Индийският град, който превръща стъклото в злато
Той изгори сарито и от него ни даде тъничък комат чисто сребро “, сподели майка ми, описвайки миг, случил се преди 30 години в дома й в град Фирозабад.
Мъжът в нейната история не беше вълшебник, а екстрактор. Подобно на доста сходни занаятчии в родния град на майка ми, той ходеше от врата на врата и събираше остарели сарита, с цел да ги събира поради скъпите им метали, споделя Рамша Зубайри в материал за BBC Travel.
До 90-те години на предишния век саритата постоянно бяха обшивани с чисто сребро и злато и си припомням, че се рових в дрешника на майка ми, търсейки нейните блестящи тоалети като богатство. Но както тя ми сподели, екстракторите търсели нещо даже по-ценно от облеклата – търсели отпадък, и то отпадък, характерен за този град.
Така че в този момент, с цел да науча повече за тази видимо мистична промяна, се връщах към Фирозабад, град, помрачен от близкия Тадж Махал (45 км западно) и по-известен с това, че е индийската столица на стъклените гривни, в сравнение с със своите благородни метали. Но както разбрах, за някои работливи занаятчии градът е бил нищо повече от златна мина – място, където благородният метал в миналото е изтичал през канализацията.
Историята
Основан през 1354 година от султана на Делхи, Фироз Шах Туглак, Фирозабад е издигнат като град-дворец, който съгласно писанията на придворния историк Шамс-и-Сирадж е бил два пъти по-голям от оградения със стени град Шахджаханбад (днешен Стар Делхи, основан от същия държател, който е построил Тадж Махал). Според Рана Сафви, историк и създател на The Forgotten Cities of Delhi, той е „ употребен като първообраз за по-късни замъци от епохата на Mughal, защото това е първият път, когато концепцията за Diwan-e-Aam (зала за публика) е въведена обществена и Diwan-e-Khas (частна зала за аудиенции) за благородниците. “
Докато Сафви отбелязва, че са останали доста малко следи от този остарял град, аз видях, че днешният Фирозабад има собствен личен вид великолепие. Докато влизах в града, съвсем всяко платно беше калейдоскоп от колички и камиони, натоварени с цветни стъклени гривни във всеки колорит, блещукащи под утринното слънце. Гривните заемат значимо място в индийската традиция, символизирайки просперитета и шанса за омъжените дами и новите булки, които могат да носят купища от тях на всяка ръка. С почти 150 заводи за стъклени гривни през днешния ден, не е чудно, че Фирозабад си е спечелил прякорите Град на стъклото и Град на гривни.
Занаятът
Занаятът датира от най-малко 200 години. Една доктрина е, че няколко от присъстващите на Фироз Шах са били мигранти от Раджастан, които са се специализирали в тази форма на бижута. Те го прехвърлят на локални художници и с течение на времето промишлеността се уголемява до производството на стъклени бутилки и полилеи, последните от които са доста търсени от кралските дворове и благородниците на кралството.
Тъй като възбраните за задграничен импорт бяха въведени след Първата и Втората международна война, стъкларската промишленост на Фирозабад претърпя фрапантен напредък. След независимостта на Индия през 1947 година, скоро става водещият снабдител на стъкло и гривни за Индия и през днешния ден съставлява почти 70% от производството на стъкло в страната.
Ето за какво беше толкоз изненадващо за мен, че след няколко пътувания до града и полемики с локални поданици, свързани със стъкларската промишленост, научих, че Фирозабад основава друга скъпа стока, която се появява едвам откакто гривните са направени - злато.
От отпадък в богатство
Традиционно стъклените гривни, създадени в града, са украсени с лак от чисто злато. Това значи, че доста други предмети, употребявани по време на процеса, влизат в контакт с благородния метал: бутилките и контейнерите, цялостни с лак, остатъците от плат, употребявани за гланциране, кошниците, които съхраняват изисканите гривни и даже части от самите счупени гривни. Тези позлатени боклуци от заводи и работилници за гривни и от домовете на занаятчиите постоянно се изхвърлят в градските канализационни тръбопроводи, като всъщност основават скришен поток от евентуално благосъстояние. Веднъж събрани и почистени, тези боклуци са били добивани за добиване на метала.
За тези, които не помнят, тези материали не са нищо повече от отпадък “, сподели Мохамад Султан, който има магазин за бижута във Фирозабад. „ Но тези, които са осведомени с метала, знаят същинската стойност на този „ отпадък “.
