Неоидеализмът на Централна и Източна Европа може да възроди геополитическата мощ на ЕС
Той изрично отхвърля моралната неплатежоспособност на всеки тип „ натурализъм “, според който „ мощните вършат това, което могат, а слабите страдат, тъй като са длъжни “, той не преглежда света като състоящ се от „ велики страни “, а хората в останалата част от света са просто пешки
Бенджамин Талис, rusi.org
От мъглата на войната в Украйна стартират да се появяват контурите на новата европейска политика. Нея не можем да открием нито в Германия, затънала в егоцентрична колебливост, нито във Франция, където съперничеството сред извънредно десните и зомби-либералите е подтиснато от общата им фикс идея за великолепие, преследвани от признаците на невъзможната „ стратегическа автономност “.
Най-вероятно, точно в страните от Централна Европа от Европейски Съюз се образува новият
праволинеен политически идеализъм
Държавите от Централна и Източна Европа, в това число Чехия и Словакия, бяха в авангарда на реакцията против нападението на Русия против Украйна. Полша одобри най-вече бежанци – над 2 милиона, само че Румъния, Унгария, Молдова, Чехия и Словакия също дават леговище на стотици хиляди украинци, бягащи от войната. Тази дълго чакана смяна след отхвърли на района да приема бежанци по времето на миграционната рецесия от 2014–2016 година е знакова.
Държавите от Централна и Източна Европа демонстрираха метод да бъдат доставени оръжия на Украйна, нужни и за победа над армията на Владимир Путин. Към средата на април Естония (с население от 1,2 милиона души) е предоставила повече оръжия на Украйна в сравнение с Франция или Германия. И все пак, въпреки че военната помощ е непосреден приоритет, жителите на Централна и Източна Европа също по този начин поддържат и по-дългосрочните потребности на Украйна.
Чехите и словаците бяха измежду първите, (както и всички останали страни от ЦИЕ), които публично поддържаха кандидатурата на Украйна за участие в Европейски Съюз. Депутатът от Европарламента на Словакия Михал Симечка, който е и заместник-председател на Европарламента, възглави процеса на признание на кандидатурата на Украйна в Екологичен потенциал.
Кандидатурата не подсигурява участие, само че дава на украинците вяра, че в тяхната битка те избавят бъдещето си.
Нещо повече, тази позиция не е акт на щедрост. Отговорът на страните от ЦИЕ на настояването на Украйна демонстрира, че те схващат същинската геополитическа мощ на Европейски Съюз по-добре в сравнение с западноевропейците.
Те знаят, че Европейски Съюз не е боен съюз, че по всяка възможност, в никакъв случай няма да бъде, нито, че е задължен да стане подобен. Както сподели рецесията и както прелестно схващат страните от ЦИЕ - НАТО ще остане единствената организация гарантираща тяхната сигурност. Но това напълно не значи, че Европейски Съюз е безпомощен. Напротив, той има голям капацитет за преобразования в обществото и живота на хората към по-добро, както тези страни научиха от личния си опит.
В постоянно употребяваното факсимиле има огромна доза истина:
НАТО е за оцеляване, Европейски Съюз е за преуспяване
Ако Европейски Съюз би могъл да възроди своя исторически напредничав метод към сигурността и съзидателния метод на правене на геополитика, той дейно би противопоставил своя консенсусен модел на „ сфери на интеграция “ на опитите на Москва да подчини съседите си на своя модел на „ сфери на въздействие “.
Но това възобновление, належащо за стратегическата сигурност на Европа, ще изисква пропорционално възобновяване на вярата в капацитета на Европейски Съюз и полезностите му.
Тази религия не доближава в западна Европа, която в забележителна степен отстъпи към деполитизирани, технократски и защитни форми на демократизъм, които оферират единствено минимално равнище на вяра или ентусиазъм.
Вместо нова политика европейците са длъжни да се извърнат към своя нов коренен център.
Новите центристи
Либерално или морално ентусиазъм, което да пристигна от Централна Европа в последните години изглеждаше като неприятна смешка. Страните от Вишеградската четворка бяха заслужено осъждани като предизвикващи проблеми и като нелиберална съпротива на мейнстрийма на Европейски Съюз.
Унгария към момента се намира в това положение и без значение от образцовата позиция по отношение на Украйна, както и някои други позитивни признаци, на полското държавно управление му следва още дълъг път, с цел да бъде възприето като демократично.
Но за Чехия и Словакия всичко наподобява друго. В Братислава министър председателят Едуард Хегер застана на твърди демократични позиции.
Неговата партия ОЛ’АНО стартира като антикорупционно придвижване, което малко се интересуваше от интернационалните каузи. Въпреки това твърдата ръка на Хегер оказа помощ на Словакия да премине през първите дни на рецесията, да обезпечи дружелюбен банкет на бежанците и да ускори защитата на Словакия, която първа одобри разширеното наличие на НАТО в ЦИЕ.
