Татко ми размаза парче пица на лицето: Как Енио Мориконе се отказа от Лацио, за да стане от Рома
Той ходеше на мачовете на Рома в продължение на повече от 80 години и беше буен обожател на тима. Преживяваше триумфите и болките му като свои. А не е като да няма безчет и от двете в историята на римляните. Възторжено говореше за трите шампионски трофеи и чакаше нова.
Но Енио Мориконе по този начин и не седна на по чаша вино и сладка раздумка с Даниеле де Роси. Подари му скъпа бутилка и се уговориха да я изпият дружно, когато " вълците " завоюват четвъртото си злато от Калчото след тези през 1942-ра, 1983-та и 2001-ва. С оглед на превъзходството на Ювентус не се знае по кое време ще стане това. А и Енио към този момент го няма. В понеделник гениалният композитор умря в Рим на 91 години. Причина за гибелта на Мориконе стана затруднение след строшаване на бедрената кост, породено от рухване.
Напусна ни един галактически гений, само че той ще живее постоянно. Без музиката му не бихме могли да си представим филмите на доста велики режисьори.
Роден в Рим през 1928 година (само година след основаването на футболен клуб Рома), той учи тромпет, комбинация и хорова музика и хорово диригентство в Консерваторията на Национална академия в Санта Сесилия. През 1955 година се захваща с композиране на кино музика. Мориконе написа саундтрака към над 570 кино лентата, 30 от които са в жанра уестърн. Именно колаборацията му с режисьора Серджо Леоне за " Добрият, неприятният и злият " води до основаването на едно от най-известните му творби.
През 1979 година е номиниран за Оскар за пръв път за музиката към " Райски дни ", през 1986 година още веднъж получава номинация, този път за " Мисията ", през 1987 година - за музиката към паметната класика " Недосегаемите ", а през 2001 година за " Малена ". Най-накрая през 2016 година получава " Оскар " за музиката си към " Омразната осморка ".
Енио Мориконе ще бъде запомнен с работата си по филми като " Имало едно време на Запад ", " Добрият, неприятният и злият ", " За шепа долари ", " Професионалистът ", " Имало едно време в Америка ", " Легенда за пианиста ", " Малена " и други
Композиторът също по този начин пишеше и камерна музика, пътуваше за концерти по целия свят и не работеше по по-малко от 10 часа дневно. Освен в обилните зали на филхармониите, имаше и друго място, на което Мориконе се усещаше благополучен - на стадиона. Най-вече на римския " Олимпико ", само че освен. Обичаше безгранично футбола и оттатък императорското алено и жълтото на Рома.
Пише химна на Мондиал 1978
През 1976 година в Аржентина се реализира държавен прелом и на власт идват военните. Две години по-късно страната е хазаин на Световното състезание, а посланието на ръководещата върхушка към националите е единствено едно - нищо друго с изключение на победа. Треньорът Сезар Луис Меноти не взима 17-годишния Диего Марадона на домашния шампионат, само че " гаучосите " се оправят и без него. Над всички е голмайсторът Марио Кемпес, който вкарва шест гола, два от които на финала против холандците.
Световното състезание в Аржентина е ослепително. Всички тимове играят нападателно и падат доста попадения. Съдийските отсъждания провокират големи полемики, стига се до кавги и напрежение. Фиестата обаче е водеща. А настроението на шампионата чудесно отразява неговият химн. Музиката на El Mundial написа Мориконе, а осъществяването е на филхармоничния оркестър на Буенос Айрес.
Това е първият инструментален химн в историята на международните шампионати.
Той е необикновено известен по време на шампионата на планетата, само че бързо е пропуснат от ентусиастите. Близки на Мориконе настояват, че El Mundial е една от дребното му произведения, в които не влага цялото си сърце и душа. Вероятно не бъркат. В тези години композиторът не крие прогресивните си възгледи и в Аржентина считат, че не е бил изключително въодушевен да работи за страна, която се ръководи с тирания. Няколко години преди Мондиал 1978 композиторът написа музика за американската лява активистка и фолк певица Джоан Байз, както и за кино лентата за американските анархисти от италиански генезис Никола Сако и Бартоломео Ванцети. И доста се гордее с това.
