Бог високо, РЗИ далеко
Този текст няма да е за конспирацията COVID-19, нито за идното всеобщо чипиране с имунизацията против вируса. Няма да е и за това, че тъй като не съблюдаваме ограниченията, " ".
Мога самоуверено да го заявя, като човек, който е на финала на карантината си - COVID-19 съществува и е гнусен доста повече, в сравнение с можем да си го представим.
Гаден е поради всички объркващи признаци, които те изненадват всеки ден. Заради подвеждащото им намаляване, и завръщане с нова по-голяма мощ, ден по-късно. Гаден е поради страха за околните ти, за родителите. Най-гаден е обаче поради неналичието на каквото и да е успокоение и поддръжка. Ти си самичък! Държавата и институциите, на които е делегирано да се грижат за болните, просто ги няма.
Тази липса се усеща още откакто те връхлетят първите признаци. Как да направиш тест? Ако решиш да потърсиш здравна помощ на обезпечените от страната места, си гарантираш очакване с часове. Без значение какъв брой е студено, по какъв начин се чувстваш – стоиш на една безкрайна опашка и би трябвало да чакаш, с цел да схванеш болен ли си въобще. Спестих си го! Реших, че ще си платя теста в частна лаборатория не тъй като имах едни 100 лева за изхвърляне, а тъй като нямах сили да заставам на опашка, сходна на тези за колбас през 90-те години на предишния век.
Резултатът не ме изненада. Положителен. А в този момент какво? Препоръчаха ми сама да се свържа с РЗИ, с цел да се задвижи машината. Направих го. Кисела дама ме разпита за контактните с мен лица и ми сподели, че в идващите 14 дни трябвало да си остана у дома. Някой ден ще получа и предписанието за карантина. Кой? Не стана ясно. Обяснението – доста били натоварени. " Разбираемо при над 1000 инфектирани дневно в София ", укротявам се аз и стартирам да очаквам.
Стъпка 2: Получавам директиви по телефона по какъв начин да се церя. Трудно намирам медикаментите. Почти невероятно, само че съумявам. Осъзнавам, че приписвам това достижение на дозата си шанс и упоритостта на околните ми. Удовлетворена от щастието да си набира избавителните хапчета, стартирам да очаквам.
Два дни по-късно контрольор от РЗИ звъни и ми споделя, че би трябвало да изляза, с цел да получа предписанието за карантина за мен и фамилията ми. Общо четирима сме. Да, само че предписанията са единствено 3. За сина ми няма издадено. Питам за какво. Отговорът се показва в просто повдигане на плещи. Приемам и това и още веднъж си дублирам: " Натоварени са, разбираемо е! ".
30 минути откакто под карантина е трябвало да напусна дома си, по разпореждане на контрольор от РЗИ, получавам ново позвъняване. Този път от различен контрольор. Той носи изчезналото четвърто наставление, което още веднъж по неразбираеми аргументи е било връчено на него. Процедурата се повтаря – излизам от у дома, връчва ми се документа. " Натоварени са ", като мантра си дублирам на разум и поглъщам и това.
Следващите дни минават сред страха, задуха и сърцетуптенето. И мисълта, примесена с молба: " Ако може единствено да ми се размине болничното заведение ". Най-човешката молба, предвид на ежедневната лавина, която ни удря за следващия пропуск в системата, за заболели, които чакат коли за спешна помощ с часове и умират на стълбите на лечебните заведения. Състоянието ми продължава да се следи по телефона. Получавам наставление и за нови медикаменти, за които околните ми обикалят аптека след аптека, до момента в който ги намерят. Но от екрана министърът ме твърди: " Няма дефицит на медикаменти ". А ти виждаш друго. На кое да вярваш?
