Изследване с кръв в „ЛИНА” показва необходима ли е наистина гастроскопия
Този тип диагностика сполучливо може да се употребява за скрининг на атрофичния гастрит
В помощ на диагностиката на болесттите на хроносмилателната система, здравна лаборатория „ ЛИНА ” предлага ново кръвно проучване – гастро панел. Той включва биомаркери, посредством които се прави оценка за положението на лигавицата във всички отдели на стомаха: Пепсиноген I (PG I), Пепсиноген II (PG II), oтношение Пепсиноген I/Пепсиноген II, Гастрин и Хеликобактер пилори антитела от клас IgG.
Защо гастро панелът е значим?
Благодарение на резултатите от него може да се разбере при кои пациенти фактически е належащо ендоскопското проучване гастроскопия и при кои може да се пристъпи към лекуване и на база на кръвния разбор. Именно заради тази причина той е прочут като „ серологична биопсия ” или биопсия посредством кръв.
При кои пациенти е целесъобразна така наречен „ серологична биопсия ”?
Този тип диагностика сполучливо може да се употребява за скрининг на атрофичния гастрит – една от главните аргументи за развиване на гастроинтестинална метаплазия – предракова лезия на стомашната лигавица, която постоянно е разследване от дългогодишна нелекувана зараза с Helicobacter pylori.
Каква е подготовката преди проучването?
Всяко лекарство, потискащо стомашната киселина, неизбежно повлиява резултатите. Поради това се предлага пациентът да приключи каквото и да е киселинно-потискащо лекуване 7-10 дни преди взимане на проба. След преустановяване на лекуването с инхибитори на протонната помпа са нужни 4-10 дни за нормализиране на киселинното обособяване и равнищата на Гастрина. Въпреки това, Пепсиногените реагират по-бавно и равнищата на PGI и PGII могат да останат над граничните стойности до 2-3 седмици. Внезапното преустановяване на дълготрайното лекуване нормално е последвано от киселинна хиперсекреция, постоянно съпроводена от признаци на свръхкиселинност и извънредно ниски равнища на Гастрин. Други значими условия, преди осъществяване на проучването, е то да става на гладно, най-малко 12 часа след последния банкет на храна. Алкохол и мазна храна би трябвало да се заобикалят 24 часа преди теста, кофеин съдържащи напитки не би трябвало да се употребяват 8 часа авансово, а пушенето да се приключи 30 минути преди пробовземането за този тест.
Към момента цената на проучването в „ ЛИНА ” е 160 лева като резултатът е подготвен до края на деня. Проби за него се вземат във всички лаборатории и манипулационни на „ ЛИНА ” в областите: Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Ямбол.
Какво значат резултатите ?
Комплексният разбор на тези маркери обрисуват следните няколко диагностични профила:
- Нормални равнища на биомаркерите. Това е най-благоприятният вид, който демонстрира, че стомашната лигавица действа обикновено и мукозната конструкция е естествена, както и че не се постанова гастроскопия.
- Висока киселинност. Когато единствено Гастринът е намален, а останалите индикатори са в норма, това е знак за нараснала секреция на солна киселина в стомашната лигавица. Отделянето на солна киселина се управлява от равнищата на Гастрина, секретиран от антралните кафези на стомаха на правилото на позитивна противоположна връзка.
- Ниска киселинност. Когато секрецията на солна киселина е понижена по някаква причина, по правилото на позитивната противоположна връзка, това води до нараснало обособяване на Гастрин от антралните кафези. Двете съществени положения, водещи до ниска киселинна продукция, са атрофичен гастрит на тялото и дълготрайната приложимост на инхибитори на протонната помпа. Първото положение се изключва от естествените стойности на PGI, PGII и съотношението PGI/PGII, до момента в който второто се диагностицира посредством преустановяване на лекуването с инхибитори на протонната помпа. В този случай Гастринът би трябвало да се възстановява в границите на 2 седмици.