През 2017 година Мориконе споделя пред Independent: " Това не беше моя концепция. Просто компанията, с която работех по това време, ме помоли да напиша музиката. Чисто комерсиално решение. "
Почти половин век по-късно Енио трябваше да напише и различен химн за огромен състезателен конгрес - Зимните олимпийски игри през 2026-а в Милано и курорта Кортина д'Ампецо. За страдание, няма да чуем следващия му шедьовър, само че най-хубавите му композиции се разливаха по стадионите в исторически моменти. The Ecstasy of Gold, написана за кино лентата на Серджо Леоне " Добрият, неприятният и злият ", звуча преди финала на Световното състезание в Русия преди две години.
Влюбва се в Рома, откакто татко му го удря с парче пица
Историята за това по какъв начин пламва любовта на Енио Мориконе към футбола е много любопитна.
Като дете болшинството от съучениците му са от Лацио.
- Енио, ти също си лациал, нали? - подвикнал някой.
- Да, несъмнено. - дал отговор бъдещият талантлив композитор и тифоз на Рома.
Било му неловко да каже " не ". Пък и не знаел доста за футбола.
След няколко дни обаче татко му му оказал помощ за едно от най-важните житейски решения за всеки италианец.
- Съучениците ти ми споделиха, че си от Лацио. - почнал той.
- Да, по този начин им споделих - отвръща Енио
- Как не те е позор?! - поставя точка на съмненията Мориконе-старши.
А в идващия миг парче пица, запратено по главата му от бащината ръка, се плъзга по бузата на неуспелия лациал. Футболното му кръщение несъмнено не е било от най-приятните, само че е от тези, които те каляват за цялостен живот. И вършат по този начин в никакъв случай повече да не се съмняваш в избора си.
Енио гледа първия си мач на Рома онлайн, когато е на девет. Но не на свещения " Олимпико ", а на остарелия - " Кампо Тестачо ". Сядат с татко си на един от виражите зад вратата. " Бях на няколко метра от Гуидо Мазети. Всичко си припомням. Той ни пазеше тогава ", споделя Мориконе за успеха на римляните с 1:0 през 1937-а.
Любимият му състезател е Джакомо Лоси, който остава правилен на клуба през цялата си кариера. Нарежда го в персоналната си ранглиста до Тоти и Де Роси. Има и безчет други любимци и съкровени мемоари с " вълците ". В началото стана дума, че осем десетилетия бе гледал римляните онлайн. Но макар голямата си обич и лоялност към клуба, композиторът предпочиташе да изживява вътрешно страстите си. Не скачаше при головете и не търсеше обективите. Не искаше да парадира с това какъв брой е разпален по Рома. Обясняваше го простичко, само че допустимо най-истински. Говореше за образование, невзискателност и почитание към съперника и неговите тифози.
Но един път избухнал. Случило се на дерби с Лацио, на което бил със брачната половинка си, приятеля си Серджо Леоне и неговото семейство. Мориконе си мислел, че режисьорът не е разпален по футбола и очаквал да гледа мача в приятна компания. Не станало тъкмо по този начин. " Лацио вкара, а Серджо заподскача като оглупял. Зарекох се, че за в бъдеще ще взимам със себе си на стадиона единствено жена му. "
Макар и много въздържан, от време на време Енио не се усещаше и говореше за " вълците " на събития, нямащи нищо общо с футбола. Така стана и през 2016 година на конференция в Рим, отдадена на " Омразната осморка ".
Когато раздаваше подписи, Мориконе разбра за един от хората, че е почитател на Рома и промърмори: " Кажете на управлението да не прави нелепости и да не се разделя с най-хубавите ни играчи. "
Толкова огромна любов и болежка му бе тимът приживе, че нямаше минута или миг, които да счита за несъответствуващи да подмятна нещичко за " вълците ".
А ето по какъв начин описваше отбора на сърцето си композиторът: " Рома постоянно е бил тим с международен темперамент и обхванат от сантиментална атмосфера. Това е клуб, отворен за хората, който оставя огромно място за въображението: в него можете да видите самба, боса нова и дори чувствено танго. "
През 2017-а, когато Тоти се сбогува с Рома, дълго на " Олимпико " звучаха произведения на Мориконе.
А в сегашния кръг музиката на композитора се чува на всички игрища. В знак на почитание към гения тимовете излизат на терена не под звуците на химна на лигата, а на саундтрака на " Имало едно време на Запад ".
