Димитър Маринов: Нашата актьорска школа е на най-високото ниво в Източна Европа
Той е индивидът, който накара доста наши сънародници да се гордеят по време на 91-та гала по връчване на " Оскарите " тази година, трансформирайки се в първия български артист, държал тази влиятелна премия в ръцете си. Тогава филмът " Зелената книга ", в който Димитър Маринов изигра запаметяваща се роля, завоюва премията за най-хубав филм.
Той има нелека орис. Напуска България преди 29 години. Преди това прави несполучлив опит да избяга от страната, поради което лежи в пандиза, където е подложен на физическо принуждение. Въпреки това той приключва НАТФИЗ и през 1990 година, след турне с българска фолк джаз групировка в Европа, Канада и Съединени американски щати, остава като политически емигрант в Ноксвил, Тенеси.
Следва работа като мияч на чинии и музикант в разнообразни заведения за хранене и заведения. По-късно става притежател на кафене, ресторант и кетъринг компания. А през 1999 година се качва на сцената на The San Diego Repertory Theatre. Първото му прослушване и поява на огромен екран е за кино лентата Act of Valor, където играе съветски академик и трафикант.
Как се е трансформирал животът му след " Зелената книга ", липсва ли му България, разграничават ли се българските от американските артисти и още - четете в изявлението на.
Несъмнено направихте щастливи доста наши сънародници, откакто се превърнахте в първия българин, държал " Оскар " в ръцете си. Как се промени животът ви след " Зелената книга "?
Определено смяната е в различаване и самопризнание. Масовата визия за Холивуд е, че с цел да успееш е значимо " кой познаваш ". Но в действителност действителността е: " кой теб познава ". Със спечелването на голям брой награди, филмът " Зелена книга " ме показа на Холивуд. Сега към този момент много хора в промишлеността ме познават. Що се отнася до практическото естество на специалността, аз не преставам да отивам на кастинги, както преди, само че несъмнено има различен тип почит и приемане от продукциите. Но в последна сметка, отговорността ми да се представям съгласно упованията, е много по-голяма и задължаваща.
Липсва ли ви към момента България след близо 30 годините в Съединени американски щати?
България постоянно ми е липсвала, а и постоянно ще липсва. Както се споделя: кръвта вода не става. Независимо, че съм надалеч от родината, горделивост за мен е, че, съм толкоз близо до традициите, обичаите, методът и оригиналността в творчеството. Успях да запазя и ревниво вардя българското в себе си, то ми носи триумфа, посредством тъкмо тази българска автентичност и възприятие за комизъм. Винаги имам нуждата почтено да декларирам след всяка извоювана роля: От България съм!
Преди дни отбелязахме една знакова годишнина в българската история - 30 години от демократичните промени. Ако 10 ноември се беше случил по-рано, щеше ли да е по-различна и вашата орис на бежанец?
Според мен, рационалният човек не придвижва предишното в сегашното, тъй като пренесеното няма да има бъдеще. От предишното единствено се учи " урока ", само че не би трябвало да се случва още веднъж. То е минало. Ако е имало неточности, то единствено посредством сегашното ще могат да се поправят в мечтаното бъдеще. Аз в никакъв случай не съм си мислил какво би се случило и би било " в случай че ". Напротив, за мен е по-интересно и значимо какво ще се случи " в случай че ". Да, 10-ти ноември се случи, само че какво тази " преживелица " донесе и през днешния ден осъществя? Какъв е наученият урок, който не би трябвало отново да се претърпява в името на бъдещето? Аз одобрявам тази дата за знак: бленуван ден с вяра за другото, което пристигна. Моята генерация тогава я нарекоха " Децата на прехода ". И ето ни през днешния ден – дали ще го доживеем? Е да, научихме много... само че както споделя Ф.Фелини: " Изучих се, само че не пораснах. "
Успявате ли да се разноските по софийските улици, когато сте в България, и разпознават ли ви повече?
