Борис Димовски се нуждаел от девет жени
Този е благополучен, който е здрав, живее просто, лишен е от заболели упоритости, работи на драго сърце и може да понесе неволи и даже проваляне без обезсърчение...На човек му би трябвало малко, само че и целият свят не може да му стигне. Ако проумее това, може да бъде благополучен. Но малко на брой доживяват мъдростта. И след 10 хиляди години индивидът си е все същият глупец, единствено дето вместо каруца кара аероплан. ” Дали индивидът, сътворил тази формула за житейско благополучие, е бил благополучен. Тези, които го познават, ще кажат: Да. Само допреди десетина години той беше сред нас. Хапваше супа в една дребна сладкарница на ул. „ Стамболийски “, рисуваше смешни картинки в едно още по-малко таванче на прилежащия блок-мастодонт. Понякога се появявяше по малкия екран. Говореше с езика на античните мъдреци, макар и облечен в непретенциозно конфекционно сакенце. Журналистите го обичаха. За тях той бе „ брашненият чувал “, в който постоянно има още нещо забавно и неказано дотогава.
А за какво мислим, че Борис Димовски бе благополучен. Защото горната формула бе отражение на неговия живот. И в случай че на 26 март 2007 година Господ не бе го прибрал в небесната си изложба, на 20 октомври щеше да навърши 92 години.
С Доньо Донев, обичания му другар за чаша вино
Науката към момента не е основала сметачна машина, която да преброи какъв брой рисунки е нарисувал Димовски. За илюстрираните от него книги се знае, че са към триста. Казваше, че в случай че има някаква рентичка, в никакъв случай не би рисувал нищичко. „ Рентичка “ нямаше. А и да имаше това надали щеше да стане. Защото всеки човек се ражда за нещо. Е, някои за нищо, само че и това си е нещо. А Димовски си бе роден да рисува. В родата му имало още един подобен гений. Негов братовчед, който до момента в който пасял овцете, не преставал да рисува по скалите офицерски профили с високи фуражки и мустаци. Това, несъмнено, ставало в родното им село Яврово, Асеновградско, където бял свят видели още: класикът Хайтов, няколко професори, доктори и още друга висока интелигенция. Всъщност и по удостоверение на художника в детството селските му били много необразовани. Та когато за първи път слязъл от планината в града бил същински сюрпризиран да срещне стара жена да чете вестник. Това в неговото село не би могло да се види и на рисунка.
Художник, само че и публицист, и мъдрец Борис Димовски се хвалеше, че след толкоз нарисувани физиономии е станал професор по разгадаване на характери от пръв взор. Някога даже предложил на тогавашния втори човек в републиката Станко Тодоров да го направи кадровик. От огромния началник се желало единствено леко да притвори вратата, с цел да може художникът да види претендента за съответния пост. И след това незабавно ще му каже: Този? Не става. На бесилото. Следващият? Издигни го. Направи го заместител. Всичко е изписано на лицето на индивида. Като в разказ.
Веднъж една състоятелна бизнесдама изиска да купи картини от Димовски. Било й повеля от починалия татко, който в миналото бил другар на карикатуриста. Влязохме в упоменатото дребно ателие, в което нямаше място даже за статив. Дамата сподели, че е приготвила пари и желае да вземе повече неща. В такива случаи множеството художници подскачат и стартират да редят и хвалят „ стоката си”. Нищо сходно. Домакинът мълчеше, което разбирахме като: Нямам нищо за пласиране. Моят жанр не е за купувача-простак. В последна сметка госпожата макар волята на създателя им, взе всички рисунки, които видя на бюрото му, смъкна няколкото графики от стената. Протестите, че не са довършени и че не се продават, не я тормозиха, заплати обилно и си потегли. С парите в ръка Димовски я гледаше като ограбен.
Според гения от Яврово всички гении са се родили в монархии. Така може би обясняваше и личната си талантливост. В политически проект публично той бе червен, народен представител от Българска социалистическа партия. В същото време в концепциите му имаше много от синята багра, тогава знак на демократичността. Но най-голямото комплициране настана, когато вместо да отиде с родните дисиденти на закуска с френския президент Франсоа Митеран, явровецът отлита за Мадрид, с цел да обядва с Царя.