Словакия мощно поддържа Украйна, откакто се убеди, че нейното Противовъздушна отбрана ще бъде окомплектовано с ракети „ Пейтриът “. Словашкото управление се съгласи да съобщи на Украйна своята система за Противовъздушна отбрана С-300, като по този метод и даде едно от най-тежките въоръжения, в миналото изпращани от държава-член на НАТО.
За да не изостане, Чехия стана първата страна, която изпрати на Украйна тежка бронетехника – танкове Т-72, а по-късно и реактивни системи за залпов огън RM-70 Vampire и гаубици Dana. Съчетавайки политическата символика с материалната поддръжка, министър председателят на Чехия Петр Фиала беше измежду тримата водачи от Европейски Съюз и НАТО, които първи посетиха Киев след началото на войната – високо оценен и самоуверен акт на взаимност, опровержителен на консервативната известност на Чехия.
Фиала уверено се опълчи на дискредитирания се предходник Андрей Бабиш, който твърдеше, че чехите са забравени за сметка на бежанците и даде обещание да продължи да поддържа Украйна и украинците в Чехия.
„ Ефектът Зеленски “ получи най-силен отзив в Централна Европа, където правилата и залозите на неоидеализма са интуитивно признати и разбираеми, и където политиците към този момент ги въплъщават в практиката.
Министърът на външните работи Ян Липавски язвително разяснява изборите в Унгария, които дадоха на Виктор Орбан четвърти мандат. Нарушавайки предходната си необщителност, полските политици също осъдиха Орбан за неговата несигурна поддръжка за Украйна и отстъпките пред Путин, само че Липавски отиде по-далече и съобщи непосредствено, че „ като демократичен политик не съм задоволен от резултатите на изборите в Унгария. Тя би трябвало да избере своята страна, без значение от това принадлежи ли към Европейски Съюз и НАТО “.
От тази позиция е значим не суверенитета на индивида, а какво прави с него.
Новият идеализъм
Всичко това ни насочва към зараждащия се неоидеализъм: от ден на ден морално обоснованата геополитика на ЦИЕ, която слага като крайъгълен камък правата на всички страни да отстояват своите полезности, които могат да произтичат от демократичния интернационализъм, само че също по този начин да излизат и отвън неговите рамки.
Неоидеализмът е учреден на силата на полезностите, разбирани като идеали, към които е нужно да се стремим: права на индивида и главните свободи, демократична народна власт, групово самоопределяне.
Неоидеализмът не се концентрира върху строго следване на институционалните процедури, интернационалните правила и поддържането на все по-несъстоятелното и в доста връзки незаслужено status quo.
За разлика от неолибералната политическа спестовност (от която в този момент се отхвърлят дори последователите на демократичния интернационализъм), неоидеализмът дава приоритет на мощните дейности на страната за мнозина, а не просто подсигурява пазар за малко на брой. Става дума не за обезвреждане на пазарите, а за по-ефективното потребление на тяхната власт— това дава преимущество на по-силната роля, натрапена на държавните управления от пандемията, и се стремят да я трансфорат в по-прогресивна цел.
Неоидеализмът също по този начин изрично отхвърля моралната неплатежоспособност на всеки тип „ натурализъм “ според който „ мощните вършат това, което могат, а слабите страдат, тъй като са длъжни “ или, който преглежда света като състоящ се от „ велики страни “, а хората в останалата част от света са просто пешки.
Разбира се, неоидеализмът в Централна и Източна Европа има своя явен източник на музи. Президентът на Украйна Владимир Зеленски употребява оскъдните материални запаси на своята страна и нейните големи ресурси от геройство, с цел да призове най-хубавите инстинкти на демокрациите в целия свят. Позовавайки се на моралните правила, той се обърна към парламентите, водачите и народите на Запада с апел да оказват помощ на страната му.
Той ги призоваваше да преживеят още веднъж героичните моменти от своята история, само че им даваше и образци за това, по какъв начин не съумяват да отговорят на своите идеали.
Най-главното е, че Зеленски и неговото геройство убедиха хората, че битката за Украйна е и наша битка.
Този „ резултат Зеленски “ получи най-силен отклик в Централна Европа, където правилата на неоидеализма са интуитивно разбираеми и където политиците към този момент ги ползват в правенето на геополитика.
Въпреки това, другите също би трябвало да схванат, че без средства за самоотбрана, в това число военни, нито един демократичен ред няма да оцелее. Но без защитно морално ядро или вяра за напредък нито един демократичен ред няма да може да процъфтява.
