Народните традиции и обичаи през пролетта запазват българщината жива
Традициите са главната съставка на българската националност. Те поддържат историческата ни памет жива и възкресяват вековния обичай и просвета на първите заселници по нашите земи. Ритуалните практики са точно онази постоянна структура, която доизгражда идентичността и националното съзнание на всеки българин.
Настоящият месец март е кондензиран с пролетни празници и традиции. Цялата природа, растителния и животинския свят се разсънват за нов живот. В църковните и национални показа месецът се свързва и с плодоносните свойства на женската природа. Празниците през март са Баба Марта – 1 март, Св.Четиридесет мъченици, Си Светии, Младенци – 9 март, Благовещение – 25 март.
Дните към пролетните празници нормално са почивни. Тъй като времето е уместно за разходка измежду природата и ободряване след дългата зима в идващите редове ще ви предложим туристически направления, свързани с всеки обособен празник или подобаваща дестинация, на която можете да станете очевидци на достоверните традиции по това време на годината. Започваме по календарен ред, като самата информация за празника, която е известна на всеки българин, ще е в по-малък размер за сметка на местата, които могат да се посетят.
Първи март - денят, в който силата на слънцето и невинността се преплитат в едно.
С Баба Марта и месец март се свързват доста традиции и празници, отдадени на идващата пролет. Най-известният е закичването на хора и млади животни с мартеница (усукани бяла и алена нишка) на 1 март – денят на идването на Баба Марта.
Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и изключително завързването на усуканите бяла и алена вълнени влакна, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински традиции.
Ритуалното потребление на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността аленият цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се съблюдава до през днешния ден в Румъния, Молдова, Северна Македония, част от Гърция, България, Сърбия, Албания, а също и в една част от днешна Украйна.
За да се потопите в атмосферата на празника, предлагаме една малко позната, само че доста ефектна дестинация – Етнографският музей в с. Кипра, Варненско.
Къщата е строена в края на XIXв Община Девня и през 1992 година в нея е уредена етнографска експозиция. Разположена е в централната част на селото и има огромен двор от декар и половина измежду градини от цветя, дървета и зеленина, ограден с висока, каменна ограда. В двора има хамбар и други икономически постройки. Сградите, в които е ситуирана сбирката са реставрирани през 1976 година и са приспособени като музеен комплекс. В къщата се провеждат разнообразни традиции, които са атракция за задграничните туристи.
Дворът на къщата напролет се трансформира в достоверна сцена за национални песенни и танцови осъществявания. В музея пък може да разгледате етнографската експозиция и да разберете по какъв начин се преде вълна (от която в предишното са се правели мартеничките) и по какъв начин се тъче прежда на неповторимия за Североизточна България вертикален стан. Ще разберете още какви нишани са оставяли преди време кипренските моми на възлюбените си момци и по какъв начин се плетат чорапи на една и пет куки.
Предлагаме ви да отседнете в град Девня, които е прочут с най-големите карстови извори в България с общ дебит от 3700 литра в секунда. В региона има общо към 30 извора, обединени в 7 изворни групи. Всички извори са каптирани за водоснабдяване на индустрията на Девня и Варна.
Местните забележителности, с изключение на музея с с. Кипра, са остатъци от античния римски Марцианопол, в това число амфитеатър и Музей на мозайките, както и близката естествена забележителност Побитите камъни.
Ако пък решите да обедините Баба Марта с почивните дни към Националния празник – 3 март, може да си организирате патриотична екскурзия до връх Шипка. Върхът символизира героизма и самопожертвователните старания за освобождението на България от Османско иго.
През 1934 година на върха е издигнат Паметникът на свободата, до който водят авто път и каменно стълбище. Паметникът е част от Парк-музей „ Шипка “. Голям бронзов лъв – знак на българската страна – пази входа на паметника. На останалите три страни на постройката са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета при отбраната на прохода. На приземния етаж под мраморен саркофаг лежат костите на бранители на Шипка. Саркофагът е положен върху четири лежащи каменни лъва, а пред него като на пост са сложени статуите на един български опълченец и един съветски боец. На останалите седем етажа от музея са изложени персонални движимости на бойците и опълченците, медали, фотоси, оръжие и документи, свързани с боевете при Шипка. Тук се пази и копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение. От последната площадка на Паметника на свободата се открива красива панорамна панорама към покрайнината.