С Радой Ралин и Мануш Романов чакат Мария-Луиза
За годината във Великото Народно заседание Димовски, както самичък споделяше, направил стотина скици на депутати, малко борчове и три изявления. Почувствал се необичайно, щом схванал, че съгласно декларациите за приходите, се оказал измежду най-бедните избраници, макар че рисувал и получавал възнаграждения. Но още повече се учудил, щом му споделили под секрет, че преди всичко измежду богатите бил най-скромният и неугледен човечец, някогашен счетоводител, за който никой не подозирал, че е толкоз трудолюбив и спестовен.
Освен нарисуваното Димовски остави за живите и написаното и казаното. Според него: Мъжът има потребност от девет дами, с цел да създава ток, да си търси реброто, да храни дявола, да заглавиква ангела и т. н. А любовта е като отиването на Луната - мислиш кой знае какво, а то и там - пръст и камъни. Дъщерята Валерия - Валерия, за мнозина татко ви Борис Димовски бе талант. Той самият живееше ли с такова самочувствие?
- Не. Беше непретенциозен. Казваше, че геният му е даден от бога, само че че и би трябвало да се пази с доста труд. Работеше съвсем непрекъснато.
- Къде и по какъв начин рисуваше? Вие, четирите му деца, били ли сте към него, до момента в който работи, и това не му ли е пречело?
- Рисуваше на тавана. После на вилата. В ателието последно. А когато ние си играехме в близост, той очевидно се въодушевяваше, тъй като в никакъв случай не ни се е карал.
- Кога вие разбрахте, че татко ви е прочут и по-специален от другите?
- Може би 1968-а, когато поради “Лютите чушки”, имам спомен, пристигнаха у дома да го търсят. И другото е в 1977-а, имаше неприятности поради едно изявление с чичо Радой /Ралин-б.а/. Тогава от “Поглед”, където работех в персонален състав, ме смъкнаха на друга служба. Това беше откъм неприятната страна. А другояче хората щом го срещнеха на улицата, се отнасяха с голяма благосклонност. Приятелите ми също хранеха най-хубави усеща към него.
- Той - мъдрец и влъхва - поучаваше ли ви постоянно?
- Не. Давал ни е доста препоръки, умни, само че кой да ни каже да сме ги записвали. Иначе си беше влъхва.
- Каква е ориста на голямото му творчество?
- Доста от стенописите му, пръснати из цяла България, се повредиха и унищожиха. След гибелта му ателието бе ограбвано и доста неща изчезнаха.
- На Борис Димовски има кръстена една улица в София. Той приживе получи ли самопризнание, или си потегли наскърбен?
- Не мисля. Беше приет. Дадоха му по-голяма пенсия най-после. Защото неговата беше доста дребна. Но той не се интересуваше доста от това. Рисува до последно.
Исак ГОЗЕС
Снимки Иван Григоров
А за какво мислим, че Борис Димовски бе благополучен. Защото горната формула бе отражение на неговия живот. И в случай че на 26 март 2007 година Господ не бе го прибрал в небесната си изложба, на 20 октомври щеше да навърши 92 години.
С Доньо Донев, обичания му другар за чаша вино
Науката към момента не е основала сметачна машина, която да преброи какъв брой рисунки е нарисувал Димовски. За илюстрираните от него книги се знае, че са към триста. Казваше, че в случай че има някаква рентичка, в никакъв случай не би рисувал нищичко. „ Рентичка “ нямаше. А и да имаше това надали щеше да стане. Защото всеки човек се ражда за нещо. Е, някои за нищо, само че и това си е нещо. А Димовски си бе роден да рисува. В родата му имало още един подобен гений. Негов братовчед, който до момента в който пасял овцете, не преставал да рисува по скалите офицерски профили с високи фуражки и мустаци. Това, несъмнено, ставало в родното им село Яврово, Асеновградско, където бял свят видели още: класикът Хайтов, няколко професори, доктори и още друга висока интелигенция. Всъщност и по удостоверение на художника в детството селските му били много необразовани. Та когато за първи път слязъл от планината в града бил същински сюрпризиран да срещне стара жена да чете вестник. Това в неговото село не би могло да се види и на рисунка.
Художник, само че и публицист, и мъдрец Борис Димовски се хвалеше, че след толкоз нарисувани физиономии е станал професор по разгадаване на характери от пръв взор. Някога даже предложил на тогавашния втори човек в републиката Станко Тодоров да го направи кадровик. От огромния началник се желало единствено леко да притвори вратата, с цел да може художникът да види претендента за съответния пост. И след това незабавно ще му каже: Този? Не става. На бесилото. Следващият? Издигни го. Направи го заместител. Всичко е изписано на лицето на индивида. Като в разказ.
