въпрос на нрав или някакви наши български „ фамилни полезности “? Или просто се отглежда следващото потомство, което ще чака да го оправят, а в това време ще хитрува, ще лъже, ще мами, ще се избавя по единично… единствено времето ще покаже, само че сигурно нищо положително не ни очаква…
И най-после за какво избирам да не „ почивам “ у нас е, тъй като ме изморяват намръщените и изпълнени със завист лица, изцяло неглижираните деца, които чудесно са усвоили било от родителите или от детското заведение основите за оцеляване измежду себеподобни… Или казано на малко злобата и гадорията са превърнати в метод на живот, в метод на общуване… Е и в случай че би трябвало да съм в толкоз отровна среда почивката се „ прекарва “, а не изживява.
Автор: Полина Пешева
Каква е действителността?
Тази година след 12 годишно спиране и заредени с доста възторг взехме решение да посетим Черно море, в основата на цялото мероприятие беше и желанието ни децата ни да видят българското море, такова каквото е през лятото.
Ами да стартираме с разликите, можем да ги обобщим в три съществени:
1. Презастроено, с неприятна инфраструктура, включително с лимитирана опция за паркиране и пътят до морето, по който шофирането е въпрос на живот и гибел, макар магистралите;
2. Качеството на обслужване или по-скоро липса на качество у нас;
3. Мръсотия и претъпканост на плажовете, за сметка на непорочност и спокойствието в Гърция.
Ако се абстрахираме от горните минуси у нас и погледнем напълно положително, че това е нашата Родина и напрегнем въображението си можем да забележим и красивите морски крайбрежия, макар бетона и разнообразната „ архитектура “. Ако сме се заредили с прекалено много възторг, може да преглътнем и недоброто обслужване. Остава само мръсната морска вода, която няма по какъв начин да пренебрегнем, тъй като обривите не закъсняват.
Извън чисто образните, архитектурни и битово-здравословни разлики най-силно ме впечатли отношението към децата, излъчването на родители и деца, отношението на хората към другите, погледите, усмивките, жестовете и всичко това, което виждаме в невербалното другарство.
В България постоянно чуваме изразът, че българинът е подготвен на всичко за децата си, че българинът дава благо и драго за децата и че българинът прави всичко в името на децата… На думи сме мощни, само че действителността е друга. Ако приемем, че народът е безпаричен и по тази причина не купува толкоз обилно играчки за плажни игри, то за какво не компенсира съвсем цялостната липса на играчки с внимание към децата си?
Досега не бях виждал гръцко, италианско, немско, съветско, сръбско, македонско, румънско детенце (на възраст сред годинка до към две и половина години) да си седи единствено на брега, да го плискат вълните, а то да пляска и тупа по водата с ръчички, до момента в който майката или бабата, а от време на време и композиция от двете нервно седят на кърпата и следят наследникът, който се „ забавлява “ или просто седят и си приказват, преглеждат си телефоните, пушат с очевидно досада в погледа, излъчващ израз „ за какво ми трябваше да го повеждам на море “, „ с деца на море- няма отмора “? Освен тази типична панорама по нашето Черноморие има и друга, а тя е обликът на пищящото дете, което умира от смут от водата, само че макар писъците бива потопено да се охлади. Защо майката да си губи времето и да го разглезва с прегръдка, усмивка и говорене, нали детето е малко и не схваща?!? Пропуснах ли нещо? Да, бащата на детето, съпругът/ приятелят на майката/ сътрудникът или именуван в женски групи и конгреси ММ. Най-общо казано бащата на детето, когато е в посочената възрастова категория е дал грижите за детето напълно на майката. Той е изцяло безразличен, предан на отмора и мързел, хрупане на солети, пиянство на бири, ровене в телефона.
Да не забравяме саденето на фасове в пясъка с горделив израз на съумял фермер… В неговата визия явно личното му дете наподобява като един дребен досадник, който по някаква комплицирана причина не е оставен при бабата на село, само че за който сигурно би трябвало да се грижи единствено и само майката или най-малко до момента в който е толкоз дребен.