Предният път, когато бях в България през март, не ми се отдаде тази опция просто да се поразходя поради многото задължения. Но все пак си откраднах няколко часа: късно вечер около Народния спектакъл и Раковска и няколко дневни към НДК. Не желаех да бъда разпознаван и даже се криех. Сядах няколко пъти на пейки до непознати хора да си побъбрим. Да, някои ме разпознаха и свенливо молеха за фотография. Но няма в никакъв случай да не помни старата женица в парка против Народния спектакъл. Когато ме разпозна, стартира да плаче и се опитваше да ми целуне ръцете. Никога не бях се чувствал толкоз неловко и даже компрометиран, че видите ли, тази блага бабка ме обгръща с самопризнание, когато в действителност аз й дължа, без да я познавам. Помолих я да пусне ръцете ми и когато се пробвах да я прегърна от признателност, тя стана, мина зад пейката и откъсна цвете. Върна се и го постави в джоба на балтона ми: " Бог да те пази, сине! " – сподели. Обърна се внезапно и покуцваща се отдалечи в тъмното. Чувствах се в безтегловност, срам и горест ме обливаше. Седнах на пейката и държейки цветето в ръка си рекох: " Ето, това е същинският " Оскар! ".
Снимки: Getty Images/Guliver
В края на ноември откривате академия за артисти в НДК. Как пристигна концепцията за нея и на какво най-много желаете да научите тези, които ще се включат?
Идеята ми бе подсказана от няколко български сътрудници през март. Макар че от години насам преподавам на млади артисти в Съединени американски щати, в никакъв случай не бях и се замислял да преподавам в България. Та в България от преподаване няма потребност! Нашата актьорска школа, съгласно мен е на най-високото равнище в Източна Европа. Та аз самия съм възпитаник на тази школа! Но скоро концепцията узря по-скоро не за " преподаване ", а за показване и демонстриране в България на системата в Холивуд. Идея за обмяна на креативен опит. В това към този момент открих смисъла. Да дам опция на студентите в България да съпоставят и опитват с нещо, с което не са действително осведомени, без значение от предоставената информация в медии и в интернет. Да се допрян до практическите техники и похвати, които са действителност в Холивуд. Но и най-много, желая да показва персоналното си верую за специалността артист, основано на професионалният ми и житейски опит: " За да си добър като артист, би трябвало да си по-добър като човек! "
Както споменахте, преподавате в Актьорското студио на Бернард Хилър, което е измежду най-престижните в Холивуд. Ще употребявате ли разнообразни подходи на преподаване при българските си възпитаници или в противен случай?
Разбира се. Студентите ще имат опцията да " вкусят " от методиката на Бернард и от школата на Димитър. Но освен, аз съставям в избрани занятия и майсторите на специалността: Михаил Чехов, Лий Стразбърг, Станиславски и Крутовски. Предлагам на студентите разнообразни теории и тези, способи и техники, само че единствено те имат правото да създадат избора си: кое работи за тях. Или да знаят по кое време, в избран случай, да осъществяват избран теоретичен прийом, способ и техника, с цел да завоюват ролята. При мен няма " ревнивост " към студентите ми. Точно противоположното, колкото са по-свободни и с благоприятни условия да посещават и работят с други сътрудници, толкоз повече съм убеден, че крайният им персонален избор ще ги направи сполучливи и щастливи. Не е значимо кой е " Мастера ", значимото е Мастера да знае, кой студент е съумял и за какво.
С какво се разграничава американският артист от българският?
