Полицейско правосъдие
Той е " момчето от крайния квартал " без асансьор в хола, с ипотекирана къща във Волуяк и таван против пандиза. Той е " бедният хусар " (сиреч - класическа лека кавалерия), възпят като тежка артилерия от шефа на Шесто, през днешния ден професор по водачество (каквото и да значи това). Той е самичък в " калната борба ", самичък като Кьовеши (как гордо звучи за невежите!), самичък, само че не уединен. Той е обект на непринудителна възхита (неизбежна като неизбежната самоотбрана), засвидетелствана от неговите подчинени прокурори и следователи, заедно с куриерите, водачите и секретарките, които го удавиха в море от обич и с обнажена гръд бранят своя шеф от гражданското неодобрение, наречено пренебрежително " махленски напън " и още по-презрително - " медийни офанзиви ".
Той е горделив притежател на високи и дълбоки качества: " висок етичен стандарт, висока професионална подготвеност, извънредно високи професионални и нравствени качества; задълбочени познания в региона на правото, богат на практика опит, управителни и административни умения, изявени аналитични качества, изявена самостоятелност, воля за налагане на законността, увереност при осъществяване на служебните отговорности, устоява на напън при използване на публично непопулярни решения; умения за работа в екип; визионер с съвременно мислене, ясна идея и стратегически подход; отстоява каузи; изявен водач, излъчва институционално доверие; има в цялостна степен нужните знания за действие на прокуратурата; безупречен експерт и етичен магистрат; поръчител за развиването на правосъдната система; с принос за одобряване на правовата страна ". Поне по този начин написа в претекстовете на прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет.
Той е Кандидатът за основен прокурор. Единствен, тъй като е неоспорим, или неоспорим, тъй като е единствен, не е ясно. Очевидно Кандидатът е еманация на прокуратурата и на разбирането що е правораздаване.
Приказката за " момчето от крайния квартал " е все същият флирт с публиката като приказката за " момчето от Банкя " с неговото прасе, куче и колело. Колкото и да се разграничава от " асансьора в хола ", Кандидатът е негов нравствен правоприемник, правоприемник и последовател.
" Асансьорът " заради своето правно безкултурие и дълбинно незнание издаваше присъди от парламентарната естрада. Кандидатът с неговите " задълбочени знания ", " изявени аналитични качества " и " воля за налагане на законността " раздава присъди от тв приемника. Понеже в правосъдната зала нещо не му се получава. Май нищо не му се получава там. Което не му пречи да " излъчва институционално доверие ".
Драматичната декламация на СРС-та е сменена с издание на доказателства и разпити на очевидци, преди тези доказателства да стигнат до правосъдната зала, в случай че въобще стигнат и в случай че устоят. Кандидатът предизвести застрашително (да няма сюрпризирани!), че " общественото обявяване на доказателства " ще продължи и отсега нататък като превантивна мярка против " отбраната и някои други ", които дрънкат и мрънкат по тв приемниците. " Адвокатите постоянно са били в несъгласие на това, което се внася като обвинителна теза от страна на прокуратурата ", жалваше се " Асансьорът " в правно безсъзнание и не разумяваше за какво въобще юристите дръзват да приказват освен с медиите, само че и в правосъдната зала. Кандидатът с неговите " извънредно високи професионални и нравствени качества " води все същата люта борба със отбраната: " Моята работа е да ги задържам (престъпниците - бел.авт.), нейната работа (на отбраната - бел.авт.) е да ги избавя, без значение каква е истината. Тя (защитата - бел.авт.) няма интерес от работеща прокуратура ".
Това е циничното схващане що е правораздаване. А точно: представление, екшън и " На колене! " ; и две дами измежду столицата, оковани в белезници пет часа, приковани в алчните за шоу тв обективи. Какво ще реши съдът - няма значение. Ти си към този момент наказан. През и посредством медиите. Преди и без значение от съда. С презумпцията за виновност. Въпреки и без значение от доказателствата. Ти си нарушител в очите на обществото. Ти си компрометиран, обезчестен, смачкан и сплескан. Ти си приключен. Ти си потиснат. Унижение и принуда - това е сърцето на правораздаването. На полицейското " правораздаване ". Една машина, която създава боязън и послушание.
Няма конституция. Няма хипотеза за невиновност. Няма изконно право на отбрана. Така мисли Кандидатът. Понеже е " безупречен експерт и етичен магистрат ". И разделяне на управляващите няма. Ако инцидентно има, това е " визията на десните екстремисти ", тоест - бистър десен екстремизъм. Така мисли Кандидатът. Понеже е визионер и пълководец и основно - " поръчител за развиването на правосъдната система; с принос за одобряване на правовата страна ". Това е приносът на Кандидата за одобряване на правовата страна.
