Той е истинска суперзвезда. Малко са актьорите днес, които могат

Той е същинска суперзвезда. Малко са актьорите през днешния ден, които могат да се мерят с него по брой почитатели. Той е шотландец от Холивуд, само че същинската му обич е България. Предстои да се убедите, че знае за историята ни, Рила, езерата, Левски, кучетата и... „ батките” повече, в сравнение с всеки различен артист, стъпвал у нас. Джерард Бътлър в едно извънредно изявление пред bTV.

– Радвам се, че си тук! За мен е наслаждение и благодаря за отделеното време.

– За теб – постоянно. Хубаво е да съм тук. Приятно е, нощес влязох тук простъпка, мислех, че е излаз, а тук имаше група от хора, които пушеха пури и всички ме погледнаха необичайно. Отворих плъзгащата се вратаи те просто ме гледаха.

– Каква беше реакцията им?

– Обикновено в тази обстановка, всички споделят „ Оооо”, само че те просто ме гледаха и продължиха да си пушат. И аз си споделих „ Добре, това не е изхода, окей. Чао.”

– З апочна ли да се чувстваш като у дома в България?

– Да, наподобява извозвам повече време тук, в сравнение с където и да е другаде. И ми харесва. Вече съм на стадий, в който разхождайки се, минавам около месарницата, „ Стояне, здравей! Хей, Валерия, по какъв начин си?” Да, колкото повече време извозвам тук, толкоз повече разбирам и се напасвам към атмосферата и силата на това място. И е доста прелестен град за живеене, доста „ лесен”. Не е напрягащо, хората се разхождат, има доста паркове, такива неща. Просто е... място, в което искаш да излезеш, да се разходиш или да покараш колело.

Студиото е прелестно. Чувствам, че тук мога да работя интензивно в студиото и в това време да се забалявам когато не съм на работа. Понякога работиш на някакви места и местоположения и предпочиташ в действителност да работиш, тъй като когато свършиш си мислиш „ Какво ще върша в този момент? Тук няма нищо интересно”.

– Какво ново откри за България, за София и за другите места на които си бил?

– Ами знаеш ли, аз съм разпален велосипедист, изключително тук в София. Мисля, че ти го споделих, бил съм тук пет пъти и на третият път си взех колело. В този миг открих толкоз нови места и в този момент всякога когато пристигам, откривам ново място. Например Военната академия – това там ми наподобява като Бевърли Хилс на София. А последния път бях в Рила планина, където постоянно съм желал да отида и освен, че отидох, само че и снимахме там.

– На Рилските езера?

– Рилските езера, тъкмо по този начин. Как се споделя планината? Рила ли е?

– Да, да, Рила е.

– Окей, ние се качихме на планината. Бяхме с хеликоптер, летяхме нагоре-надолу. Беше неповторимо. Аз трябваше да играя ловджия на елени, снимахме на върха, който беше затрупан със сняг и има красиво езеро. Но към този момент съм бил на доста места.

Ходил съм във Варна, в Пловдив, който е прелестен – амфитеатърът в Пловдив и неговата история. Как това нещо е било заровено толкоз време. Уникално е по какъв начин нещо такова, такава архитектура, просто изчезва и никой не знае, че е там и в един миг се появава, след свлачище или нещо такова и е с една или две счупени колони. Това беше смайващо. Обичам Пловдив, Старият град…

– Рилския т манастир?

– Рилският манастир посетих преди 20 години, беше прелестно. Спомням си, че обиколката, на която бяхме, беше много дълга. Но нямаше проблем с това, като се изключи момичето, което работеше по кино лентата ни. Тя беше приключила история и в колата до момента в който пътувахме, тя ни описа цялата история на България.

Някои хора могат да описват историята забавно, само че тя безусловно изреждаше събития по години, „ България е превзета през еди коя си година, по-късно се освобождава през еди коя си година, по-късно турците идват и е единствено иго, робство”. Така че имахме урок по история и по-късно дълга обиколка на Рила, само че манастира самичък по себе си беше замайващ.

– Ти беше и на футболен мач тук . К акво прекарване беше това за теб?

– Беше отлично. Запознахме се с прелестно семейство една вечер в ресторант, а те бяха другари със притежателя и в един миг към този момент разговарях с дамата на притежателя „ Елате на мача утре”. Ние снимахме същата вечер, когато свършихме взехме решение, че е прекомерно късно, имаше 30 минути до края на мача. Колата ни остави и тичахме до стадиона, с цел да можем да хванем част от мача. Успяхме за последните 25 минути. Атмосферата беше... Те са зверове… Но изглеждаше занимателно за мен.

