В Кремъл побеждава кланът на наглите чекисти
Този коментар е оповестен в " Новая газета " два дни преди невижданото от години разгонване на проява в Москва на 27 юли във връзка недопускането на претенденти от опозицията за локалните избори през септември и вълната от арести и тежки обвинявания в съда по-късно.
Ще има брутални арести, почистване са мощ, групови наказателни каузи, потребление на мутри - ще е добре, в случай че се мине без изобретателни провокатори. Иска ми се да бъркам, само че надали.
Грешката на множеството анализатори - както и на участници в московските избори - е в това, че съгласно тях изборите за Московска Дума са скъпи сами по себе си. Рейтингът на властта падна толкоз ниско, а опозицията толкоз се стабилизира, че изглеждаше, че може да завоюва изборите при подбудени от властта издевателски условия.
В резултат на това последва тотално почистване на всички опозиционни претенденти с издевателски претекстове от вида на " Ако вие, гражданино Иванов, с автограф, приет за нереален, казвате, че подписът ви е автентичен, то вие оказвате напън над изборната комисия и ние няма да го позволим ", което се възприемаше като основното политическо събитие на месеца.
За страдание, напълно не е по този начин.
Главното наличие на протичащото се е разпадът на съществуващата политическа парадигма.
Тя се строши първия път през 2011 година Дотогава опората на Путин бе междинната класа - изцяло доволният от живота си офисен планктон, пътуващ за отмора до Турция и не изключително скучаещ по демокрацията. След 2011 година основната мощ, на която опита да се опре властта, стана условният " Уралвагонзавод " и лумпен-пролетариатът. Недоразвити небогати, скандиращи на всеки ъгъл " Крим е наш! "
И ето, за повторно парадигмата се разрушава и единствената мощ, на която към този момент се кани да се опре властта, може да стане - а към този момент съвсем е станала - е " Лубянка ".
Задържането на Алексей Навални " за апели към присъединяване в несанкциониран протест ", започването на наказателни каузи - не, не против " специалистите ", които вкупом признаваха за недействителни подписите на действителни хора, не против членовете на Московската изборна комисия, снели претенденти не просто с подправени, а с очевадно подправени и нагли учредения, а против тези, които по този мотив излизат на митинг - демонстрира, че в Кремъл е победила партията на чекистите.
С известна конвенционалност можем да разделим сегашната ръководеща класа в Русия на две категории.
Едната са хората от силовите структури, втората са професионалните мениджъри. Представители на първата, най-грубо казано, са Сечин, Володин, ФСБ. Ярък представител на втората е московският кмет Собянин.
Подчертавам, става дума за категории, а не за групировки. Членовете на разнообразни категории може изцяло действително да влизат в една формация и да бъдат свързани между тях с роднински и парични връзки. Но, статистически видяно, те имат разнообразни професионални ползи.
Мениджърите умеят да ръководят. Може би го вършат неприятно, крадат, плетат интриги и слугуват. Но тяхната задача е по принцип да ръководят.
Чекистите даже по принцип не умеят да ръководят. Те умеят единствено едно - да избиват враговете на царя. Колкото повече врагове, толкоз по-добре, тъй като тогава ще има повече власт в силовите структури.
Това е формация, която постоянно е упорствала пред началника въпросът да се реши със силови средства. Тя постоянно е желала единствен източник на легитимност на Путин да бъдат единствено тя и безграничната ѝ дарба да разчисти всеки, който е срещу вожда. В подмяна хората от силовите структури желаеха една самобитна " комерсиална 1937 година ". Една
неограничена опция да тикат по пандизите опозицията плюс неограничена опция да дерат бизнеса.
Само че на чекистите като класа пред личните ни очи бяха нанесени няколко чувствителни провали. Историята с набедения за опиати публицист Голунов, в която московското кметство беше един от основните мотори. Този случай унизи ФСБ.
Историята с 12 милиарда рубли, открити при обиска на полковника от ФСБ Чекалин и съучастниците му. Или позорната история, когато бойци от елитната чекистка част " Алфа " се оказаха в най-обикновен банков грабеж. А в Кабардино-Балкария пияният чекист Сетрялогв закла пред камерата локален гражданин, тъй като той отказал да го откара с колата си и видеото обиколи обществените мрежи и провокира всеобщи митинги.
