Великият Командер на OSMTH Джордж Маклейн пред „Труд“: Истинското съкровище на тамплиерите са членовете на Ордена
Този уикенд Великият приорат на рицарите – тамплиери от Йерусалим (OSMTH)– България организира своя 27-ми Конвент в София. А събитието бе почетено от над 30 посетители от 3 континента измежду които и Великият Командер на OSMTH Джордж Маклейн. Разговаряхме с него за провокациите, задачите, митовете и задачата на тамплиерите по света през днешния ден, за работата му с Великия приор на България Румен Ралчев. Екипът ни благодари за общителното подпомагане за превода на Гроздалина Георгиева.
– Кои са главните цели на тамплиерството в 21 век? Как се вписвате вие, тамплиерите, в надигащата се цифрова епоха, господин Маклейн?
– Целите на тамплиерството в 21 век ли? Те могат да се обобщят по този начин: тамплиерството да събере християни, мъже и дами, на благосклонност, с цел да оказват помощ на други християни по света, които са в неволя или са подтиснати, преследвани. Тези хора, които страдат през днешния ден, би трябвало да знаят, че ние сме тук и работим по наши стратегии, с цел да им помогнем. Всеки от Великите приорати развива разнообразни акции за да са в помощ на хората, които живеят в беднотия. С активността си тамплиерите през днешния ден оказват помощ на дами и деца в неравностойно състояние. А що се отнася до дигитализацията – актуалните технологии направиха по този начин, че ние да можем да споделяме доста по-лесно. Всъщност, технологиите разрешиха на хората да получат повече информация за нас и през днешния ден Орденът притегля нови рицари и дами. Интернет ни оказа помощ да покажем нашето обществено лице пред света. За нас е доста значимо да бъдем обсъждани не като загадка организация, а обществото да възприема Ордена на тамплиерите като организация, която главно работи за това светът да става по-добро място за живеене.
– Кои са най-честите легенди, които през годините сте чували за тамплиерите? Питам Ви, тъй като ми направи усещане, че във Вашия уебсайт имате записка „ ние не сме загадка организация, нито пазиме кръвната линия на Христос, без значение какво сте чели в „ Шифърът на Леонардо “?
– Първо, това е фантастична книга и приказен филм и е единствено това – нищо друго (смее се, б.а.). Тази история обаче подтикна доста хора да се заинтересуват от тамплиерството по всички аргументи, които споменахте във въпроса си. Всъщност поради учението на Христос, поради тайните съкровища на тамплиерите…, само че това са единствено красиви истории. Истинското богатство на тамплиерите са хората ни, членовете на Ордена и положителните каузи, които те правят.
– В Първото съборно обръщение на деятел Петър да вземем за пример, четем: „ Мир всички ви, които сте в Иисуса Христа. Не слагате ли вие, тамплиерите, обаче прекомерна разграничителна линия сред религиите? И не давате ли предимство на християните, за сметка на вярващите от други религии?
– Не. Един от нашите основополагащи правила е да пазиме хората в неволя, където и да са и които и да са. И да, нашият фокус сега е върху християните по Светите земи, само че все още те са най-подтиснати. Но всички сме синове и дъщери на Авраам.
– Като човек и тамплиер, който от години следва линията на икуменизма, къде и по кое време виждате обединяването на християнските църкви?
– Смятам, че това ще се случи, когато престанем да се разделяме. Но вие знаете, че християнството още от самото си начало непрестанно се разделя и разделя. Но мисля, че има повече неща, които ни сплотяват. Не знам по кое време ще се случи обединяването, само че въпреки това самият факт, че ние можем да работим дружно, демонстрира, че нещата, които ни свързват са по-важни от нещата, които ни разделят. В нашата организация ние виждаме хора от най-различни християнски деноминации, които са способни да работят дружно. И моята работа в Ордена е тъкмо такава – да покажа, че хора от разнообразни религиозни течения в християнството могат да работят дружно, събират се дружно и демонстрират, че могат да са единни.
– Защо тамплиерите сте били обект на гонения от страна на църковните водачи?
– Мисля, че исторически всичко се е основавало на алчността и надлежно на благосъстоянието, което тамплиерите са имали преди доста епохи. Във времето тамплиерите са били опция на църквата, само че в никакъв случай не са били черква. Ние просто сплотяваме хора, които желаят да създадат света по-добро място за живеене. И ние работим през днешния ден един до друг с всички църкви.
– Тамплиерите сте с командерия в НАТО. Каква е връзката ви с най-мощната военна организация?
