Протести „за” или „срещу” корупцията?
Този елементарен „ ленински” въпрос си търси отговор след последните объркващи и спорни демонстрации и блокажи на пътища – в столичния Младост и в Карнобат. В София уредници са поддръжници на Десислава Иванчева, някогашна кметица на региона, упрекната във взимане на огромен подкуп. В Карнобат пък се бунтуват хора, работещи във компанията на арестанта Миню Стайков, затворен по съмнения за пране на пари и укриване на налози.
Поддръжниците на упрекнатата в корупция в изключително тежък размер кметица на Младост Десислава Иванчева, която е в ареста, за следващ път потвърждават верността си към нея като нощес блокираха придвижването по един от основните булеварди в региона – „ Александър Малинов”.
Стотина души бяха излезли в поддръжка на обичаната си кметица, само че объркаха графика на придвижване на хиляди. Защото в Младост пребивавам 113 000 души, съгласно настоящи статистики. От тях пък единствено 27 000 са дали своят вот за арестантката, която, съгласно обвиняването, желала рушват от 56 бона от частен вложител.
Колкото и демократична да е формата на митинги против властта, тази равносметка не ми наподобява доста обективна. Няма неприятно да се стачкува, но някак това да не вреди на останалите, които не харесват концепцията да застават зад облици като този на Десислава Иванчева.
Още преди 30 години обществото ни прегърна концепцията да върви по либерален и пазарен път. Той проповядва, че правото на частната благосъстоятелност е свещенно. Това би трябвало да схванат най-сетне и „ революционерите”, които се гневят на частниците, разрешили и позваляващи да се строи върху земите им. За да не наподобяват смешно и неуместно като през днешния ден стачкуват с изразни средства и начини от времето на Октомврийската гражданска война и Чрезвичайните комитети.
Навръх празника на Независимостта пък служащите от затворения от Агенция „ Митници” „ Винпром Карнобат” блокираха жп линията Бургас-София и за няколко часа стопираха придвижването на влаковете. Заканиха се, че митингите им ще продължат, до момента в който ембаргото над складовете не падне и те не се върнат на работните си места.
В затворените хранилища работят повече от 2000 души. Притеснени са, че инспекциите на данъчните ще ги лишат от препитанието им. Всички съчувстваме на хората, уплашени за хляба си. Ама дали не е допустимо да стачкуват на някое друго място, по този начин щото да не вредят на хиляди свои сънародници, които с нищо не са отговорни, че притежателят на винпрома Миню Стайков е в ареста и ревизират имуществото му?!
Впрочем, абсурността на тези две несвързани една с друга случки на пръв прочит е в това, че хората сякаш желаят битка с корупцията, а като се създадат стъпки в тази посока, скачат на митинги. Ето – Иванчева е „ закопчана” по обвиняване за корупция, а нейни поддръжници блокират съществена пътна артерия в Младост, в Карнобат – сходна обстановка....
Ясно е, че режимите за тези обществени изяви имат осведомителен, а не позволителен темперамент, т.е. уредниците единствено осведомят локалните управляващи за желанията си, отиват и блокират каквото им скимне.
Правото ни на митинг е закрепено в Конституцията, не можем да бъдем преследвани и наказвани за образуване и присъединяване в събрания, манифестации и митинги. Но това не значи, че би трябвало да пречим и да се постановяваме безпардонно на тези, които не поддържат нашите обществени или политически възгледи.
Та въпросът е – не е ли извънредно време към този момент да се преработи в тази част Закона за локалното самоуправление и локалната администрация?! Най-малкото, тъй като е в ущръб на болшинството, което попада под тиранията на малцинствени групи.
Поддръжниците на упрекнатата в корупция в изключително тежък размер кметица на Младост Десислава Иванчева, която е в ареста, за следващ път потвърждават верността си към нея като нощес блокираха придвижването по един от основните булеварди в региона – „ Александър Малинов”.
Стотина души бяха излезли в поддръжка на обичаната си кметица, само че объркаха графика на придвижване на хиляди. Защото в Младост пребивавам 113 000 души, съгласно настоящи статистики. От тях пък единствено 27 000 са дали своят вот за арестантката, която, съгласно обвиняването, желала рушват от 56 бона от частен вложител.
Колкото и демократична да е формата на митинги против властта, тази равносметка не ми наподобява доста обективна. Няма неприятно да се стачкува, но някак това да не вреди на останалите, които не харесват концепцията да застават зад облици като този на Десислава Иванчева.
Още преди 30 години обществото ни прегърна концепцията да върви по либерален и пазарен път. Той проповядва, че правото на частната благосъстоятелност е свещенно. Това би трябвало да схванат най-сетне и „ революционерите”, които се гневят на частниците, разрешили и позваляващи да се строи върху земите им. За да не наподобяват смешно и неуместно като през днешния ден стачкуват с изразни средства и начини от времето на Октомврийската гражданска война и Чрезвичайните комитети.
Навръх празника на Независимостта пък служащите от затворения от Агенция „ Митници” „ Винпром Карнобат” блокираха жп линията Бургас-София и за няколко часа стопираха придвижването на влаковете. Заканиха се, че митингите им ще продължат, до момента в който ембаргото над складовете не падне и те не се върнат на работните си места.
В затворените хранилища работят повече от 2000 души. Притеснени са, че инспекциите на данъчните ще ги лишат от препитанието им. Всички съчувстваме на хората, уплашени за хляба си. Ама дали не е допустимо да стачкуват на някое друго място, по този начин щото да не вредят на хиляди свои сънародници, които с нищо не са отговорни, че притежателят на винпрома Миню Стайков е в ареста и ревизират имуществото му?!
Впрочем, абсурността на тези две несвързани една с друга случки на пръв прочит е в това, че хората сякаш желаят битка с корупцията, а като се създадат стъпки в тази посока, скачат на митинги. Ето – Иванчева е „ закопчана” по обвиняване за корупция, а нейни поддръжници блокират съществена пътна артерия в Младост, в Карнобат – сходна обстановка....
Ясно е, че режимите за тези обществени изяви имат осведомителен, а не позволителен темперамент, т.е. уредниците единствено осведомят локалните управляващи за желанията си, отиват и блокират каквото им скимне.
Правото ни на митинг е закрепено в Конституцията, не можем да бъдем преследвани и наказвани за образуване и присъединяване в събрания, манифестации и митинги. Но това не значи, че би трябвало да пречим и да се постановяваме безпардонно на тези, които не поддържат нашите обществени или политически възгледи.
Та въпросът е – не е ли извънредно време към този момент да се преработи в тази част Закона за локалното самоуправление и локалната администрация?! Най-малкото, тъй като е в ущръб на болшинството, което попада под тиранията на малцинствени групи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