"Голямата екскурзия"
Този текст е оповестен в " Дневник " през 2008 година С него още веднъж желаеме да напомним събитията, разиграли се в България преди 30 години. За да не се не помнят.
Набиращата мощ Горбачова " перестройка " и нейната публична българска имитация в лицето на така наречен юлска идея на Живков от 1987 година слагат " възродителния развой " в напълно друг вътрешен и интернационален подтекст. " Вятърът на смяната " води до появяването на разнообразни дисидентски групи и протоорганизации, които в една или друга степен включват казуса за правата на индивида в своите програмни документи и заявления. Повечето от тях (...) индиректно или директно се застъпват за проверка на " възродителната " политика.
Тодор Живков също обезверено се пробва да бъде в крайник с времето и през април 1989 година Народното събрание приема нов закон за задграничните паспорти. Той влиза в действие от 1 септември, само че събитията се развиват стремглаво и се постанова да бъдат употребявани от българските турци още при започване на юни. (...)
Общо взето, през цялото време на преименуването до всеобщите митинги от май 1989 година страната съвсем изцяло управлява ситуацията посредством репресивния уред и останалите разностранни ограничения. През пролетта на 1989 година обаче
обстановката внезапно излиза от привичните за Държавна сигурност рамки
Започват гладни стачки, всеобщи митинги, конфликти с органите на реда и особено основаните от властта отряди, при които има ранени, дадени са човешки жертви и от двете страни.(...)
Това е прелюдията към " огромната екскурзия " през лятото и есента на 1989 година Въпреки че не е наясно накъде ще тръгнат нещата, още веднъж се обрисува като вероятен обичайният през десетилетията излаз. Разискванията по върховете на властта ясно демонстрират, че " основаването на условия " за всеобщо изселване постоянно е стояло като възможна практическа мярка в комбиниране с напъните, полагани за асимилация. Още в хода на преименуването през януари 1985 година Живков декларира: Но те (турските управляващи) изрично не се съгласяват по въпроса за изселването. А ние сме заинтересувани да се изселят 100-150 хиляди души.
Щом желаят - да отиват
На 29 май 1989 година президентът прави по малкия екран и радиото послание, в което главното обръщение е Турция да отвори границата си за искащите да се изселят български жители, на които ще се даде тази опция. На 3 юни Турция отваря границата и последвалата огромна емиграционна вълна се разпростира без специфична конвенция. И двете пропаганди, а също безотказният механизъм на слуховете, взаимното уговаряне и напън раздухват навсякъде изселническа еуфория измежду българските турци. Нагнетяват се паника, националистически пристрастености и ксенофобия в цялото общество, което изцяло устройва българските управляващи.
На 7 юни на среща с политическия хайлайф Живков не оставя никакво подозрение за смисъла на очертаващото се всеобщо изселване и съпътстващите го пропагандни и други ограничения: " Бунтовете в страната стопираха по-късно ревю (от 29 май). Ние сме на прага на огромна неуравновесеност за изселване. Как би трябвало да оценим тази неуравновесеност? Такава неуравновесеност на нас ни е нужна, тя е добре пристигнала. Аз ще кажа нещо, което пазим в загадка. Ако не изведем 200-300 хиляди души от това население, след 15 години България няма да я има. Тя ще бъде като Кипър или нещо сходно. "
Стратегическият план на вожда е доразвит рабски от един от съхранилите своята твърдолинейност министри - Георги Йорданов: " Не можем да кажем дали ще бъдат 200 хиляди или 100 хиляди, които ще опитат да се изселят в Турция, само че
страната има интерес да изтече малко кръв
Това, което е нечисто, би трябвало да изтече, тъй като се оказа, че огромна част от уредниците са минали през лагери, през затвори. Те са фанатизирани до дъно и за тях няма връщане. " (...)
При всички апели и уверения от страна на ръководещите Турция не е подготвена да одобри стотиците хиляди хора, които се трансферират на нейна територия или се готвят да го създадат. От другата страна на границата също се възцаряват безпорядък и неустановеност, като мащабът на груповата драма придобива все по-големи размери. На 21 август границата е затворена.
Още през юни на съвещанията на политбюро се предвижда, че " Турция няма да издържи ", от което ще бъдат извлечени съответните вътрешно- и външнополитически дивиденти, а също ще се понижи напрежението в страната посредством исторически потвърдилия успеваемостта си клапан. В последна сметка идва редът на публична София да злорадства, защото се удостоверява част от упованията и не се пропуща златната опция за легитимиране на правилността на държавната политика и укрепването на властта. От значително значение е и повсеместното неодобрение от появилите се стопански проблеми. Частично или изцяло се опразват селища и региони, длъжности и прочие Нарастват усложненията в локалната индустрия и при прибирането на реколтата, а също и в огромни индустриални предприятия в страната и в превоза, където работят и български турци.
