Този път Борисов може да падне завинаги
Този път е друго. Бойко Борисов в действителност може да падне и ръководството му да свърши вечно. Налице са куп фактори, които ги нямаше при двукратното предходно сдаване на власт – сплотяваща се национална воля, общо прицелена в него съпротива, президент, който е таран на недоволството, намерено воюващ мощен корпоративен индивид (Васил Божков), късащ живо месо от ГЕРБ някогашен поддръжник (Цветан Цветанов). За първи път
ГЕРБ и безконечният дявол Движение за права и свободи са подредени
толкоз отчетливо в очите на обществото в обща редичка. Всеобщо е чувството, че те и прокурорът им Иван Гешев ръководят страната оттатък лимита на допустимостта.
Не по този начин бе през 2013 година, когато Борисов хитро подаде оставка, до момента в който към момента митингите не бяха мощно фокусирани персонално върху него. ГЕРБ взе най-вече гласове на изборите, а Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи сформираха парламентарно болшинство, което през цялото време бе малцинство в публичен проект. Не бе по този начин и през 2016 година, когато Борисов загуби посредством Цецка Цачева президентския пост, само че беше в позиция да лидира и изпреварва – още веднъж самичък изиска избори, които да завоюва. Сега е друго. Той явно обезверено се е вкопчил във властта и влиза в обувките на от дълго време разжалвани или побеждавани персонално от него фигури – контрамитингите му са също толкоз жалки, колкото бяха на Сергей Станишев и Лютви Местан; комплициран е като позабравения Жан Виденов и невнятния Пламен Орешарски; вика
ордите си да го пазят като Волен Сидеров,
само бялата маса липсва. В първия ден на митингите се отбрани с външнополитически триумф, при неналичието на вътрешни - 1:1 сходно на провалени водачи. Във втория пък съумя да измисли разпореждането НСО да смъкне защитата на Ахмед Доган и Делян Пеевски – откакто основната тематиката към този момент бе политическата глава на самия министър председател. Преди избягваше неуместните въпроси с клиширани оди за автомагистралите, в този момент демонстративно отхвърля въобще да дава отговор на питания. Дави се в логорея, оплита се в личната си мисъл /ако въобще има такава в безкрайните монолози от последните дни/. Подобен вървящ след събитията, непроизводителен, а и май изтощен Борисов не бяхме виждали.
Срещу него към момента няма обединен политически индивид. Българска социалистическа партия не е в кондиция, занимава се с идния конгрес, партийният й водач се опасява да атакува Гешев. В първия ден от митинга Корнелия Нинова се появи пред Президенството, само че не посмя да иде до Съдебната палата, поради което бе ехидно атакувана от „ дясното ” крило на митинга (остри думи на Христо Иванов към нея). И занапред, несъмнено, ще има раздори в опозицията, инспирирани от нелепост или в услуга на ГЕРБ – „ Не щем с умно-красивите ”, „ Против льотчика сме ” и така нататък Но все пак
е налице сила за образуване на обща опция.
Има я на политически терен в чисто механически проект. Концепцията „ Няма ляво, няма дясно ” бе сполучливо тествана с Мая Манолова на столичните избори през есента. Манолова не е водещ фактор в този момент, само че не щеш ли инженеринг от подобен вид се уголемява посредством Радев, Иванов, Нинова... - и оформя нещо като блок, който в действителност може да събори Борисов. Пък и да измисли съдружна опция.
Енергията за властова смяна е налице и „ изпод ”, при народа. На площада през днешния ден са и умни, и по-малко такива, и красиви, плюс „ боси, изподрани... диви ” (по Гео Милев). Последният път, когато дружно стачкуваха всички тия хора, бе против Делян Пеевски и Българска социалистическа партия. Успяха. Днес на мястото на Българска социалистическа партия е ГЕРБ.
Всъщност, прекомерно любопитни са разбъркванията в обединението, против която е ориентиран гневът -
Пеевски фигурираше и през 2013 г, и в този момент - освен персонално, само че и посредством Гешев.
