Този път премиерът е точен и откровен. Затова и публиката

...
Този път премиерът е точен и откровен. Затова и публиката
Коментари Харесай

Апартаментгейт: Смях, тъга и гротеска*

Този път министър председателят е прецизен и прям. Затова и публиката може елементарно да го разбере и даже ненапълно да му влезе в ситуацията. " Много ми е и тъжно, и гадно ", споделя той във връзка новопридобитите жилища на свои партийно-правителствени съратници. Поне да беше за нещо съществено, да не го е гняв индивида. А то: " Цялата гнусота, която ни удря, е за нещо толкоз битово, обикновено и излишно ". И в този момент би трябвало дни наред да се изяснява и да взима " доста тежки решения ".
И на публиката ѝ е тъжно и гадно
Макар и по други аргументи, на необятната аудитория също ѝ е тъжно и гадно. Не единствено тъй като малко на брой могат да се уредят с такива жилища. А и тъй като знае, че забърканите я баламосват, освен това обикновено, излишно (и те знаят, че тя знае).
Въпреки незнайните в съответния случай, схемите към сходни покупко-продажби са толкоз тривиално ясни, че са се трансформирали във ежедневен битовизъм. (Все едно дали става дума за осребряване на въздействие, за насрещни услуги, за изповядване по данъчна оценка за сметка на фиска или за всичко това едновременно.) На публиката ѝ е гадно и поради това: уверена е, че най-вероятно и този път на забърканите ще им се размине. Всеки би се обзаложил, че " способените органи " отново няма да открият нищо нелегално. Най-много на някого да му подадат оставката и да му се наложи да се скрие, с цел да си употребява на мира жилищата и другите придобивки от пребиваването във властта.
А политическите последици?
По различен въпрос обаче мненията са внезапно разграничени: ще ѝ се размине ли на партията на новодомците?
" Ние нашите последици ще си ги понесем, дали ще е леке, дали ще е белег ", споделя министър председателят, на който в последно време в политиката, за разлика от футбола, непрестанно му се постанова да играе вратар, с цел да избавя автоголове. Този път обаче ударите са неспасяеми и няма метод да не се отразят върху резултатите от изборите, споделят мнозина. И предвиждат загуба или най-вече тъждество.
Аз съм по-скоро от втората група, която счита, че абсурдът с жилищата надали ще промени нещо толкоз значително, че да обърне класирането. Тази догадка, несъмнено, не се основава на някакви социологически данни, а на досегашния опит и на психологическия профил на разнообразни групи гласоподаватели.
Първо, ръководещата партия към този момент натрупа толкоз доста " петна " без това да ѝ се отрази изключително, че не виждам за какво да не понесе още едно. Освен това изборите са към момента надалеч, тъй че ще има задоволително време за отклонение на вниманието - занапред предстоят още оставки и посипване на главата с пепел. Предстоят и ответни удари. Затова можем да сме сигурни, че в идващите дни ще научим доста и за жилищата на противниковия тим.
Избирателите: няколко профила
Второ, огромни групи измежду гласоподавателите на ръководещата партия имат задоволително учредения да продължат да гласоподават за нея, каквото и да става. Вероятно има и разколебани, само че те никога няма да преминат в противниковия лагер, а и имат задоволително време да размислят.
За 10 години във властта директната клиентела на партията се е трансформирала в многохилядна войска. За друга, още по-голяма група гласоподаватели, комунистическата опасност продължава да е задоволителен тласък, с цел да простят всевъзможни грехове. Абсурдно е, несъмнено, да се свързва и оправдава придобиването на жилища през днешния ден с жилищата на " алената буржоазия в най-скъпите квартали " ( " до момента в който ние живеехме в колиби " ), с лагерите и " кой умъртви дядо ми ". Но продължава да прави работа. Пък и да не прави, постоянно може да се разчита на помощ от бойката лидерка на социалистите. А трескавите изяви на социалистическата " шпицкандидатка " за евроизборите могат да изправят косите на човек дотам, че да го върнат в " правия " път.
Освен това има една огромна група гласоподаватели, които въобще не се впечатляват от " петна " като тези от евтините жилища. Те дори не схващат какъв е казусът - тъй като стига да могат, биха създали същото. И го вършат. Има, несъмнено, и хора, за които не толкоз моралната страна на въпроса, колкото самият факт, че някои си играят със стотици хиляди, е задоволително мощен дразнител, с цел да провокира злоба, завист и ненавист. Но те по принцип са контингент на други партии и по тази причина надали биха провокирали смяна в съотношението на силите сред първите двама в класирането.
Алтернативата
Има я и онази огромна група, която изобщо не въздейства на класирането, тъй като е отвратена и въобще не взе участие в изборите. Историята с жилищата на властта ускорява това омерзение. Засилва тягостното чувство за безнадеждност, безизходност и липса на опция. А опция в действителност има. Но тя или остава незабелязана, или наподобява прекомерно дребна за тези дясноцентристки и проевропейски настроени гласоподаватели, които гласоподават за статуквото, тъй като се опасяват да не бъдат изгубени гласовете им. Може би обаче има метод това да се промени.
Да, историята с жилищата в действителност е тъжна и гадна. Но в това време е и смешна. Обясненията на забърканите да вземем за пример са освен безсрамни, само че и ужасно смешни. Един от тях " оценил мощната енергийна отбрана на постройката поради вградения в нея псалм " - по какъв начин да не му свалиш от цената?! Друга пък, до момента в който се разхождала из махалата, видяла дупка и останала запленена от нея.
Тази смешна страна на нещата не остана незабелязана и интернет беше залят от остроумни майтапи. Като да вземем за пример: " Работейки като народен представител, господин... пропилява гения си на брокер на недвижими парцели " ; " Как ще обезщетите хората, които са си взели апартамент в здания с политици? Все отново да се засичаш с... не е най-приятното нещо на света " ; " В постройката, където си е закупил апартамент господин..., ще има ли търговски площи? Бих желал да отворя магазин за алкохол и цигари ".
Това, че хората са съхранили възприятието си за комизъм, е доста оптимистичен факт. Способността да се надсмееш може да бъде доста мощно и в същото време градивно оръжие. Та си мисля, че алтернативата би пробила по-лесно статуквото, в случай че, без да се отхвърля от сериозните, мрачни и навяващи възприятие за безизходност мнения, заложи и на усмивката, смеха, вица. Тогава може би ще я виждат. И може би ще успее да притегли всички тези, на които им е писнало да им е единствено тъжно и гадно.
Автор: Ясен Бояджиев, Deutsche Welle
Заглавието е на редакцията на Actualno.com
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР