Зад грабващите заглавия на статии може да се крие доста спорна наука
Традиционните и обществените медии играят значима роля за разпространяването на значими научни достижения измежду обществеността. Въпреки това като аудитория би трябвало да бъдем внимателни във връзка с метода, по който използваме информация от тези публично налични източници.
От изказванията за нездравословно влияние на имунизациите до изследванията за степента на изменението на климата, научихме, че зад някои новинарски заглавия или публикации се крият съмнителни, надценени или неправилно интерпретирани резултати от проучвания.
Какво би трябвало да знаят читателите, когато четат вести, които съдържат научни изказвания?
Много тези не се удостоверяват
Първото нещо, което би трябвало да схванат, преди да стигнат до умозаключение, когато четат резултатите от научните проучвания в новините, е да признаят, че в университетските проучвания има добре известна " рецесия на репликация ". Това значи, че доста проучвания, които сте прочели в новините, не дават сходни резултати, когато други учени се пробват да ги потвърдят.
По същия метод, изследване от 2012 година оповестява, че единствено 11% от 53-те нови лекувания на рак, които са разпознали през предходното десетилетие, могат да бъдат възпроизведени. Друго, което изследва 159 емпирични стопански изследвания, демонстрира, че 80% от тези публикации са преувеличили своите констатации.
Факторите, които могат да доведат до тези невъзпроизводими резултати, включват неволни човешки неточности, сортиране на подобаващите за тезата научни открития и - в редки случаи - даже манипулиране на данни.
Проучване от университета в Мелбърн с присъединяване на 800 еколози и биолози, откри, че 64% от тях най-малко един път не са докладвали резултати от своето изследване, защото не били " статистически значими " - което значи, че не са посочили резултати, на които тези учени са се надявали.
Въпреки че по-голямата част от научните проучвания са авторитетни и надеждни, съществува капацитет за неточности, измами или надценяване на констатациите.
Понякога обаче медиите могат да подценен тези дефекти - съзнателно или по различен метод - изключително когато става въпрос за медицински проучвания, които дават очаквания за лекуване на заболявания и болести.
Медиите се възползват от потребността ни от вяра
Нека си напомним една гореща вест през 2009 година за италиански откривател Паоло Замбони, който твърди, че е излекувал множествената склероза (МС) на жена си, като е " деблокирал " вените на врата й. Той оспори главното схващане за Министерски съвет като разстройство на имунната система и вместо това я теоретизира като съдово заболяване - такова, което може да бъде излекувано посредством изчистване на кръвоносните съдове.
За медиите обаче най-привлекателната част от това проучване може да е стремежът на мъжа да избави обичаната си брачна половинка. Този заложен от романтиката медицински успех - който е известна история за здравни публикации - наподобява възвръща вярата на доста пациенти по света.
За страдание обаче проучванията на Замбони имаха доста дребен размер на извадката и дизайнът на опита имаше някои недостатъци. Това, което притегли доста внимание, беше шумът на сантименталната му история, а не това, което трябваше да бъде медицински пробив.
Оттогава опитите на други откриватели да възпроизведат откритията му не са сполучливи и са докладвани доста случаи на затруднения на пациенти и рецидиви на разстройството.
Случаят на Замбони обаче беше единствено една дребна история в по-голямата картина за това по какъв начин медиите могат да интерпретират неправилно или да преувеличават проучванията. Обикновено обещаващите здравни интервенции, в началото разпространявани в медиите, не се възпроизвеждат по-късно от експерти и не водят до действителна клинична процедура.
Има евентуални тласъци за подвеждащи изявления
По света работните цели на откривателите, приходите, бонусите и кариерата могат да бъдат обвързани с техните изявления.
От друга страна, доста научни списания с огромно влияние - и затова медиите - може да наподобяват по-привлечени от " обилни " или позитивни достижения, макар че и несъществени резултати и несполучливото възпроизвеждане на опити могат да способстват значително за научните познания.
Изследователи от Калифорнийския университет в Дейвис в Съединени американски щати направиха обзор на 359 изследвания, оповестени във водещи медицински списания през 90-те години, и обявиха, че множеството от изследванията са " докладвани по евентуално подвеждащ метод, като статистиката е направена по този начин, че да направи резултатите по-положителни, в сравнение с в случай че са приложени други статистически проби ".
Четете с сериозно мислене
Много преподаватели също са чували разкази за откриватели и докторанти, които преформулират своите данни или констатации за да поддържат първичните си хипотези или назад. Те даже могат да изтриват, да трансформират данните си, с цел да създадат работата си по-публикувана и привлекателна за медийно отразяване.
От време на време научната общественост засича манипулирани проучвания и по-късно списанията ги отдръпват от издание.
Всяко проучване има капацитета да усъвършенства нашето схващане за света, в който живеем. Трябва обаче да внимаваме с надценени констатации, с изследвания, които занапред ще бъдат възпроизведени от други експерти, или проучвания, които не са оповестени в достоверни рецензирани източници.
Това ще изисква повече старания, само че читателите би трябвало да бъдат внимателни към обособени проучвания и вместо това да се стремят да прегледат какво споделя по-широката научна общественост по тематиката.
Пандемията от COVID-19 акцентира заплахите от дезинформация и по какъв начин тя може да се популяризира по-бързо от всеки натурален вирус, излъчен по въздуха Ако констатациите, които четем, наподобяват прекомерно положителни, с цел да са правилни, евентуално те в действителност не са правилни.