– Нека се върнем малко обратно – всички наши групи са образувани на народен принцип, само че нямаме членове във всяка страна. А Великият приорат – НАТО ни разрешава да сплотяваме хора, които са от страни, които не са членове на Ордена. Във Великият приорат – НАТО имаме представители от разнообразни страни, а ги сплотява военното им минало. От наша позиция, националните организации събират хора от съответните страни с техните умения и познания, а Командерията на НАТО събира хора, които имат военно родословие. Трябва да загатна също, че нашите национални единици се назовават Велики приорати, които са безусловно самостоятелни. Моята работа като Велик командер е да ги събера дружно, да ги обединя. Но не мога да се въвличам и да споделям на даден Велик приорат по какъв начин да работи, или на Велик приор какво да прави.
– Какви са усещанията ви от вашите братя и сестри от Великия приорат на България? Какестана по този начин, че вашата първа публична аудиенция от избирането Ви на поста Велик командор е тъкмо в страна от Балканите, по-точно в България?
– Това е моята втора аудиенция в България. За пръв път се срещнах с моите братя и сестри от България в Бристол през 2014 година. Винаги съм бил впечатлен от техните умения, познания и тяхната организационна дарба. Особено ме радва тяхната разпоредителност с просветителните акции за децата и младежите. Това е вдъхновяващо, тъй като по този метод те оказват помощ да се приготвят поколенията за бъдещето, младежите да схванат каква е отговорността им един към различен. Влагайки познания в младежите, страната става по-добро място за живеене.
– Орденът ви е афилииран член на Организация на обединените нации. Кои са най-големите провокации пред човечеството в 21 век?
– Организация на обединените нации като организация има задания за стабилно развиване. И в нашия Орден ние сме избрали някои от тематиките, като сме ги сложили като наши цели. Работата ни в Организация на обединените нации е отговорност на позицията, която аз заемам. Моята задача е да избера и да изпратя нашите най-хубави хора в Женева, Виена и Ню Йорк. Нашата роля я виждам не като хора, правещи политики, а като смазочното масло, което е належащо на машината да работи по-добре.
– Има ли недостиг на водачество в Европа и по света?
– О, това е голям въпрос. Не бих споделил недостиг, само че мисля, че нашите водачи би трябвало да са по-ангажирани с нациите си, с цел да няма толкоз огромна разграничителна линия сред ръководещите и ръководените. Много сме щастливи, че живеем в демокрации. Но по целия свят следим една неангажираност на младежите. Смятам, че една от задачите на организации като нашата, би трябвало да бъде тъкмо образоването на младежите по отношение на техните обществени и публични отговорности.
– Благотворителността ли е главната активност на тамплиерството през днешния ден?
– Да, тя е в самия център на тамплиерството. Но благотворителността има доста разнообразни форми. Да, това от една страна са пари. Но в действителност е доста по-важно отделянето на време за работа дружно в другите дела. И това в действителност е скъпо – трудът на хората.
– Достатъчно ли е единствено съчувствие?
– Състраданието е доста пасивно възприятие. И в случай че то не е съчетано с готовност да се взе участие интензивно, с цел да се усъвършенства положението на хората, то е безсмислено по себеси единствено като съчувствие.
– Нали актуалните тамплиери воювате единствено с думи – т.е. употребявате Словото вместо меча? Колко е мощно Словото?
– Да погледнем в историята – преди 1000 години бяхме мощни със силата на ръката си. Но в този момент сме еволюирали и използваме думи и изречения за увещание. На хората им е лишило доста, доста време, с цел да открият, че насилието не прави работа. Международното съдействие може да дава положителни резултати, в случай че употребява вярно думите.
– Как да си разбираем споровете и рецесиите в разнообразни точки на света?
– Много е комплицирана обстановката в света и мисля, че спорове постоянно ще съществуват. Те биха изчезнали тогава, когато всички хора седнат на една маса и се схванат. Вярвам, че ние сме доста повече идентични, в сравнение с разнообразни.
– Кое съгласно Вас аргументи Брекзит?
– Първо би трябвало да кажем, че резултатът за Брекзит бе изненада. Той ни изолира от нашите братя и сестри от Европа. Не ни прави да изглеждаме доста другарски настроени в очите на хората. Що се отнася до младежите – бих споделил, че Брекзит ще унищожи бъдещето им. Те губят опцията да работят, да учат, да пътуват, да търсят любовта си в Европа. Надявам се да има противоположен ход. За мен е значимо да се усещам европеец. Бих желал да мога да пътувам свободно и да срещам нови хора, да чувствам и претърпявам другите култури, а Брекзит ни изолира.
