С гайдата в ръце се чувствам силна
Този български инструмент - гайдата - е попил цялата сила на Балкана и като че ли като изсвирвам, той ме зарежда. Енергията от звуците на гайдата ни предава Владислава Христозова - млад реализатор от Харманли, който взема решение да се отдаде на пристрастеността си към българската национална музика. Наред с това обаче се е застъпила и за друга идея. Вижте каква е тя в изявлението на Надежда Динева.
Владислава, какво е чувството да държиш този безценен национален инструмент - гайдата? Кога се срещна с мелодията ѝ за пръв път и реши, че искаш да свириш? Да, аз почитам извънредно доста традициите ни, освен фолклора, тъй като считам, че те са корените, без които не можем да стоим крепко стъпили на земята, изправени и по някакъв метод даже предпазени, най-малко аз намирам леговище постоянно там и се усещам по този начин. За първи път чух гайда по малкия екран, след това брат ми засвири, на 5 годинки. Аз на 11, когато по стичане на събитията се наложи да вървим на уроци в Пловдив. Смятам, че да изсвирвам на този инструмент е било предопределено. Дори не помня по какъв начин и кое тъкмо е предизвикало желанието ми. Чувствам се мощна, по необикновен метод, когато държа гайдата си в ръце. Този български инструмент е попил цялата сила на Балкана и като че ли като изсвирвам, той ме зарежда. Много порти ми е отваряла гайдата! Близките ми постоянно са ме подкрепяли! Пътят не беше лек, само че човек като не знае какво го чака, просто върви напред и... каквото пристигна.
Какъв път измина, до момента в който се превърнеш в експерт? Промяната от живота в огромния град си сподели своето. Заживях с брат си откакто завършихме надлежно аз 6-ти клас, а той 5-ти. Трябваше бързо да порасна. Трябваше да преодолея детските си страхове, тъй като ми беше " поверен " и той. Да бъда и кака, и майка на моменти даже. Започнах да пея по заведенията на 16 години, с цел да оказвам помощ на родителите си, да устоявам себе си и него. Завърших учебно заведение " Любен Каравелов " в Пловдив, в което има музикална паралелка, със компетентност гайда. Същата година бях призната и в АМТИИ (Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство) - гр. Пловдив със компетентност Педагогика на образованието по музика. Веднага по-късно бях поканена и одобрих да пея в оркестър " Канарите " от 2006 до 2008 година Имам един албум с тях " Живот на сцена ". След 2008 г стартира независимата ми кариера. Издадох независим албум - " Тракийско слънце ". Започнаха участия, пътувания и работа в разнообразни заведения. Живях в много градове. И до през днешния ден пътувам!
Има ли мелодии, които мъчно се измъкват от сърцето ти? Да, имам обичани песни, такива, които постоянно ще бъдат в сърцето ми. Най-ярко светят наследствените ми от дядо Груйчо Дочев - тракийски национален артист, от първите солисти на фолклорен отбор Филип Кутев.
Имаме много сънародници, които не са допрени от българската национална музика. Какво би им споделила, с цел да им предадеш своето ентусиазъм? Тези, които не носят фолклора в сърцето си, бих поканила на едно свое присъединяване. Имала съм даже скоро във Велинград подобен случай. Малко преди да потегли след присъединяване, получих поздравления за радостната вечер от посетители на хотела, в който пях. Сред тях имаше и семейство рокаджии, които също с неспокойствие ме поздравиха и споделиха, че толкоз внимателно и премерено съм поднесла програмата, че доста им харесало, а те слушали единствено рок.
Освен че свириш на гайда, си и реализатор. Разкажи повече за триумфите си на сцената. На сцената, като певица стъпих за първи път на 5 години в читалището в Харманли. После родителите ми са ни водили на какви ли не фестивали и състезания с брат ми Тихомир. Сега сцените са доста и всевъзможни. Пея и на доста сватби в цяла България, където също се придържам към традициите. За благополучие има и доста младежи, на които това им харесва. За мен триумфите на сцената са постоянно, когато ме изпращат с овации и поздравления. Благодарствените им думи ме зареждат извънредно доста и се усещам задоволена напълно.