- Налична Хеликобактер пилори зараза. В този случай равнището на Hp IgG антитела е нараснало над граничната стойност, което може да е единствената анормална находка в профила. Не рядко обаче дейна Хеликобактер пилори инфекцията предизвиква тежка възпалителна реакция, която да докара до повишение на PGI, PGII и Гастрин от секреторните кафези.
- Успешно лекуване на Хеликобактер пилори зараза – това води до нормализиране стойностите на трите „ възпалителни “ маркера (PGI, PGII, Гастрин) след няколко седмици, само че равнищата на Hp IgG антитела остават нараснали в продължение на месеци, което варира самостоятелно.
- Неуспешно лекуване на Хеликобактер пилори зараза. Нивата на Hp IgG антитела остават нараснали (обикновено леко), PGI и съотношението PGI/PGII нормално попадат в естествените граници, докато PGII и/или Гастрин могат да останат леко нараснали като симптом на продължаващ инфекциозен развой.
- Атрофичен корпусен гастрит. Атрофията на лигавицата води до прогресивно понижено произвеждане на PGI и в по-малка степен PGII. Небалансираното понижаване на PGI и PGII води до по-ниско съответствие PGI/PGII, което е друга отлична характерност на този гастрит. Степента на понижение на PGI и съотношението PGI/PGII тясно корелира с тежестта на болестта. В случай на незасегната от процеса антрална лигавица, атрофичният гастрит води до доста нараснало серумно равнище на Гастрин, което е друга типична характерност.
- Атрофичен антрумен гастрит. Антрумът е долната част на стомаха, покрай тънките вътрешности. В тази част на стомашната лигавица се намират клетките, произвеждащи Гастрин. Затова при недоразвитост на този отдел на лигавицата плазмените равнища на Гастрин прогресивно понижават. Hp- антителата постоянно са нараснали. При тежка степен няма отговор в продукцията на Гастрин след стимулация с белтъчна храна. По този метод се разграничават двете евентуални аргументи за невисок Гастрин - високата киселинност и атрофичният антрумен гастрит. При белтъчна стимулация Гастринът ще се увеличи единствено при първото положение, само че не и при тежък антрумен атрофичен гастрит.
- Атрофичен пангастрит. Най-тежката форма на атрофичен гастрит, засягаща всички отдели на стомаха. Това води до неповторимия биомаркерен профил като PGI, PGII и Гастрин са доста понижени. Това се отнася и за подтиквания Гастрин, който остава невисок даже след протеинова стимулация. Ако инфекцията с хеликобактер е излекувана, равнищата на Hp IgG могат да спаднат и до естествени граници.
Повече за всеки от анализите в г астро панела
Пепсиногенът е неактивен предходник на ензима Пепсин, който се задейства от солната киселина в стомашния сок до дейния ензим Пепсин. Пепсинът е главният фермент, нужен за разграждането на белтъците в храната, попаднала в стомаха. Има два типа Пепсиногени, които са част от серологичното проучване на стомашната лигавица и тяхното установяване може да насочи коя част на стомаха е наранена.
Пепсиноген I (PG I) се секретира от профилирани кафези в тялото на стомаха, заради което е характерен маркер за увредата на лигавицата в този отдел. Ниските му равнища приказват за съществуване на атрофичен гастрит, като степента на смъкване корелира с тежестта на болестта. Атрофичният гастрит се развива постепенно, постоянно безсимптомно, като с напредването на болестта умират огромна част от клетките, произвеждащи солна киселина, както и тези, секретиращи Пепсиноген. Това води до нарушено асимилиране на Витамин В12 и други микроелементи, което е обвързвано с развиването на Пернициозна анемия. От друга страна, атрофичният гастрит е най-значимият рисков фактор за развиване на аденокарцином на стомаха. Неговите признаци са нехарактерни, постоянно се пропущат или неглижират, а когато се появят болежка, повръщане, стомашно кървене и асцит процесът към този момент е в много напреднал етап. Анализът на Пепсиноген I е комфортен прийом за оценка и следене на положението на лигавицата на тялото на стомаха.
