. Той е човекът, от когото спокойно могат да извлекат ДНК-то

.

Той е индивидът, от който умерено могат да извлекат ДНК-то на съветската просвета. Андрей Михалков е роден на 20 август 1937 година в Москва.

Той е наследник на писателя Сергей Михалков и брат на режисьора Никита Михалков , само че приема фамилията  Кончаловски по моминското име на майка си, с цел да не бъде съкрушен от великото си фамилно завещание.

Първоначално учи пиано в Московската консерватория, само че през 60-те години стартира да се интересува от кино. Запознава се с  Андрей Тарковски , дружно с който написа сюжетите на „ Валяк и цигулка “ от 1961 и „ Андрей Рубльов “ от 1966.

През 1964 година Андрей Кончаловски режисира първия си пълнометражен филм. Филмът му „ Сибириада “ от 1979 реализира триумф на Фестивала в Кан, след което той емигрира в Съединените щати.

Режисира няколко кино лентата в Холивуд, преди да се завърне в Русия през 90-те години.

Животът е болежка, да. В дървото всичко боли. Но въпреки всичко, животът повече е предпочитание. Животът – това е липса. Изобилието е гибел. Веднага щом видите празен взор и неявяване на всевъзможни стремежи, животът е приключил. Трябва да се грижиш за желанията си, до момента в който ги имаш, и всичко ще бъде! И творчеството, и всичко останало. Гладът удължава живота. Ситостта е по-близо до гибелта.

Недостигът основава необикновено чувство за наслаждение. Когато недояждам или съм на диета, имам напълно друго отношение към храната, към парчето самун. Недостигът е доста значим във всичко. В свободата даже, и там е необходим, дори нужен.

Ако човек има цялата независимост на света, той става животно.

Човек би трябвало да мисли за гибелта, още повече, че с възрастта нейното наличие става все по-осезаемо. Колкото повече живеете, толкоз по-интересно става разбирането за това, което е вътре във вас. Вашата очевидна и непроявена същина е лимитирана. Ние не знам, какъв брой умираме. Мисля, че има нещо зад линията, нещо, което остава вечно. Хедонизмът изчезва, когато осъзнаеш, че ще има живот, с хляба насъщ и с песента на птиците, само че без теб. Разбира се, това плаши. Но до момента в който се отдалечавате от себе си, вие сте жив.

Човешките права са химерата на подправените придвижвания на европейската цивилизация. Това е голяма тирания на лъжите. Правата на индивида не се почитат на никое място.

Всички огромни цивилизации са построени от отговорности, правата на индивида не могат да бъдат сложени над отговорностите му.

Тези, които не извършват отговорностите си, не могат да имат права. Погледнете китайската цивилизация, християнската цивилизация – там има на първо място отговорности. Когато човек получи всички права, той, жестоко казано, губи своя човешки тип. Какви са отговорностите? Културата! По мое мнение, демократичната европейска мисъл води до бездна, единствено заради обстоятелството, че фетишизира правата. Това е пътят към пъкъла. В този смисъл аз съм мракобесник и патриот-фанатик.

Глобализацията унищожава суверенитета на държавите…. И нашите фенове за жалост, от ден на ден се трансформират в кино-американци. Те ядат пуканки по време на филмите. Защо през днешния ден киното е толкоз шумно? Защото всички дъвчат. Холивуд прави филми за дъвчене. Аз фотографирам кино за читателите. Законът на пазара, в който търсенето дефинира предлагането, води до заличаване на културата. Тъй като търсенето постоянно е по-ниско, в сравнение с би трябвало. Масивността е съдбовна. Личността е присъща за характерността. Неслучайно в Библията е казано, че пътят е сложен и стеснен. Затова и в изкуството пазарът става все по-масов.

На човек му е по-лесно да живее без изпитание, само че без изпитание няма напредък. Често споделям на сина си, че хората, които четат книги, ще ръководят тези, които не четат.

Често мисля, за какво се счита, че в случай че страната има висок БВП, тогава е сполучлива, а ниският е синоним на злополучие? Това е огромна заблуда, може да има висок Брутният вътрешен продукт и трагичен народ. Норвегия е страна с сполучлива стопанска система и високо равнище на самоубийствата. Икономиката се мери в цифри, само че по този начин не се мери щастието на хората. Пазарната стойност и човешката стойност са разнообразни неща.

Всички се трансформират, единствено идиотите не се трансформират. С възрастта пораждат други илюзии. Защо илюзии? Защото на всеки 10 години си споделяме: О, какъв съм простак.  На тридесет години си мислил, че на двадесет си бил малоумен, на четиридесет мислиш, че на тридесет си бил доверчив. По същия метод си мислиш на осемдесет, че на седемдесет си бил младеж.

Нужен ли е разум на артиста? Това е комплицирано. Големите актриси имат колосална мъдрост. Вземете Инна Чурикова, Жулиета Мазина, Анна Маняни – всички те са страхотни актриси. Но тяхната мъдрост е феноменална. Големият артист може да бъде и некултурен, доверчив. Актьорът може да бъде доста малоумен човек, само че популярен артист. Или може би доста интелигентен човек, само че неприятен артист. Няма формула. Кеша Смоктуновски – той не беше интелектуалец, само че беше ослепителен артист. Има нарцистични артисти – те имат избран егоизъм, който разкрива същността им зад актьорската маска и демонстрира невисок коефициент на просветеност.

На мъжа му е противоестествено желанието да се хареса. Това е чисто женска работа.

Желанието да се харесат е присъщо освен на актьорите, само че и на креативните хора като цяло. На писателите, да вземем за пример. Всичко е самостоятелно. Мисля, че Бунин обичаше да се харесва, а Антон Павлович Чехов не можеше да го понася това. Завиждам на хората, които могат да накарат другите да плачат, без те да го вършат. За мен в това отношение Константин Симонов е свръхестествен. Има видеоклип в интернет, в който Симонов чете „ Изчакай ме “ – това е шедьовър на човешкия гений.

Художникът не може да бъде невъзпитан, през днешния ден това е сериозен проблем. Всички съществени художници добре познават международната просвета. Те познават традициите, а традициите са човешката мъдрост. Но нововъведенията са нарушаване на традициите. Преди да разчупите нещо, би трябвало да го познавате. Блокбъстърите са нещо, което ви е забавно да гледате. Много забавно. Но когато завърши филмът, бързо се не помни. А когато киното е произведение на изкуството, след кино лентата не ви се желае да говорите, желае ви се да помълчите.

Знаете ли кое е най-скъпото за режисьора? Мълчанието на аудиторията след кино лентата. Това е знак, че се е докоснал до това, което не може да се изрази с думи. А вие говорите за независимост. Не става въпрос за независимост, а за гений!