През лятото на 1989 година по върховете на властта непрекъснато се разискват въпросите към движимата и изключително недвижимата благосъстоятелност на изселващите се, добитъка, изтеглените спестявания, регламентирането на изнасяните артикули и парични суми. Предприемат се ограничения жилищата да бъдат изкупувани от общините, а не от частни лица, животните - от Административнопроцесуален кодекс, и така нататък за да се спре ширещата се далавера. Същевременно тук-там приемането на паспортите става против предварителна продажба на жилището или други условия - на процедура посредством изнудване.
--------------
Така за следващ път българските турци се озовават в ролята на заложници на огромните политически игри. Те обаче ще доведат и до рухването на Живковия режим, който упоменатите и други подхванати маневри не могат да спасят. С това ще настъпи и краят на " възродителния " развой. Мащабът на " огромната екскурзия " с изключение на всичко друго блестящо показва неуспеха на асимилационната акция и посвоему способства за окончателното дискредитиране на ръководещата клика.
Между отварянето и затварянето на границата от турската страна, от 3 юни до 21 август 1989 година, към 360 хиляди души съумяват да емигрират, а до отстраняването на Живков от власт към 40 хиляди се завръщат в България, преди да е изминал срокът на издадените им тримесечни визи. Не по-малко значимо обаче е, че към 400 хиляди са подали заявки за паспорти, което общо прави над 80% отпътували и искащи да изоставен страната. До края на 1990 година в България се завръщат над 150 хиляди (около 40%) от изселниците.
---------------
Сред известните митологеми за аргументите за промяната на имената е и тази за рисковите прояви на турски шовинизъм, измежду които и поредицата от терористични актове. Те в действителност са без казус за прекомерно спокойното откъм закононарушения на днешния декор, надзиравано и охранявано от полицейската страна българско общество през 80-те години (загиват 8 и са ранени над 100 души). Терористичните актове нагнетяват в допълнение напрежение, въпреки че обществото като цяло остава в незнание какво в действителност и за какво се случва.(...)
Кампанията от Коледа на 1984 година до февруари 1985 година е добре планувана и премислена само в чисто организационно-практически проект. Това е явно при задействането на бързи обороти на всички звена на административната машина, милицията, войските на Министерство на вътрешните работи, а на някои места на гранични и други войски, партийните функционери до най-ниското равнище, деятели от другите казионни организации, доброволци, разследващи и прочие служби. Освен тях са ангажирани държавните органи на просветата, опазването на здравето, търговията и други Така единствено за към два месеца са преименувани, административно и паспортно " обработени " над 800 хиляди души.
Набиращата мощ Горбачова " перестройка " и нейната публична българска имитация в лицето на така наречен юлска идея на Живков от 1987 година слагат " възродителния развой " в напълно друг вътрешен и интернационален подтекст. " Вятърът на смяната " води до появяването на разнообразни дисидентски групи и протоорганизации, които в една или друга степен включват казуса за правата на индивида в своите програмни документи и заявления. Повечето от тях (...) индиректно или директно се застъпват за проверка на " възродителната " политика.
Тодор Живков също обезверено се пробва да бъде в крайник с времето и през април 1989 година Народното събрание приема нов закон за задграничните паспорти. Той влиза в действие от 1 септември, само че събитията се развиват стремглаво и се постанова да бъдат употребявани от българските турци още при започване на юни. (...)
Общо взето, през цялото време на преименуването до всеобщите митинги от май 1989 година страната съвсем изцяло управлява ситуацията посредством репресивния уред и останалите разностранни ограничения. През пролетта на 1989 година обаче
обстановката внезапно излиза от привичните за Държавна сигурност рамки
Започват гладни стачки, всеобщи митинги, конфликти с органите на реда и особено основаните от властта отряди, при които има ранени, дадени са човешки жертви и от двете страни.(...)
Това е прелюдията към " огромната екскурзия " през лятото и есента на 1989 година Въпреки че не е наясно накъде ще тръгнат нещата, още веднъж се обрисува като вероятен обичайният през десетилетията излаз. Разискванията по върховете на властта ясно демонстрират, че " основаването на условия " за всеобщо изселване постоянно е стояло като възможна практическа мярка в комбиниране с напъните, полагани за асимилация. Още в хода на преименуването през януари 1985 година Живков декларира: Но те (турските управляващи) изрично не се съгласяват по въпроса за изселването. А ние сме заинтересувани да се изселят 100-150 хиляди души.
Щом желаят - да отиват
На 29 май 1989 година президентът прави по малкия екран и радиото послание, в което главното обръщение е Турция да отвори границата си за искащите да се изселят български жители, на които ще се даде тази опция. На 3 юни Турция отваря границата и последвалата огромна емиграционна вълна се разпростира без специфична конвенция. И двете пропаганди, а също безотказният механизъм на слуховете, взаимното уговаряне и напън раздухват навсякъде изселническа еуфория измежду българските турци. Нагнетяват се паника, националистически пристрастености и ксенофобия в цялото общество, което изцяло устройва българските управляващи.
