Този човек няма някаква специална годишнина днес, нито какъвто и

Този човек няма някаква специфична годишнина през днешния ден, нито какъвто и да е различен мотив, с цел да пиша за него. Изключителна фигура на фона на разгорещените и постоянно крайни модерни национализми в борбите им за територия на въздействие. Захванах се да го изследвам и ето дребна част от „ портрета ” на този неповторим модел на интелектуалец „ сред културите ”, незнаен към момента у нас.

Наистина е възхитително отдаването му на дела, които остават в международната просвета. Наскоро Националната библиотека на Израел заяви за съхранението на близо половин милион заглавия и ръкописи в арабската и ислямската си сбирка и за невероятната персона на създателя на сбирката – многостранен академик и буен библиофил Авраам Шалом Йехуда (1877-1951). Роден е в Йерусалим в семейство на сефарадския евреин Бенджамин Езекил и ашкеназката еврейка Ребека Бергман, с корени от Ирак. И двамата му родители произлизат от фамилии на равини.

Още 18-годишен стартира да основава сбирка от арабски и ислямски творби, за която след 45 години споделя: „ Колекцията, която започнах да съединявам преди към 45 години, беше събрана от всички елементи на Изтока. Те са закупени най-много от частни учени и библиотеки, които са принадлежали на остарели образовани фамилии от Кайро, Дамаск, Халеб, Багдад, Тунис, Фес и други антични градове от ислямския свят. Някои са подаяние от джамии в по-големи или по-малки градове в Египет, Палестина, Сирия, Месопотамия, Турция, Персия, Мароко, Индия и други елементи на Изтока, в това число Йемен в Южна Арабия, Адана и Анкара в Мала Азия. Само доста дребна част беше добита в Европа от частни сбирки или на търгове. ”

От дребен учи така наречен Равински юдаизъм и Писанията (Еврейската библия, Талмуд и религиозно право). 15-годишен Йехуда към този момент учи европейски езици и книжовен арабски; фамилията приказва и арабски вкъщи. През октомври 1893 година, когато навършва 16, младият Авраам разгласява първата си монография „ Арабски антики ” (на иврит) за предислямската арабска история и просвета. Две години по-късно, през 1895 година, разгласява превод на определени типичен арабски стихове (пак на иврит).

Същата година започва образование по семиотика и ориенталски проучвания поредно в Университетите в Дармщат, Франкфурт на Майн и Нюрнберг. Докторант става в Университета в Страсбург. Тук ориста го среща с известния ориенталист Теодор Ньолдеке и с унгарския академик Игназ Голдзихер, теоретичен началник от докторантския интервал на Йехуда. Германецът Теодор Ньолдеке по това време е най-големият престиж в региона на иранската национална епическа литература и един от водещите иранисти на своето време, откривател на древноарабски и арамейски източници. Игназ Голдзихер пък е маджарски ориенталист и откривател на Исляма. Заедно с Теодор Ньолдеке са считани за създатели на актуалните ислямски проучвания в Европа.

Авраам Шалом Йехуда.

След гибелта на Голдзихер през 1921 година Йехуда изиграва основна роля за придобиването на частната му библиотека и сбирката му от ръкописи на арабски и иврит в интерес на Израелската национална библиотека в Йерусалим – в името, както споделя той, на основаването на „ споделено интелектуално пространство за арабски и еврейски учени ”: „ И ето, такава библиотека като тази, която съдържа прелестно и необикновено богатство от най-хубавото от арабската литература и най-хубавите творби на Исляма, в действителност може да се трансформира в място за среща както за арабски, по този начин и за еврейски учени. ”

И по този начин през 1924 година в Йерусалим идват 6000 тома от „ Библиотеката на Голдзихер “, което се трансформира в голям празник за елитното Йерусалимско общество и е приветствано от учени от всички религии и общности. Така малко по малко Йехуда способства за образуването на големия фонд от арабска и ислямска сбирка на Националната библиотека на Израел, която – както писах – към този момент наброява близо половин милион заглавия.

От 1905 до 1914 година Йехуда е учител в Берлинската Hochschule für die Wissenschaft des Judentums (Висш институт за еврейски изследвания). През 1915 година е първият професор по юдейски проучвания в Мадридския университет, където преподава по едно и също време курсове по еврейска история и литература, и арабска просвета. В Испания той събира огромен архивен материал за еврейската история тук и разгласява голям брой публикации по свързани тематики.

Йехуда взе участие в първите четири ционистки конгреса (1897-1901) и става почитател и поддръжник на ционисткия мъдрец Макс Нордау, който пръв вижда в антисемитизма, „ един от признаците на заболяването на века ” /става дума за края на 19 и началото на 20 век/. Работи безрезервно за възраждането на еврейския език, провежда образования по иврит във Франкфурт и в други европейски градове.

Трайно угрижен за еврейско-арабските връзки в Израел / Палестина, Йехуда работи години наред в помощ на водачите на ционистите Теодор Херцел, чиято политическа активност довежда до основаване на страната Израел, и Хаим Вайцман, първи президент на Държавата Израел, огромен академик учен с извънреден принос в международната просвета.