Както демонстрират жителите на Централна Европа, неоидеализмът може да възроди геополитическата мощност на Европейски Съюз и, в по-широк смисъл, още веднъж да изобрети стратегическата сигурност и да даде нов смисъл на демократичния ред в 21 век.
Превод: Faktor.bg
Бенджамин Талис, rusi.org
От мъглата на войната в Украйна стартират да се появяват контурите на новата европейска политика. Нея не можем да открием нито в Германия, затънала в егоцентрична колебливост, нито във Франция, където съперничеството сред извънредно десните и зомби-либералите е подтиснато от общата им фикс идея за великолепие, преследвани от признаците на невъзможната „ стратегическа автономност “.
Най-вероятно, точно в страните от Централна Европа от Европейски Съюз се образува новият
праволинеен политически идеализъм
Държавите от Централна и Източна Европа, в това число Чехия и Словакия, бяха в авангарда на реакцията против нападението на Русия против Украйна. Полша одобри най-вече бежанци – над 2 милиона, само че Румъния, Унгария, Молдова, Чехия и Словакия също дават леговище на стотици хиляди украинци, бягащи от войната. Тази дълго чакана смяна след отхвърли на района да приема бежанци по времето на миграционната рецесия от 2014–2016 година е знакова.
Държавите от Централна и Източна Европа демонстрираха метод да бъдат доставени оръжия на Украйна, нужни и за победа над армията на Владимир Путин. Към средата на април Естония (с население от 1,2 милиона души) е предоставила повече оръжия на Украйна в сравнение с Франция или Германия. И все пак, въпреки че военната помощ е непосреден приоритет, жителите на Централна и Източна Европа също по този начин поддържат и по-дългосрочните потребности на Украйна.
Чехите и словаците бяха измежду първите, (както и всички останали страни от ЦИЕ), които публично поддържаха кандидатурата на Украйна за участие в Европейски Съюз. Депутатът от Европарламента на Словакия Михал Симечка, който е и заместник-председател на Европарламента, възглави процеса на признание на кандидатурата на Украйна в Екологичен потенциал.
Кандидатурата не подсигурява участие, само че дава на украинците вяра, че в тяхната битка те избавят бъдещето си.
Нещо повече, тази позиция не е акт на щедрост. Отговорът на страните от ЦИЕ на настояването на Украйна демонстрира, че те схващат същинската геополитическа мощ на Европейски Съюз по-добре в сравнение с западноевропейците.
Те знаят, че Европейски Съюз не е боен съюз, че по всяка възможност, в никакъв случай няма да бъде, нито, че е задължен да стане подобен. Както сподели рецесията и както прелестно схващат страните от ЦИЕ - НАТО ще остане единствената организация гарантираща тяхната сигурност. Но това напълно не значи, че Европейски Съюз е безпомощен. Напротив, той има голям капацитет за преобразования в обществото и живота на хората към по-добро, както тези страни научиха от личния си опит.
В постоянно употребяваното факсимиле има огромна доза истина:
НАТО е за оцеляване, Европейски Съюз е за преуспяване
Ако Европейски Съюз би могъл да възроди своя исторически напредничав метод към сигурността и съзидателния метод на правене на геополитика, той дейно би противопоставил своя консенсусен модел на „ сфери на интеграция “ на опитите на Москва да подчини съседите си на своя модел на „ сфери на въздействие “.
Но това възобновление, належащо за стратегическата сигурност на Европа, ще изисква пропорционално възобновяване на вярата в капацитета на Европейски Съюз и полезностите му.
Тази религия не доближава в западна Европа, която в забележителна степен отстъпи към деполитизирани, технократски и защитни форми на демократизъм, които оферират единствено минимално равнище на вяра или ентусиазъм.
Вместо нова политика европейците са длъжни да се извърнат към своя нов коренен център.
Новите центристи
Либерално или морално ентусиазъм, което да пристигна от Централна Европа в последните години изглеждаше като неприятна смешка. Страните от Вишеградската четворка бяха заслужено осъждани като предизвикващи проблеми и като нелиберална съпротива на мейнстрийма на Европейски Съюз.
Унгария към момента се намира в това положение и без значение от образцовата позиция по отношение на Украйна, както и някои други позитивни признаци, на полското държавно управление му следва още дълъг път, с цел да бъде възприето като демократично.
Но за Чехия и Словакия всичко наподобява друго. В Братислава министър председателят Едуард Хегер застана на твърди демократични позиции.
Неговата партия ОЛ’АНО стартира като антикорупционно придвижване, което малко се интересуваше от интернационалните каузи. Въпреки това твърдата ръка на Хегер оказа помощ на Словакия да премине през първите дни на рецесията, да обезпечи дружелюбен банкет на бежанците и да ускори защитата на Словакия, която първа одобри разширеното наличие на НАТО в ЦИЕ.
