Изповедта на една майка: Съжалявам, че имам деца
Този текст демонстрира размислите на една съответна жена. Това е персонално мнение на авторката S. Davis, оповестено в уеб страницата scarymommy.com, то не задължава никого и не желаеме да бъде считано за вярно или неверно, както и за пропагандиране на една или друга идеология.(бел.ред)
"Отне ми много време, с цел да го осъзная и да приема тази мисъл. Но аз скърбя, че имам деца.
Майка съм на две дребни момчета. Непослушни, шумни и доста щастливи момчета. Но ми се желае да не ги бях раждала.
Знам, че ще кажете, че съм "ужасен лакомец ". Вината за мислите ми ме преследваше дълго време, наказвах се сама задоволително. Идеята, че някой ден би трябвало да стана майка, ми се втъпляваше в главата още от дете. И тъкмо този спор сред обстоятелството, че обичам децата си безпределно и обстоятелството, че ми се желае да нямах никакви деца, ме докарваше до сълзи всеки божи ден.
Istock
След като неотдавна разгласих проучване, разкриващо разликите в консултирането по дезинфекция за мъже и дами, едно от моите открития беше, че на дамите постоянно се споделя, че ще съжаляват, в случай че нямат деца. Казва им се, че ще се усещат празни и неудовлетворени. Жените без деца биват наричани "егоистични, безплодни, самотни... " описът е дълъг. Ако една жена е неомъжена и няма деца, то незабавно се счита, че има нещо сбъркано в нея. Чудим се какво ѝ има? Самотна ли е? Не тиктака ли биологичният ѝ часовник?
Една жена може да пожелае да бъде стерилизирана и да бъде изгонена от лекарския кабинет. Ще й бъдат прелдожени десетки способи да предотврати бременност, само че не и да бъде комплициран финален завършек на репродуктивните ѝ качества. И там ѝ споделят, че може един ден да съжалява за решението си.
Но никой не загатва, че може да съжаляваш, че имаш деца.
Istock
Нито един лекар не ти споделя, че можеш да съжаляваш, че си родил. Но е допустимо - поради здравословни, душевен, прочувствени или финансови аргументи. Отглеждането на дете е скъпо начинание. С деца се пътува мъчно, почива се мъчно, връзката с патньора ти също става по-трудна. Та те даже затрудняват ходенето до супермаркета.
Фактът, че и двете ми деца са със специфични потребности - едното със синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност, а другото с аутизъм, не улеснява ситуацията. Съпругът ми се бори с тревога и меланхолия, които стават по-тежки и поради сложното другарство с децата ни. Не помня по кое време беше последния път, в който излязохме дружно на открито и разходката ни не завърши със сълзи викове. Не вървим дружно на кино, не пазарим дружно, не вършим нищо дружно. С мъжът ми бяхме на сантиментална вечеря за последно преди 8 години.
Istock
Прекарала съм часове на телефона с учители и шефове, които се оплакват от държанието на децата ми в учебно заведение. Прекарала съм часове в незабавното и лекарски кабинети поради заболявания и хапчета. Пропуснах толкоз доста благоприятни условия поради децата ми. Но в секундата, в която загатна, че се давя в това майчинство, хората бързат да ме осъдят.
"Още са дребни, това ще премине "
"Просто би трябвало да ги прегръщаш по-често. "
"Бъди по-търпелива "
"Ще ходите на почивки, когато остареете. "
Родих млада. Омъжих се млада. Изпуснах толкоз от 20-те си години, тъй като бях омъжена и бременна. Така и не успяхме да пътуваме някъде в чужбина. Не приключих висшето си обучение, до момента в който не навърших 30. Не минава ден, в който да не се запитвам какво е можело да бъде. Можеше ли животът ми да е по-различен?
Istock
Майки, няма нищо неприятно в това понякога да съжалявате, че имате деца. Никой не ни сподели, че можем да съжаляваме, че сме родили. Казваха ни единствено, че несъмнено ще съжаляваме, в случай че не станем майки. Накараха ни да се срамим, в случай че нямаме деца. Обществото чака от дамата да бъде безкористна, грижеща се за всички майка и брачна половинка. Да не мисли в никакъв случай преди всичко за себе си. Трябва да променим тази позиция.
Трябва да позволим на дамите да бъдат щастливи без да влизат в ролята на майка. Кариера, занимания, другари, сътрудници, домашни любимци... всички тези неща могат да те карат да се чувстваш приключена и удовлетворена от живота.
Децата не трябва да бъдат връхната точка в живота на една жена.
