Той е фин и извисен по свой уникален и ненатрапчив

Той е тънък и извисен по собствен неповторим и непоказен за близките метод. Предразполагащ и открит е, макар думите му, че е „ много запазен в живота “. Хипнотичния резултат, който оказва звукът на пианото отдолу под пръстите му, е съвсем толкоз мощен и в неофициална среда. Като един същински подарък за сетивата – Френсоа Чаплин.

Любимата му дума е естетика. Обожава котките и прави завладяващ паралел сред тях и пианото. Съвсем по френски. Нарича професионалния си път музикално пътешестване, а не кариера, поради многото съгласни в carrière, което „ нервира ушите “ – напълно по френски. Обича Сен Жермен де Пре, гурме и алено вино от Бордо – напълно по френски. И напълно „ не по френски “, харесва Източна Европа и атмосферата на София, която му припомня за Париж преди да стане стресиращ...

В живота му има мощна „ българска “ връзка и голямо почитание към гения на гения и хората, които съумяват да трансформират позитивно орисите на други хора. В известна степен, самият той към този момент трансформира ориси – освен на учениците си, само че и на тези, които го слушат в залата... И схващат, че в действителност „ душата “ на пианото минава през него...

2 мин. Предупреждения за порои и стихии и през идващите 24 часа 3 мин. „ Ножове летяха във въздуха “: Разказ на пасажер за турбуленцията, която умъртви човек (ВИДЕО И СНИМКИ) 3 мин. КНСБ: Най-малко 1080 лв. ще бъде минималната заплата следващата година 2 мин. Русия: Отговорът на френски войски в Украйна няма да бъде единствено политически 3 мин. " За 5 година съм излизал 10-15 пъти ": Защо млад мъж в инвалидна количка е блокиран в дома си 2 мин. Започва престъпно следствие за гибелта на Матю Пери от „ Приятели “ 2 мин. Предупреждения за порои и стихии и през идващите 24 часа 3 мин. „ Ножове летяха във въздуха “: Разказ на пасажер за турбуленцията, която умъртви човек (ВИДЕО И СНИМКИ) 3 мин. КНСБ: Най-малко 1080 лв. ще бъде минималната заплата следващата година 2 мин. Русия: Отговорът на френски войски в Украйна няма да бъде единствено политически 3 мин. " За 5 година съм излизал 10-15 пъти ": Защо млад мъж в инвалидна количка е блокиран в дома си 2 мин. Започва престъпно следствие за гибелта на Матю Пери от „ Приятели “

Благотворителният рецитал на Франсоа Чаплин на 19 май в зала „ България “ бе в поддръжка на стипендиантите на фондация „ Венцислав Янков “ – на името на неговия наставник и значима за развиването му персона.

Снимка: Даниел Димитров

Франсоа Чаплин – за връзката с България и проф. Венцислав Янков, за любовта му към страните от Източна Европа, за пианата и котките, за Париж, романтиката и обичаните места. И още: Защо избира свиренето на принадлежности, които са „ не толкоз съвършени “. Има ли фантазии в музиката, които към момента не се осмелява да осъществя. Какво има зад пианото...

Г-н Чаплин, от ден на ден френски актьори идват за гастроли в България. Вас какво Ви докара в София?

- Дойдох в България по покана на Надя Тодоровска, която е племенница на Венцислав Янков. Той беше мой преподавател в консерваторията, в Париж, популярен пианист и доста значим наставник за моята кариера. Миналата година Надя ме предложения да бъда член на журито на преди малко основаната фондация (Фондация „ Венцислав Янков “ – бел. а.), с цел да мога да чуя младите български студенти.

Ето, че тази година още веднъж съм поканен от Надя, от Френския институт и френското посолство за една серия от майсторски класове в продължение на седмица, и за рецитал в зала „ България “.

Като цяло, постоянно съм харесвал източните страни на Европа. Първите ми концерти не бяха във Франция, макар че съм французин, а в Киев, Украйна. След това много постоянно свирех в Москва, а след това и в Париж, несъмнено, и в цяла Франция. Но постоянно съм изпитвал едно благо възприятие и известна деликатност към културата на Източна Европа. Защото, преди всичко, това са култури, пропити с музика, с същинска класическа музика, на която се отдава огромно значение.

И по този начин, от доста време желаех да дойда в България. Още предходната година, когато бях у вас, незабавно харесах атмосферата на София. Тук откривам, че има една невероятна наслада на живота. Има нещо изключително, което лъха в тази страна. Със сигурност, хората са уплашени и имат проблеми, само че аз чувствам нещата по различен метод. Сякаш се връщам обратно в годините, преди Франция да се трансформира в едно доста сложна за живеене страна.