за изданието The Conversation е подписана от няколко учени: проф. Саед Пахлеваншариф (Taylor`s University), Хасам Уахид (Taylor`s University), Кели-Ан Алън (лектор в School of Education, Monash University), Наваз Нагави (лектор в Taylor`s University), Никълъс Гемлъл (лектор в Monash University)
От изказванията за нездравословно влияние на имунизациите до изследванията за степента на изменението на климата, научихме, че зад някои новинарски заглавия или публикации се крият съмнителни, надценени или неправилно интерпретирани резултати от проучвания.
Какво би трябвало да знаят читателите, когато четат вести, които съдържат научни изказвания?
Много тези не се удостоверяват
Първото нещо, което би трябвало да схванат, преди да стигнат до умозаключение, когато четат резултатите от научните проучвания в новините, е да признаят, че в университетските проучвания има добре известна " рецесия на репликация ". Това значи, че доста проучвания, които сте прочели в новините, не дават сходни резултати, когато други учени се пробват да ги потвърдят.
По същия метод, изследване от 2012 година оповестява, че единствено 11% от 53-те нови лекувания на рак, които са разпознали през предходното десетилетие, могат да бъдат възпроизведени. Друго, което изследва 159 емпирични стопански изследвания, демонстрира, че 80% от тези публикации са преувеличили своите констатации.
Факторите, които могат да доведат до тези невъзпроизводими резултати, включват неволни човешки неточности, сортиране на подобаващите за тезата научни открития и - в редки случаи - даже манипулиране на данни.
Проучване от университета в Мелбърн с присъединяване на 800 еколози и биолози, откри, че 64% от тях най-малко един път не са докладвали резултати от своето изследване, защото не били " статистически значими " - което значи, че не са посочили резултати, на които тези учени са се надявали.
Въпреки че по-голямата част от научните проучвания са авторитетни и надеждни, съществува капацитет за неточности, измами или надценяване на констатациите.
Понякога обаче медиите могат да подценен тези дефекти - съзнателно или по различен метод - изключително когато става въпрос за медицински проучвания, които дават очаквания за лекуване на заболявания и болести.
Медиите се възползват от потребността ни от вяра
Нека си напомним една гореща вест през 2009 година за италиански откривател Паоло Замбони, който твърди, че е излекувал множествената склероза (МС) на жена си, като е " деблокирал " вените на врата й. Той оспори главното схващане за Министерски съвет като разстройство на имунната система и вместо това я теоретизира като съдово заболяване - такова, което може да бъде излекувано посредством изчистване на кръвоносните съдове.
За медиите обаче най-привлекателната част от това проучване може да е стремежът на мъжа да избави обичаната си брачна половинка. Този заложен от романтиката медицински успех - който е известна история за здравни публикации - наподобява възвръща вярата на доста пациенти по света.
За страдание обаче проучванията на Замбони имаха доста дребен размер на извадката и дизайнът на опита имаше някои недостатъци. Това, което притегли доста внимание, беше шумът на сантименталната му история, а не това, което трябваше да бъде медицински пробив.
Оттогава опитите на други откриватели да възпроизведат откритията му не са сполучливи и са докладвани доста случаи на затруднения на пациенти и рецидиви на разстройството.
Случаят на Замбони обаче беше единствено една дребна история в по-голямата картина за това по какъв начин медиите могат да интерпретират неправилно или да преувеличават проучванията. Обикновено обещаващите здравни интервенции, в началото разпространявани в медиите, не се възпроизвеждат по-късно от експерти и не водят до действителна клинична процедура.
Има евентуални тласъци за подвеждащи изявления
По света работните цели на откривателите, приходите, бонусите и кариерата могат да бъдат обвързани с техните изявления.
От друга страна, доста научни списания с огромно влияние - и затова медиите - може да наподобяват по-привлечени от " обилни " или позитивни достижения, макар че и несъществени резултати и несполучливото възпроизвеждане на опити могат да способстват значително за научните познания.
Изследователи от Калифорнийския университет в Дейвис в Съединени американски щати направиха обзор на 359 изследвания, оповестени във водещи медицински списания през 90-те години, и обявиха, че множеството от изследванията са " докладвани по евентуално подвеждащ метод, като статистиката е направена по този начин, че да направи резултатите по-положителни, в сравнение с в случай че са приложени други статистически проби ".
Четете с сериозно мислене
Много преподаватели също са чували разкази за откриватели и докторанти, които преформулират своите данни или констатации за да поддържат първичните си хипотези или назад. Те даже могат да изтриват, да трансформират данните си, с цел да създадат работата си по-публикувана и привлекателна за медийно отразяване.
От време на време научната общественост засича манипулирани проучвания и по-късно списанията ги отдръпват от издание.
Всяко проучване има капацитета да усъвършенства нашето схващане за света, в който живеем. Трябва обаче да внимаваме с надценени констатации, с изследвания, които занапред ще бъдат възпроизведени от други експерти, или проучвания, които не са оповестени в достоверни рецензирани източници.
Това ще изисква повече старания, само че читателите би трябвало да бъдат внимателни към обособени проучвания и вместо това да се стремят да прегледат какво споделя по-широката научна общественост по тематиката.
Пандемията от COVID-19 акцентира заплахите от дезинформация и по какъв начин тя може да се популяризира по-бързо от всеки натурален вирус, излъчен по въздуха Ако констатациите, които четем, наподобяват прекомерно положителни, с цел да са правилни, евентуално те в действителност не са правилни.
за изданието The Conversation е подписана от няколко учени: проф. Саед Пахлеваншариф (Taylor`s University), Хасам Уахид (Taylor`s University), Кели-Ан Алън (лектор в School of Education, Monash University), Наваз Нагави (лектор в Taylor`s University), Никълъс Гемлъл (лектор в Monash University)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