Не може да има съпоставяне. Различни страни, обичаи, нрави и метод на живот като цяло. Индустрията, пазара и търсенето в Съединени американски щати са радикално разнообразни от България. Да не приказваме и за усети, политика и трендове. А и всичкото това, диктува метода и метода на работа и изява. Но несъмнено, ритъмът и методът са доста по-интензивни и целенасочени. Много тясно и непосредствено фокусирани, предопределени даже. Основната разлика съгласно мен е, че американският артист е непоколебим индивидуалист, до момента в който българският е споделящ сътрудник. Болшинството артисти тук в Америка не разискват функциите си и не разясняват концепциите. Те професионално не беседват един с различен, а просто влизат в деяние и единствено режисьорът е този, който отсъжда, поправя, насочва и изисква – самостоятелно. Американският артист съвсем не се интересува по какъв начин ще наподобява, то е работа на режисьора. Актьорът тук работи с инстинкт и бегла концепция, само че постоянно е подготвен да предлага безчет разновидности и да остави на режисьора да избира. Специално в телевизионните сериали американският артист е бърз, действителен и непосредствено в задачата. Не е въпрос на творчество и живописност, на чувстване и мислене с вторичен проект и подтекст, а на спонтанност. Това е и ритъмът на действителния живот в Съединени американски щати – action. Не се изяснява обстановката, просто се показва, а фенът си я изяснява. Американският артист е тясно профилиран: екран или сцена. Затова тук школите са или за кино и телевизия, или за спектакъл. Но не и у нас в България. Като цяло, Съединени американски щати и България са към момента на разнообразни планети като страни и общества, само че като създатели, според мен, българският артист е несъмнено по-изобретателен, съобразителен и просветен. Трябва му обаче разширение на мирогледa и блян към по-глобален метод на мислене.
Как ще отговорите на тези от учениците ви, които биха ви споделили, че в никакъв случай няма да имат еднакъв старт с актьорите в Холивуд?
Стартът постоянно е еднакъв и идентичен за всички. Въпросът е преди да стартираш, подготвен ли си за него. А и дали си толкоз подготвен, че да финишираш в челната група. И тук обаче е казуса. Всеки млад гений се съмнява в готовността си: " Не, не съм подготвен. Трябва да съм сигурен, че съм изцяло подготвен. " И аз ще кажа: " Вие всички сте подготвени, само че не го знаете! " И това е моята работа като учител, да потвърдя, че си подготвен и да ти дам самочувствието да стартираш решително. Първото ми изречение пред всяка нoва група студенти е: " Никой естествен човек не би решил да става артист. То е естествена даденост. Обречени сте! " Актьорството е това, което те избира, а не ти него. Ако се уловиш в миг, в който се запиташ: " Ставам ли за артист или не? ", то ти не си артист. Това, с което младите започващи в специалността би трябвало да са наясно e, че не е специалност, а метод на живот. Актьорът се ражда като артист! А самочувствието идва с опита, както апетита с яденето. Дори и нищожен на пръв взор опит в актьорството е дълбокосмислен. Да, актьорите в Съединени американски щати имат голям избор и необятни благоприятни условия, само че болшинството са дребни риби в огромна вода. Докато у нас е противоположното. Българският артист носи в жилите си хилядолетен опит и традиция. Това е преимуществото пред много други страни. И аз имах сходни опасения и подозрения по логичност, само че логиката е плод на мисълта която мъти главата: " Излез от главата си в случай че искаш да влезнеш във величието си! " Актьорът не е академик или инженер, който следва закономерности и формули. Актьорът е изразителят, представящ дух, схващане, чувства и усеща посредством ентусиазъм и верую. Провокира мисли и въжделения, провокира и конфронтира обичаи и порядки, образова и въодушевява. Той е лакмуса на действителността. Но в последна сметка, фенът е този, който взема решение да одобри или отхвърли, да признае или жигосах. Няма " еднакъв старт " има пускане на време. " Актьорът си дава триумфа, а фенът му дава славата! "
Кое е предизвикването, което ви се желае да поемете в професионален проект оттук нататък?
Актьорската ми работа, а и режисьорската е предизвикването, което към този момент съм трансформирал в всекидневие – метод на живот. Но най-силното предизвикателство постоянно е било и ще бъде работата ми с млади гении. Там се изисква голямо възприятие за отговорност със обвързване и почит. Та аз слагам основи и посока за бъдещето на човек, който се е доверил и разчита на мен. Млад, некомпетентен, доверчив и чист създател, който има потребност от старт с действителна опция за край в челната група. И той е решил, че зависи до голяма степен от мен. Това точно ме задължава да дефинира, само че не и да предопределя това бъдеще. Честно и с безспорната убеденост да го погледна в очите и да кажа: " На добър час! ". Съзнавам, че да го кажа това на един млад гений с правоверие и увереност е освен предизвикателство, то е съдбовна отговорност. За тази отговорност аз пребивавам!