Подобаващо изпращане на един популярен създател, човек и футболен обожател.
Webcafe.bg
Но Енио Мориконе по този начин и не седна на по чаша вино и сладка раздумка с Даниеле де Роси. Подари му скъпа бутилка и се уговориха да я изпият дружно, когато " вълците " завоюват четвъртото си злато от Калчото след тези през 1942-ра, 1983-та и 2001-ва. С оглед на превъзходството на Ювентус не се знае по кое време ще стане това. А и Енио към този момент го няма. В понеделник гениалният композитор умря в Рим на 91 години. Причина за гибелта на Мориконе стана затруднение след строшаване на бедрената кост, породено от рухване.
Напусна ни един галактически гений, само че той ще живее постоянно. Без музиката му не бихме могли да си представим филмите на доста велики режисьори.
Роден в Рим през 1928 година (само година след основаването на футболен клуб Рома), той учи тромпет, комбинация и хорова музика и хорово диригентство в Консерваторията на Национална академия в Санта Сесилия. През 1955 година се захваща с композиране на кино музика. Мориконе написа саундтрака към над 570 кино лентата, 30 от които са в жанра уестърн. Именно колаборацията му с режисьора Серджо Леоне за " Добрият, неприятният и злият " води до основаването на едно от най-известните му творби.
През 1979 година е номиниран за Оскар за пръв път за музиката към " Райски дни ", през 1986 година още веднъж получава номинация, този път за " Мисията ", през 1987 година - за музиката към паметната класика " Недосегаемите ", а през 2001 година за " Малена ". Най-накрая през 2016 година получава " Оскар " за музиката си към " Омразната осморка ".
Енио Мориконе ще бъде запомнен с работата си по филми като " Имало едно време на Запад ", " Добрият, неприятният и злият ", " За шепа долари ", " Професионалистът ", " Имало едно време в Америка ", " Легенда за пианиста ", " Малена " и други
Композиторът също по този начин пишеше и камерна музика, пътуваше за концерти по целия свят и не работеше по по-малко от 10 часа дневно. Освен в обилните зали на филхармониите, имаше и друго място, на което Мориконе се усещаше благополучен - на стадиона. Най-вече на римския " Олимпико ", само че освен. Обичаше безгранично футбола и оттатък императорското алено и жълтото на Рома.
Пише химна на Мондиал 1978
През 1976 година в Аржентина се реализира държавен прелом и на власт идват военните. Две години по-късно страната е хазаин на Световното състезание, а посланието на ръководещата върхушка към националите е единствено едно - нищо друго с изключение на победа. Треньорът Сезар Луис Меноти не взима 17-годишния Диего Марадона на домашния шампионат, само че " гаучосите " се оправят и без него. Над всички е голмайсторът Марио Кемпес, който вкарва шест гола, два от които на финала против холандците.
Световното състезание в Аржентина е ослепително. Всички тимове играят нападателно и падат доста попадения. Съдийските отсъждания провокират големи полемики, стига се до кавги и напрежение. Фиестата обаче е водеща. А настроението на шампионата чудесно отразява неговият химн. Музиката на El Mundial написа Мориконе, а осъществяването е на филхармоничния оркестър на Буенос Айрес.
Това е първият инструментален химн в историята на международните шампионати.
Той е необикновено известен по време на шампионата на планетата, само че бързо е пропуснат от ентусиастите. Близки на Мориконе настояват, че El Mundial е една от дребното му произведения, в които не влага цялото си сърце и душа. Вероятно не бъркат. В тези години композиторът не крие прогресивните си възгледи и в Аржентина считат, че не е бил изключително въодушевен да работи за страна, която се ръководи с тирания. Няколко години преди Мондиал 1978 композиторът написа музика за американската лява активистка и фолк певица Джоан Байз, както и за кино лентата за американските анархисти от италиански генезис Никола Сако и Бартоломео Ванцети. И доста се гордее с това.