Ден 11-ти. Пристъпите на зной са все по-редки, сърцетуптенето понижава и май тази заран усетих едва усета на пастата си за зъби. УРА! Победих я гадината. В ранния следобяд, телефонът ми звъни - контрольор от РЗИ. “Обаждат се, с цел да ревизират, съблюдавам ли карантина ”, мисля си аз. От метода, по който стартира диалога ни обаче, разбирам, че нещо не е наред. Плахо изяснявам, че 10-дневната карантина на мъжа ми и децата към този момент е изтекла, по отношение на предписанието, което съм получила от тях. Отсреща настъпва безмълвие. След това идва ядосан коментар: " Ама по какъв начин по този начин? Вие към този момент имате наставление? Е на мен сте ми подадена да установя контактните ви лица, с цел да ви издадем такова ". Този път онемявам аз, изяснявам, че съм се обадила, разпитана съм и съм посетена персонално не от един, а от ДВАМА представители на РЗИ, които са ми донесли заветните документи. " АААА.... вие сте се обадили. Значи сте с връзки. Еми добре, аз нямам работа с вас ". И връзката прекъсва. Гледам с неразбиране. Защо, мам.. му съгласно дамата от РЗИ съм с връзки? Може би, тъй като съм звъннала непринудено на посочени от тях телефони и съм съобщила, че имам позитивен PCR тест или тъй като непринудено се сложих в изолираност, още преди да излезе резултата от лабораторията.
Ден 14-ти. Карантината ми изтича. Според последните промени в закона от на следващия ден съм здрав и свободен човек, макар че част от признаците ми не са отшумели. Въпреки това ще си направя PCR, тъй като не желая да заплашвам никого. Въпреки че по закон това не е належащо. Въпреки че даже и да е позитивен, нямам право на нов болничен. Няма съответен отговор какво ще последва, в случай че в действителност е по този начин. Усещането за безумно въртене в един обаян кръг от кратерии в системата обаче се усилва. Все повече и повече.
Осем месеца след експлоадирането на епидемията, хаосът е по-голям отвсякога. Нямам отговор кой е отговорен, че скъпото време, в което гадинката се беше отдръпнала, беше проспано. Че в този момент институциите просто си трансферират топката, до момента в който болните просто се пробват да оцелеят. Но сами! И НЕ... оправданието " Натоварени са " не е задоволително. Истината е, че ние просто сме безпомощни. И актуалният съвсем цялостен локдаун няма да промени това.
Автор: Вероника Чанева
Мога самоуверено да го заявя, като човек, който е на финала на карантината си - COVID-19 съществува и е гнусен доста повече, в сравнение с можем да си го представим.
Гаден е поради всички объркващи признаци, които те изненадват всеки ден. Заради подвеждащото им намаляване, и завръщане с нова по-голяма мощ, ден по-късно. Гаден е поради страха за околните ти, за родителите. Най-гаден е обаче поради неналичието на каквото и да е успокоение и поддръжка. Ти си самичък! Държавата и институциите, на които е делегирано да се грижат за болните, просто ги няма.
Тази липса се усеща още откакто те връхлетят първите признаци. Как да направиш тест? Ако решиш да потърсиш здравна помощ на обезпечените от страната места, си гарантираш очакване с часове. Без значение какъв брой е студено, по какъв начин се чувстваш – стоиш на една безкрайна опашка и би трябвало да чакаш, с цел да схванеш болен ли си въобще. Спестих си го! Реших, че ще си платя теста в частна лаборатория не тъй като имах едни 100 лева за изхвърляне, а тъй като нямах сили да заставам на опашка, сходна на тези за колбас през 90-те години на предишния век.
Резултатът не ме изненада. Положителен. А в този момент какво? Препоръчаха ми сама да се свържа с РЗИ, с цел да се задвижи машината. Направих го. Кисела дама ме разпита за контактните с мен лица и ми сподели, че в идващите 14 дни трябвало да си остана у дома. Някой ден ще получа и предписанието за карантина. Кой? Не стана ясно. Обяснението – доста били натоварени. " Разбираемо при над 1000 инфектирани дневно в София ", укротявам се аз и стартирам да очаквам.
Стъпка 2: Получавам директиви по телефона по какъв начин да се церя. Трудно намирам медикаментите. Почти невероятно, само че съумявам. Осъзнавам, че приписвам това достижение на дозата си шанс и упоритостта на околните ми. Удовлетворена от щастието да си набира избавителните хапчета, стартирам да очаквам.