Интервю на Милена Славкова
Той има нелека орис. Напуска България преди 29 години. Преди това прави несполучлив опит да избяга от страната, поради което лежи в пандиза, където е подложен на физическо принуждение. Въпреки това той приключва НАТФИЗ и през 1990 година, след турне с българска фолк джаз групировка в Европа, Канада и Съединени американски щати, остава като политически емигрант в Ноксвил, Тенеси.
Следва работа като мияч на чинии и музикант в разнообразни заведения за хранене и заведения. По-късно става притежател на кафене, ресторант и кетъринг компания. А през 1999 година се качва на сцената на The San Diego Repertory Theatre. Първото му прослушване и поява на огромен екран е за кино лентата Act of Valor, където играе съветски академик и трафикант.
Как се е трансформирал животът му след " Зелената книга ", липсва ли му България, разграничават ли се българските от американските артисти и още - четете в изявлението на.
Несъмнено направихте щастливи доста наши сънародници, откакто се превърнахте в първия българин, държал " Оскар " в ръцете си. Как се промени животът ви след " Зелената книга "?
Определено смяната е в различаване и самопризнание. Масовата визия за Холивуд е, че с цел да успееш е значимо " кой познаваш ". Но в действителност действителността е: " кой теб познава ". Със спечелването на голям брой награди, филмът " Зелена книга " ме показа на Холивуд. Сега към този момент много хора в промишлеността ме познават. Що се отнася до практическото естество на специалността, аз не преставам да отивам на кастинги, както преди, само че несъмнено има различен тип почит и приемане от продукциите. Но в последна сметка, отговорността ми да се представям съгласно упованията, е много по-голяма и задължаваща.
Липсва ли ви към момента България след близо 30 годините в Съединени американски щати?
България постоянно ми е липсвала, а и постоянно ще липсва. Както се споделя: кръвта вода не става. Независимо, че съм надалеч от родината, горделивост за мен е, че, съм толкоз близо до традициите, обичаите, методът и оригиналността в творчеството. Успях да запазя и ревниво вардя българското в себе си, то ми носи триумфа, посредством тъкмо тази българска автентичност и възприятие за комизъм. Винаги имам нуждата почтено да декларирам след всяка извоювана роля: От България съм!
Преди дни отбелязахме една знакова годишнина в българската история - 30 години от демократичните промени. Ако 10 ноември се беше случил по-рано, щеше ли да е по-различна и вашата орис на бежанец?
Според мен, рационалният човек не придвижва предишното в сегашното, тъй като пренесеното няма да има бъдеще. От предишното единствено се учи " урока ", само че не би трябвало да се случва още веднъж. То е минало. Ако е имало неточности, то единствено посредством сегашното ще могат да се поправят в мечтаното бъдеще. Аз в никакъв случай не съм си мислил какво би се случило и би било " в случай че ". Напротив, за мен е по-интересно и значимо какво ще се случи " в случай че ". Да, 10-ти ноември се случи, само че какво тази " преживелица " донесе и през днешния ден осъществя? Какъв е наученият урок, който не би трябвало отново да се претърпява в името на бъдещето? Аз одобрявам тази дата за знак: бленуван ден с вяра за другото, което пристигна. Моята генерация тогава я нарекоха " Децата на прехода ". И ето ни през днешния ден – дали ще го доживеем? Е да, научихме много... само че както споделя Ф.Фелини: " Изучих се, само че не пораснах. "
Успявате ли да се разноските по софийските улици, когато сте в България, и разпознават ли ви повече?