През 2017 година Мориконе споделя пред Independent: " Това не беше моя концепция. Просто компанията, с която работех по това време, ме помоли да напиша музиката. Чисто комерсиално решение. "
Почти половин век по-късно Енио трябваше да напише и различен химн за огромен състезателен конгрес - Зимните олимпийски игри през 2026-а в Милано и курорта Кортина д'Ампецо. За страдание, няма да чуем следващия му шедьовър, само че най-хубавите му композиции се разливаха по стадионите в исторически моменти. The Ecstasy of Gold, написана за кино лентата на Серджо Леоне " Добрият, неприятният и злият ", звуча преди финала на Световното състезание в Русия преди две години.
Влюбва се в Рома, откакто татко му го удря с парче пица
Историята за това по какъв начин пламва любовта на Енио Мориконе към футбола е много любопитна.
Като дете болшинството от съучениците му са от Лацио.
- Енио, ти също си лациал, нали? - подвикнал някой.
- Да, несъмнено. - дал отговор бъдещият талантлив композитор и тифоз на Рома.
Било му неловко да каже " не ". Пък и не знаел доста за футбола.
След няколко дни обаче татко му му оказал помощ за едно от най-важните житейски решения за всеки италианец.
- Съучениците ти ми споделиха, че си от Лацио. - почнал той.
- Да, по този начин им споделих - отвръща Енио
- Как не те е позор?! - поставя точка на съмненията Мориконе-старши.
А в идващия миг парче пица, запратено по главата му от бащината ръка, се плъзга по бузата на неуспелия лациал. Футболното му кръщение несъмнено не е било от най-приятните, само че е от тези, които те каляват за цялостен живот. И вършат по този начин в никакъв случай повече да не се съмняваш в избора си.
Енио гледа първия си мач на Рома онлайн, когато е на девет. Но не на свещения " Олимпико ", а на остарелия - " Кампо Тестачо ". Сядат с татко си на един от виражите зад вратата. " Бях на няколко метра от Гуидо Мазети. Всичко си припомням. Той ни пазеше тогава ", споделя Мориконе за успеха на римляните с 1:0 през 1937-а.
Любимият му състезател е Джакомо Лоси, който остава правилен на клуба през цялата си кариера. Нарежда го в персоналната си ранглиста до Тоти и Де Роси. Има и безчет други любимци и съкровени мемоари с " вълците ". В началото стана дума, че осем десетилетия бе гледал римляните онлайн. Но макар голямата си обич и лоялност към клуба, композиторът предпочиташе да изживява вътрешно страстите си. Не скачаше при головете и не търсеше обективите. Не искаше да парадира с това какъв брой е разпален по Рома. Обясняваше го простичко, само че допустимо най-истински. Говореше за образование, невзискателност и почитание към съперника и неговите тифози.
Но един път избухнал. Случило се на дерби с Лацио, на което бил със брачната половинка си, приятеля си Серджо Леоне и неговото семейство. Мориконе си мислел, че режисьорът не е разпален по футбола и очаквал да гледа мача в приятна компания. Не станало тъкмо по този начин. " Лацио вкара, а Серджо заподскача като оглупял. Зарекох се, че за в бъдеще ще взимам със себе си на стадиона единствено жена му. "
Макар и много въздържан, от време на време Енио не се усещаше и говореше за " вълците " на събития, нямащи нищо общо с футбола. Така стана и през 2016 година на конференция в Рим, отдадена на " Омразната осморка ".
Когато раздаваше подписи, Мориконе разбра за един от хората, че е почитател на Рома и промърмори: " Кажете на управлението да не прави нелепости и да не се разделя с най-хубавите ни играчи. "
Толкова огромна любов и болежка му бе тимът приживе, че нямаше минута или миг, които да счита за несъответствуващи да подмятна нещичко за " вълците ".
А ето по какъв начин описваше отбора на сърцето си композиторът: " Рома постоянно е бил тим с международен темперамент и обхванат от сантиментална атмосфера. Това е клуб, отворен за хората, който оставя огромно място за въображението: в него можете да видите самба, боса нова и дори чувствено танго. "
През 2017-а, когато Тоти се сбогува с Рома, дълго на " Олимпико " звучаха произведения на Мориконе.
А в сегашния кръг музиката на композитора се чува на всички игрища. В знак на почитание към гения тимовете излизат на терена не под звуците на химна на лигата, а на саундтрака на " Имало едно време на Запад ".
Подобаващо изпращане на един популярен създател, човек и футболен обожател.
Webcafe.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