Два дни по-късно контрольор от РЗИ звъни и ми споделя, че би трябвало да изляза, с цел да получа предписанието за карантина за мен и фамилията ми. Общо четирима сме. Да, само че предписанията са единствено 3. За сина ми няма издадено. Питам за какво. Отговорът се показва в просто повдигане на плещи. Приемам и това и още веднъж си дублирам: " Натоварени са, разбираемо е! ".
30 минути откакто под карантина е трябвало да напусна дома си, по разпореждане на контрольор от РЗИ, получавам ново позвъняване. Този път от различен контрольор. Той носи изчезналото четвърто наставление, което още веднъж по неразбираеми аргументи е било връчено на него. Процедурата се повтаря – излизам от у дома, връчва ми се документа. " Натоварени са ", като мантра си дублирам на разум и поглъщам и това.
Следващите дни минават сред страха, задуха и сърцетуптенето. И мисълта, примесена с молба: " Ако може единствено да ми се размине болничното заведение ". Най-човешката молба, предвид на ежедневната лавина, която ни удря за следващия пропуск в системата, за заболели, които чакат коли за спешна помощ с часове и умират на стълбите на лечебните заведения. Състоянието ми продължава да се следи по телефона. Получавам наставление и за нови медикаменти, за които околните ми обикалят аптека след аптека, до момента в който ги намерят. Но от екрана министърът ме твърди: " Няма дефицит на медикаменти ". А ти виждаш друго. На кое да вярваш?
Ден 11-ти. Пристъпите на зной са все по-редки, сърцетуптенето понижава и май тази заран усетих едва усета на пастата си за зъби. УРА! Победих я гадината. В ранния следобяд, телефонът ми звъни - контрольор от РЗИ. “Обаждат се, с цел да ревизират, съблюдавам ли карантина ”, мисля си аз. От метода, по който стартира диалога ни обаче, разбирам, че нещо не е наред. Плахо изяснявам, че 10-дневната карантина на мъжа ми и децата към този момент е изтекла, по отношение на предписанието, което съм получила от тях. Отсреща настъпва безмълвие. След това идва ядосан коментар: " Ама по какъв начин по този начин? Вие към този момент имате наставление? Е на мен сте ми подадена да установя контактните ви лица, с цел да ви издадем такова ". Този път онемявам аз, изяснявам, че съм се обадила, разпитана съм и съм посетена персонално не от един, а от ДВАМА представители на РЗИ, които са ми донесли заветните документи. " АААА.... вие сте се обадили. Значи сте с връзки. Еми добре, аз нямам работа с вас ". И връзката прекъсва. Гледам с неразбиране. Защо, мам.. му съгласно дамата от РЗИ съм с връзки? Може би, тъй като съм звъннала непринудено на посочени от тях телефони и съм съобщила, че имам позитивен PCR тест или тъй като непринудено се сложих в изолираност, още преди да излезе резултата от лабораторията.
Ден 14-ти. Карантината ми изтича. Според последните промени в закона от на следващия ден съм здрав и свободен човек, макар че част от признаците ми не са отшумели. Въпреки това ще си направя PCR, тъй като не желая да заплашвам никого. Въпреки че по закон това не е належащо. Въпреки че даже и да е позитивен, нямам право на нов болничен. Няма съответен отговор какво ще последва, в случай че в действителност е по този начин. Усещането за безумно въртене в един обаян кръг от кратерии в системата обаче се усилва. Все повече и повече.
Осем месеца след експлоадирането на епидемията, хаосът е по-голям отвсякога. Нямам отговор кой е отговорен, че скъпото време, в което гадинката се беше отдръпнала, беше проспано. Че в този момент институциите просто си трансферират топката, до момента в който болните просто се пробват да оцелеят. Но сами! И НЕ... оправданието " Натоварени са " не е задоволително. Истината е, че ние просто сме безпомощни. И актуалният съвсем цялостен локдаун няма да промени това.
Автор: Вероника Чанева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