– Къде сбъркаха европейските ръководители, с цел да сме очевидци на толкоз мощен евроскептицизъм?
– Не бих могъл да приказвам за цяла Европа, само че що се отнася до Англия, нашите водачи незадоволително добре обясниха по какъв начин това, че сме част от Европейския съюз, е по-добро за народите. Дори да се дадат образци с подобряването на работните условия, развиването на инфраструктурните проекти… Не беше обяснено това през годините. Това беше грешката.
– Как да се откри салдото сред родолюбието, което и вие, тамплиерите, желаете да предадете на младежите, и национализма?
– Мисля, че има добър и неприятен шовинизъм. Добър шовинизъм е когато се гордееш със постигнатото от твоята страна, твоя народ – уникалността на всяка една нация. А неприятният шовинизъм е да смяташ, че това, което те прави неповторим, те прави по-добър или „ над останалите “. Добрият шовинизъм те предизвиква да се обединяваш с другите нации, да работиш с тях за по-добър живот на всички. И тогава със своята уникалност, подпомагаш развиването на цялото. И това ние всяка година го следим по време на нашите интернационалните срещи – братята и сестрите от другите краища на света носят своята позиция, показват я за решаването на общ проблем. Това е позитивната вероятност. Надявам се да стартираме да я виждаме и в Обединена Европа.
– С коя молитва бихте желали да ви запомнят братята и сестрите ви един ден по света или във Вашата командерия? Или с кое обръщение?
– За всеки тамплиер това е „ Non nobis, Domine, non nobis, sed Nomini Tuo da gloriam“ или Псалм 115 „ Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай популярност “. Това ни сплотява, този псалм ни кара незабавно да си напомним, че ние сме на дъното и всичко останало е над нас. Животът ни не е наша персонална популярност, а единствено отражение на славата Господна. Сред най-любимите ми псалми е 121 – „ Ще подвигна очи към планините, Откъде ще пристигна помощ за мене? Помощта ми е от Йехова. Творецът на небето и земята… “. Наблюдавайки изгрева на слънцето, съзнавам, че денят идва и ни прави подготвени за работа. Вдъхновява ме – и желая да бъде по този начин всеки ден през целия ми живот.
Нашият посетител
Джордж Маклейн е роден на 6 март 1963 година в Шотландия, Киликранке. По специалност е финансов инженер. Семеен. Бил е Велик приор на Великия приорат на Англия и Шотландия, а от април месец тази година е определен за Велик командер на Ордена на тамплиерите от Йерусалим (OSMTH).
– Кои са главните цели на тамплиерството в 21 век? Как се вписвате вие, тамплиерите, в надигащата се цифрова епоха, господин Маклейн?
– Целите на тамплиерството в 21 век ли? Те могат да се обобщят по този начин: тамплиерството да събере християни, мъже и дами, на благосклонност, с цел да оказват помощ на други християни по света, които са в неволя или са подтиснати, преследвани. Тези хора, които страдат през днешния ден, би трябвало да знаят, че ние сме тук и работим по наши стратегии, с цел да им помогнем. Всеки от Великите приорати развива разнообразни акции за да са в помощ на хората, които живеят в беднотия. С активността си тамплиерите през днешния ден оказват помощ на дами и деца в неравностойно състояние. А що се отнася до дигитализацията – актуалните технологии направиха по този начин, че ние да можем да споделяме доста по-лесно. Всъщност, технологиите разрешиха на хората да получат повече информация за нас и през днешния ден Орденът притегля нови рицари и дами. Интернет ни оказа помощ да покажем нашето обществено лице пред света. За нас е доста значимо да бъдем обсъждани не като загадка организация, а обществото да възприема Ордена на тамплиерите като организация, която главно работи за това светът да става по-добро място за живеене.
– Кои са най-честите легенди, които през годините сте чували за тамплиерите? Питам Ви, тъй като ми направи усещане, че във Вашия уебсайт имате записка „ ние не сме загадка организация, нито пазиме кръвната линия на Христос, без значение какво сте чели в „ Шифърът на Леонардо “?
– Първо, това е фантастична книга и приказен филм и е единствено това – нищо друго (смее се, б.а.). Тази история обаче подтикна доста хора да се заинтересуват от тамплиерството по всички аргументи, които споменахте във въпроса си. Всъщност поради учението на Христос, поради тайните съкровища на тамплиерите…, само че това са единствено красиви истории. Истинското богатство на тамплиерите са хората ни, членовете на Ордена и положителните каузи, които те правят.