На терена в този момент е още Цветан Цветанов, който мъчно би могъл да направи чудеса на избори, само че несъмнено е в положение да отнеме значими гласове на ГЕРБ. Политическите планове на Слави Трифонов са неразбираеми, само че и той се декларира против Борисов, може да е фактор. Най-важното е, че всички тези партии и хора са обединени от чувството, че просто с Борисов повече не може. Каквато опция да се образува, както, допустима ли е такава в действителност или не – това са второстепенни въпроси, основният е той да падне. После ще се мисли за другото. Тези настройки може да са ирационални, само че са мощен мотор.
Борисов назовава всичко това сюжет против себе си. Факт е, че серия събития в последните месеци наподобяват на подредени, с цел да кулминират в опит за събаряне на властта. Вероятно най-малко едно непознато посолство желае той да падне. Не може да се пренебрегне и събитието, че размирна мечка играе и в прилежаща Сърбия. В Гърция също има митинги. Всичко това
приказва за по-сложен пъзел.
Но са налице и пребогато фактори, които изправят българите против Борисов по чисто вътрешни аргументи – правото в действителност е превърнато в бухалка, корупцията задушава всеки непокътнат кълн; Борисов вещае още отчаяние; прокурорските акция против Радев и редица предприемачи не целят правдивост, те са ненормална за една порядъчна страна наказателна експанзия. Подобни случки е имало и в предходни години, само че акцията против президентството е невиждана корист с власт. Тя е целеустремено заиграване с държавността, тъй като прокурорският рейд бе предшестван от ред други рушащи институциите дейности (например преди три седмици на заседание при президента преднамерено се явиха най-вече зам.-шефовете на службите). Днешните герои може и леко да бъдат извинени, тъй като стъпват върху непознати натрупвания.
Но минаха лимита, по този начин не може повече.
Куп фактори, без значение дали са безкористни или не, противодействат. Това е балансиращ развой.
Трябва да се признае, че има и подигравка в него. За бранител на морала претендира Васил Божков. Бившата звезда на контрапротеста Мая Манолова носи през днешния ден знаме. Цветанов не стачкува, обаче рече, че мястото му е пред президентството. Но по този начин е – трагичното и комичното, положителното и злото постоянно вървят ръка за ръка. Дали ще има ново ръководство и ще бъде ли то по-добро не се знае, само че са налице всичките предпоставки актуалното най-сетне да бъде съборено предварително.
ГЕРБ и безконечният дявол Движение за права и свободи са подредени
толкоз отчетливо в очите на обществото в обща редичка. Всеобщо е чувството, че те и прокурорът им Иван Гешев ръководят страната оттатък лимита на допустимостта.
Не по този начин бе през 2013 година, когато Борисов хитро подаде оставка, до момента в който към момента митингите не бяха мощно фокусирани персонално върху него. ГЕРБ взе най-вече гласове на изборите, а Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи сформираха парламентарно болшинство, което през цялото време бе малцинство в публичен проект. Не бе по този начин и през 2016 година, когато Борисов загуби посредством Цецка Цачева президентския пост, само че беше в позиция да лидира и изпреварва – още веднъж самичък изиска избори, които да завоюва. Сега е друго. Той явно обезверено се е вкопчил във властта и влиза в обувките на от дълго време разжалвани или побеждавани персонално от него фигури – контрамитингите му са също толкоз жалки, колкото бяха на Сергей Станишев и Лютви Местан; комплициран е като позабравения Жан Виденов и невнятния Пламен Орешарски; вика
ордите си да го пазят като Волен Сидеров,
само бялата маса липсва. В първия ден на митингите се отбрани с външнополитически триумф, при неналичието на вътрешни - 1:1 сходно на провалени водачи. Във втория пък съумя да измисли разпореждането НСО да смъкне защитата на Ахмед Доган и Делян Пеевски – откакто основната тематиката към този момент бе политическата глава на самия министър председател. Преди избягваше неуместните въпроси с клиширани оди за автомагистралите, в този момент демонстративно отхвърля въобще да дава отговор на питания. Дави се в логорея, оплита се в личната си мисъл /ако въобще има такава в безкрайните монолози от последните дни/. Подобен вървящ след събитията, непроизводителен, а и май изтощен Борисов не бяхме виждали.
