„Той никога не се смили“ – историята на майка и дъщеря, разделени от години и континенти
Този роман доста ще ви подсети сюжета на книгата „ Не без щерка ми “ (Not Without My Daughter, 1987). С тази разлика, че действието не се развива в Иран, а в Дубай. Той е за срещата сред майка и щерка след повече от 13 мъчителни години разлъка.
Годината е 1998 година, мястото – София. Малкото момиченце на фотографията се споделя Велизара и това е нейният първи рожден ден.
Днес тя е на 20 години. Казва, че в никакъв случай до момента не се е чувствала толкоз щастлива, колкото през последните две седмици. Отново тук, в България.
Бащата на Велизара е сириец, а майка ѝ Марина е българка. През 2002 година, когато Велизара е на 5, отпътува за лятната почивка при татко си, който работи в Чили. В края на лятото обаче той отхвърля да я върне при майка ѝ в София.
Когато отидохме в Чили, влязохме в един апартамент и видях две деца да играят на земята и друга жена. Помислих, че сме влезнали в неверен апартамент, само че татко ми ми сподели: „ Това е твоята нова майка “, споделя Велизара. Тогава вярвала, че майка ѝ ще пристигна при нея след няколко месеца.
„ Той всякога споделяше: „ Още един месец, още един месец “, споделя Марина. Когато обаче не се появили на летището в уречения ден, „ просто полудях, бях на успокоителни три дни “, споделя тя.
Нямала никаква информация за щерка си. Започнала да звъни на всички телефони, които имала в Чили, само че никой не отговарял, включвали се телефонни секретари. „ След 10 дни той се обади и сподели: „ Детето остава при мен! “, спомня си тя.
За Марина стартира ходенето по тъгите.
„ Започнахме да подаваме сигнали на всички места – Софийска градска прокуратура, Министерство на вътрешните работи, паспортното и нямаше връзка с него, нищо не можеше да се направи “, споделя майката.
Текат мъчителни седмици и месеци. Марина чува Велизара все по-рядко. Обажданията са през скайп или прикрит телефон, единствено няколко думи. Получава фотография на щерка си, едвам когато тя към този момент е на към 11.
Така минават 13 непоносими години, до момента в който през 2015 година се случва знамение.
„ Обадиха се от паспортно и ми споделиха, че лицето Велизара ал Махамид е подала заявление за български паспорт в Дубай “, спомня си Марина. Тя отива в Министерство на вътрешните работи и желае фотографията на паспорта. Била разкрила в LinkedIn профил на Велизара, само че нямало фотография, нито информация, не знаела дали това е щерка ѝ. Все отново ѝ писала. Момичето незабавно дало отговор, последвал контакт в Whatsapp.
„ Баща ми беше доста сърдит. Не му беше прелестно, когато му споделих, че имаме връзка и си приказваме “, споделя Велизара. Споделя, че татко ѝ я карал да се усеща като че ли прави нещо неверно.
Майка и щерка вземат решение да се видят в Дубай.
От тази среща минават две години. В началото на юли 2017 година Велизара взема решение да избяга от у дома, тъй като мащехата ѝ я тормози. Звъни на майка си, с цел да ѝ каже, че желае да се прибере в България. Марина сигнализира спешния щаб във външното ми министерство.
Трябваше да реагираме доста бързо – да я приберем в консулството, с цел да подсигуряваме сигурността ѝ, споделя зам.-министърът на вътрешните работи Георг Георгиев. „ Нашата грижа беше да изведем Велизара колкото се може по-бързо от страната и да я върнем в Европа и в България “, добавя Георгиев.
Но се появяват непредвидени спънки – полицията задържа Велизара на летището, откакто мащехата ѝ или демонстрира подправени документи, или се показва на летищните управляващи като нейна майка.
Дипломатите ни обаче откриват преведен актът за раждане на Велизара и потвърждават, че майка ѝ е в България.
Със идващия полет момичето към този момент лети към България.
Сега майка и щерка споделят, че най-хубавото занапред им следва. Заедно.
След излъчването на историята на Марина и Велизара в bTV Новините, през вчерашния ден бащата – Алуан Махамид, се свърза с нас от Чили.
Самото дете, като остана пет месеца тук с мен, видя моя живот, с нейните сестри и братя, хареса ѝ, сама не искаше да се върне, твърди той.
Казва, че пътува доста и на година е у дома по два-три месеца, само че в тези моменти давал на щерка си да приказва с майка си.
Махамид живее в първокласен дом, от който ни изпрати видео, с цел да да потвърди, че изискванията за живот на Велизара в Дубай са над българските стандарти.
„ Никога, в никакъв случай, в никакъв случай, и майка ѝ знае това нещо, че в никакъв случай не съм я карал да прави нещо принудително “, споделя той.
Мога и желая да върша доста и разнообразни неща, неща, които там не можах да върша, тъй като той не ги харесваше или споделяше, че не са за дами, споделя в този момент Велизара.