Предният път, когато бях в България през март, не ми се отдаде тази опция просто да се поразходя поради многото задължения. Но все пак си откраднах няколко часа: късно вечер около Народния спектакъл и Раковска и няколко дневни към НДК. Не желаех да бъда разпознаван и даже се криех. Сядах няколко пъти на пейки до непознати хора да си побъбрим. Да, някои ме разпознаха и свенливо молеха за фотография. Но няма в никакъв случай да не помни старата женица в парка против Народния спектакъл. Когато ме разпозна, стартира да плаче и се опитваше да ми целуне ръцете. Никога не бях се чувствал толкоз неловко и даже компрометиран, че видите ли, тази блага бабка ме обгръща с самопризнание, когато в действителност аз й дължа, без да я познавам. Помолих я да пусне ръцете ми и когато се пробвах да я прегърна от признателност, тя стана, мина зад пейката и откъсна цвете. Върна се и го постави в джоба на балтона ми: " Бог да те пази, сине! " – сподели. Обърна се внезапно и покуцваща се отдалечи в тъмното. Чувствах се в безтегловност, срам и горест ме обливаше. Седнах на пейката и държейки цветето в ръка си рекох: " Ето, това е същинският " Оскар! ".
Снимки: Getty Images/Guliver
В края на ноември откривате академия за артисти в НДК. Как пристигна концепцията за нея и на какво най-много желаете да научите тези, които ще се включат?
Идеята ми бе подсказана от няколко български сътрудници през март. Макар че от години насам преподавам на млади артисти в Съединени американски щати, в никакъв случай не бях и се замислял да преподавам в България. Та в България от преподаване няма потребност! Нашата актьорска школа, съгласно мен е на най-високото равнище в Източна Европа. Та аз самия съм възпитаник на тази школа! Но скоро концепцията узря по-скоро не за " преподаване ", а за показване и демонстриране в България на системата в Холивуд. Идея за обмяна на креативен опит. В това към този момент открих смисъла. Да дам опция на студентите в България да съпоставят и опитват с нещо, с което не са действително осведомени, без значение от предоставената информация в медии и в интернет. Да се допрян до практическите техники и похвати, които са действителност в Холивуд. Но и най-много, желая да показва персоналното си верую за специалността артист, основано на професионалният ми и житейски опит: " За да си добър като артист, би трябвало да си по-добър като човек! "
Както споменахте, преподавате в Актьорското студио на Бернард Хилър, което е измежду най-престижните в Холивуд. Ще употребявате ли разнообразни подходи на преподаване при българските си възпитаници или в противен случай?
Разбира се. Студентите ще имат опцията да " вкусят " от методиката на Бернард и от школата на Димитър. Но освен, аз съставям в избрани занятия и майсторите на специалността: Михаил Чехов, Лий Стразбърг, Станиславски и Крутовски. Предлагам на студентите разнообразни теории и тези, способи и техники, само че единствено те имат правото да създадат избора си: кое работи за тях. Или да знаят по кое време, в избран случай, да осъществяват избран теоретичен прийом, способ и техника, с цел да завоюват ролята. При мен няма " ревнивост " към студентите ми. Точно противоположното, колкото са по-свободни и с благоприятни условия да посещават и работят с други сътрудници, толкоз повече съм убеден, че крайният им персонален избор ще ги направи сполучливи и щастливи. Не е значимо кой е " Мастера ", значимото е Мастера да знае, кой студент е съумял и за какво.
С какво се разграничава американският артист от българският?
Не може да има съпоставяне. Различни страни, обичаи, нрави и метод на живот като цяло. Индустрията, пазара и търсенето в Съединени американски щати са радикално разнообразни от България. Да не приказваме и за усети, политика и трендове. А и всичкото това, диктува метода и метода на работа и изява. Но несъмнено, ритъмът и методът са доста по-интензивни и целенасочени. Много тясно и непосредствено фокусирани, предопределени даже. Основната разлика съгласно мен е, че американският артист е непоколебим индивидуалист, до момента в който българският е споделящ сътрудник. Болшинството артисти тук в Америка не разискват функциите си и не разясняват концепциите. Те професионално не беседват един с различен, а просто влизат в деяние и единствено режисьорът е този, който отсъжда, поправя, насочва и изисква – самостоятелно. Американският артист съвсем не се интересува по какъв начин ще наподобява, то е работа на режисьора. Актьорът тук работи с инстинкт и бегла концепция, само че постоянно е подготвен да предлага безчет разновидности и да остави на режисьора да избира. Специално в телевизионните сериали американският артист е бърз, действителен и непосредствено в задачата. Не е въпрос на творчество и живописност, на чувстване и мислене с вторичен проект и подтекст, а на спонтанност. Това е и ритъмът на действителния живот в Съединени американски щати – action. Не се изяснява обстановката, просто се показва, а фенът си я изяснява. Американският артист е тясно профилиран: екран или сцена. Затова тук школите са или за кино и телевизия, или за спектакъл. Но не и у нас в България. Като цяло, Съединени американски щати и България са към момента на разнообразни планети като страни и общества, само че като създатели, според мен, българският артист е несъмнено по-изобретателен, съобразителен и просветен. Трябва му обаче разширение на мирогледa и блян към по-глобален метод на мислене.