На 7 юни на среща с политическия хайлайф Живков не оставя никакво подозрение за смисъла на очертаващото се всеобщо изселване и съпътстващите го пропагандни и други ограничения: " Бунтовете в страната стопираха по-късно ревю (от 29 май). Ние сме на прага на огромна неуравновесеност за изселване. Как би трябвало да оценим тази неуравновесеност? Такава неуравновесеност на нас ни е нужна, тя е добре пристигнала. Аз ще кажа нещо, което пазим в загадка. Ако не изведем 200-300 хиляди души от това население, след 15 години България няма да я има. Тя ще бъде като Кипър или нещо сходно. "
Стратегическият план на вожда е доразвит рабски от един от съхранилите своята твърдолинейност министри - Георги Йорданов: " Не можем да кажем дали ще бъдат 200 хиляди или 100 хиляди, които ще опитат да се изселят в Турция, само че
страната има интерес да изтече малко кръв
Това, което е нечисто, би трябвало да изтече, тъй като се оказа, че огромна част от уредниците са минали през лагери, през затвори. Те са фанатизирани до дъно и за тях няма връщане. " (...)
При всички апели и уверения от страна на ръководещите Турция не е подготвена да одобри стотиците хиляди хора, които се трансферират на нейна територия или се готвят да го създадат. От другата страна на границата също се възцаряват безпорядък и неустановеност, като мащабът на груповата драма придобива все по-големи размери. На 21 август границата е затворена.
Още през юни на съвещанията на политбюро се предвижда, че " Турция няма да издържи ", от което ще бъдат извлечени съответните вътрешно- и външнополитически дивиденти, а също ще се понижи напрежението в страната посредством исторически потвърдилия успеваемостта си клапан. В последна сметка идва редът на публична София да злорадства, защото се удостоверява част от упованията и не се пропуща златната опция за легитимиране на правилността на държавната политика и укрепването на властта. От значително значение е и повсеместното неодобрение от появилите се стопански проблеми. Частично или изцяло се опразват селища и региони, длъжности и прочие Нарастват усложненията в локалната индустрия и при прибирането на реколтата, а също и в огромни индустриални предприятия в страната и в превоза, където работят и български турци.
През лятото на 1989 година по върховете на властта непрекъснато се разискват въпросите към движимата и изключително недвижимата благосъстоятелност на изселващите се, добитъка, изтеглените спестявания, регламентирането на изнасяните артикули и парични суми. Предприемат се ограничения жилищата да бъдат изкупувани от общините, а не от частни лица, животните - от Административнопроцесуален кодекс, и така нататък за да се спре ширещата се далавера. Същевременно тук-там приемането на паспортите става против предварителна продажба на жилището или други условия - на процедура посредством изнудване.
--------------
Така за следващ път българските турци се озовават в ролята на заложници на огромните политически игри. Те обаче ще доведат и до рухването на Живковия режим, който упоменатите и други подхванати маневри не могат да спасят. С това ще настъпи и краят на " възродителния " развой. Мащабът на " огромната екскурзия " с изключение на всичко друго блестящо показва неуспеха на асимилационната акция и посвоему способства за окончателното дискредитиране на ръководещата клика.
Между отварянето и затварянето на границата от турската страна, от 3 юни до 21 август 1989 година, към 360 хиляди души съумяват да емигрират, а до отстраняването на Живков от власт към 40 хиляди се завръщат в България, преди да е изминал срокът на издадените им тримесечни визи. Не по-малко значимо обаче е, че към 400 хиляди са подали заявки за паспорти, което общо прави над 80% отпътували и искащи да изоставен страната. До края на 1990 година в България се завръщат над 150 хиляди (около 40%) от изселниците.
---------------
Сред известните митологеми за аргументите за промяната на имената е и тази за рисковите прояви на турски шовинизъм, измежду които и поредицата от терористични актове. Те в действителност са без казус за прекомерно спокойното откъм закононарушения на днешния декор, надзиравано и охранявано от полицейската страна българско общество през 80-те години (загиват 8 и са ранени над 100 души). Терористичните актове нагнетяват в допълнение напрежение, въпреки че обществото като цяло остава в незнание какво в действителност и за какво се случва.(...)
Кампанията от Коледа на 1984 година до февруари 1985 година е добре планувана и премислена само в чисто организационно-практически проект. Това е явно при задействането на бързи обороти на всички звена на административната машина, милицията, войските на Министерство на вътрешните работи, а на някои места на гранични и други войски, партийните функционери до най-ниското равнище, деятели от другите казионни организации, доброволци, разследващи и прочие служби. Освен тях са ангажирани държавните органи на просветата, опазването на здравето, търговията и други Така единствено за към два месеца са преименувани, административно и паспортно " обработени " над 800 хиляди души.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