Разделението на управляващите не е плод на възпаленото въображение на някакви " десни екстремисти ", които съгласно Кандидата в действителност били болшевики. Не е екстремистко-болшевишка прищявка (щях да напиша изгъзица, но се въздържах поради положителното си образование!) нито на десни, нито на леви, нито на никакви екстремисти. Разделението на управляващите е главен парламентарен принцип. Защита против деспотизма и тиранията. Пренебрежението на Кандидата към конституцията свисти съвсем като градинска пръскачка с терористични планове.
Когато публичното схващане римува прокуратура с тирания, призракът на Андрей Януариевич Вишински се изкачва по парадното стълбище на Съдебната палата. Когато прокуратурата под паника разгласи градинските пръскачки за страховито оръжие на кибертероризма, избликна гейзерът на публичния подбив: " Пусни пръскачките - смъкна държавното управление! ". Така наподобява прокуратурата през днешния ден - една невъзможна комбинация от фантом и подбив.
Кандидатът е заобиколен от врази - " бизнес кръгове, обвинени, подсъдими и/или наказани лица ", " стимулирани от партийни, корпоративни и/или персонални ползи " и въобще - един " политически кръг и обвързваните с него медии и олигарси ". Колко комфортно! Всеки, който дръзне да изрече или напише една сериозна дума против Кандидата, е пакетиран и съответно етикетиран като олигарх (или готован на олигарх), медиен император, десен екстремист и бранител на корпоративни ползи, противни на публичния интерес, и - в светла вероятност - обвиняем. Липсва единствено обвиняването в джендъризъм.
Колко познато! Всеки, който дръзне да изрече или напише една сериозна дума против началството (вожда) на к`вото и да е, било партия, било институция, било нещо друго, на часа бива жигосан и жигосан като зложелател, олигарх, службогонец, кариерист, продажник, подкупник, съзаклятник, заговорник, съглашател, колаборационист, изменник, превратаджия и гадина безподобна, и като по този начин би трябвало да бъде компрометиран, потиснат, наплют, обруган, сплашен, наритан и изритан като замърсен псе. Да не пречи.
Кандидатът е прав. Битката е кална. Защото е борба с жителите. За три дни публичното пространство подгизна от прокурорски заявления, позиции и закани. Пред нашите изумени очи прокуратурата се преквалифицира на адвокатура. За 72 часа (колкото една мярка за неотклонение " задържане под стража " ) пустите прокурори станаха юристи. Уж на свои сътрудници, захапани от медиите, само че в действителност - на Кандидата.
На 5 август Кандидатът прописа по едно и също време в първо лице само и множествено число, в безлични глаголни форми и от името на основния прокурор (вече!). И заплаши своите критици, " че няма да се позволен лични офанзиви против магистрати " (разбирай самия Кандидат) и на тези офанзиви " ще бъде отговорено с всички разрешени от закона средства ". В превод - по всевъзможен начин.
На 6 и 7 август Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България и Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет откликнаха самоотвержено и под индиго на повика на Кандидата и опазиха прокурорската колегия от " непозволени медийни офанзиви ", " медиен напън " и " медийни провокации ". И за пискюл Асоциацията изиска Колегията " да упражни пълномощията си за взимане на отношение по случая " (с всички средства, очевидно), а пък Колегията изведнъж прикани " обществото и медиите за повече приемливост в провежданото разискване на номинираната кандидатура за основен прокурор ".
Прокурорите се приканват взаимно да " вземат ограничения " против медиите (сиреч - да им вземат мярката), а след това приканват същите медии към приемливост. Толерантност към какво? Към полицейския нрав, навлякъл магистратска роба? Към овластеното незнание? Към изнасилването на правовата страна? Към злоупотребата с правораздаването? Към покушението против конституцията?
Не знам какво е това - обсесивно-компулсивно разстройство или когнитивен дисонанс. Но сигурно е цензура. Цензурата е оръжие на властта, която и да е тя. Властта се има за всесилна, а в действителност е страхлива. Властта люби да бъде обгрижвана и ухажвана, дундуркана и възхвалявана. В името на тези високи цели, на своята недостижимост и цялост властта си отглежда медийни лакеи и ласкатели, мазнюги и мерзавци, кокони и кокотки. Възнаграждава ги и ги толерира. Това не е публицистика. Това е обслужващ личен състав, сборище от метреси и наемници, орда питбули, които бранят властта от " похищенията " на свободното слово. Властта откровено ненавижда свободното слово и всеки свободен глас. Тя чува единствено личния си глас, само че твърди, че това е гласът на народа.