Аз съм от Глазгоу, ние имаме „ Глазгоу Селтикс” и „ Глазгоу Рейнджърс” и те са луди. Но това толкоз се връзва с атмосферата на играта, не знам. И по-късно в края на мача притежателят ми сподели „ Ела долу да поздравиш отбора”, а това постоянно е малко необичайно. Понякога би трябвало да поздравиш тима откакто са изгубили мача и не им е до това. Но тези момчета бяха победили и когато влязох при тях те започнаха да скачат и пеят и аз бях в средата и виках „ Само Левски, единствено Левски”. Седмица по-късно, където и да ходех, след себе си чувах „ Само Левски”. Какви са точните думи „ Само Левски”?

– Само Левски.

– И където и да отидех, чувах 2-3-4-5 индивида да викат. Веднъж бях с колелото и карах в парка и имаше няколко фена на ЦСКА, задачите облечени в алено и се чудех за какво всички са в алено, само че в последна сметка се сетих и продължих да карам, с шапка на главата си, за всеки случай.

Всъщност, това е много забавно. Това е едно от нещата, които обичам в България. Понякога, срещал съм доста мъже, в случай че би трябвало да „ съдиш”, изглеждаха „ здрави” момчета. Тази вечер бях в парка, един бабанка пристигна и ми сподели „ Може ли един подпис?” и аз споделих „ Разбира се”, само че кимнах, погледнах го и кимнах (нагоре-надолу) и той ме попита „ Да или не?”.

Предполагам не знаеше дали споделям Да или Не с лицето си. Казах му „ Да”, а той сподели „ Добре, може ли да си свалите очилата?”. Аз ги смъкнах, снимахме се, той ми благодари, след което отиде и докара двама от своите другари, които също изглеждаха много здрави. Това което ми хареса е, че в края когато си тръгваха, споделиха „ Ти си съвършен артист и ти желаем доста шанс в кариерата”. И за мен като цяло българите са доста учтиви и благи. Други хора в други страни желаят да се снимат с мен, снимаме се и споделят „ Благодаря, чао”. Тук е толкоз прелестно, даже мъже, които в никакъв случай не бих си помислил, че ще кажат нещо такова, ще ми създадат комплимент или ще ми пожелаят шанс.

Това е нещо, което в действителност ми прави впечтление когато навестявам разнообразни места. Всички хора тук са доста учтиви и от време на време когато нямам опция да се фотографирам, тъй като има доста хора, всички са доста благи и се вълнуват. Просто и аз съм впечатлен по какъв начин вие сте честни и горди, само че не в отрицателен смисъл. Приятно е.

– Но не си имал толкоз приятна обстановка при една разходка с кучето си Шушка?

– Да.

– Какво се случи?

– Да. Като приказваме за Рила, открих куче, бездомно, диво куче там в подножието на планината и я спасих, тя не беше доста добре. Взех я с мен назад в Лос Анджелис, а в този момент я взех с мен тук на фотоси. Разхождахме се по улицата един ден и видяхме един питбул, красиво куче. Кафяв питбул и млад мъж, изравен до него. Аз си помислих „ какво прелестно куче” и в този миг, Шушка се беше доближила да го подуши.

В идващия миг челюстта на кучето беше захапала муцуната ѝ. Има сечения на муцуната и врата си. За секунда си помислих, че тъкмо се върнахме с нея в България, а в този момент ще я изгубя. И споделих на този човек „ Твоето куче ухапа моето, случвало ли се е преди?” и той сподели „ Те са две женски, не”. Аз не разбрах тъкмо какво искаше да ми каже и го попитах дали го е правила и преди. Той отговори „ Да, по тази причина имам това”, имаше намордник, само че намордника висеше на колана му. Той знае, че кучето му хапе, само че има намордник, който не е на кучето. Имахме дребна препирня, най-после той ми сподели междинен пръст, което беше доста „ мило” поради обстоятелството, че кучето му съвсем не умъртви моето, само че тя е добре, добре е. Не беше най-приятният ми миг в България или най-приятното ми преживяване с българин.

– Незаконно е . А ко кучето ти е рисково, би трябвало да носи намордник.

– Обичам питбулите, те са прелестни кучета, само че аз съм виждал по какъв начин хапят, не бях виждал по какъв начин хапят моето куче, беше ужасна панорама, само че разбрах че това е огромен проблем в България.

– Държа ли се надменно този мъж?

– О, да. Аз имах чуството, че е нелегално, защото е нелегално в множеството страни, тъй че започнах да фотографирам кучето му, а той сподели „ снимай това” и ми сподели междинен пръст. Имам това на видео, което желаех да пусна. Щеше да е добре, в случай че малко беше помислил и се беше извинил, поради обстоятелството, че неговото куче съвсем умъртви моето, само че да, след този случай разбрах, че тук има доста такива офанзиви.

– Мога ли да получа фрагментите , които си с нимал ?

– Нека помисля.

– Да, намерения. Как срещна Шушка?

– Снимахме подиуми за филм с подводници, екшън трилър „ Hunter-killer” на Рилските езера. Когато слязохме в подножието, аз си бях в караваната и моята асистентка влезе, а тя има заек и постоянно го хваща през кръстта и ръцете му стърчат. Тя се кълне, че зайците обичат това, аз нямам визия. И тя влиза с куче, държи го по същия метод и сподели „ Виж какво намерих”. Никога не съм имал такова свързващо прекарване с животно, тъй като в никакъв случай бях срещал такова куче.

