Той е участник в , който освобождава десетки села и

Той е участник в, който освобождава десетки села и градове от съветските войски. Но той е и претендент за народен представител в България.

От началото на месеца български политици пътуват из страната и убеждават гласоподавателите да гласоподават за тях на предварителните избори след две седмици. През това време един от кандидат-депутатите не обикаля страната и води необикновена акция – от фронтовата линия в Украйна.

, от началото на март е част от легалния задграничен легион в Украйна и оказва помощ на украинската войска в битката й против съветските окупатори. От скоро той е и претендент за народен представител в листите на “Демократична България ”
Хора от 53 националности се бият под украински байрак, а измежду тях има и няколко българи.
Глиги отпътува за Украйна при започване на март. Подготвят го за война “едни от най-подготвените хора в България ”. За към седмица. После се трансферира на фронта. Не желае да изяснява какво тъкмо прави и дава отговор сбито – “Изпълнявам заповедите на командирите си ”.

“Не можеш да си позволиш да си изплашен или обезпокоен. Не са неразрешени усеща, само че пречат на оцеляването. За да оцелееш реакциите би трябвало да са доста ускорени, по отношение на всекидневието в България. За десетки от секундата би трябвало да вземеш решение да се прикриеш, да залегнеш или да оцениш, че една детонация не е рискова за теб ”, изяснява ми той на тротоара против Висшия правосъден съвет. Разпознавам го измежду двайсетината протестиращи, а той е подготвен небрежно и без застрашаващи сигурността на братята му по оръжие елементи да изясни какво се случва там.
“Тежко е да си пехота против артилерия. Атмосферата, която е там е чисто работна.
Сякаш другари са се събрали да свършат доста значима работа. Червената войска прави терористичен акт, нападайки цивилни обекти. Местното население ни поддържа. Носят ни буркани с мляко и домашна храна, оказваме помощ им с каквото можем. Решителността остава същата, каквато и първоначално. Има основани кооперативи. Пращат ни сладки, картички нарисувани от деца. Ние оказваме помощ на локалните, макар че контактите с тях не се предизвикват. Например, оправяме им генератора, с цел да има ток ”, изяснява доброволецът.

Глиги изяснява, че на фронта не се води безкрайна война с несвършващи боеприпаси от двете страни. И споделя по какъв начин руснаците неведнъж напускали позициите си, оставяйки всичко. Така съумял да вземе кутия цигари на съветски боец. Изпушил ги, само че не му харесали.
“Бяха много гадни ”, усмихва се той.
Въпреки първаночалания потрес от дръзкото му решение да замине и да води война в Украйна, родителите на Иван го поддържат. Сега са го посрещнали с прегръдка, само че ще го изпратят със същата поддръжка, както и при предходното му тръгване.

“Не видях никой онлайн, който да ми пожелае гибел, пленяване или обезчестяване, както троловете в интернет ”, изяснява Глиги и акцентира, че неговата война е на два фронта – същинският и хибридният, който замъглява действителната преценка на сънародниците му за протичащото се в Украйна.

Калчев събира за малко време средства, с които закупува две транспортни средства, генератори, принадлежности и храна, които се връща назад в Украйна. Ще бъде учредена и фондация. Иван няма терзания по отношение на превозването на закупената помощ за украинския задграничен батальон.

Човек би попитал основателно по кое време един доброволец си почива от идеите, които пази. Това беше и единственият въпрос, който не му зададох. Но той като че ли ми отговори. Никога.