В парк-музея се продават осведомителни материали и сувенири. Предлагат се също превоз и пешеходни екскурзии до обектите в парка.
Следващият пролетен празник е денят, когато църквата уважава Свети Четиридесет мъченици, 9 март. Може да го съчетаете с Международния ден на дамата – 8 март и да си подарите прелестно преживяване. Предлагаме ви малко бягство през времето в остарялата столица Велико Търново, където се намира една от най-емблематичните средновековни църкви, носеща точно названието „ Свети четиридесет мъченици”.
Намиращ се в подножието на крепостта Царевец, храмът е монумент на културата от 1964 година и е тясно обвързван с историята на България. Построен е и стенописан в чест на успеха на цар Иван Асен II над епирския диктатор Теодор Комнин при Клокотница на 22 март 1230 година
Църквата се състои от две елементи – продълговата базилика с шест колони и от една пристройка, издигната по-късно към западната й страна.
Предполага се, че в края на ХІІ в. Асеневци (българска царска династия, упрвлявала в интервала 1187 година – 1280 г.) са построили манастир към църквата. В източниците от ХІІ–ХІV в. той е именуван „ Великата лавра”, „ Царски манастир” и е бил един от най-важните средновековни манастири към Търново.
След Освобождението в 1878 година храмът още веднъж става християнска черква.
От непокътнатите фрески интерес съставлява „ Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан “ (над входа) и „ Св. Анна Млекопитателница “.
В църквата са заровени българските царе Калоян (управлявал 1197 година – 1207 г.) и Иван Асен II (1218 година – 1241 г.), Свети Сава Сръбски (1175 година – 1235 г.) и цариците Анна Мария (1204 година – 1237 г.) и Ирина Комнина.
В православния храм се пазят и едни от най-значимите старобългарски епиграфски монументи – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум (управлявал 803 – 814 г.), които описват за великите каузи на българските царе.
Църквата е филиал на Националния исторически музей в гр. София. В момента „ Свети четиридесет мъченици” е отворена за визити като музей, като на най-големите християнски празници в нея се отслужва и света литургия.
Според националните вярвания на 9 март слънцето се „ обръща “ към лято и забива 40 нажежени шиша в земята, с цел да я затопли. На този ден се правят доста обредни дейности, свързани с цифрата 40. Майките изпичат 40 дребни хлебчета за предотвратяване на децата от заболяването шарка. Децата излизат на открито и се търкалят 40 пъти за здраве. На трапезата се поставят 40 постни сърми или пълнени чушки с ориз, а мъжете изпиват по 40 глътки вино или ракия. Всичко това може да изживеете по достоверен метод в старопрестолния град.
В края на месец март пък е Благовещение. Празникът е огромен, тъй като точно на този ден Архангел Гавраил оповестява на Богородица богатствата новина, че ще роди Божия наследник. Денят 25 март е белязан от разнообразни ритуали и практики, свързани най-много с момите и бъдещите родилки. Празникът е толкоз обичан, че на някои места в България се назовава половин Великден.
На Благовец се съблюдава строга възбрана за всякаква работа и се споделя, че „ даже птичка гнездо не вие “. Вярва се, че на този ден се връщат прелетните птици и кукувицата носи богатствата новина, че пролетта към този момент е настъпила. Завръщат се и всички твари от отвъдния свят – змии, гущери, самодиви и други дихания. Повсеместно вечерта преди празника ритуално се гонят влечугите, посредством тракане и блъскане с железни предмети.
През 2022 година Благовещение се пада в петък, което е причина за сливане с почивните дни и превозване на един извънредно дълъг уикенд измежду природата.
