Този автопортрет на писателя Стоян Бойчев, озаглавен "Дъхът на земята",

...
Този автопортрет на писателя Стоян Бойчев, озаглавен "Дъхът на земята",
Коментари Харесай

Новата книга на Стоян Бойчев - като мехлем на рана

Този автопортрет на писателя Стоян Бойчев, озаглавен "Дъхът на земята ", ми пристигна като мас на рана. Светът е по плажове и курорти, а ние с него, а и приятелят ни Пенчо Чернаев, си седим в скромните жилища и се четем един различен. Тази негова книга прелетя от ръка в ръка в читалнята на библиотеката в "Младост ", само че аз съумях да я издърпам и да кажа, че държа да не я изпускам. Така и стана. На титулната страница имаше подпис от създателя "На Пенчо Чернаев ", от който ставаше ясно, че са земляци, набори, другари, събратя... И още не бях стигнал края на четенето, открих в писателското тефтерче домашния телефон на този изтънчен подреждач на думите в фрази, или - този художник, чиято палитра е богата на цветисти думи и багрите са красива мозайка. Та му споделих нещо. Какво внимателно придвижване в природата, какво безмълвно говорене посредством нея, какво обединение с нея и се питаш той ли е тя, или тя е той... А го слушам да споделя: "Каква е тази магия, която носим в кръвта си? " И даже като че ли с въздишка изяснява: "По света има по-хубави места от нашето гнездо, но това кътче земя, където си се родил и си направил първа крачка, където почиват костите на дедите ти, не, тази земя за нищо на света не можеш да замениш... " На себе си приказва Стоян Бойчев и ми е хубаво, че го слушам даже с понижения си слух... И още нещо го чух да ми нашепва: "А аз и на остарели години бленувам, че и сънувам: върнал съм се и щом се изкача на Предела, точно на Стара планина, отклонявам се надясно по пътеката към Божура... "
В цялата автобиографична сладкодумна богатства тирада този земляк се щура из своето Еленско родно място, пейзажът е спокоен и обитаем с негови близки, той върви и търси нещо, само че знае, че и нещото го държи за себе си, тъй като това малко родно място е центърът на света, от него потеглят концентричните кръгове на твоето битие, тъй като дъхът на земята е в кръвта на това будно чадо, вгледано в сетивата на своята природа...
Та когато бях прочел непознатия образец на хубавата книга за живота на Стоян Бойчев, дойде по пощата и моят образец с подпис, в който съм сензитивен като струна... Благодаря ти, Маестро.
Толкова безреден текст в никакъв случай не бях писал. Извинявай, читателю.

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР