Димитров към Стоянов: Защо се отказваме от възможността за по-ниски цени на храните чрез по-евтин внос от ...
Той акцентира, че не става дума за една, две или три, а за цели 20 артикули.
“Утре по тая логичност, в случай че има евтина стомана от страна отвън Европейски Съюз, и на нея ли ще забраним вноса? Тези ограничавания директно се заплащат от всички български консуматори, които понасят по-високи цени. Като ограничите вноса на евтини първични материали, това значи по-скъпи артикули за българските жители ”, сподели Димитров.
“Ограничаването на вноса на някои артикули от Украйна е мярка в поддръжка на българските производители ”, отговори министър Стоянов. И напомни, че Европейски Съюз направи кулоар за импорт на някои артикули от Украйна, освободи ги от мито, с концепцията да доближават до Африка. Но в резултат от това през 2022 година у нас е имало забележителен растеж на вноса на селскостопански артикули от Украйна у нас - 35% от вноса на пшеница е от Украйна, 70% от вноса на слънчоглед и 80% от вноса на олио.
“Украинските аграрни първични материали са по-евтини от локалните, само че не са съобразени с някои стандарти за качество на Европейски Съюз. Това изкривява пазара и слага родните производители в неравностойно състояние. България пази своите производители на процедура с антидъмпингови ограничения, другояче рискуваме банкрути на част от нашите производители и след време ще ни се постанова да внасяме първични материали, на които сме били експортьори - както се случва през годините с плодовете и зеленчуците ”, сподели икономическият министър.
По думите му, България била сюрпризирана от едностранните забрани на някои страни (Полша, Унгария и Словакия не разрешиха вноса на украинско зърно - б.р.) и била принудена да направи същото (но Румъния не го направи и получи поддръжка от Европейска комисия - б.р.). “При първи сигнали за повишаване още веднъж на цените ние сме подготвени да реагираме и възбраната за съответни артикули да падне. Очакваме в идните дни да има и общоевропейско решение, с което, несъмнено, ще се съобразим ”, сподели Никола Стоянов.
Министър посочи като заслуга на служебното си държавното управление, че инфлацията при потребителските цени от 18,7% през септември е паднала на 14% през март, а при индустриалните за интервала февруари 2022 - февруари 2023 - от 58% на близо 9%. “Тези резултати се дължат на серия от ограничения на държавното управление, само че най-категоричните са те в енергетиката, с диверсификацията на енергийните запаси ”, сподели Стоянов. И акцентира, че в предходния си мандат служебното държавно управление е преговаряло с “Лукойл ” за преодоляване на цените на бензина и дизела. Така те през днешния ден били с 25-30% по-ниски по отношение на старта на служебното държавно управление, а в бюджета постъпили 179 млн. лева от налозите на “Лукойл ”, с които в този момент се финансират редица обезщетителни ограничения за жителите.
Мартин Димитров опонира, че това е резултат от интернационалните трендове, а не от дейностите на кабинета. “Единственото съответно нещо свърши предходният парламент със закона на “Демократична България ” да се афишират свободните потенциали в данъчните хранилища, което докара до повече конкуренция, другото са общи пожелания и приказки, няма български принос ”, сподели депутатът. И още веднъж прикани министъра на стопанската система и промишлеността да пази стопанската система, а не да се поддава на натиска на земеделския министър. “Утре по тая логичност, в случай че има евтина стомана от страна отвън Европейски Съюз, и нейния импорт ли ще забраним? ”, попита Мартин Димитров.
“Утре по тая логичност, в случай че има евтина стомана от страна отвън Европейски Съюз, и на нея ли ще забраним вноса? Тези ограничавания директно се заплащат от всички български консуматори, които понасят по-високи цени. Като ограничите вноса на евтини първични материали, това значи по-скъпи артикули за българските жители ”, сподели Димитров.
“Ограничаването на вноса на някои артикули от Украйна е мярка в поддръжка на българските производители ”, отговори министър Стоянов. И напомни, че Европейски Съюз направи кулоар за импорт на някои артикули от Украйна, освободи ги от мито, с концепцията да доближават до Африка. Но в резултат от това през 2022 година у нас е имало забележителен растеж на вноса на селскостопански артикули от Украйна у нас - 35% от вноса на пшеница е от Украйна, 70% от вноса на слънчоглед и 80% от вноса на олио.
“Украинските аграрни първични материали са по-евтини от локалните, само че не са съобразени с някои стандарти за качество на Европейски Съюз. Това изкривява пазара и слага родните производители в неравностойно състояние. България пази своите производители на процедура с антидъмпингови ограничения, другояче рискуваме банкрути на част от нашите производители и след време ще ни се постанова да внасяме първични материали, на които сме били експортьори - както се случва през годините с плодовете и зеленчуците ”, сподели икономическият министър.
По думите му, България била сюрпризирана от едностранните забрани на някои страни (Полша, Унгария и Словакия не разрешиха вноса на украинско зърно - б.р.) и била принудена да направи същото (но Румъния не го направи и получи поддръжка от Европейска комисия - б.р.). “При първи сигнали за повишаване още веднъж на цените ние сме подготвени да реагираме и възбраната за съответни артикули да падне. Очакваме в идните дни да има и общоевропейско решение, с което, несъмнено, ще се съобразим ”, сподели Никола Стоянов.
Министър посочи като заслуга на служебното си държавното управление, че инфлацията при потребителските цени от 18,7% през септември е паднала на 14% през март, а при индустриалните за интервала февруари 2022 - февруари 2023 - от 58% на близо 9%. “Тези резултати се дължат на серия от ограничения на държавното управление, само че най-категоричните са те в енергетиката, с диверсификацията на енергийните запаси ”, сподели Стоянов. И акцентира, че в предходния си мандат служебното държавно управление е преговаряло с “Лукойл ” за преодоляване на цените на бензина и дизела. Така те през днешния ден били с 25-30% по-ниски по отношение на старта на служебното държавно управление, а в бюджета постъпили 179 млн. лева от налозите на “Лукойл ”, с които в този момент се финансират редица обезщетителни ограничения за жителите.
Мартин Димитров опонира, че това е резултат от интернационалните трендове, а не от дейностите на кабинета. “Единственото съответно нещо свърши предходният парламент със закона на “Демократична България ” да се афишират свободните потенциали в данъчните хранилища, което докара до повече конкуренция, другото са общи пожелания и приказки, няма български принос ”, сподели депутатът. И още веднъж прикани министъра на стопанската система и промишлеността да пази стопанската система, а не да се поддава на натиска на земеделския министър. “Утре по тая логичност, в случай че има евтина стомана от страна отвън Европейски Съюз, и нейния импорт ли ще забраним? ”, попита Мартин Димитров.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