Самият Султан е работил в златодобива повече от 25 години и изясни, че техниката за изтръгване на метала от тези отпадъци сега е позната единствено на шепа художници – и че тя варира според от предмета.
„ Изхвърлените бутилки със злато се оставят в кофа с разредител или терпентин за няколко часа, с цел да се отстранят златните останки “, изясни Султан. Остатъците се задържат върху повърхността на разредителя и по-късно се избърсват с парче плат, което се оставя да изсъхне и най-после се изгаря до пепел. След това пепелта, с прибавянето на няколко химикала, се слага върху пълен пласт пясък върху печка или радиатор, който се оставя да се нагрява, до момента в който пепелта се трансформира в течност. След като течността се охлади, тя се трансформира в стъкло, оставяйки след себе си остатъците от злато, които в този момент остават под пясъка.
Изисква се доста самообладание да се научиш да овладяваш изкуството и това сигурно не е нещо, което може да се научи за една седмица “, сподели Султан, добавяйки, че са му лишили няколко години, преди да успее да извлече метала самичък.
След като бъде извлечено, златото се продава на бижутери. През годините градът е бил очевидец на златари от непретенциозен генезис – само че с изключителни качества за занаята, твърдоглав труд и малко шанс – пренаписват ориста си. „ Занаятът трансформира няколко в милионери “, сподели Мохамад Касим Шафи, различен златар във Фирозабад.
Въпреки че няма документирани записи за историята на занаята, локалните поданици, които са го научили от своите родители или баби и дядовци, считат, че може да се е практикувал през последните 80 години или повече. Цените на златото обаче се покачиха в последно време и политурата значително беше сменена с по-евтини химикали. Така че, макар че умеенето се предава от генерации, то постепенно изчезва.
Тъй като извличането на злато е работа на точност и извънредно умеене, практиката, даже преди замяната на метала, е била позната на лимитирани хора “, сподели Шафи. „ Но когато гривните започнаха да се полират и проектират с други химикали, дефицитът на злато естествено докара до затъмнение на занаята. “
Въпреки че използването на злато е намаляла доста в промишлеността, някои към момента го включват в своите гривни. Разхождайки се по пазарните улици на Фирозабад, минах през няколко работилници, където служащите бяха погълнати от правенето или украсяването на гривни, като някои използваха лак за чисто злато.
Мъжът в нейната история не беше вълшебник, а екстрактор. Подобно на доста сходни занаятчии в родния град на майка ми, той ходеше от врата на врата и събираше остарели сарита, с цел да ги събира поради скъпите им метали, споделя Рамша Зубайри в материал за BBC Travel.
До 90-те години на предишния век саритата постоянно бяха обшивани с чисто сребро и злато и си припомням, че се рових в дрешника на майка ми, търсейки нейните блестящи тоалети като богатство. Но както тя ми сподели, екстракторите търсели нещо даже по-ценно от облеклата – търсели отпадък, и то отпадък, характерен за този град.
Така че в този момент, с цел да науча повече за тази видимо мистична промяна, се връщах към Фирозабад, град, помрачен от близкия Тадж Махал (45 км западно) и по-известен с това, че е индийската столица на стъклените гривни, в сравнение с със своите благородни метали. Но както разбрах, за някои работливи занаятчии градът е бил нищо повече от златна мина – място, където благородният метал в миналото е изтичал през канализацията.
Историята
Основан през 1354 година от султана на Делхи, Фироз Шах Туглак, Фирозабад е издигнат като град-дворец, който съгласно писанията на придворния историк Шамс-и-Сирадж е бил два пъти по-голям от оградения със стени град Шахджаханбад (днешен Стар Делхи, основан от същия държател, който е построил Тадж Махал). Според Рана Сафви, историк и създател на The Forgotten Cities of Delhi, той е „ употребен като първообраз за по-късни замъци от епохата на Mughal, защото това е първият път, когато концепцията за Diwan-e-Aam (зала за публика) е въведена обществена и Diwan-e-Khas (частна зала за аудиенции) за благородниците. “
Докато Сафви отбелязва, че са останали доста малко следи от този остарял град, аз видях, че днешният Фирозабад има собствен личен вид великолепие. Докато влизах в града, съвсем всяко платно беше калейдоскоп от колички и камиони, натоварени с цветни стъклени гривни във всеки колорит, блещукащи под утринното слънце. Гривните заемат значимо място в индийската традиция, символизирайки просперитета и шанса за омъжените дами и новите булки, които могат да носят купища от тях на всяка ръка. С почти 150 заводи за стъклени гривни през днешния ден, не е чудно, че Фирозабад си е спечелил прякорите Град на стъклото и Град на гривни.