Пепсиноген II (PG II) – секрецията му се реализира от кафези, които се намират в кардиалния и пилорния отдел на стомаха, както и от Брунеровите жлези в дванадесетопръстника. Пепсиноген II се покачва при всички болести, свързани с зараза на H. pylori. В взаимозависимост от тежестта на възпалителната реакция, асоциираният с H. pylori гастрит може да се показва с увреда най-вече на антралната част на стомаха, на тялото на стомаха или пангастрит. Нивата на солна киселина и Пепсиноген II са трайно нараснали, което се употребява за диагностиката на този тип хиперациден гастрит. Снижаването на равнищата на Пепсиноген II в хода на лекуване са показателни за успеваемостта на лечението и може да се употребява при надзор на лекуването и оценка на възобновяване на стомашната лигавица.
Отношение Пепсиноген I/Пепсиноген II – съотношението Пепсиноген I/Пепсиноген II се употребява дружно със цената на Пепсиноген I за ранна диагностика на недоразвитост на лигавицата на тялото на стомаха (атрофичен гастрит). В подобен случай съотношението понижава под 3.
Гастрин – това е хормон, който се секретира от различен тип кафези, които са част от дифузната ендокринна система на стомашно-чревния тракт. Те се намират в лигавицата на стомаха, дванадесетопръстника и задстомашната жлеза. Стимули за секреция на Гастрин са понижаване на киселинността на стомашния сок, консумация на белтъчна храна, разпъване на стените на стомаха. Причина за високи равнища на Гастрин може да бъде и синдромът на Цьолингер-Елисон – гастрин продуциращ израстък, който може да бъде ситуиран както в рамките на стомашно-чревния тракт (панкреас, корем, дванадесетопръстник), по този начин и отвън него (яйчници, оментум).
Гастро пакетът включва и серологична диагностика на Хеликобактер пилорната зараза, която е най-честата причина за инфектиране на стомашната лигавица.
В помощ на диагностиката на болесттите на хроносмилателната система, здравна лаборатория „ ЛИНА ” предлага ново кръвно проучване – гастро панел. Той включва биомаркери, посредством които се прави оценка за положението на лигавицата във всички отдели на стомаха: Пепсиноген I (PG I), Пепсиноген II (PG II), oтношение Пепсиноген I/Пепсиноген II, Гастрин и Хеликобактер пилори антитела от клас IgG.
Защо гастро панелът е значим?
Благодарение на резултатите от него може да се разбере при кои пациенти фактически е належащо ендоскопското проучване гастроскопия и при кои може да се пристъпи към лекуване и на база на кръвния разбор. Именно заради тази причина той е прочут като „ серологична биопсия ” или биопсия посредством кръв.
При кои пациенти е целесъобразна така наречен „ серологична биопсия ”?
Този тип диагностика сполучливо може да се употребява за скрининг на атрофичния гастрит – една от главните аргументи за развиване на гастроинтестинална метаплазия – предракова лезия на стомашната лигавица, която постоянно е разследване от дългогодишна нелекувана зараза с Helicobacter pylori.
Каква е подготовката преди проучването?
Всяко лекарство, потискащо стомашната киселина, неизбежно повлиява резултатите. Поради това се предлага пациентът да приключи каквото и да е киселинно-потискащо лекуване 7-10 дни преди взимане на проба. След преустановяване на лекуването с инхибитори на протонната помпа са нужни 4-10 дни за нормализиране на киселинното обособяване и равнищата на Гастрина. Въпреки това, Пепсиногените реагират по-бавно и равнищата на PGI и PGII могат да останат над граничните стойности до 2-3 седмици. Внезапното преустановяване на дълготрайното лекуване нормално е последвано от киселинна хиперсекреция, постоянно съпроводена от признаци на свръхкиселинност и извънредно ниски равнища на Гастрин. Други значими условия, преди осъществяване на проучването, е то да става на гладно, най-малко 12 часа след последния банкет на храна. Алкохол и мазна храна би трябвало да се заобикалят 24 часа преди теста, кофеин съдържащи напитки не би трябвало да се употребяват 8 часа авансово, а пушенето да се приключи 30 минути преди пробовземането за този тест.