Как ще отговорите на тези от учениците ви, които биха ви споделили, че в никакъв случай няма да имат еднакъв старт с актьорите в Холивуд?
Стартът постоянно е еднакъв и идентичен за всички. Въпросът е преди да стартираш, подготвен ли си за него. А и дали си толкоз подготвен, че да финишираш в челната група. И тук обаче е казуса. Всеки млад гений се съмнява в готовността си: " Не, не съм подготвен. Трябва да съм сигурен, че съм изцяло подготвен. " И аз ще кажа: " Вие всички сте подготвени, само че не го знаете! " И това е моята работа като учител, да потвърдя, че си подготвен и да ти дам самочувствието да стартираш решително. Първото ми изречение пред всяка нoва група студенти е: " Никой естествен човек не би решил да става артист. То е естествена даденост. Обречени сте! " Актьорството е това, което те избира, а не ти него. Ако се уловиш в миг, в който се запиташ: " Ставам ли за артист или не? ", то ти не си артист. Това, с което младите започващи в специалността би трябвало да са наясно e, че не е специалност, а метод на живот. Актьорът се ражда като артист! А самочувствието идва с опита, както апетита с яденето. Дори и нищожен на пръв взор опит в актьорството е дълбокосмислен. Да, актьорите в Съединени американски щати имат голям избор и необятни благоприятни условия, само че болшинството са дребни риби в огромна вода. Докато у нас е противоположното. Българският артист носи в жилите си хилядолетен опит и традиция. Това е преимуществото пред много други страни. И аз имах сходни опасения и подозрения по логичност, само че логиката е плод на мисълта която мъти главата: " Излез от главата си в случай че искаш да влезнеш във величието си! " Актьорът не е академик или инженер, който следва закономерности и формули. Актьорът е изразителят, представящ дух, схващане, чувства и усеща посредством ентусиазъм и верую. Провокира мисли и въжделения, провокира и конфронтира обичаи и порядки, образова и въодушевява. Той е лакмуса на действителността. Но в последна сметка, фенът е този, който взема решение да одобри или отхвърли, да признае или жигосах. Няма " еднакъв старт " има пускане на време. " Актьорът си дава триумфа, а фенът му дава славата! "
Кое е предизвикването, което ви се желае да поемете в професионален проект оттук нататък?
Актьорската ми работа, а и режисьорската е предизвикването, което към този момент съм трансформирал в всекидневие – метод на живот. Но най-силното предизвикателство постоянно е било и ще бъде работата ми с млади гении. Там се изисква голямо възприятие за отговорност със обвързване и почит. Та аз слагам основи и посока за бъдещето на човек, който се е доверил и разчита на мен. Млад, некомпетентен, доверчив и чист създател, който има потребност от старт с действителна опция за край в челната група. И той е решил, че зависи до голяма степен от мен. Това точно ме задължава да дефинира, само че не и да предопределя това бъдеще. Честно и с безспорната убеденост да го погледна в очите и да кажа: " На добър час! ". Съзнавам, че да го кажа това на един млад гений с правоверие и увереност е освен предизвикателство, то е съдбовна отговорност. За тази отговорност аз пребивавам!
Интервю на Милена Славкова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