Занаятът
Занаятът датира от най-малко 200 години. Една доктрина е, че няколко от присъстващите на Фироз Шах са били мигранти от Раджастан, които са се специализирали в тази форма на бижута. Те го прехвърлят на локални художници и с течение на времето промишлеността се уголемява до производството на стъклени бутилки и полилеи, последните от които са доста търсени от кралските дворове и благородниците на кралството.
Тъй като възбраните за задграничен импорт бяха въведени след Първата и Втората международна война, стъкларската промишленост на Фирозабад претърпя фрапантен напредък. След независимостта на Индия през 1947 година, скоро става водещият снабдител на стъкло и гривни за Индия и през днешния ден съставлява почти 70% от производството на стъкло в страната.
Ето за какво беше толкоз изненадващо за мен, че след няколко пътувания до града и полемики с локални поданици, свързани със стъкларската промишленост, научих, че Фирозабад основава друга скъпа стока, която се появява едвам откакто гривните са направени - злато.
От отпадък в богатство
Традиционно стъклените гривни, създадени в града, са украсени с лак от чисто злато. Това значи, че доста други предмети, употребявани по време на процеса, влизат в контакт с благородния метал: бутилките и контейнерите, цялостни с лак, остатъците от плат, употребявани за гланциране, кошниците, които съхраняват изисканите гривни и даже части от самите счупени гривни. Тези позлатени боклуци от заводи и работилници за гривни и от домовете на занаятчиите постоянно се изхвърлят в градските канализационни тръбопроводи, като всъщност основават скришен поток от евентуално благосъстояние. Веднъж събрани и почистени, тези боклуци са били добивани за добиване на метала.
За тези, които не помнят, тези материали не са нищо повече от отпадък “, сподели Мохамад Султан, който има магазин за бижута във Фирозабад. „ Но тези, които са осведомени с метала, знаят същинската стойност на този „ отпадък “.
Самият Султан е работил в златодобива повече от 25 години и изясни, че техниката за изтръгване на метала от тези отпадъци сега е позната единствено на шепа художници – и че тя варира според от предмета.
„ Изхвърлените бутилки със злато се оставят в кофа с разредител или терпентин за няколко часа, с цел да се отстранят златните останки “, изясни Султан. Остатъците се задържат върху повърхността на разредителя и по-късно се избърсват с парче плат, което се оставя да изсъхне и най-после се изгаря до пепел. След това пепелта, с прибавянето на няколко химикала, се слага върху пълен пласт пясък върху печка или радиатор, който се оставя да се нагрява, до момента в който пепелта се трансформира в течност. След като течността се охлади, тя се трансформира в стъкло, оставяйки след себе си остатъците от злато, които в този момент остават под пясъка.
Изисква се доста самообладание да се научиш да овладяваш изкуството и това сигурно не е нещо, което може да се научи за една седмица “, сподели Султан, добавяйки, че са му лишили няколко години, преди да успее да извлече метала самичък.
След като бъде извлечено, златото се продава на бижутери. През годините градът е бил очевидец на златари от непретенциозен генезис – само че с изключителни качества за занаята, твърдоглав труд и малко шанс – пренаписват ориста си. „ Занаятът трансформира няколко в милионери “, сподели Мохамад Касим Шафи, различен златар във Фирозабад.
Въпреки че няма документирани записи за историята на занаята, локалните поданици, които са го научили от своите родители или баби и дядовци, считат, че може да се е практикувал през последните 80 години или повече. Цените на златото обаче се покачиха в последно време и политурата значително беше сменена с по-евтини химикали. Така че, макар че умеенето се предава от генерации, то постепенно изчезва.
Тъй като извличането на злато е работа на точност и извънредно умеене, практиката, даже преди замяната на метала, е била позната на лимитирани хора “, сподели Шафи. „ Но когато гривните започнаха да се полират и проектират с други химикали, дефицитът на злато естествено докара до затъмнение на занаята. “
Въпреки че използването на злато е намаляла доста в промишлеността, някои към момента го включват в своите гривни. Разхождайки се по пазарните улици на Фирозабад, минах през няколко работилници, където служащите бяха погълнати от правенето или украсяването на гривни, като някои използваха лак за чисто злато.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