Обичам децата си. Обичам ги, тъй като съм им майка и те са част от мен. Но в случай че можех да върна времето обратно, нямаше да ги родя. "
"Отне ми много време, с цел да го осъзная и да приема тази мисъл. Но аз скърбя, че имам деца.
Майка съм на две дребни момчета. Непослушни, шумни и доста щастливи момчета. Но ми се желае да не ги бях раждала.
Знам, че ще кажете, че съм "ужасен лакомец ". Вината за мислите ми ме преследваше дълго време, наказвах се сама задоволително. Идеята, че някой ден би трябвало да стана майка, ми се втъпляваше в главата още от дете. И тъкмо този спор сред обстоятелството, че обичам децата си безпределно и обстоятелството, че ми се желае да нямах никакви деца, ме докарваше до сълзи всеки божи ден.
Istock След като неотдавна разгласих проучване, разкриващо разликите в консултирането по дезинфекция за мъже и дами, едно от моите открития беше, че на дамите постоянно се споделя, че ще съжаляват, в случай че нямат деца. Казва им се, че ще се усещат празни и неудовлетворени. Жените без деца биват наричани "егоистични, безплодни, самотни... " описът е дълъг. Ако една жена е неомъжена и няма деца, то незабавно се счита, че има нещо сбъркано в нея. Чудим се какво ѝ има? Самотна ли е? Не тиктака ли биологичният ѝ часовник?
Една жена може да пожелае да бъде стерилизирана и да бъде изгонена от лекарския кабинет. Ще й бъдат прелдожени десетки способи да предотврати бременност, само че не и да бъде комплициран финален завършек на репродуктивните ѝ качества. И там ѝ споделят, че може един ден да съжалява за решението си.
Но никой не загатва, че може да съжаляваш, че имаш деца.
Istock Нито един лекар не ти споделя, че можеш да съжаляваш, че си родил. Но е допустимо - поради здравословни, душевен, прочувствени или финансови аргументи. Отглеждането на дете е скъпо начинание. С деца се пътува мъчно, почива се мъчно, връзката с патньора ти също става по-трудна. Та те даже затрудняват ходенето до супермаркета.
Фактът, че и двете ми деца са със специфични потребности - едното със синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност, а другото с аутизъм, не улеснява ситуацията. Съпругът ми се бори с тревога и меланхолия, които стават по-тежки и поради сложното другарство с децата ни. Не помня по кое време беше последния път, в който излязохме дружно на открито и разходката ни не завърши със сълзи викове. Не вървим дружно на кино, не пазарим дружно, не вършим нищо дружно. С мъжът ми бяхме на сантиментална вечеря за последно преди 8 години.
Istock Прекарала съм часове на телефона с учители и шефове, които се оплакват от държанието на децата ми в учебно заведение. Прекарала съм часове в незабавното и лекарски кабинети поради заболявания и хапчета. Пропуснах толкоз доста благоприятни условия поради децата ми. Но в секундата, в която загатна, че се давя в това майчинство, хората бързат да ме осъдят.
"Още са дребни, това ще премине "
"Просто би трябвало да ги прегръщаш по-често. "
"Бъди по-търпелива "
"Ще ходите на почивки, когато остареете. "
Родих млада. Омъжих се млада. Изпуснах толкоз от 20-те си години, тъй като бях омъжена и бременна. Така и не успяхме да пътуваме някъде в чужбина. Не приключих висшето си обучение, до момента в който не навърших 30. Не минава ден, в който да не се запитвам какво е можело да бъде. Можеше ли животът ми да е по-различен?
Istock Майки, няма нищо неприятно в това понякога да съжалявате, че имате деца. Никой не ни сподели, че можем да съжаляваме, че сме родили. Казваха ни единствено, че несъмнено ще съжаляваме, в случай че не станем майки. Накараха ни да се срамим, в случай че нямаме деца. Обществото чака от дамата да бъде безкористна, грижеща се за всички майка и брачна половинка. Да не мисли в никакъв случай преди всичко за себе си. Трябва да променим тази позиция.
Трябва да позволим на дамите да бъдат щастливи без да влизат в ролята на майка. Кариера, занимания, другари, сътрудници, домашни любимци... всички тези неща могат да те карат да се чувстваш приключена и удовлетворена от живота.
Децата не трябва да бъдат връхната точка в живота на една жена.
Обичам децата си. Обичам ги, тъй като съм им майка и те са част от мен. Но в случай че можех да върна времето обратно, нямаше да ги родя. "
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