Басейн за богиня
Този влиятелен през днешния ден комплекс в столицата село в никакъв случай не е бил. Просто "не се връзва ". Прекрасното му разположение край Борисовата градина, загадъчното му и съвременно име, близостта на Околовръстната железница с нейната спирка "Семинарията ", Духовната семинария, Ловният парк, първата Лятна къпалня... Знаят се имената на първите заселници, първите учители и читалищни деятели. Къщата на моя другар Тодор Канев още се гуши зад Спортния комплекс, току до рекичката. Между панелките овошките от дворовете на дианабадчани още раждат...
Не че другаде по столичните ширини плувни басейни няма. Но те нямат омаята на "Диана ", околната зеленина, тишина, хладина... Лятната къпалня отпреди повече от 85 година през днешния ден е съвременен плувен комплекс. Е, тук са и търговците. Околните съвременни високи нови жилищни блокове надничат в коридорите на басейните, където деца прохождат в плуването.
И това е част от забързаното съвремие, което усилва носталгията по идиличните еднокатни къщи, дворчетата, младостта... Ако в този момент би трябвало да се дава името, не ще да е "Дианабад ", нито "Дан Колов ", нито "Червена звезда ", а най-вероятно "Дианаспа ". Но приказката ни бе за началото на квартала...
Акушерка става Дървеница
В пристигналите ни до гуша народна власт, преход, атлантически вавилонства най-сигурното е, че хората отвикнаха от положителната дума. А "Дианабад " и неговите създатели заслужават. Първа се заселва тук вдовицата на убития във войната Стойо Христов - Велика. Бяга от мизерията в с. Плана. Във волската кола е натоварила четирите си момчета и едно момиче. Точно те стават през размирната 1923-а първите. Настаняват се в къщурката-кантон на горския надзирател Гроздан, купили са я. За да търсят прехранване в недалечната София. И тъкмо те по-късно описват за началото. Наоколо е гора, нощем даже се стреля, рисково е. Временно се реалокират в Лозенец, след това отново се връщат.
През 1927-а с многочелядното си семейство от Самоковско идва Дине Кънзов. Последват го Милан Джуков, Стоил Ковачки - все коминочистачи, Иван Николов е метач в Борисовата градина, Ламбро е продавач на дребни артикули с количка, Марин става градинар. От Дупница идва учителят Христо Кръстев, последван от Агапи Кръстев със брачната половинка си и четиримата им синове. Повечето идват по-късно от Софийско, Самоковско, Дупнишко, Радомирско, Трънско... Все пролетарии, имат единствено двете си ръце. Струпват си къщурки измежду нивите и бахчите на шопите от близкото митично селце Дървеница. Няма електричество, няма тръбопровод, няма учебно заведение, има посипани със сгурия кални пътечки.
Всички стават надничари на "чорбаджиите " от Дървеница - плевят моркови, берат ягоди. Това е повече за дамите и децата, въпреки че има и прислужници в столицата. А търговците на часа нанюхват хавата с работната ръка. И навръх това зелено, безшумно, красиво местенце през 1929-1930 година двама французи откриват първата в България фабрика за фурнир. Не закъснява и посестримата й "Каучукова индустрия ", предходник на доскорошното "Спортпром ". В ония години за екология не се приказва. На комините и пушеците се гледа като на несъмнено място за живеене.
Ловен парк с лятна къпалня
Постепенно на югоизток от Духовната семинария се оформя цялостен квартал. Почти в гората, покрай столицата, със спирка на Околовръстната железница... А поличбите не престават. През 1929 година Софийското ловно сдружение си избира ново Настоятелство с ръководител Георги Ахтаров. Той се оказва извънредно деятелен, сложил си за цел построяването на ловно стрелбище. "Построяването " се заключава в избирането на естествена поляна покрай новозастрояващия се квартал. Това става през юни, а през август са забити колчетата, на идната година е построена постройката, открит е и ресторант, организират се стрелби по летящи чинии... Върви и облагородяването на региона - издигнат е мост, реката е поправена. Насам се юрват ловци, баровци, закипява живот.