Към момента цената на проучването в „ ЛИНА ” е 160 лева като резултатът е подготвен до края на деня. Проби за него се вземат във всички лаборатории и манипулационни на „ ЛИНА ” в областите: Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Ямбол.
Какво значат резултатите ?
Комплексният разбор на тези маркери обрисуват следните няколко диагностични профила:
- Нормални равнища на биомаркерите. Това е най-благоприятният вид, който демонстрира, че стомашната лигавица действа обикновено и мукозната конструкция е естествена, както и че не се постанова гастроскопия.
- Висока киселинност. Когато единствено Гастринът е намален, а останалите индикатори са в норма, това е знак за нараснала секреция на солна киселина в стомашната лигавица. Отделянето на солна киселина се управлява от равнищата на Гастрина, секретиран от антралните кафези на стомаха на правилото на позитивна противоположна връзка.
- Ниска киселинност. Когато секрецията на солна киселина е понижена по някаква причина, по правилото на позитивната противоположна връзка, това води до нараснало обособяване на Гастрин от антралните кафези. Двете съществени положения, водещи до ниска киселинна продукция, са атрофичен гастрит на тялото и дълготрайната приложимост на инхибитори на протонната помпа. Първото положение се изключва от естествените стойности на PGI, PGII и съотношението PGI/PGII, до момента в който второто се диагностицира посредством преустановяване на лекуването с инхибитори на протонната помпа. В този случай Гастринът би трябвало да се възстановява в границите на 2 седмици.
- Налична Хеликобактер пилори зараза. В този случай равнището на Hp IgG антитела е нараснало над граничната стойност, което може да е единствената анормална находка в профила. Не рядко обаче дейна Хеликобактер пилори инфекцията предизвиква тежка възпалителна реакция, която да докара до повишение на PGI, PGII и Гастрин от секреторните кафези.
- Успешно лекуване на Хеликобактер пилори зараза – това води до нормализиране стойностите на трите „ възпалителни “ маркера (PGI, PGII, Гастрин) след няколко седмици, само че равнищата на Hp IgG антитела остават нараснали в продължение на месеци, което варира самостоятелно.
- Неуспешно лекуване на Хеликобактер пилори зараза. Нивата на Hp IgG антитела остават нараснали (обикновено леко), PGI и съотношението PGI/PGII нормално попадат в естествените граници, докато PGII и/или Гастрин могат да останат леко нараснали като симптом на продължаващ инфекциозен развой.
- Атрофичен корпусен гастрит. Атрофията на лигавицата води до прогресивно понижено произвеждане на PGI и в по-малка степен PGII. Небалансираното понижаване на PGI и PGII води до по-ниско съответствие PGI/PGII, което е друга отлична характерност на този гастрит. Степента на понижение на PGI и съотношението PGI/PGII тясно корелира с тежестта на болестта. В случай на незасегната от процеса антрална лигавица, атрофичният гастрит води до доста нараснало серумно равнище на Гастрин, което е друга типична характерност.
- Атрофичен антрумен гастрит. Антрумът е долната част на стомаха, покрай тънките вътрешности. В тази част на стомашната лигавица се намират клетките, произвеждащи Гастрин. Затова при недоразвитост на този отдел на лигавицата плазмените равнища на Гастрин прогресивно понижават. Hp- антителата постоянно са нараснали. При тежка степен няма отговор в продукцията на Гастрин след стимулация с белтъчна храна. По този метод се разграничават двете евентуални аргументи за невисок Гастрин - високата киселинност и атрофичният антрумен гастрит. При белтъчна стимулация Гастринът ще се увеличи единствено при първото положение, само че не и при тежък антрумен атрофичен гастрит.
