„Калпазанинът“ Борис Джонсън
Той е същински феномен - Борис Джонсън , евентуалният идващ английски министър председател . Но Берлин би трябвало да откри метод към " калпазанина " Джонсън, изживяващ се като втори Чърчил, написа в коментара си за Кристоф Хаселбах.
Неприятностите за немското държавно управление започнаха още през 2016 година, когато жителите на Обединеното кралство гласоподаваха “за ” излизането на Англия от Европейски Съюз . Защото съвсем никой в Берлин не очакваше, че това ще се случи. Месеци по-късно Доналд Тръмп стана президент на Съединени американски щати . Това също беше доста изненадващо. А кулминационната точка в тази злощастна поредност обаче е предсказуема: с ледващият английски министър председател евентуално ще се споделя Борис Джонсън.
Германски политици към този момент са преговаряли (с Тереза Мей) по договорката за Брекзит, макар че въобще не са си представяли за реалистично напускането на Англия. Но въпреки всичко Мей идва от подобен политически свят: това е свят, в който даже авторитетните народи непринудено се обвързват в структури и търсят рационален компромис за положителното на всички.
Борис Джонсън има напълно други показа за света и шокира берлинските политици - тъкмо както Доналд Тръмп. Джонсън, сходно на Тръмп, не дава и пет пари за организации като Европейски Съюз, които обвързват огромен брой страни. И двамата желаят да създадат своите народи още веднъж " велики " и " свободни ".
Тръмп към този момент няма самообладание да види Джонсън като министър председател на Англия и се подиграва на Мей, че била прекомерно отстъпчива в договарянията за Брекзит. Тази седмица сериозният към Тръмп и благосклонен към Европейски Съюз английски дипломат във Вашингтон беше заставен да подаде оставка: негови мемоари, съдържащи унищожителна рецензия по отношение на Тръмп, бяха изтекли в пресата. Джонсън даже не си помръдна пръста, с цел да го отбрани. Явно е, че по този начин приготвя почвата. И занапред към този момент е ясно: Тръмп ще предложи на британците демонстративно извънреден търговски контракт незабавно след Брекзит. Той и Джонсън освен се схващат добре, те имат и обща задача: желаят да покажат, че интернационалната политика може да бъде доста друга - сигурно по-различна от тази, на която са привикнали в Брюксел, и най-много в Берлин.-->
Всичко тези проекти, несъмнено, ще претърпят крах и Англия ще остане изолирана и бедна . В Германия са изцяло сигурни, че това ще се случи и към този момент злорадстват за момента, в който Джонсън и заблудената половина от английското население ще станат очевидци на този неуспех. Икономически съвсем всичко удостоверява тази теза. Но в същото време изцяло се подценяват историко-психологическите асоциации, на които Джонсън умишлено служи: духът на 1940-те, когато Англия се изправя сама против тогавашното немско предимство. Биографът на Чърчил , Джонсън, вижда себе си като втори Чърчил , колкото и неуместно да наподобява това.
Този антигермански инстикт би трябвало да бъде взет под внимание в Берлин - и освен по отношение на Англия. След Брекзит Франция остава единствената действителна противотежест на Германия в Европейски Съюз . А немското държавно управление значително попречва предложенията на президента Еманюел Макрон за промяна в еврозоната, въпреки и по разбираеми аргументи. Ако Урсула фон дер Лайен стане ръководител на Европейската комисия, възприятието за немско предимство ще се ускори.
За Берлин Борис Джонсън е като непознато тяло, един пакостник, с който немските политици не знаят по какъв начин да се оправят. Но те би трябвало да го вземат насериозно. Не единствено тъй като Джонсън може би ще е идващият министър-председател на една от водещите народи в света, с която Германия има тесни взаимоотношения. Но и тъй като той е същинско умствено предизвикателство за политическата класа, която има вяра, че нещата се случват единствено по този начин, както тя е привикнала да си ги показва.
Неприятностите за немското държавно управление започнаха още през 2016 година, когато жителите на Обединеното кралство гласоподаваха “за ” излизането на Англия от Европейски Съюз . Защото съвсем никой в Берлин не очакваше, че това ще се случи. Месеци по-късно Доналд Тръмп стана президент на Съединени американски щати . Това също беше доста изненадващо. А кулминационната точка в тази злощастна поредност обаче е предсказуема: с ледващият английски министър председател евентуално ще се споделя Борис Джонсън.
Германски политици към този момент са преговаряли (с Тереза Мей) по договорката за Брекзит, макар че въобще не са си представяли за реалистично напускането на Англия. Но въпреки всичко Мей идва от подобен политически свят: това е свят, в който даже авторитетните народи непринудено се обвързват в структури и търсят рационален компромис за положителното на всички.
Борис Джонсън има напълно други показа за света и шокира берлинските политици - тъкмо както Доналд Тръмп. Джонсън, сходно на Тръмп, не дава и пет пари за организации като Европейски Съюз, които обвързват огромен брой страни. И двамата желаят да създадат своите народи още веднъж " велики " и " свободни ".
Тръмп към този момент няма самообладание да види Джонсън като министър председател на Англия и се подиграва на Мей, че била прекомерно отстъпчива в договарянията за Брекзит. Тази седмица сериозният към Тръмп и благосклонен към Европейски Съюз английски дипломат във Вашингтон беше заставен да подаде оставка: негови мемоари, съдържащи унищожителна рецензия по отношение на Тръмп, бяха изтекли в пресата. Джонсън даже не си помръдна пръста, с цел да го отбрани. Явно е, че по този начин приготвя почвата. И занапред към този момент е ясно: Тръмп ще предложи на британците демонстративно извънреден търговски контракт незабавно след Брекзит. Той и Джонсън освен се схващат добре, те имат и обща задача: желаят да покажат, че интернационалната политика може да бъде доста друга - сигурно по-различна от тази, на която са привикнали в Брюксел, и най-много в Берлин.-->
Всичко тези проекти, несъмнено, ще претърпят крах и Англия ще остане изолирана и бедна . В Германия са изцяло сигурни, че това ще се случи и към този момент злорадстват за момента, в който Джонсън и заблудената половина от английското население ще станат очевидци на този неуспех. Икономически съвсем всичко удостоверява тази теза. Но в същото време изцяло се подценяват историко-психологическите асоциации, на които Джонсън умишлено служи: духът на 1940-те, когато Англия се изправя сама против тогавашното немско предимство. Биографът на Чърчил , Джонсън, вижда себе си като втори Чърчил , колкото и неуместно да наподобява това.
Този антигермански инстикт би трябвало да бъде взет под внимание в Берлин - и освен по отношение на Англия. След Брекзит Франция остава единствената действителна противотежест на Германия в Европейски Съюз . А немското държавно управление значително попречва предложенията на президента Еманюел Макрон за промяна в еврозоната, въпреки и по разбираеми аргументи. Ако Урсула фон дер Лайен стане ръководител на Европейската комисия, възприятието за немско предимство ще се ускори.
За Берлин Борис Джонсън е като непознато тяло, един пакостник, с който немските политици не знаят по какъв начин да се оправят. Но те би трябвало да го вземат насериозно. Не единствено тъй като Джонсън може би ще е идващият министър-председател на една от водещите народи в света, с която Германия има тесни взаимоотношения. Но и тъй като той е същинско умствено предизвикателство за политическата класа, която има вяра, че нещата се случват единствено по този начин, както тя е привикнала да си ги показва.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