Аз съм мохамеданин, просто по този начин са нашите традиции. Най-голямата глезана в къщата беше, аз доста я обичам, пък твърди бащата. Споделя, че не знае за какво щерка му е избягала, само че в случай че е правилно, че е щастлива, се радва за нея.
Годината е 1998 година, мястото – София. Малкото момиченце на фотографията се споделя Велизара и това е нейният първи рожден ден.
Днес тя е на 20 години. Казва, че в никакъв случай до момента не се е чувствала толкоз щастлива, колкото през последните две седмици. Отново тук, в България.
Бащата на Велизара е сириец, а майка ѝ Марина е българка. През 2002 година, когато Велизара е на 5, отпътува за лятната почивка при татко си, който работи в Чили. В края на лятото обаче той отхвърля да я върне при майка ѝ в София.
Когато отидохме в Чили, влязохме в един апартамент и видях две деца да играят на земята и друга жена. Помислих, че сме влезнали в неверен апартамент, само че татко ми ми сподели: „ Това е твоята нова майка “, споделя Велизара. Тогава вярвала, че майка ѝ ще пристигна при нея след няколко месеца.
„ Той всякога споделяше: „ Още един месец, още един месец “, споделя Марина. Когато обаче не се появили на летището в уречения ден, „ просто полудях, бях на успокоителни три дни “, споделя тя.
Нямала никаква информация за щерка си. Започнала да звъни на всички телефони, които имала в Чили, само че никой не отговарял, включвали се телефонни секретари. „ След 10 дни той се обади и сподели: „ Детето остава при мен! “, спомня си тя.
За Марина стартира ходенето по тъгите.
„ Започнахме да подаваме сигнали на всички места – Софийска градска прокуратура, Министерство на вътрешните работи, паспортното и нямаше връзка с него, нищо не можеше да се направи “, споделя майката.
Текат мъчителни седмици и месеци. Марина чува Велизара все по-рядко. Обажданията са през скайп или прикрит телефон, единствено няколко думи. Получава фотография на щерка си, едвам когато тя към този момент е на към 11.
Така минават 13 непоносими години, до момента в който през 2015 година се случва знамение.
„ Обадиха се от паспортно и ми споделиха, че лицето Велизара ал Махамид е подала заявление за български паспорт в Дубай “, спомня си Марина. Тя отива в Министерство на вътрешните работи и желае фотографията на паспорта. Била разкрила в LinkedIn профил на Велизара, само че нямало фотография, нито информация, не знаела дали това е щерка ѝ. Все отново ѝ писала. Момичето незабавно дало отговор, последвал контакт в Whatsapp.
„ Баща ми беше доста сърдит. Не му беше прелестно, когато му споделих, че имаме връзка и си приказваме “, споделя Велизара. Споделя, че татко ѝ я карал да се усеща като че ли прави нещо неверно.
Майка и щерка вземат решение да се видят в Дубай.
От тази среща минават две години. В началото на юли 2017 година Велизара взема решение да избяга от у дома, тъй като мащехата ѝ я тормози. Звъни на майка си, с цел да ѝ каже, че желае да се прибере в България. Марина сигнализира спешния щаб във външното ми министерство.
Трябваше да реагираме доста бързо – да я приберем в консулството, с цел да подсигуряваме сигурността ѝ, споделя зам.-министърът на вътрешните работи Георг Георгиев. „ Нашата грижа беше да изведем Велизара колкото се може по-бързо от страната и да я върнем в Европа и в България “, добавя Георгиев.
Но се появяват непредвидени спънки – полицията задържа Велизара на летището, откакто мащехата ѝ или демонстрира подправени документи, или се показва на летищните управляващи като нейна майка.
Дипломатите ни обаче откриват преведен актът за раждане на Велизара и потвърждават, че майка ѝ е в България.
Със идващия полет момичето към този момент лети към България.
Сега майка и щерка споделят, че най-хубавото занапред им следва. Заедно.
След излъчването на историята на Марина и Велизара в bTV Новините, през вчерашния ден бащата – Алуан Махамид, се свърза с нас от Чили.
Самото дете, като остана пет месеца тук с мен, видя моя живот, с нейните сестри и братя, хареса ѝ, сама не искаше да се върне, твърди той.
Казва, че пътува доста и на година е у дома по два-три месеца, само че в тези моменти давал на щерка си да приказва с майка си.
Махамид живее в първокласен дом, от който ни изпрати видео, с цел да да потвърди, че изискванията за живот на Велизара в Дубай са над българските стандарти.
„ Никога, в никакъв случай, в никакъв случай, и майка ѝ знае това нещо, че в никакъв случай не съм я карал да прави нещо принудително “, споделя той.
Мога и желая да върша доста и разнообразни неща, неща, които там не можах да върша, тъй като той не ги харесваше или споделяше, че не са за дами, споделя в този момент Велизара.
Аз съм мохамеданин, просто по този начин са нашите традиции. Най-голямата глезана в къщата беше, аз доста я обичам, пък твърди бащата. Споделя, че не знае за какво щерка му е избягала, само че в случай че е правилно, че е щастлива, се радва за нея.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