Едно необикновено планинско кътче е Разлог. Тук се намира църквата „ Св. Благовещение” с неповторима 26 м камбанария – висока, колкото Хрельовата кула в Рилския манастир.
Разположена в сърцето на града, обителта впечатлява с красивия си иконостас и внушителна архитектура. Това е един от най-големите и красиви църковни храмове в Неврокопската епархия.
На 5.11.1939 година църквата „ Св. Благовещение” е осветена и отваря порти с благопожелание да носи благословение и благовещение на всички родолюбиви разложани.
Заслужава си да се видят свежите фрески по църковните стени. Вътрешното пространство на храма е напълно изографисано в интервала 2000 – 2008 година от екип млади художници–реставратори, отпред със Здравка Чобанова от Разлог. Иконописването на олтара е от Стефан Юлиевич Шарич от София.
Заслужава си да да чуете 3-те камбани с общо тегло 493кг. Като най-голямата е 300 кг, междинната - 118кг, а дребната – 75 кг. Изработени са от първокачествен бакър и британски калай и тоново издигнати Ре, Фа и Сол.
С визитата на региона не пропускайте да разгледате и местността. Всяко едно от селата в община Разлог с неповторимите си естествени хубости, културно исторически дадености, обичаи, носи собствен личен несравним сексапил. В сгушеното в полите на Рила с. Добърско се намира църквата “Свети Свети Тодор Тирон и Теодор Стратилат “ - народен монумент на културата с извънредно висока архитектурно-художествена стойност.
Невероятната благотворителност на природата може да се открие освен в красивите и прохладни гори, в пълноводните реки, протичащи през Разложката долина, само че и в множеството топли минерални извори, съсредоточени най-много на територията на селата Баня и Елешница, първото разрастващо се като балнеоложки и климатичен курорт, които са изключително привлекателни с откритите си плувни басейни.
Март е обичан месец на туристите, тъй като пролетта предлага необикновено красиви гледки, които освежават тялото и мозъка след дългата зима. Съпреживейте традициите на предците ни в някое от изброените малко познати кътчета на България, където обичаите са достоверни, хотелите оферират преференциални СПА пакети, а храната е домашно приготвена с локални артикули. Пролетните празници са магично време на възобновление освен на природата, а и на човешкия дух.
Настоящият месец март е кондензиран с пролетни празници и традиции. Цялата природа, растителния и животинския свят се разсънват за нов живот. В църковните и национални показа месецът се свързва и с плодоносните свойства на женската природа. Празниците през март са Баба Марта – 1 март, Св.Четиридесет мъченици, Си Светии, Младенци – 9 март, Благовещение – 25 март.
Дните към пролетните празници нормално са почивни. Тъй като времето е уместно за разходка измежду природата и ободряване след дългата зима в идващите редове ще ви предложим туристически направления, свързани с всеки обособен празник или подобаваща дестинация, на която можете да станете очевидци на достоверните традиции по това време на годината. Започваме по календарен ред, като самата информация за празника, която е известна на всеки българин, ще е в по-малък размер за сметка на местата, които могат да се посетят.
Първи март - денят, в който силата на слънцето и невинността се преплитат в едно.
С Баба Марта и месец март се свързват доста традиции и празници, отдадени на идващата пролет. Най-известният е закичването на хора и млади животни с мартеница (усукани бяла и алена нишка) на 1 март – денят на идването на Баба Марта.
Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и изключително завързването на усуканите бяла и алена вълнени влакна, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински традиции.
Ритуалното потребление на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността аленият цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се съблюдава до през днешния ден в Румъния, Молдова, Северна Македония, част от Гърция, България, Сърбия, Албания, а също и в една част от днешна Украйна.
За да се потопите в атмосферата на празника, предлагаме една малко позната, само че доста ефектна дестинация – Етнографският музей в с. Кипра, Варненско.
Къщата е строена в края на XIXв Община Девня и през 1992 година в нея е уредена етнографска експозиция. Разположена е в централната част на селото и има огромен двор от декар и половина измежду градини от цветя, дървета и зеленина, ограден с висока, каменна ограда. В двора има хамбар и други икономически постройки. Сградите, в които е ситуирана сбирката са реставрирани през 1976 година и са приспособени като музеен комплекс. В къщата се провеждат разнообразни традиции, които са атракция за задграничните туристи.