Словакия мощно поддържа Украйна, откакто се убеди, че нейното Противовъздушна отбрана ще бъде окомплектовано с ракети „ Пейтриът “. Словашкото управление се съгласи да съобщи на Украйна своята система за Противовъздушна отбрана С-300, като по този метод и даде едно от най-тежките въоръжения, в миналото изпращани от държава-член на НАТО.
За да не изостане, Чехия стана първата страна, която изпрати на Украйна тежка бронетехника – танкове Т-72, а по-късно и реактивни системи за залпов огън RM-70 Vampire и гаубици Dana. Съчетавайки политическата символика с материалната поддръжка, министър председателят на Чехия Петр Фиала беше измежду тримата водачи от Европейски Съюз и НАТО, които първи посетиха Киев след началото на войната – високо оценен и самоуверен акт на взаимност, опровержителен на консервативната известност на Чехия.
Фиала уверено се опълчи на дискредитирания се предходник Андрей Бабиш, който твърдеше, че чехите са забравени за сметка на бежанците и даде обещание да продължи да поддържа Украйна и украинците в Чехия.
„ Ефектът Зеленски “ получи най-силен отзив в Централна Европа, където правилата и залозите на неоидеализма са интуитивно признати и разбираеми, и където политиците към този момент ги въплъщават в практиката.
Министърът на външните работи Ян Липавски язвително разяснява изборите в Унгария, които дадоха на Виктор Орбан четвърти мандат. Нарушавайки предходната си необщителност, полските политици също осъдиха Орбан за неговата несигурна поддръжка за Украйна и отстъпките пред Путин, само че Липавски отиде по-далече и съобщи непосредствено, че „ като демократичен политик не съм задоволен от резултатите на изборите в Унгария. Тя би трябвало да избере своята страна, без значение от това принадлежи ли към Европейски Съюз и НАТО “.
От тази позиция е значим не суверенитета на индивида, а какво прави с него.
Новият идеализъм
Всичко това ни насочва към зараждащия се неоидеализъм: от ден на ден морално обоснованата геополитика на ЦИЕ, която слага като крайъгълен камък правата на всички страни да отстояват своите полезности, които могат да произтичат от демократичния интернационализъм, само че също по този начин да излизат и отвън неговите рамки.
Неоидеализмът е учреден на силата на полезностите, разбирани като идеали, към които е нужно да се стремим: права на индивида и главните свободи, демократична народна власт, групово самоопределяне.
Неоидеализмът не се концентрира върху строго следване на институционалните процедури, интернационалните правила и поддържането на все по-несъстоятелното и в доста връзки незаслужено status quo.
За разлика от неолибералната политическа спестовност (от която в този момент се отхвърлят дори последователите на демократичния интернационализъм), неоидеализмът дава приоритет на мощните дейности на страната за мнозина, а не просто подсигурява пазар за малко на брой. Става дума не за обезвреждане на пазарите, а за по-ефективното потребление на тяхната власт— това дава преимущество на по-силната роля, натрапена на държавните управления от пандемията, и се стремят да я трансфорат в по-прогресивна цел.
Неоидеализмът също по този начин изрично отхвърля моралната неплатежоспособност на всеки тип „ натурализъм “ според който „ мощните вършат това, което могат, а слабите страдат, тъй като са длъжни “ или, който преглежда света като състоящ се от „ велики страни “, а хората в останалата част от света са просто пешки.
Разбира се, неоидеализмът в Централна и Източна Европа има своя явен източник на музи. Президентът на Украйна Владимир Зеленски употребява оскъдните материални запаси на своята страна и нейните големи ресурси от геройство, с цел да призове най-хубавите инстинкти на демокрациите в целия свят. Позовавайки се на моралните правила, той се обърна към парламентите, водачите и народите на Запада с апел да оказват помощ на страната му.
Той ги призоваваше да преживеят още веднъж героичните моменти от своята история, само че им даваше и образци за това, по какъв начин не съумяват да отговорят на своите идеали.
Най-главното е, че Зеленски и неговото геройство убедиха хората, че битката за Украйна е и наша битка.
Този „ резултат Зеленски “ получи най-силен отклик в Централна Европа, където правилата на неоидеализма са интуитивно разбираеми и където политиците към този момент ги ползват в правенето на геополитика.
Въпреки това, другите също би трябвало да схванат, че без средства за самоотбрана, в това число военни, нито един демократичен ред няма да оцелее. Но без защитно морално ядро или вяра за напредък нито един демократичен ред няма да може да процъфтява.
Както демонстрират жителите на Централна Европа, неоидеализмът може да възроди геополитическата мощност на Европейски Съюз и, в по-широк смисъл, още веднъж да изобрети стратегическата сигурност и да даде нов смисъл на демократичния ред в 21 век.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