Той се превърна в герой за хората от Ливада. Преди

Той се трансформира в воин за хората от Ливада. Преди година наводняване потопи селото, унищожи десетки домове и лиши човешки животи. Бедствието не пречупи Пламен и приятелите му да протегнат ръка на най-пострадалите. За постъпката си младият бургазлия получи десетки награди като " Смело сърце ", " Достоен българин ", " Личност на годината ", само че избра да остане в страни от светлината на прожекторите. Сега реши да приказва, тъй като има нова идея. Той иска да построи монумент, знак на зверското кръвопролитие преди Освобождението в Българово. Това е история за завръщането към корените, само че и роман за забравата. " Вярата в днешно време, а и в предишното, крепи индивида ", споделя Пламен. 

В наши дни той се връща към корените си. Иска да опише за рода си, за думите, за делата и за дирята, която желае да остави. Той е непознатият патриот. Разказва за фамилния спомен от едно зверско кръвопролитие. 4 февруари 1878 година дни преди Освобождението. Историята ранява село Българово и оставя белег, който времето не може да изтрие.

" Съпротивата била яростна, а битката на живот и гибел. Но башибозуците избиват всички християни ", споделя Пламен.

Години по-късно прадядото на Пламен избавя иконите от разграбената черква, а дядо му Янко Карашев предава завета на внука си. Историците назовават зверствата “второто Баташко кръвопролитие ". 119 години по-късно случайно в двора на храма са открити надълбоко заровените кости на предците от Българово. За да не потъне в давност пролятата кръв, Пламен желае да съгради монумент, с цел да резервира загатна за 400-те посечени души и по този начин да остави следа след себе си.

Докато води война безшумно на фронта с естествени бедствия и стихии, разрушени човешки ориси и забравена история, Пламен прегръща и още една кауза - да оказва помощ на възрастни и деца, приковани към инвалидната количка. Защото смисълът идва, когато самичък даваш смисъл на други.