– В Първото съборно обръщение на деятел Петър да вземем за пример, четем: „ Мир всички ви, които сте в Иисуса Христа. Не слагате ли вие, тамплиерите, обаче прекомерна разграничителна линия сред религиите? И не давате ли предимство на християните, за сметка на вярващите от други религии?
– Не. Един от нашите основополагащи правила е да пазиме хората в неволя, където и да са и които и да са. И да, нашият фокус сега е върху християните по Светите земи, само че все още те са най-подтиснати. Но всички сме синове и дъщери на Авраам.
– Като човек и тамплиер, който от години следва линията на икуменизма, къде и по кое време виждате обединяването на християнските църкви?
– Смятам, че това ще се случи, когато престанем да се разделяме. Но вие знаете, че християнството още от самото си начало непрестанно се разделя и разделя. Но мисля, че има повече неща, които ни сплотяват. Не знам по кое време ще се случи обединяването, само че въпреки това самият факт, че ние можем да работим дружно, демонстрира, че нещата, които ни свързват са по-важни от нещата, които ни разделят. В нашата организация ние виждаме хора от най-различни християнски деноминации, които са способни да работят дружно. И моята работа в Ордена е тъкмо такава – да покажа, че хора от разнообразни религиозни течения в християнството могат да работят дружно, събират се дружно и демонстрират, че могат да са единни.
– Защо тамплиерите сте били обект на гонения от страна на църковните водачи?
– Мисля, че исторически всичко се е основавало на алчността и надлежно на благосъстоянието, което тамплиерите са имали преди доста епохи. Във времето тамплиерите са били опция на църквата, само че в никакъв случай не са били черква. Ние просто сплотяваме хора, които желаят да създадат света по-добро място за живеене. И ние работим през днешния ден един до друг с всички църкви.
– Тамплиерите сте с командерия в НАТО. Каква е връзката ви с най-мощната военна организация?
– Нека се върнем малко обратно – всички наши групи са образувани на народен принцип, само че нямаме членове във всяка страна. А Великият приорат – НАТО ни разрешава да сплотяваме хора, които са от страни, които не са членове на Ордена. Във Великият приорат – НАТО имаме представители от разнообразни страни, а ги сплотява военното им минало. От наша позиция, националните организации събират хора от съответните страни с техните умения и познания, а Командерията на НАТО събира хора, които имат военно родословие. Трябва да загатна също, че нашите национални единици се назовават Велики приорати, които са безусловно самостоятелни. Моята работа като Велик командер е да ги събера дружно, да ги обединя. Но не мога да се въвличам и да споделям на даден Велик приорат по какъв начин да работи, или на Велик приор какво да прави.
– Какви са усещанията ви от вашите братя и сестри от Великия приорат на България? Какестана по този начин, че вашата първа публична аудиенция от избирането Ви на поста Велик командор е тъкмо в страна от Балканите, по-точно в България?
– Това е моята втора аудиенция в България. За пръв път се срещнах с моите братя и сестри от България в Бристол през 2014 година. Винаги съм бил впечатлен от техните умения, познания и тяхната организационна дарба. Особено ме радва тяхната разпоредителност с просветителните акции за децата и младежите. Това е вдъхновяващо, тъй като по този метод те оказват помощ да се приготвят поколенията за бъдещето, младежите да схванат каква е отговорността им един към различен. Влагайки познания в младежите, страната става по-добро място за живеене.
– Орденът ви е афилииран член на Организация на обединените нации. Кои са най-големите провокации пред човечеството в 21 век?
– Организация на обединените нации като организация има задания за стабилно развиване. И в нашия Орден ние сме избрали някои от тематиките, като сме ги сложили като наши цели. Работата ни в Организация на обединените нации е отговорност на позицията, която аз заемам. Моята задача е да избера и да изпратя нашите най-хубави хора в Женева, Виена и Ню Йорк. Нашата роля я виждам не като хора, правещи политики, а като смазочното масло, което е належащо на машината да работи по-добре.
– Има ли недостиг на водачество в Европа и по света?
– О, това е голям въпрос. Не бих споделил недостиг, само че мисля, че нашите водачи би трябвало да са по-ангажирани с нациите си, с цел да няма толкоз огромна разграничителна линия сред ръководещите и ръководените. Много сме щастливи, че живеем в демокрации. Но по целия свят следим една неангажираност на младежите. Смятам, че една от задачите на организации като нашата, би трябвало да бъде тъкмо образоването на младежите по отношение на техните обществени и публични отговорности.