Журналистиката, уважаеми госпожи и господа прокурори, не е прислуга на властта, нито нейна любовница.
Цензурата, уважаеми госпожи и господа прокурори, е цивилизовано страшилище, напарфюмиран урод. Това страшилище, този урод разяжда обществото. И го развращава.
Той е горделив притежател на високи и дълбоки качества: " висок етичен стандарт, висока професионална подготвеност, извънредно високи професионални и нравствени качества; задълбочени познания в региона на правото, богат на практика опит, управителни и административни умения, изявени аналитични качества, изявена самостоятелност, воля за налагане на законността, увереност при осъществяване на служебните отговорности, устоява на напън при използване на публично непопулярни решения; умения за работа в екип; визионер с съвременно мислене, ясна идея и стратегически подход; отстоява каузи; изявен водач, излъчва институционално доверие; има в цялостна степен нужните знания за действие на прокуратурата; безупречен експерт и етичен магистрат; поръчител за развиването на правосъдната система; с принос за одобряване на правовата страна ". Поне по този начин написа в претекстовете на прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет.
Той е Кандидатът за основен прокурор. Единствен, тъй като е неоспорим, или неоспорим, тъй като е единствен, не е ясно. Очевидно Кандидатът е еманация на прокуратурата и на разбирането що е правораздаване.
Приказката за " момчето от крайния квартал " е все същият флирт с публиката като приказката за " момчето от Банкя " с неговото прасе, куче и колело. Колкото и да се разграничава от " асансьора в хола ", Кандидатът е негов нравствен правоприемник, правоприемник и последовател.
" Асансьорът " заради своето правно безкултурие и дълбинно незнание издаваше присъди от парламентарната естрада. Кандидатът с неговите " задълбочени знания ", " изявени аналитични качества " и " воля за налагане на законността " раздава присъди от тв приемника. Понеже в правосъдната зала нещо не му се получава. Май нищо не му се получава там. Което не му пречи да " излъчва институционално доверие ".
Драматичната декламация на СРС-та е сменена с издание на доказателства и разпити на очевидци, преди тези доказателства да стигнат до правосъдната зала, в случай че въобще стигнат и в случай че устоят. Кандидатът предизвести застрашително (да няма сюрпризирани!), че " общественото обявяване на доказателства " ще продължи и отсега нататък като превантивна мярка против " отбраната и някои други ", които дрънкат и мрънкат по тв приемниците. " Адвокатите постоянно са били в несъгласие на това, което се внася като обвинителна теза от страна на прокуратурата ", жалваше се " Асансьорът " в правно безсъзнание и не разумяваше за какво въобще юристите дръзват да приказват освен с медиите, само че и в правосъдната зала. Кандидатът с неговите " извънредно високи професионални и нравствени качества " води все същата люта борба със отбраната: " Моята работа е да ги задържам (престъпниците - бел.авт.), нейната работа (на отбраната - бел.авт.) е да ги избавя, без значение каква е истината. Тя (защитата - бел.авт.) няма интерес от работеща прокуратура ".
Това е циничното схващане що е правораздаване. А точно: представление, екшън и " На колене! " ; и две дами измежду столицата, оковани в белезници пет часа, приковани в алчните за шоу тв обективи. Какво ще реши съдът - няма значение. Ти си към този момент наказан. През и посредством медиите. Преди и без значение от съда. С презумпцията за виновност. Въпреки и без значение от доказателствата. Ти си нарушител в очите на обществото. Ти си компрометиран, обезчестен, смачкан и сплескан. Ти си приключен. Ти си потиснат. Унижение и принуда - това е сърцето на правораздаването. На полицейското " правораздаване ". Една машина, която създава боязън и послушание.
Няма конституция. Няма хипотеза за невиновност. Няма изконно право на отбрана. Така мисли Кандидатът. Понеже е " безупречен експерт и етичен магистрат ". И разделяне на управляващите няма. Ако инцидентно има, това е " визията на десните екстремисти ", тоест - бистър десен екстремизъм. Така мисли Кандидатът. Понеже е визионер и пълководец и основно - " поръчител за развиването на правосъдната система; с принос за одобряване на правовата страна ". Това е приносът на Кандидата за одобряване на правовата страна.