Във Франция в този момент, предвид на икономическата обстановка и интернационалното състояние, е много мъчно да се живее. Затова пребиваването ми тук е огромно наслаждение. София е прелестен град, със ужасно доста зелени пространства и положително качество на живота. Може и да се неистина, тъй като пристигам като екскурзиант, само че боготворя климата, който чувствам тук.

Венцислав Янков – какво значи той за музикалния живот във Франция?

- Той беше доста добре признат и доста високо оценен във Франция. През 1949 година печели първа премия от интернационалния конкурс на името на Маргарит Лонг, по-късно прави голяма интернационална кариера.

Докато учех при него, постоянно ми споделяше, че един ден безусловно би трябвало да открия България, неговата татковина. Ето, че я открих, въпреки и много късно... Важното е, че през днешния ден съм тук.

Пианото ли е това, което най-добре Ви показва – освен като актьор, само че и като човек?

- Да, евентуално е по този начин, тъй като аз съм човек, който е много запазен в живота. Но в живота, както и работата, ние би трябвало да показваме себе си. Аз също се показвам с думи, само че е правилно, че силата на нотите и на музиката е голяма, тъй като можем да предадем всичко, всички усеща – яд, наслада, деликатност... И това е прелестно. Не знам какво щях да бъда, в случай че не можех да върша музика. Мисля, че музиката ме избави.

А в случай че го нямаше пианото?...

- Не знам, само че по тази причина към момента имам вяра, че има орис. Защото не мога да си показва, че върша друго, и това е най-ужасното (Смее се – бел. а.). Сигурно щях да се занимавам с нещо – това е несъмнено, само че мисля, че щях да бъда прекомерно трагичен. Затова съм сигурен, че има орис.

Казвате, че предпочитате свиренето на пиана, които са „ не толкоз съвършени “ и където може да оставите „ своя музикален отпечатък ”. Защо? Обяснете, апелирам, какво имате поради.

- Защото от време на време изсвирвам на пиана, които не са изключителни. Но за мен това е предизвикателство. Когато ми се наложи да седна пред неприятно пиано, си споделям, че то въпреки всичко няма нищо общо с това, и, сигурно, има душа, по тази причина ще се опитам да му дам най-хубавото от себе си. Така е и с всяко човешко създание – има и положително, и зло. Затова и пианото от време на време може да е неприятно. Но аз му приказвам като на човек: „ Слушай, би трябвало да си добър “ (Усмихва се – бел. а.). В такива случаи споделям на моите възпитаници, че би трябвало да погледнат към инструмента с въображението си и да се опитат да си показват един хубав тон, едно красиво пиано, изпълнено с възприятие. И единствено през въображението, всичко това идва в пръстите и... Готово!

Снимка: Даниел Димитров

Наскоро свирих на сходно пиано в Краков. След концерта пристигнаха хора и ми споделиха, че пианото е било прелестно (Смее се – бел. а.). Бях доста благополучен.

Казахте, че даже едно раздрънкано пиано има душа. Къде е душата на пиано?

- Душата на пианото минава през мен...

Аз съм вманиачен по котките. Обичам ги и ги разбирам. Когато ходя по улицата, да вземем за пример, постоянно виждам котки, които се стопират и идват при мен. Има нещо изключително сред нас, нещо се случва. С пианото е същото...

Често споделям на учениците си, че главното е да се слуша, с двете уши – това значи в действителност да се вслушваш, най-много, в себе си. И по този начин визуализираш звука, който искаш да постигнеш. Ето за какво би трябвало да имаш въображението, за което приказвам. Останалото е техническа работа с ръката, която би трябвало да е доста отпусната и по този начин нататък... Но отправната точка е въображението...

Как се споделя Вашата котка?

- Имал съм доста котки. Сега е единствено една. Момиче е, чисто бяла, и се споделя Бианка.

Казвате, че не харесвате думата кариера, а музикално пътешестване. На какъв стадий е днес Вашето музикално пътешестване?

- Винаги мога да кажа кариера, само че не звучи добре. Аз не преставам пътуването си, кариерата си, не преставам да изсвирвам. Мога да кажа, че съм огромен късметлия, тъй като започнах през 90-те и от този момент не съм спирал. Редовно изсвирвам в чужбина, в Япония, във Франция. Нямам концепция къде ще бъда след няколко години. Никой не знае. Но съм благополучен човек. Щастлив съм и по тази причина, че мога да прехранвам се от работата си.

Разбира се, след всеки концерт се слагат въпроси. И, може би, колкото повече остаряваме, толкоз повече се съмняваме. Но човек би трябвало да се съмнява, с цел да върви напред.