– Благотворителността ли е главната активност на тамплиерството през днешния ден?
– Да, тя е в самия център на тамплиерството. Но благотворителността има доста разнообразни форми. Да, това от една страна са пари. Но в действителност е доста по-важно отделянето на време за работа дружно в другите дела. И това в действителност е скъпо – трудът на хората.
– Достатъчно ли е единствено съчувствие?
– Състраданието е доста пасивно възприятие. И в случай че то не е съчетано с готовност да се взе участие интензивно, с цел да се усъвършенства положението на хората, то е безсмислено по себеси единствено като съчувствие.
– Нали актуалните тамплиери воювате единствено с думи – т.е. употребявате Словото вместо меча? Колко е мощно Словото?
– Да погледнем в историята – преди 1000 години бяхме мощни със силата на ръката си. Но в този момент сме еволюирали и използваме думи и изречения за увещание. На хората им е лишило доста, доста време, с цел да открият, че насилието не прави работа. Международното съдействие може да дава положителни резултати, в случай че употребява вярно думите.
– Как да си разбираем споровете и рецесиите в разнообразни точки на света?
– Много е комплицирана обстановката в света и мисля, че спорове постоянно ще съществуват. Те биха изчезнали тогава, когато всички хора седнат на една маса и се схванат. Вярвам, че ние сме доста повече идентични, в сравнение с разнообразни.
– Кое съгласно Вас аргументи Брекзит?
– Първо би трябвало да кажем, че резултатът за Брекзит бе изненада. Той ни изолира от нашите братя и сестри от Европа. Не ни прави да изглеждаме доста другарски настроени в очите на хората. Що се отнася до младежите – бих споделил, че Брекзит ще унищожи бъдещето им. Те губят опцията да работят, да учат, да пътуват, да търсят любовта си в Европа. Надявам се да има противоположен ход. За мен е значимо да се усещам европеец. Бих желал да мога да пътувам свободно и да срещам нови хора, да чувствам и претърпявам другите култури, а Брекзит ни изолира.
– Къде сбъркаха европейските ръководители, с цел да сме очевидци на толкоз мощен евроскептицизъм?
– Не бих могъл да приказвам за цяла Европа, само че що се отнася до Англия, нашите водачи незадоволително добре обясниха по какъв начин това, че сме част от Европейския съюз, е по-добро за народите. Дори да се дадат образци с подобряването на работните условия, развиването на инфраструктурните проекти… Не беше обяснено това през годините. Това беше грешката.
– Как да се откри салдото сред родолюбието, което и вие, тамплиерите, желаете да предадете на младежите, и национализма?
– Мисля, че има добър и неприятен шовинизъм. Добър шовинизъм е когато се гордееш със постигнатото от твоята страна, твоя народ – уникалността на всяка една нация. А неприятният шовинизъм е да смяташ, че това, което те прави неповторим, те прави по-добър или „ над останалите “. Добрият шовинизъм те предизвиква да се обединяваш с другите нации, да работиш с тях за по-добър живот на всички. И тогава със своята уникалност, подпомагаш развиването на цялото. И това ние всяка година го следим по време на нашите интернационалните срещи – братята и сестрите от другите краища на света носят своята позиция, показват я за решаването на общ проблем. Това е позитивната вероятност. Надявам се да стартираме да я виждаме и в Обединена Европа.
– С коя молитва бихте желали да ви запомнят братята и сестрите ви един ден по света или във Вашата командерия? Или с кое обръщение?
– За всеки тамплиер това е „ Non nobis, Domine, non nobis, sed Nomini Tuo da gloriam“ или Псалм 115 „ Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай популярност “. Това ни сплотява, този псалм ни кара незабавно да си напомним, че ние сме на дъното и всичко останало е над нас. Животът ни не е наша персонална популярност, а единствено отражение на славата Господна. Сред най-любимите ми псалми е 121 – „ Ще подвигна очи към планините, Откъде ще пристигна помощ за мене? Помощта ми е от Йехова. Творецът на небето и земята… “. Наблюдавайки изгрева на слънцето, съзнавам, че денят идва и ни прави подготвени за работа. Вдъхновява ме – и желая да бъде по този начин всеки ден през целия ми живот.
Нашият посетител
Джордж Маклейн е роден на 6 март 1963 година в Шотландия, Киликранке. По специалност е финансов инженер. Семеен. Бил е Велик приор на Великия приорат на Англия и Шотландия, а от април месец тази година е определен за Велик командер на Ордена на тамплиерите от Йерусалим (OSMTH).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