- Атрофичен пангастрит. Най-тежката форма на атрофичен гастрит, засягаща всички отдели на стомаха. Това води до неповторимия биомаркерен профил като PGI, PGII и Гастрин са доста понижени. Това се отнася и за подтиквания Гастрин, който остава невисок даже след протеинова стимулация. Ако инфекцията с хеликобактер е излекувана, равнищата на Hp IgG могат да спаднат и до естествени граници.
Повече за всеки от анализите в г астро панела
Пепсиногенът е неактивен предходник на ензима Пепсин, който се задейства от солната киселина в стомашния сок до дейния ензим Пепсин. Пепсинът е главният фермент, нужен за разграждането на белтъците в храната, попаднала в стомаха. Има два типа Пепсиногени, които са част от серологичното проучване на стомашната лигавица и тяхното установяване може да насочи коя част на стомаха е наранена.
Пепсиноген I (PG I) се секретира от профилирани кафези в тялото на стомаха, заради което е характерен маркер за увредата на лигавицата в този отдел. Ниските му равнища приказват за съществуване на атрофичен гастрит, като степента на смъкване корелира с тежестта на болестта. Атрофичният гастрит се развива постепенно, постоянно безсимптомно, като с напредването на болестта умират огромна част от клетките, произвеждащи солна киселина, както и тези, секретиращи Пепсиноген. Това води до нарушено асимилиране на Витамин В12 и други микроелементи, което е обвързвано с развиването на Пернициозна анемия. От друга страна, атрофичният гастрит е най-значимият рисков фактор за развиване на аденокарцином на стомаха. Неговите признаци са нехарактерни, постоянно се пропущат или неглижират, а когато се появят болежка, повръщане, стомашно кървене и асцит процесът към този момент е в много напреднал етап. Анализът на Пепсиноген I е комфортен прийом за оценка и следене на положението на лигавицата на тялото на стомаха.
Пепсиноген II (PG II) – секрецията му се реализира от кафези, които се намират в кардиалния и пилорния отдел на стомаха, както и от Брунеровите жлези в дванадесетопръстника. Пепсиноген II се покачва при всички болести, свързани с зараза на H. pylori. В взаимозависимост от тежестта на възпалителната реакция, асоциираният с H. pylori гастрит може да се показва с увреда най-вече на антралната част на стомаха, на тялото на стомаха или пангастрит. Нивата на солна киселина и Пепсиноген II са трайно нараснали, което се употребява за диагностиката на този тип хиперациден гастрит. Снижаването на равнищата на Пепсиноген II в хода на лекуване са показателни за успеваемостта на лечението и може да се употребява при надзор на лекуването и оценка на възобновяване на стомашната лигавица.
Отношение Пепсиноген I/Пепсиноген II – съотношението Пепсиноген I/Пепсиноген II се употребява дружно със цената на Пепсиноген I за ранна диагностика на недоразвитост на лигавицата на тялото на стомаха (атрофичен гастрит). В подобен случай съотношението понижава под 3.
Гастрин – това е хормон, който се секретира от различен тип кафези, които са част от дифузната ендокринна система на стомашно-чревния тракт. Те се намират в лигавицата на стомаха, дванадесетопръстника и задстомашната жлеза. Стимули за секреция на Гастрин са понижаване на киселинността на стомашния сок, консумация на белтъчна храна, разпъване на стените на стомаха. Причина за високи равнища на Гастрин може да бъде и синдромът на Цьолингер-Елисон – гастрин продуциращ израстък, който може да бъде ситуиран както в рамките на стомашно-чревния тракт (панкреас, корем, дванадесетопръстник), по този начин и отвън него (яйчници, оментум).
Гастро пакетът включва и серологична диагностика на Хеликобактер пилорната зараза, която е най-честата причина за инфектиране на стомашната лигавица.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