В такава конюнктура чекистите трябваше незабавно да се оправдават, а единственият метод това да стане за работа, уличена в 12 милиарда рубли кеш, разгулен сбивания и кражби на банки, е да предотврати заприказва против вожда. Тоталното изпъждане на опозиционните претенденти от изборите в света на чекистите съставлява смазване на държавен прелом, умислен от шепа устремили се към властта последователи на " сътрудника на Държавния департамент на Съединени американски щати " Алексей Навални.
Когато въпросът се оказа подложен без заобикалки, Собянин, който без необикновен възторг, само че и без необикновен фанатизъм се отнасяше с опозицията на изборите, се ската.
Не остана нищо от предходната московска система, която беше построена за сметка на превръщането на Москва в модерна европейска столица
за въздържане деянията навън гражданско неодобрение и гарантиране на общо взето чиста победа за ръководещата партия.
Не остана нищо (поне към настоящия момент) и от политическите вероятности на Собянин, който внезапно се провали в очите на гласоподавателите си - както и на този, който седи в Кремъл, по този начин и на оня, който употребява всеки ден основаната от него инфраструктура.
От гледната точка на кремълския гласоподавател Собянин към този момент е слабак, който с полумерките си разбуни в Москва това опозиционно гнездо на оси.
От гледната точка на тези, които на 27 юли ще излязат да стачкуват пред кметството - каква ти европейска столица, по дяволите, в случай че в нея мачкат опозицията с африкански способи? Какъв ти съвременен парк? За какво въобще ми говорите?
Една от основните отличителни черти стана нарочната безочливост, с която премахваха хората от изборите. Разбира се, една от аргументите за тази безочливост е неналичието на причини. Когато няма с какво да възразят, стартират да приказват " не смейте да ни притискате ".
Но казусът е в това, че тази безочливост доста устройва чекистите.
Тя е основана тъкмо по този начин,че да предизвика оптимално възмущение у гласоподавателите и да ги изкара на улицата.
И ви убеждавам, че в силовите структури не желаят нищо толкоз мощно, колкото хората да излязат на улицата. Защото преди този момент долу-горе източник на легитимността на Путин бяха изборите. Нагласени, неспособно проведени, манипулирани, само че избори. А в условия, когато по улиците млатят гласоподавателите с полицейски палки, единствен източник на легитимността на властта става този, който размахва палката.
Друг въпрос е, че чекистите може и да сгрешат в сметките. Защото в Русия към този момент е имало опричнината на Иван Грозни и 1937 година А както демонстрира опитът, не всички в Русия желаят да ни ръководи " Лубянка ".
Ще има брутални арести, почистване са мощ, групови наказателни каузи, потребление на мутри - ще е добре, в случай че се мине без изобретателни провокатори. Иска ми се да бъркам, само че надали.
Грешката на множеството анализатори - както и на участници в московските избори - е в това, че съгласно тях изборите за Московска Дума са скъпи сами по себе си. Рейтингът на властта падна толкоз ниско, а опозицията толкоз се стабилизира, че изглеждаше, че може да завоюва изборите при подбудени от властта издевателски условия.
В резултат на това последва тотално почистване на всички опозиционни претенденти с издевателски претекстове от вида на " Ако вие, гражданино Иванов, с автограф, приет за нереален, казвате, че подписът ви е автентичен, то вие оказвате напън над изборната комисия и ние няма да го позволим ", което се възприемаше като основното политическо събитие на месеца.
За страдание, напълно не е по този начин.
Главното наличие на протичащото се е разпадът на съществуващата политическа парадигма.
Тя се строши първия път през 2011 година Дотогава опората на Путин бе междинната класа - изцяло доволният от живота си офисен планктон, пътуващ за отмора до Турция и не изключително скучаещ по демокрацията. След 2011 година основната мощ, на която опита да се опре властта, стана условният " Уралвагонзавод " и лумпен-пролетариатът. Недоразвити небогати, скандиращи на всеки ъгъл " Крим е наш! "
И ето, за повторно парадигмата се разрушава и единствената мощ, на която към този момент се кани да се опре властта, може да стане - а към този момент съвсем е станала - е " Лубянка ".
Задържането на Алексей Навални " за апели към присъединяване в несанкциониран протест ", започването на наказателни каузи - не, не против " специалистите ", които вкупом признаваха за недействителни подписите на действителни хора, не против членовете на Московската изборна комисия, снели претенденти не просто с подправени, а с очевадно подправени и нагли учредения, а против тези, които по този мотив излизат на митинг - демонстрира, че в Кремъл е победила партията на чекистите.
С известна конвенционалност можем да разделим сегашната ръководеща класа в Русия на две категории.