Тя остави кучето пред мен и аз се приближих. Повечето кучета стартират да се вълнуват или да се срамят, само че тя не помръдна, единствено стоеше тъкмо пред лицето ми. Беше кожа и кости. И след това всеки я хранеше, дадох ѝ 7 купички с салам, беше толкоз гладна. И 4 купички с вода, не можеше да спре да пие и беше доста, доста слаба.

И до края на деня, всеки я хранеше, само че тя продължаваше да идва при мен и не можех да спра да я фотографирам. Снимах я по всевъзможни способи, изпращах известия на хората, от тази страна и от тази страна...

На края на деня си помислих, че сме в средата на нищото и попитах хората от бензиностанцията, имаше единствено една бензиностанция в близост. Те споделиха, че е бездомна и че я хранят понякога, от близо месец. Тя изглеждаше много болна, по тази причина я отведохме на ветеринар. Но той беше на час път в нашата посока и си помислих – какво вършим, водим я при ветеринар, който след това ще я върне на улицата.

Аз изгубих моето куче преди към година и половина, имах го от 11 години. Затова си помислих, че може би Бог ми изпраща известие, че това е моето куче. Бях толкоз печален, че би трябвало да я оставя и си помислих „ добре”. Не осъзнавах тъкмо с какво начинание се заемам, тъй като макар че е най-милото създание, тя е диво куче. И по този начин я взехме в Лос Анджелис да я показва на другари беше забавно прекарване. Не че беше нападателна, просто доста разчувствана и отвън надзор.

Докато пътувахме беше доста уплашена и трябваше да я държа на каишка и по-късно като я пуснах на плажа, стартира да тича, да си играе и не помни къде е, тича на някъде, аз я преследвах, само че тя е прелестно куче, доста занимателна и е най-любвеобилното куче.

– Каква порода е?

– Някои споделяха „ О, тя е частично доберман, само че не са ѝ рязани ушите и е доста по-малка”. Постоянно слушам, че е ловджийско куче, само че и направихме ДНК тест в Америка, който сподели към 10 разнообразни типа кучета, нито едно от които наподобява на Шушка. Но когато се върнахме тук срещнахме човек, който ни изясни, а и ние го проверихме по-късно, че тя в действителност е Словашка хрътка и в действителност е доста рядка порода. И е ловджийско куче. Те постоянно се употребяват за гонене на диви свине.

Това е различен проблем, който имам с нея – всякога, в който види котка, можеш да оцениш, че в действителност е ловджийско куче, няколко пъти ми се е налагало да я пъдя когато има котка в близост.

– Как измисли името?

– О, ами не съм доста добър в измислянето на имена за животни, както можете да видите. Този ден, в който всички я хранеха, помощник режисьора и споделяше „ Шушка, Шушка”, нямах концепция какво значи, само че просто гледах кучето, което е толкоз сладко и „ Шушка” беше, не знам дали имате тази дума – онематопея – име, което звучи като възприятието, което носи? И си помислих, че е Шушка, тя наподобява като Шушка. Нямам визия какво значи Шушка. Дадоха ми 25 разнообразни смисли за шушка – да вземем за пример чушка, кучка, сладурче.

В Америка, никой не знае какво значи и всички мислят, че е прелестно име, само че моят теляк е руснак и той ми сподели, че на съветски значи кучка или нещо такова. Малка кучка. Мисля, че е в прекрасен смисъл, нещо като „ Здравей, кучко”. Не знам, отива ѝ, не мога да си я показва с друго име.

– По какво се разграничават българските ти фенове от другите ?

– Това, което ти споделих по-рано – какъв брой другарски настроени са хората. Няма такова нещо като цинизъм както в Америка. Там просто е автоматизирано – виждат те, снимат се с теб и това е. Все едно „ Хей, ти, фотография?”, както от време на време вършат и ти реагираш „ Уоу, чакай малко”. Тук има неспокойствие, даже и от време на време да е малко допълнително.

Винаги е откровено и хората ти желаят всичко най-хубаво. Всеки би ти споделил: „ Надявам се да ти харесва в България”, „ Желая ти шанс в твоята кариера”. Това не се случва на всички места, както споделих.

– Ние те обичаме!

– Да, чувствам го, чувствам вашата обич.

– Хората приказват с обич и почитание за теб! Можеш да кажеш „ Благодаря”. Можеш ли да ми кажеш нещо на български?

– Не изречение. Добре, „ Обичам да съм в България”.

– Ние също обичаме да си в България!

– Не мога да кажа „ в”. „ Обичам да съм В България”. Не съм доста добър с езиците. Просто не са моето нещо.

– Беше страховит! Много благодаря за отделеното време.