Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и

Той е петото дете в фамилията на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. Баща му е имал проекти за своя наследник – желал е той да стане офицер или търговец, до момента в който майката на Чудомир го е насърчила да се занимава с рисуването.

До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „ Иван Вазов “.

През 1913 година приключва Държавното художествено-индустриално учебно заведение в София. През юношеските си години получава своя прякор Чудомир, който по-късно употребява и като псевдоним.

Вижте специфичната ни изложба с 20 незабравими цитата на Чудомир ТУК >>>

Pexels

По думите на създателя, той и неговите връстници постоянно попадат на обявления за премия за информация, обвързвана с оповестените за държавно търсене дейци на ВМОРО Яне Сандански и Чудомир Кантарджиев.

Между последния и младия Димитър е открита комична аналогия от страна на приятелите на бъдещия публицист, които му прикачват прякора Чудомир.

Участва в Балканската и Първата международна война.

През 1921 година се дами за своята колежка – художничката Мара Нонова.

В интервала 1920 – 1933 година работи като гимназиален преподавател в Казанлък. През 1929 – 1930 година специализира изобразяване в Париж. До гибелта си е ръководител на читалище „ Искра “ и шеф на Историко-етнографския музей в Казанлък.

От 1938 г.е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 година става депутат. Става заслужил активист на изкуството през 1965 година, а на 23 май 1967 година получава званието Народен активист на културата.

Pexels

Вижте специфичната ни изложба с 20 незабравими цитата на Чудомир ТУК >>>

Освен като публицист Чудомир се изявява и като художник (автор е на над 1000 рисунки и акварели). В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата международна война, когато Чудомир се открива в Казанлък, той организира своята първа независима галерия.

Във всекидневника „ Зора “, към който работи в продължение на близо тридесет години, са оповестени голям брой негови рисунки на политическа и обществена тема. Най-известните си творби в изобразителното изкуство той основава през последните години на живота си. Серията картини е наречена „ Нашенци “ и включва най-вече негови акварели, само че също и други картини.

Изявява се също по този начин и като откривател краевед, като има известни приноси за развиването на музейното и читалищното дело. Чудомир е един от създателите на казанлъшкия вестник „ Казанлъшка искра “.

Умира на 26 декември 1967 година в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, пристигнали от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го по негово предпочитание в градинката пред къщата му.

Първите му изяви в печата датират от 1907 година, когато негови карикатури и римувани злободневки биват оповестени във вестник „ Балканска естрада “; след това следват първите му фейлетони, разкази, епиграми, оповестени от списанията „ Барабан “, „ Остен “, „ Жило “, „ Червен смях “, както и от вестниците „ Слово “, „ Зора “, „ Искра “ (Казанлък) и други

През 1969 година е издадена сбирката от афоризми и миниатюри „ Пестете ни времето! “.

Pexels

Произведенията на Чудомир са преведени на румънски, съветски, словашки, сръбски, чешки и други езици.

Димитър Чорбаджийски е употребявал и други псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер дребен, Ъ, Максим Гладний, Мария Василева, Оскар Бум, Пилот, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и други

Вижте специфичната ни изложба с 20 незабравими цитата на Чудомир ТУК >>>