Дворът на къщата напролет се трансформира в достоверна сцена за национални песенни и танцови осъществявания. В музея пък може да разгледате етнографската експозиция и да разберете по какъв начин се преде вълна (от която в предишното са се правели мартеничките) и по какъв начин се тъче прежда на неповторимия за Североизточна България вертикален стан. Ще разберете още какви нишани са оставяли преди време кипренските моми на възлюбените си момци и по какъв начин се плетат чорапи на една и пет куки.
Предлагаме ви да отседнете в град Девня, които е прочут с най-големите карстови извори в България с общ дебит от 3700 литра в секунда. В региона има общо към 30 извора, обединени в 7 изворни групи. Всички извори са каптирани за водоснабдяване на индустрията на Девня и Варна.
Местните забележителности, с изключение на музея с с. Кипра, са остатъци от античния римски Марцианопол, в това число амфитеатър и Музей на мозайките, както и близката естествена забележителност Побитите камъни.
Ако пък решите да обедините Баба Марта с почивните дни към Националния празник – 3 март, може да си организирате патриотична екскурзия до връх Шипка. Върхът символизира героизма и самопожертвователните старания за освобождението на България от Османско иго.
През 1934 година на върха е издигнат Паметникът на свободата, до който водят авто път и каменно стълбище. Паметникът е част от Парк-музей „ Шипка “. Голям бронзов лъв – знак на българската страна – пази входа на паметника. На останалите три страни на постройката са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета при отбраната на прохода. На приземния етаж под мраморен саркофаг лежат костите на бранители на Шипка. Саркофагът е положен върху четири лежащи каменни лъва, а пред него като на пост са сложени статуите на един български опълченец и един съветски боец. На останалите седем етажа от музея са изложени персонални движимости на бойците и опълченците, медали, фотоси, оръжие и документи, свързани с боевете при Шипка. Тук се пази и копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение. От последната площадка на Паметника на свободата се открива красива панорамна панорама към покрайнината.
В парк-музея се продават осведомителни материали и сувенири. Предлагат се също превоз и пешеходни екскурзии до обектите в парка.
Следващият пролетен празник е денят, когато църквата уважава Свети Четиридесет мъченици, 9 март. Може да го съчетаете с Международния ден на дамата – 8 март и да си подарите прелестно преживяване. Предлагаме ви малко бягство през времето в остарялата столица Велико Търново, където се намира една от най-емблематичните средновековни църкви, носеща точно названието „ Свети четиридесет мъченици”.
Намиращ се в подножието на крепостта Царевец, храмът е монумент на културата от 1964 година и е тясно обвързван с историята на България. Построен е и стенописан в чест на успеха на цар Иван Асен II над епирския диктатор Теодор Комнин при Клокотница на 22 март 1230 година
Църквата се състои от две елементи – продълговата базилика с шест колони и от една пристройка, издигната по-късно към западната й страна.
Предполага се, че в края на ХІІ в. Асеневци (българска царска династия, упрвлявала в интервала 1187 година – 1280 г.) са построили манастир към църквата. В източниците от ХІІ–ХІV в. той е именуван „ Великата лавра”, „ Царски манастир” и е бил един от най-важните средновековни манастири към Търново.
След Освобождението в 1878 година храмът още веднъж става християнска черква.
От непокътнатите фрески интерес съставлява „ Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан “ (над входа) и „ Св. Анна Млекопитателница “.
В църквата са заровени българските царе Калоян (управлявал 1197 година – 1207 г.) и Иван Асен II (1218 година – 1241 г.), Свети Сава Сръбски (1175 година – 1235 г.) и цариците Анна Мария (1204 година – 1237 г.) и Ирина Комнина.
В православния храм се пазят и едни от най-значимите старобългарски епиграфски монументи – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум (управлявал 803 – 814 г.), които описват за великите каузи на българските царе.