Собственикът на постройката с ресторант инж. Димитър Пехливанов се сеща и "бие една сонда ", ей по този начин, по ловен, "на слука ". И открива подпочвена минерална вода с температура 22 градуса. Веднага построява лятна къпалня - първия басейн навън в столицата. А името на къпалнята идва единствено - Диана, римската богиня на лова и горите. На къпалнята непрекъснато има хора, звучи музика - от късна пролет до късна есен. Дочува се и задгранична тирада, сякаш най-често звучи "бад " на немски. Място, където има минерална вода, къпалня, баня, басейн. Така първият обществен плаж в София добива известност като "Дианабад ". Плажът дава името и на последователно разрастващия се квартал. По едно време е заменено с "Дан Колов " със скритата цел именитият герой да поддържа финансово квартала, само че не става. По-късно към този момент е "Червена звезда ". Естественото и разумното обаче се връща.
Сърцето на квартала
Трудностите сплотяват хората. Младите напират. Събират се или в Ловния дом, или на поляната при овощната градина, където в този момент е постройката на Гражданска отбрана. Разменят си книги, след това ги събират в една стая. Всички условия за читалище са налице.
"В квартала бяхме 10-15 младежи - възпитаници, служащи и един студент, Здравко ", спомня си момичето от волската кола през 1923 година Подават документи и публично читалището е прието от 1935 година Върху място, харизано от патриотичен дървеничанин, с общ труд на сегашния адрес - ул. "Никола Габровски " 17, дианабадчани подвигат еднокатна постройка, предопределена за читалище. И през днешния ден спирката на рейсове 88 и 94 е там - сп. "Читалището "! Първото му име, определено от учредителите, е "Христо Ботев ", през днешния ден сякаш е най-подходящото - "Добри Чинтулов ". Междувременно е било "Тодор Полянов ", "Тодор Самодумов ".
През 1970-а "Дианабад " става строителна площадка на иронично наричаните през днешния ден "панелки ". Първият издигнат блок е с № 28. Следват 21-и, 12-и... Панелни от това време са и големите 105-о приблизително и 11-о главно учебни заведения.
За заселването, началото и израстването на този съвременен хубав квартал на София може да се споделя единствено с любов и носталгия. Най-голяма е заслугата и тъгата на първите. Имената им остават в паметта ни - Велика Христова с децата й Панайот, Владимир, Георги, Асен и Стоянка; Стойко и Лозена Илиеви; Стойко и Елена Пандашки... И на най-активните читалищни дейци - Здравко, Добри и Венцислав Кръстеви; Мария, Надя, Зойка и Петър Стойкови; Методи и Цветанка Захариеви, Лина, Георги и Елена Митеви... Дианабадчани живеят полуградски, полуселски веществен, само че надстоличен нравствен живот.
Не че другаде по столичните ширини плувни басейни няма. Но те нямат омаята на "Диана ", околната зеленина, тишина, хладина... Лятната къпалня отпреди повече от 85 година през днешния ден е съвременен плувен комплекс. Е, тук са и търговците. Околните съвременни високи нови жилищни блокове надничат в коридорите на басейните, където деца прохождат в плуването.
И това е част от забързаното съвремие, което усилва носталгията по идиличните еднокатни къщи, дворчетата, младостта... Ако в този момент би трябвало да се дава името, не ще да е "Дианабад ", нито "Дан Колов ", нито "Червена звезда ", а най-вероятно "Дианаспа ". Но приказката ни бе за началото на квартала...
Акушерка става Дървеница
В пристигналите ни до гуша народна власт, преход, атлантически вавилонства най-сигурното е, че хората отвикнаха от положителната дума. А "Дианабад " и неговите създатели заслужават. Първа се заселва тук вдовицата на убития във войната Стойо Христов - Велика. Бяга от мизерията в с. Плана. Във волската кола е натоварила четирите си момчета и едно момиче. Точно те стават през размирната 1923-а първите. Настаняват се в къщурката-кантон на горския надзирател Гроздан, купили са я. За да търсят прехранване в недалечната София. И тъкмо те по-късно описват за началото. Наоколо е гора, нощем даже се стреля, рисково е. Временно се реалокират в Лозенец, след това отново се връщат.
През 1927-а с многочелядното си семейство от Самоковско идва Дине Кънзов. Последват го Милан Джуков, Стоил Ковачки - все коминочистачи, Иван Николов е метач в Борисовата градина, Ламбро е продавач на дребни артикули с количка, Марин става градинар. От Дупница идва учителят Христо Кръстев, последван от Агапи Кръстев със брачната половинка си и четиримата им синове. Повечето идват по-късно от Софийско, Самоковско, Дупнишко, Радомирско, Трънско... Все пролетарии, имат единствено двете си ръце. Струпват си къщурки измежду нивите и бахчите на шопите от близкото митично селце Дървеница. Няма електричество, няма тръбопровод, няма учебно заведение, има посипани със сгурия кални пътечки.