Едната са хората от силовите структури, втората са професионалните мениджъри. Представители на първата, най-грубо казано, са Сечин, Володин, ФСБ. Ярък представител на втората е московският кмет Собянин.
Подчертавам, става дума за категории, а не за групировки. Членовете на разнообразни категории може изцяло действително да влизат в една формация и да бъдат свързани между тях с роднински и парични връзки. Но, статистически видяно, те имат разнообразни професионални ползи.
Мениджърите умеят да ръководят. Може би го вършат неприятно, крадат, плетат интриги и слугуват. Но тяхната задача е по принцип да ръководят.
Чекистите даже по принцип не умеят да ръководят. Те умеят единствено едно - да избиват враговете на царя. Колкото повече врагове, толкоз по-добре, тъй като тогава ще има повече власт в силовите структури.
Това е формация, която постоянно е упорствала пред началника въпросът да се реши със силови средства. Тя постоянно е желала единствен източник на легитимност на Путин да бъдат единствено тя и безграничната ѝ дарба да разчисти всеки, който е срещу вожда. В подмяна хората от силовите структури желаеха една самобитна " комерсиална 1937 година ". Една
неограничена опция да тикат по пандизите опозицията плюс неограничена опция да дерат бизнеса.
Само че на чекистите като класа пред личните ни очи бяха нанесени няколко чувствителни провали. Историята с набедения за опиати публицист Голунов, в която московското кметство беше един от основните мотори. Този случай унизи ФСБ.
Историята с 12 милиарда рубли, открити при обиска на полковника от ФСБ Чекалин и съучастниците му. Или позорната история, когато бойци от елитната чекистка част " Алфа " се оказаха в най-обикновен банков грабеж. А в Кабардино-Балкария пияният чекист Сетрялогв закла пред камерата локален гражданин, тъй като той отказал да го откара с колата си и видеото обиколи обществените мрежи и провокира всеобщи митинги.
В такава конюнктура чекистите трябваше незабавно да се оправдават, а единственият метод това да стане за работа, уличена в 12 милиарда рубли кеш, разгулен сбивания и кражби на банки, е да предотврати заприказва против вожда. Тоталното изпъждане на опозиционните претенденти от изборите в света на чекистите съставлява смазване на държавен прелом, умислен от шепа устремили се към властта последователи на " сътрудника на Държавния департамент на Съединени американски щати " Алексей Навални.
Когато въпросът се оказа подложен без заобикалки, Собянин, който без необикновен възторг, само че и без необикновен фанатизъм се отнасяше с опозицията на изборите, се ската.
Не остана нищо от предходната московска система, която беше построена за сметка на превръщането на Москва в модерна европейска столица
за въздържане деянията навън гражданско неодобрение и гарантиране на общо взето чиста победа за ръководещата партия.
Не остана нищо (поне към настоящия момент) и от политическите вероятности на Собянин, който внезапно се провали в очите на гласоподавателите си - както и на този, който седи в Кремъл, по този начин и на оня, който употребява всеки ден основаната от него инфраструктура.
От гледната точка на кремълския гласоподавател Собянин към този момент е слабак, който с полумерките си разбуни в Москва това опозиционно гнездо на оси.
От гледната точка на тези, които на 27 юли ще излязат да стачкуват пред кметството - каква ти европейска столица, по дяволите, в случай че в нея мачкат опозицията с африкански способи? Какъв ти съвременен парк? За какво въобще ми говорите?
Една от основните отличителни черти стана нарочната безочливост, с която премахваха хората от изборите. Разбира се, една от аргументите за тази безочливост е неналичието на причини. Когато няма с какво да възразят, стартират да приказват " не смейте да ни притискате ".
Но казусът е в това, че тази безочливост доста устройва чекистите.
Тя е основана тъкмо по този начин,че да предизвика оптимално възмущение у гласоподавателите и да ги изкара на улицата.
И ви убеждавам, че в силовите структури не желаят нищо толкоз мощно, колкото хората да излязат на улицата. Защото преди този момент долу-горе източник на легитимността на Путин бяха изборите. Нагласени, неспособно проведени, манипулирани, само че избори. А в условия, когато по улиците млатят гласоподавателите с полицейски палки, единствен източник на легитимността на властта става този, който размахва палката.
Друг въпрос е, че чекистите може и да сгрешат в сметките. Защото в Русия към този момент е имало опричнината на Иван Грозни и 1937 година А както демонстрира опитът, не всички в Русия желаят да ни ръководи " Лубянка ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