Църквата е филиал на Националния исторически музей в гр. София. В момента „ Свети четиридесет мъченици” е отворена за визити като музей, като на най-големите християнски празници в нея се отслужва и света литургия.
Според националните вярвания на 9 март слънцето се „ обръща “ към лято и забива 40 нажежени шиша в земята, с цел да я затопли. На този ден се правят доста обредни дейности, свързани с цифрата 40. Майките изпичат 40 дребни хлебчета за предотвратяване на децата от заболяването шарка. Децата излизат на открито и се търкалят 40 пъти за здраве. На трапезата се поставят 40 постни сърми или пълнени чушки с ориз, а мъжете изпиват по 40 глътки вино или ракия. Всичко това може да изживеете по достоверен метод в старопрестолния град.
В края на месец март пък е Благовещение. Празникът е огромен, тъй като точно на този ден Архангел Гавраил оповестява на Богородица богатствата новина, че ще роди Божия наследник. Денят 25 март е белязан от разнообразни ритуали и практики, свързани най-много с момите и бъдещите родилки. Празникът е толкоз обичан, че на някои места в България се назовава половин Великден.
На Благовец се съблюдава строга възбрана за всякаква работа и се споделя, че „ даже птичка гнездо не вие “. Вярва се, че на този ден се връщат прелетните птици и кукувицата носи богатствата новина, че пролетта към този момент е настъпила. Завръщат се и всички твари от отвъдния свят – змии, гущери, самодиви и други дихания. Повсеместно вечерта преди празника ритуално се гонят влечугите, посредством тракане и блъскане с железни предмети.
През 2022 година Благовещение се пада в петък, което е причина за сливане с почивните дни и превозване на един извънредно дълъг уикенд измежду природата.
Едно необикновено планинско кътче е Разлог. Тук се намира църквата „ Св. Благовещение” с неповторима 26 м камбанария – висока, колкото Хрельовата кула в Рилския манастир.
Разположена в сърцето на града, обителта впечатлява с красивия си иконостас и внушителна архитектура. Това е един от най-големите и красиви църковни храмове в Неврокопската епархия.
На 5.11.1939 година църквата „ Св. Благовещение” е осветена и отваря порти с благопожелание да носи благословение и благовещение на всички родолюбиви разложани.
Заслужава си да се видят свежите фрески по църковните стени. Вътрешното пространство на храма е напълно изографисано в интервала 2000 – 2008 година от екип млади художници–реставратори, отпред със Здравка Чобанова от Разлог. Иконописването на олтара е от Стефан Юлиевич Шарич от София.
Заслужава си да да чуете 3-те камбани с общо тегло 493кг. Като най-голямата е 300 кг, междинната - 118кг, а дребната – 75 кг. Изработени са от първокачествен бакър и британски калай и тоново издигнати Ре, Фа и Сол.
С визитата на региона не пропускайте да разгледате и местността. Всяко едно от селата в община Разлог с неповторимите си естествени хубости, културно исторически дадености, обичаи, носи собствен личен несравним сексапил. В сгушеното в полите на Рила с. Добърско се намира църквата “Свети Свети Тодор Тирон и Теодор Стратилат “ - народен монумент на културата с извънредно висока архитектурно-художествена стойност.
Невероятната благотворителност на природата може да се открие освен в красивите и прохладни гори, в пълноводните реки, протичащи през Разложката долина, само че и в множеството топли минерални извори, съсредоточени най-много на територията на селата Баня и Елешница, първото разрастващо се като балнеоложки и климатичен курорт, които са изключително привлекателни с откритите си плувни басейни.
Март е обичан месец на туристите, тъй като пролетта предлага необикновено красиви гледки, които освежават тялото и мозъка след дългата зима. Съпреживейте традициите на предците ни в някое от изброените малко познати кътчета на България, където обичаите са достоверни, хотелите оферират преференциални СПА пакети, а храната е домашно приготвена с локални артикули. Пролетните празници са магично време на възобновление освен на природата, а и на човешкия дух.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