Срещу него към момента няма обединен политически индивид. Българска социалистическа партия не е в кондиция, занимава се с идния конгрес, партийният й водач се опасява да атакува Гешев. В първия ден от митинга Корнелия Нинова се появи пред Президенството, само че не посмя да иде до Съдебната палата, поради което бе ехидно атакувана от „ дясното ” крило на митинга (остри думи на Христо Иванов към нея). И занапред, несъмнено, ще има раздори в опозицията, инспирирани от нелепост или в услуга на ГЕРБ – „ Не щем с умно-красивите ”, „ Против льотчика сме ” и така нататък Но все пак
е налице сила за образуване на обща опция.
Има я на политически терен в чисто механически проект. Концепцията „ Няма ляво, няма дясно ” бе сполучливо тествана с Мая Манолова на столичните избори през есента. Манолова не е водещ фактор в този момент, само че не щеш ли инженеринг от подобен вид се уголемява посредством Радев, Иванов, Нинова... - и оформя нещо като блок, който в действителност може да събори Борисов. Пък и да измисли съдружна опция.
Енергията за властова смяна е налице и „ изпод ”, при народа. На площада през днешния ден са и умни, и по-малко такива, и красиви, плюс „ боси, изподрани... диви ” (по Гео Милев). Последният път, когато дружно стачкуваха всички тия хора, бе против Делян Пеевски и Българска социалистическа партия. Успяха. Днес на мястото на Българска социалистическа партия е ГЕРБ.
Всъщност, прекомерно любопитни са разбъркванията в обединението, против която е ориентиран гневът -
Пеевски фигурираше и през 2013 г, и в този момент - освен персонално, само че и посредством Гешев.
На терена в този момент е още Цветан Цветанов, който мъчно би могъл да направи чудеса на избори, само че несъмнено е в положение да отнеме значими гласове на ГЕРБ. Политическите планове на Слави Трифонов са неразбираеми, само че и той се декларира против Борисов, може да е фактор. Най-важното е, че всички тези партии и хора са обединени от чувството, че просто с Борисов повече не може. Каквато опция да се образува, както, допустима ли е такава в действителност или не – това са второстепенни въпроси, основният е той да падне. После ще се мисли за другото. Тези настройки може да са ирационални, само че са мощен мотор.
Борисов назовава всичко това сюжет против себе си. Факт е, че серия събития в последните месеци наподобяват на подредени, с цел да кулминират в опит за събаряне на властта. Вероятно най-малко едно непознато посолство желае той да падне. Не може да се пренебрегне и събитието, че размирна мечка играе и в прилежаща Сърбия. В Гърция също има митинги. Всичко това
приказва за по-сложен пъзел.
Но са налице и пребогато фактори, които изправят българите против Борисов по чисто вътрешни аргументи – правото в действителност е превърнато в бухалка, корупцията задушава всеки непокътнат кълн; Борисов вещае още отчаяние; прокурорските акция против Радев и редица предприемачи не целят правдивост, те са ненормална за една порядъчна страна наказателна експанзия. Подобни случки е имало и в предходни години, само че акцията против президентството е невиждана корист с власт. Тя е целеустремено заиграване с държавността, тъй като прокурорският рейд бе предшестван от ред други рушащи институциите дейности (например преди три седмици на заседание при президента преднамерено се явиха най-вече зам.-шефовете на службите). Днешните герои може и леко да бъдат извинени, тъй като стъпват върху непознати натрупвания.
Но минаха лимита, по този начин не може повече.
Куп фактори, без значение дали са безкористни или не, противодействат. Това е балансиращ развой.
Трябва да се признае, че има и подигравка в него. За бранител на морала претендира Васил Божков. Бившата звезда на контрапротеста Мая Манолова носи през днешния ден знаме. Цветанов не стачкува, обаче рече, че мястото му е пред президентството. Но по този начин е – трагичното и комичното, положителното и злото постоянно вървят ръка за ръка. Дали ще има ново ръководство и ще бъде ли то по-добро не се знае, само че са налице всичките предпоставки актуалното най-сетне да бъде съборено предварително.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