Ще употребявам „ обичаният “ ми израз „ в чужбина “ – ето такова нещо няма. По плажовете естествена панорама са родители със напълно дребни бебенца, близнаци, тризнаци, фамилии в които с изключение на бебето/бебетата има и по-големи деца, само че общото сред всички тях е, че и бащата поставя грижи за бебето наедно, а постоянно даже и повече от майката. Бащата освен си играе с детето, приказва му, влиза с него на ръце в морето, само че и го храни, сменя памперси, облича го, преоблича го, а даже му остава време да поддържа връзка с жена си, да ѝ купи кафе или сладолед.
Децата в по-голямата възрастова категория от към 3 години до към 12-13 години отвън България са усмихнати, играят дружно, даже и да не приказват един език, няма замяна на злобни погледи, няма намусени госпожички, които бързат „ да изкажат “ на родителите, по какъв начин тяхното дете е нагрубило дребната принцеса, няма експанзия и неучтивост. Въпреки, че децата са „ към този момент огромни “ родители не престават да поддържат връзка с тях, плуват дружно, играят дружно. Майките плуват вместо да си пазят косичката, екстеншъни, миглите, веждите и маникюра да не се скапват от водата, бащите постоянно анулират майките и главно те се занимават с децата. Дори и някое дете да изтича и изцапа някой почиващ с пясък или да напръска инцидентно с вода, няма кисели изражения, съпроводени от забележка от вида „ ей, дребния внимавай “….
Децата в тийнейджърска възраст не са вглъбени в телефоните си, а оптимално се любуват на морето, играят с по-малките си братя и сестри, даже и в случай че са в бебешка възраст. Родителите поддържат връзка по сред си, поддържат връзка с децата си, няма показни диалози по айфона или демонстративно пушене на маркова електронна цигара, няма тежки златни синджири с големи кръстове, няма татуировки. Няма ги и дребните момиченца облечени с рокличка на голо, няма ги и голите момченца единствено по потник. Няма показно спортуващи по плажа млади дами с полу-извадени на показ гърди или татуирани мускулести мачовци, няма показно завъртане да се видят новите татуси, пиърсинги и екстеншъни. Няма фотоси с екзотични животни.
Има едно нещо, което свързва всички без значение възраст, пол или страна, а то е спокойствието, усмивките, неналичието на намръщени лица, неналичието на заядливи забележки. И въпреки, че българските плажове са неприятнo пренаселени и безусловно би трябвало да седнеш до прилежащото семейство, в случай че сте в „ безплатната зона “ чувството е тежко, задушаващо, натоварващо все едно пътувате в час пик в Софийското метро.
От всичко написано дотук най-неприятната разлика е не толкоз във образния облик на българското семейство или връзките в фамилията по време „ на отмора “, а в обликът на българското дете…
Всички чакаме смяна и по-добри дни, само че вместо това по-добре си задайте въпроса за какво българските деца се отличават от връстниците си, отвън България? Защо на децата у нас им липсва близост, откровена детска наслада, за какво вместо отношение получават безразличие; за какво се икономисват думите, прегръдките и усмивките; за какво бащите избират да гледат в една точка вместо да играят с децата си; за какво майките гледат с такава скука на децата си; за какво децата от дребни вместо да се забавляват бързат да „ натопят “ другарчето си по игра? Защо дребните момиченца бързат да сложат маминия израз на лицето, а дребните момченца погледа на „ тате “?
Най-тъжно за мен остава, че и днешните деца няма да са по-различни от личните си родители, които от своя страна не се разграничават изключително от своите. Разликата е в технологиите, бетона, силикона и подобренията. Всичко останало е не просто същото, само че и по-зле.
Дали всичко това е въпрос на нрав или някакви наши български „ фамилни полезности “? Или просто се отглежда следващото потомство, което ще чака да го оправят, а в това време ще хитрува, ще лъже, ще мами, ще се избавя по единично… единствено времето ще покаже, само че сигурно нищо положително не ни очаква…
И най-после за какво избирам да не „ почивам “ у нас е, тъй като ме изморяват намръщените и изпълнени със завист лица, изцяло неглижираните деца, които чудесно са усвоили било от родителите или от детското заведение основите за оцеляване измежду себеподобни… Или казано на малко злобата и гадорията са превърнати в метод на живот, в метод на общуване… Е и в случай че би трябвало да съм в толкоз отровна среда почивката се „ прекарва “, а не изживява.
Автор: Полина Пешева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