Всички стават надничари на "чорбаджиите " от Дървеница - плевят моркови, берат ягоди. Това е повече за дамите и децата, въпреки че има и прислужници в столицата. А търговците на часа нанюхват хавата с работната ръка. И навръх това зелено, безшумно, красиво местенце през 1929-1930 година двама французи откриват първата в България фабрика за фурнир. Не закъснява и посестримата й "Каучукова индустрия ", предходник на доскорошното "Спортпром ". В ония години за екология не се приказва. На комините и пушеците се гледа като на несъмнено място за живеене.
Ловен парк с лятна къпалня
Постепенно на югоизток от Духовната семинария се оформя цялостен квартал. Почти в гората, покрай столицата, със спирка на Околовръстната железница... А поличбите не престават. През 1929 година Софийското ловно сдружение си избира ново Настоятелство с ръководител Георги Ахтаров. Той се оказва извънредно деятелен, сложил си за цел построяването на ловно стрелбище. "Построяването " се заключава в избирането на естествена поляна покрай новозастрояващия се квартал. Това става през юни, а през август са забити колчетата, на идната година е построена постройката, открит е и ресторант, организират се стрелби по летящи чинии... Върви и облагородяването на региона - издигнат е мост, реката е поправена. Насам се юрват ловци, баровци, закипява живот.
Собственикът на постройката с ресторант инж. Димитър Пехливанов се сеща и "бие една сонда ", ей по този начин, по ловен, "на слука ". И открива подпочвена минерална вода с температура 22 градуса. Веднага построява лятна къпалня - първия басейн навън в столицата. А името на къпалнята идва единствено - Диана, римската богиня на лова и горите. На къпалнята непрекъснато има хора, звучи музика - от късна пролет до късна есен. Дочува се и задгранична тирада, сякаш най-често звучи "бад " на немски. Място, където има минерална вода, къпалня, баня, басейн. Така първият обществен плаж в София добива известност като "Дианабад ". Плажът дава името и на последователно разрастващия се квартал. По едно време е заменено с "Дан Колов " със скритата цел именитият герой да поддържа финансово квартала, само че не става. По-късно към този момент е "Червена звезда ". Естественото и разумното обаче се връща.
Сърцето на квартала
Трудностите сплотяват хората. Младите напират. Събират се или в Ловния дом, или на поляната при овощната градина, където в този момент е постройката на Гражданска отбрана. Разменят си книги, след това ги събират в една стая. Всички условия за читалище са налице.
"В квартала бяхме 10-15 младежи - възпитаници, служащи и един студент, Здравко ", спомня си момичето от волската кола през 1923 година Подават документи и публично читалището е прието от 1935 година Върху място, харизано от патриотичен дървеничанин, с общ труд на сегашния адрес - ул. "Никола Габровски " 17, дианабадчани подвигат еднокатна постройка, предопределена за читалище. И през днешния ден спирката на рейсове 88 и 94 е там - сп. "Читалището "! Първото му име, определено от учредителите, е "Христо Ботев ", през днешния ден сякаш е най-подходящото - "Добри Чинтулов ". Междувременно е било "Тодор Полянов ", "Тодор Самодумов ".
През 1970-а "Дианабад " става строителна площадка на иронично наричаните през днешния ден "панелки ". Първият издигнат блок е с № 28. Следват 21-и, 12-и... Панелни от това време са и големите 105-о приблизително и 11-о главно учебни заведения.
За заселването, началото и израстването на този съвременен хубав квартал на София може да се споделя единствено с любов и носталгия. Най-голяма е заслугата и тъгата на първите. Имената им остават в паметта ни - Велика Христова с децата й Панайот, Владимир, Георги, Асен и Стоянка; Стойко и Лозена Илиеви; Стойко и Елена Пандашки... И на най-активните читалищни дейци - Здравко, Добри и Венцислав Кръстеви; Мария, Надя, Зойка и Петър Стойкови; Методи и Цветанка Захариеви, Лина, Георги и Елена Митеви... Дианабадчани живеят полуградски, полуселски веществен, само че надстоличен нравствен живот.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