Какво чуваш най-често от хората, които слушат твоите осъществявания? Предимно суперлативи слушам и ми споделят, само че знам, че няма по какъв начин да се харесам на всички, а и не се старая. Сигурният неуспех знаем, че е тъкмо това - " Да се опитваш да се харесаш и да угодиш на всички ".
Имаш ли обичано хоро, което обичаш да свириш на гайдата? Трудно ми е да кажа кое хоро ми е обичано, само че може би най-ярко, още от дете ми се е запечатало " На пояс ".
Страхувала ли си се да се отдадеш на тази пристрастеност към фолклора? Никога не съм се страхувала да се отдам на тази пристрастеност, даже не съм се сещала за това. Фолклора даже бих нарекла зоната ми на комфорт.
Занимаваш се и с щедрост. Какво ти костват тези старания, които полагаш за животните? Да, практикувам благотворителни дела. Пяла съм на няколко концерта за заболели деца, през юни ще пея и на благотворителен бал за набиране на средства за обществено слаби зрелостници в Плевен, а бездомните животни са ми една болежка и уязвимост, която всеки ден ме вълнува. В момента вземам участие ефективно в построяването на избавителен център за кучета и котки в гр. Козлодуй със съдружие " Верен другар ". Главата на сдружението, Тони Атанасов, е човек с огромно сърце, който със брачната половинка си Силвия са отдали живота си, с цел да избавят животни. Вярвам им безусловно и за това съм до тях. Смятам, че би трябвало да има повече такива положителни хора. За злощастие всеки ден сме очевидци на принуждение и това ме изтезава.
Би ли описала пътя си през последните 10 години? Какво се промени Определено аз се построих през последните 10 години във всяко отношение и тази, която съм през днешния ден несъмнено ми харесва повече. Ще не преставам да надграждам, както в персонален проект, по този начин и в професионален. Смятам, че съм от хората, които внасят светлина в живота на другите и желая да бъда такава и за напред. Всичко се е трансформирало през тези 10 години. Постигнах нещата, които съм желала досега. Чувствам се по-зряла, по-разумна, по-смирена. В бъдеще си поисквам все по-широка публика, по-голяма аудитория, още по-престижни подиуми и признателни хора, на които да пея, да усещам задоволство и убеденост, че ходя по верния път!
Владислава, какво е чувството да държиш този безценен национален инструмент - гайдата? Кога се срещна с мелодията ѝ за пръв път и реши, че искаш да свириш? Да, аз почитам извънредно доста традициите ни, освен фолклора, тъй като считам, че те са корените, без които не можем да стоим крепко стъпили на земята, изправени и по някакъв метод даже предпазени, най-малко аз намирам леговище постоянно там и се усещам по този начин. За първи път чух гайда по малкия екран, след това брат ми засвири, на 5 годинки. Аз на 11, когато по стичане на събитията се наложи да вървим на уроци в Пловдив. Смятам, че да изсвирвам на този инструмент е било предопределено. Дори не помня по какъв начин и кое тъкмо е предизвикало желанието ми. Чувствам се мощна, по необикновен метод, когато държа гайдата си в ръце. Този български инструмент е попил цялата сила на Балкана и като че ли като изсвирвам, той ме зарежда. Много порти ми е отваряла гайдата! Близките ми постоянно са ме подкрепяли! Пътят не беше лек, само че човек като не знае какво го чака, просто върви напред и... каквото пристигна.
Какъв път измина, до момента в който се превърнеш в експерт? Промяната от живота в огромния град си сподели своето. Заживях с брат си откакто завършихме надлежно аз 6-ти клас, а той 5-ти. Трябваше бързо да порасна. Трябваше да преодолея детските си страхове, тъй като ми беше " поверен " и той. Да бъда и кака, и майка на моменти даже. Започнах да пея по заведенията на 16 години, с цел да оказвам помощ на родителите си, да устоявам себе си и него. Завърших учебно заведение " Любен Каравелов " в Пловдив, в което има музикална паралелка, със компетентност гайда. Същата година бях призната и в АМТИИ (Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство) - гр. Пловдив със компетентност Педагогика на образованието по музика. Веднага по-късно бях поканена и одобрих да пея в оркестър " Канарите " от 2006 до 2008 година Имам един албум с тях " Живот на сцена ". След 2008 г стартира независимата ми кариера. Издадох независим албум - " Тракийско слънце ". Започнаха участия, пътувания и работа в разнообразни заведения. Живях в много градове. И до през днешния ден пътувам!