Веднъж една състоятелна бизнесдама изиска да купи картини от Димовски. Било й повеля от починалия татко, който в миналото бил другар на карикатуриста. Влязохме в упоменатото дребно ателие, в което нямаше място даже за статив. Дамата сподели, че е приготвила пари и желае да вземе повече неща. В такива случаи множеството художници подскачат и стартират да редят и хвалят „ стоката си”. Нищо сходно. Домакинът мълчеше, което разбирахме като: Нямам нищо за пласиране. Моят жанр не е за купувача-простак. В последна сметка госпожата макар волята на създателя им, взе всички рисунки, които видя на бюрото му, смъкна няколкото графики от стената. Протестите, че не са довършени и че не се продават, не я тормозиха, заплати обилно и си потегли. С парите в ръка Димовски я гледаше като ограбен.
Според гения от Яврово всички гении са се родили в монархии. Така може би обясняваше и личната си талантливост. В политически проект публично той бе червен, народен представител от Българска социалистическа партия. В същото време в концепциите му имаше много от синята багра, тогава знак на демократичността. Но най-голямото комплициране настана, когато вместо да отиде с родните дисиденти на закуска с френския президент Франсоа Митеран, явровецът отлита за Мадрид, с цел да обядва с Царя.
С Радой Ралин и Мануш Романов чакат Мария-Луиза
За годината във Великото Народно заседание Димовски, както самичък споделяше, направил стотина скици на депутати, малко борчове и три изявления. Почувствал се необичайно, щом схванал, че съгласно декларациите за приходите, се оказал измежду най-бедните избраници, макар че рисувал и получавал възнаграждения. Но още повече се учудил, щом му споделили под секрет, че преди всичко измежду богатите бил най-скромният и неугледен човечец, някогашен счетоводител, за който никой не подозирал, че е толкоз трудолюбив и спестовен.
Освен нарисуваното Димовски остави за живите и написаното и казаното. Според него: Мъжът има потребност от девет дами, с цел да създава ток, да си търси реброто, да храни дявола, да заглавиква ангела и т. н. А любовта е като отиването на Луната - мислиш кой знае какво, а то и там - пръст и камъни. Дъщерята Валерия - Валерия, за мнозина татко ви Борис Димовски бе талант. Той самият живееше ли с такова самочувствие?
- Не. Беше непретенциозен. Казваше, че геният му е даден от бога, само че че и би трябвало да се пази с доста труд. Работеше съвсем непрекъснато.
- Къде и по какъв начин рисуваше? Вие, четирите му деца, били ли сте към него, до момента в който работи, и това не му ли е пречело?
- Рисуваше на тавана. После на вилата. В ателието последно. А когато ние си играехме в близост, той очевидно се въодушевяваше, тъй като в никакъв случай не ни се е карал.
- Кога вие разбрахте, че татко ви е прочут и по-специален от другите?
- Може би 1968-а, когато поради “Лютите чушки”, имам спомен, пристигнаха у дома да го търсят. И другото е в 1977-а, имаше неприятности поради едно изявление с чичо Радой /Ралин-б.а/. Тогава от “Поглед”, където работех в персонален състав, ме смъкнаха на друга служба. Това беше откъм неприятната страна. А другояче хората щом го срещнеха на улицата, се отнасяха с голяма благосклонност. Приятелите ми също хранеха най-хубави усеща към него.
- Той - мъдрец и влъхва - поучаваше ли ви постоянно?
- Не. Давал ни е доста препоръки, умни, само че кой да ни каже да сме ги записвали. Иначе си беше влъхва.
- Каква е ориста на голямото му творчество?
- Доста от стенописите му, пръснати из цяла България, се повредиха и унищожиха. След гибелта му ателието бе ограбвано и доста неща изчезнаха.
- На Борис Димовски има кръстена една улица в София. Той приживе получи ли самопризнание, или си потегли наскърбен?
- Не мисля. Беше приет. Дадоха му по-голяма пенсия най-после. Защото неговата беше доста дребна. Но той не се интересуваше доста от това. Рисува до последно.
Исак ГОЗЕС
Снимки Иван Григоров
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