Разделението на управляващите не е плод на възпаленото въображение на някакви " десни екстремисти ", които съгласно Кандидата в действителност били болшевики. Не е екстремистко-болшевишка прищявка (щях да напиша изгъзица, но се въздържах поради положителното си образование!) нито на десни, нито на леви, нито на никакви екстремисти. Разделението на управляващите е главен парламентарен принцип. Защита против деспотизма и тиранията. Пренебрежението на Кандидата към конституцията свисти съвсем като градинска пръскачка с терористични планове.
Когато публичното схващане римува прокуратура с тирания, призракът на Андрей Януариевич Вишински се изкачва по парадното стълбище на Съдебната палата. Когато прокуратурата под паника разгласи градинските пръскачки за страховито оръжие на кибертероризма, избликна гейзерът на публичния подбив: " Пусни пръскачките - смъкна държавното управление! ". Така наподобява прокуратурата през днешния ден - една невъзможна комбинация от фантом и подбив.
Кандидатът е заобиколен от врази - " бизнес кръгове, обвинени, подсъдими и/или наказани лица ", " стимулирани от партийни, корпоративни и/или персонални ползи " и въобще - един " политически кръг и обвързваните с него медии и олигарси ". Колко комфортно! Всеки, който дръзне да изрече или напише една сериозна дума против Кандидата, е пакетиран и съответно етикетиран като олигарх (или готован на олигарх), медиен император, десен екстремист и бранител на корпоративни ползи, противни на публичния интерес, и - в светла вероятност - обвиняем. Липсва единствено обвиняването в джендъризъм.
Колко познато! Всеки, който дръзне да изрече или напише една сериозна дума против началството (вожда) на к`вото и да е, било партия, било институция, било нещо друго, на часа бива жигосан и жигосан като зложелател, олигарх, службогонец, кариерист, продажник, подкупник, съзаклятник, заговорник, съглашател, колаборационист, изменник, превратаджия и гадина безподобна, и като по този начин би трябвало да бъде компрометиран, потиснат, наплют, обруган, сплашен, наритан и изритан като замърсен псе. Да не пречи.
Кандидатът е прав. Битката е кална. Защото е борба с жителите. За три дни публичното пространство подгизна от прокурорски заявления, позиции и закани. Пред нашите изумени очи прокуратурата се преквалифицира на адвокатура. За 72 часа (колкото една мярка за неотклонение " задържане под стража " ) пустите прокурори станаха юристи. Уж на свои сътрудници, захапани от медиите, само че в действителност - на Кандидата.
На 5 август Кандидатът прописа по едно и също време в първо лице само и множествено число, в безлични глаголни форми и от името на основния прокурор (вече!). И заплаши своите критици, " че няма да се позволен лични офанзиви против магистрати " (разбирай самия Кандидат) и на тези офанзиви " ще бъде отговорено с всички разрешени от закона средства ". В превод - по всевъзможен начин.
На 6 и 7 август Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България и Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет откликнаха самоотвержено и под индиго на повика на Кандидата и опазиха прокурорската колегия от " непозволени медийни офанзиви ", " медиен напън " и " медийни провокации ". И за пискюл Асоциацията изиска Колегията " да упражни пълномощията си за взимане на отношение по случая " (с всички средства, очевидно), а пък Колегията изведнъж прикани " обществото и медиите за повече приемливост в провежданото разискване на номинираната кандидатура за основен прокурор ".
Прокурорите се приканват взаимно да " вземат ограничения " против медиите (сиреч - да им вземат мярката), а след това приканват същите медии към приемливост. Толерантност към какво? Към полицейския нрав, навлякъл магистратска роба? Към овластеното незнание? Към изнасилването на правовата страна? Към злоупотребата с правораздаването? Към покушението против конституцията?
Не знам какво е това - обсесивно-компулсивно разстройство или когнитивен дисонанс. Но сигурно е цензура. Цензурата е оръжие на властта, която и да е тя. Властта се има за всесилна, а в действителност е страхлива. Властта люби да бъде обгрижвана и ухажвана, дундуркана и възхвалявана. В името на тези високи цели, на своята недостижимост и цялост властта си отглежда медийни лакеи и ласкатели, мазнюги и мерзавци, кокони и кокотки. Възнаграждава ги и ги толерира. Това не е публицистика. Това е обслужващ личен състав, сборище от метреси и наемници, орда питбули, които бранят властта от " похищенията " на свободното слово. Властта откровено ненавижда свободното слово и всеки свободен глас. Тя чува единствено личния си глас, само че твърди, че това е гласът на народа.
Журналистиката, уважаеми госпожи и господа прокурори, не е прислуга на властта, нито нейна любовница.
Цензурата, уважаеми госпожи и господа прокурори, е цивилизовано страшилище, напарфюмиран урод. Това страшилище, този урод разяжда обществото. И го развращава.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