Има ли мелодии, които мъчно се измъкват от сърцето ти? Да, имам обичани песни, такива, които постоянно ще бъдат в сърцето ми. Най-ярко светят наследствените ми от дядо Груйчо Дочев - тракийски национален артист, от първите солисти на фолклорен отбор Филип Кутев.
Имаме много сънародници, които не са допрени от българската национална музика. Какво би им споделила, с цел да им предадеш своето ентусиазъм? Тези, които не носят фолклора в сърцето си, бих поканила на едно свое присъединяване. Имала съм даже скоро във Велинград подобен случай. Малко преди да потегли след присъединяване, получих поздравления за радостната вечер от посетители на хотела, в който пях. Сред тях имаше и семейство рокаджии, които също с неспокойствие ме поздравиха и споделиха, че толкоз внимателно и премерено съм поднесла програмата, че доста им харесало, а те слушали единствено рок.
Освен че свириш на гайда, си и реализатор. Разкажи повече за триумфите си на сцената. На сцената, като певица стъпих за първи път на 5 години в читалището в Харманли. После родителите ми са ни водили на какви ли не фестивали и състезания с брат ми Тихомир. Сега сцените са доста и всевъзможни. Пея и на доста сватби в цяла България, където също се придържам към традициите. За благополучие има и доста младежи, на които това им харесва. За мен триумфите на сцената са постоянно, когато ме изпращат с овации и поздравления. Благодарствените им думи ме зареждат извънредно доста и се усещам задоволена напълно.
Какво чуваш най-често от хората, които слушат твоите осъществявания? Предимно суперлативи слушам и ми споделят, само че знам, че няма по какъв начин да се харесам на всички, а и не се старая. Сигурният неуспех знаем, че е тъкмо това - " Да се опитваш да се харесаш и да угодиш на всички ".
Имаш ли обичано хоро, което обичаш да свириш на гайдата? Трудно ми е да кажа кое хоро ми е обичано, само че може би най-ярко, още от дете ми се е запечатало " На пояс ".
Страхувала ли си се да се отдадеш на тази пристрастеност към фолклора? Никога не съм се страхувала да се отдам на тази пристрастеност, даже не съм се сещала за това. Фолклора даже бих нарекла зоната ми на комфорт.
Занимаваш се и с щедрост. Какво ти костват тези старания, които полагаш за животните? Да, практикувам благотворителни дела. Пяла съм на няколко концерта за заболели деца, през юни ще пея и на благотворителен бал за набиране на средства за обществено слаби зрелостници в Плевен, а бездомните животни са ми една болежка и уязвимост, която всеки ден ме вълнува. В момента вземам участие ефективно в построяването на избавителен център за кучета и котки в гр. Козлодуй със съдружие " Верен другар ". Главата на сдружението, Тони Атанасов, е човек с огромно сърце, който със брачната половинка си Силвия са отдали живота си, с цел да избавят животни. Вярвам им безусловно и за това съм до тях. Смятам, че би трябвало да има повече такива положителни хора. За злощастие всеки ден сме очевидци на принуждение и това ме изтезава.
Би ли описала пътя си през последните 10 години? Какво се промени Определено аз се построих през последните 10 години във всяко отношение и тази, която съм през днешния ден несъмнено ми харесва повече. Ще не преставам да надграждам, както в персонален проект, по този начин и в професионален. Смятам, че съм от хората, които внасят светлина в живота на другите и желая да бъда такава и за напред. Всичко се е трансформирало през тези 10 години. Постигнах нещата, които съм желала досега. Чувствам се по-зряла, по-разумна, по-смирена. В бъдеще си поисквам все по-широка публика, по-голяма аудитория, още по-престижни подиуми и признателни хора, на които да пея, да усещам задоволство и убеденост, че ходя по верния път!
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