Имате ли фантазии в музиката, които към момента не се осмелявате да реализирате?

- Никога не съм свирил в Австралия. Обичам тази страна, може би, тъй като обичам животните и това би било едно бягство в напълно друга посока. Бил съм в Китай, Япония, Канада, Съединени американски щати...

Снимка: Даниел Димитров

А в случай че приказваме за музика, аз постоянно върша няколко неща по едно и също време. Всяка година се пробвам да прибавям по едно произведение в моя репертоар. Но не всеки път се получава, макар че върша доста записи и издавам доста дискове – почти, на всеки две години.

Със сигурност, един живот няма да стигне, с цел да осъществявам всичко, което желая. Опитвам се да не изсвирвам това, което всички познават. Аз съм първият, изсвирил сонатите на Карл Филип Емануел Бах (1714-1788, немски композитор и музикант, вторият от петте сина на Йохан Себастиан Бах и Мария Барбара Бах – бел. а.), както и всички мазурки на Скрябин.

Грешно ли е усещането ми, че приемате като задача представянето на френска музика по света?

- Не, не е задача, а по-скоро е разбиране. Просто, тази музика е покрай мен. Например, аз съм записал всичките творби за пиано на Дебюси. Това е една доста чувствена музика...

Във Франция доста обичат да поставят етикети на артистите. Когато записах всички произведения за пиано на Шопен, ме нарекоха шопенианец (Смее се – бел. а.), когато записах Дебюси, ме нарекоха „ Новият огромен пианист, който свири единствено Дебюси “, и по този начин нататък...

Като приказваме за етикети, назовават Ви също пианист, който води разговори. Възможно ли е музиката да не е разговор? Когато се случва това?

- Винаги има разговор в музиката. Това е извънредно значимо и за мен това е една задача. Артистът е на сцената, с цел да направи света по-красив. И това, може би, звучи претенциозно, само че не е по този начин. Изкуството би трябвало да извиси нашата нематериалност и нас самите. Без изкуство умираме...

Когато съм с публиката, аз имам чувството за причестяване. Нещо като молитва, по време на която се опитваме да се извисим – всички дружно. Затова мълчанието е показателно. Когато е безшумно, е доста прочувствено. Тогава чувствам публиката. Усещам, че тя усеща, дружно с мен. Понякога ме побиват тръпки...

Метафорично видяно, какво има зад пианото? Кое е това, което не се вижда?

- Това, което не виждаме, е душата... Трудно и съвсем невероятно е да се отговори на този въпрос...

А по какъв начин наподобява животът и времето Ви, когато не сте пред пианото?

- Природа, сигурно. Тенис. Но стопирах да го играя, тъй като е рисково – поради пианото. Трябва да си вардя китките.

Извън света на пианото, несъмнено, остава музиката. Фен съм на гурмето. Обичам да се храня. Обичам хубаво алено вино – от Бордо. Смятам, че би трябвало да се любуваме на хубавите моменти с приятелите. Не обичам да пребивавам затворено.

Също по този начин, изобщо не обичам хора, които се взимат насериозно. Изпитвам смут от това. Всички велики актьори, които съм срещал, остават правилни на себе си и покрай хората.

Париж сантиментален ли е в очите и сърцето на един парижанин?

- Да, аз съм роден в Париж, само че живия в покрайнините, на 20 километра, тъй като самият град стана доста стресиращ. Иначе, да, Париж остава сантиментален, с помощта на своята изключителна архитектура. Но поради метода на живот на французите и глобализацията, е мъчно се види и усети този сексапил... Ние загубихме малко от своята еднаквост.

Снимка: Даниел Димитров

Когато пристигам тук, в България, чувствам, че сте запазили своята еднаквост. И това е доста прелестно.

Коя е обичаната Ви точка в Париж?

- Обичам Сен Жермен де Пре. Страхотен квартал. Невероятно е. Има доста приятни кафенета и киносалони, а киното е друго нещо, което боготворя. Родителите ми доста обичаха филмите отпреди Втората международна война. И макар че не съм живял по това време, имам възприятието, че познавам Париж от това време. Обичам шансоните от онази ера. Това е душата на Париж.

Коя е обичаната дума на родния Ви език?

- Harmonie (Хармония – бел. а.). Това е една нежна дума, която звучи добре, за разлика от кариера (Смее се – бел. а.).

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

-... живота. Който обича котките. Който обича... хората. Обичам доста неща. Природата. Трудно е да избера...

Германският музикант гостува на Софийската филхармония Пианистът се завръща за нови концерти в България през есента Голямата пианистка бе посетител на Софийската филхармония Музикантът дебютира със Софийската филхармония