Тед Кочев: Мизерията ме научи да не се боя от смъртта
Той е витален, деятелен, жестикулира непрекъснато, споделя с безподобен възторг за киното и нещата от живота. Смее се, майтапи се, приказва за мъжете и дамите и по какъв начин работи с двата пола, съгласява се, че сме като от разнообразни планети. Той е световноизвестният Тед Кочев, в чиито вени тече българска кръв - режисьор на първия филм за Рамбо "Първа кръв ".
Велик българин, получавал нееднократно самопризнание за работата и гения си, с който би трябвало да се гордеем. С него се срещаме в офиса на „ Колибри “, които издават новата автобиографична книга на Тед Кочев. Той е още веднъж у нас, с цел да я показа, с цел да влее малко от невероятната си сила в лятното ни всекидневие. Вижте какво описа той особено за читателите на Woman.bg:
-Работили сте с не едно холивудско великолепие и въпреки всичко кой е обичаният ви артист и актриса?
-Джийн Хекман. Впечатляващ, превъзходен, брилянтен артист. Tой не е артист, той е самият воин. Играеше един път полковник – той не беше артистът, който играе полковник, той беше полковникът. Що се касае до дамите, всичките ги одобрявам. Покойната към този момент Джийн Симънс беше огромна актриса. Беше отлично да работя с нея. Много обичам да дирижирам дами. Не по полови аргументи, несъмнено (смее се). При тях постоянно има някаква тайнственост, тайнственост и непредсказуемост. Когато работиш с един мъж, той е предвидим, няма изключение от правилото. Казваш му в каква посока да работи и той го прави. При дамите обаче е друго, те са непредсказуеми, странни неща се случват с тях. Казваш им нещо и те въртят, сучат и постоянно те изненадват. А като ги погледнеш в очите...Ооо, толкоз е вълнуващо и мистериозно. Невероятно е...Мъжете някак постоянно се движат напред, целенасочено, дамите - не, те заобикалят, криволичат, в никакъв случай не са директни.
-Сега, в днешния свят, в случай че бяхте на 30-35 години, какъв филм бихте създали?
-Много неща се трансформираха, ужасно е през днешния ден. Аз постоянно съм бил огромен мечтател, в никакъв случай не изгубих идеалистичните си визии за света. Когато върша филмите си, постоянно би трябвало да знам за какво го върша. Интересува ме развиването на героите. В множеството ми филми централният персонаж не се познава. Филмът е едно пътешестване, в което откриваме света и себе си. Надявам се в края на пътуването си героите да реализират личната си реализация, да се опознаят, да знаят какво вършат и за какво го вършат.
Прочети повече ТУК.
Велик българин, получавал нееднократно самопризнание за работата и гения си, с който би трябвало да се гордеем. С него се срещаме в офиса на „ Колибри “, които издават новата автобиографична книга на Тед Кочев. Той е още веднъж у нас, с цел да я показа, с цел да влее малко от невероятната си сила в лятното ни всекидневие. Вижте какво описа той особено за читателите на Woman.bg:
-Работили сте с не едно холивудско великолепие и въпреки всичко кой е обичаният ви артист и актриса?
-Джийн Хекман. Впечатляващ, превъзходен, брилянтен артист. Tой не е артист, той е самият воин. Играеше един път полковник – той не беше артистът, който играе полковник, той беше полковникът. Що се касае до дамите, всичките ги одобрявам. Покойната към този момент Джийн Симънс беше огромна актриса. Беше отлично да работя с нея. Много обичам да дирижирам дами. Не по полови аргументи, несъмнено (смее се). При тях постоянно има някаква тайнственост, тайнственост и непредсказуемост. Когато работиш с един мъж, той е предвидим, няма изключение от правилото. Казваш му в каква посока да работи и той го прави. При дамите обаче е друго, те са непредсказуеми, странни неща се случват с тях. Казваш им нещо и те въртят, сучат и постоянно те изненадват. А като ги погледнеш в очите...Ооо, толкоз е вълнуващо и мистериозно. Невероятно е...Мъжете някак постоянно се движат напред, целенасочено, дамите - не, те заобикалят, криволичат, в никакъв случай не са директни.
-Сега, в днешния свят, в случай че бяхте на 30-35 години, какъв филм бихте създали?
-Много неща се трансформираха, ужасно е през днешния ден. Аз постоянно съм бил огромен мечтател, в никакъв случай не изгубих идеалистичните си визии за света. Когато върша филмите си, постоянно би трябвало да знам за какво го върша. Интересува ме развиването на героите. В множеството ми филми централният персонаж не се познава. Филмът е едно пътешестване, в което откриваме света и себе си. Надявам се в края на пътуването си героите да реализират личната си реализация, да се опознаят, да знаят какво вършат и за какво го вършат.
Прочети повече ТУК.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