Режисьорът Андрей Паунов, който е цяла вселена от идеи
Той е бил барман в Прага, градинар в Торонто, готвач във Вашингтон, счетоводител в Сан Франциско и звукооператор в Ню Йорк. В същото време документалните му филми са едни от най-популярните български кинопроизведения в света в последните близо две десетилетия.
Определят го за надарен, интелигентен и занимателен, а себе си той дефинира като обожател на японския режисьор Масаки Кобаяши.
В четвъртък стана ясно, че дебютният игрален филм на режисьора Андрей Паунов „ Януари “, въодушевен от едноименната пиеса на Йордан Радичков, ще бъде част от интернационалния конкурс на 26-тото издания на „ София филм фест “.
Лентата е по сюжет на Алекс Барет и Паунов, оператор е Вашко Виана, а музиката е на Иво Паунов. В него вземат участие известните артисти Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Леонид Йовчев и Малин Кръстев .
Произведението въодушевява Паунов още от дните, в които учи кино и телевизионна постановка като студент. Желанието му да снима творбата се реализират през 2015 година, когато наследниците на Радичков преотстъпват правата по творбата и той стартира да работи по сюжета.
Пандемията от COVID-19 забавя работата по лентата, само че в последна сметка нейното довеждане докрай става факт през 2021 година
Андрей е необикновен повествовател, той е цяла галактика от хрумвания, доста ме разсмиваСамуел Финци
„ Много се веселя, че избра мен да вземам участие в този филм. Имам възприятието, че ще се получи нещо, което в България не сме гледали. Андрей е необикновен повествовател, той е цяла галактика от хрумвания, доста ме разсмива “, споделя Самуел Финци пред бТВ.
Андрей Паунов приключва кино и телевизионна постановка в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 2000 година
Дебютът му идва през 2004 година с документалния филм „ Георги и пеперудите “ . В него се споделя за психиатъра, невролог, бизнесмен и шеф на дом за възрастни с умствена назадничавост в Подгумер. Той мечтае да провежда стопанство, в което болните да отглеждат животни като щрауси, фазани и охлюви. Филмът жъне голям триумф и печели „ Сребърен вълк “ от фестивала IDFA в Амстердам, Награда на публиката за най-хубав документален филм от интернационалния фестивал в Триест, премия за най-хубав български документален филм на Националния кино център и други
През 2007 година се появява и филмът „ Проблемът с комарите и други истории “ , в който се споделя за град Белене и по какъв начин градът минава през години на разнообразни идеологии и режими. В него място намират историите на пандизчии от концлагера, възможният и, несъмнено, казусът с дунавските комари.
Това му е хубавото на Белене. Там има безкрайна драма
„ Още до момента в който снимах този филм, знаех, че това в никакъв случай няма да свърши. Че край ще има само моят филм. Това му е хубавото на Белене. Там има безкрайна драма – нещо като „ перпетуум мобиле “. Когато събереш хора с доста ниски благоприятни условия и доста ниско равнище на живот и ги инжектираш с безумни хрумвания за разцвет, получаваш типичен неуместен сюжет “, споделя режисьорът в изявление за Дневник.
Третият му документален филм, който е обвързван с историите на прехода от България, „ Момчето, което беше цар “, пък е роман за Симеон Сакскобургготски. За него режисьорът твърди, че в действителност въобще не е за някогашния министър-председател, защото той участва в него по-малко даже от неговата котка.
„ Филмът не е за царя, а за цялото идиотско царство в България. Той образно не се занимаваше с наличието на Симеон II, а с неговото неявяване “, споделя Паунов.
По думите му тези три документални кино лентата са били опция за проучване на „ парадокса “ на постсоциалистическия свят.
„ За мен беше доста забавно да мога да се потопя в този свят, в който, наблюдавайки действителното, ти в действителност разказваш някакви приказки и басни и живееш в сюрреалистически светове “, споделя режисьорът пред Монитор.
Най-популярният му филм до момента обаче е обвързван с актьора Кристо Явашев. „ Да вървиш по вода “, отдаден на плана „ Плаващите кейове “, обикаля кината по целия свят като огромен отзив има в Германия, Съединени американски щати, а в Италия над 100 салона го включват в програмата си.
Монументално. Проектите на Кристо, които постоянно ще помним
„ До края на живота си бих правил филми за него! Той е доста повече от това, че е Кристо. Той е една стихия на 85 години, детонация! През него можеш да откриеш целия свят “, споделя режисьорът пред списание „ Култура “ през 2020 година
Само суровият материал за кино лентата доближава сред 750 и 800 часа и улавя моменти, които остават постоянно остават зад кадър – работата на Кристо и екипите по финалното планиране и осъществяването на плана.
Сега, когато към този момент е правил както документални, по този начин и игрални филми, Паунов дава ясно разграничаване сред двата стила.
Красотата на документалното кино е в това, че се случва в действителност. А хубостта на игралното е, че можеш да правиш каквото си поискаш
„ Красотата на документалното кино е в това, че се случва в действителност. А хубостта на игралното е, че можеш да правиш каквото си поискаш. То пък за какво би трябвало да е същинско? За мен в документалното кино е забавно: аз съм в същинския свят, последвам някакъв тип действителност и пропадам в нея. А в игралното е тъкмо противоположното: моделирам всичко, върша някакъв напълно друг свят “.
След толкоз сполучливи филми, режисьорът продължава да си задава един и същи въпрос - какво желае да е идващото предизвикателство – любовна история, документалистика или нещо другп. Накрая обаче постоянно си спомня, че единствено едно е значимо.
„ Хубавото е, че киното ти дава тази опция – то може да е каквото поискаш “
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 година до 2004 година излъчва излъчвания на български език. От началото на 2019 година Свободна Европа е възобновена като цифрова платформа за даване на мултимедийно наличие на български език.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
Определят го за надарен, интелигентен и занимателен, а себе си той дефинира като обожател на японския режисьор Масаки Кобаяши.
В четвъртък стана ясно, че дебютният игрален филм на режисьора Андрей Паунов „ Януари “, въодушевен от едноименната пиеса на Йордан Радичков, ще бъде част от интернационалния конкурс на 26-тото издания на „ София филм фест “.
Лентата е по сюжет на Алекс Барет и Паунов, оператор е Вашко Виана, а музиката е на Иво Паунов. В него вземат участие известните артисти Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Леонид Йовчев и Малин Кръстев .
Произведението въодушевява Паунов още от дните, в които учи кино и телевизионна постановка като студент. Желанието му да снима творбата се реализират през 2015 година, когато наследниците на Радичков преотстъпват правата по творбата и той стартира да работи по сюжета.
Пандемията от COVID-19 забавя работата по лентата, само че в последна сметка нейното довеждане докрай става факт през 2021 година
Андрей е необикновен повествовател, той е цяла галактика от хрумвания, доста ме разсмиваСамуел Финци
„ Много се веселя, че избра мен да вземам участие в този филм. Имам възприятието, че ще се получи нещо, което в България не сме гледали. Андрей е необикновен повествовател, той е цяла галактика от хрумвания, доста ме разсмива “, споделя Самуел Финци пред бТВ.
Андрей Паунов приключва кино и телевизионна постановка в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 2000 година
Дебютът му идва през 2004 година с документалния филм „ Георги и пеперудите “ . В него се споделя за психиатъра, невролог, бизнесмен и шеф на дом за възрастни с умствена назадничавост в Подгумер. Той мечтае да провежда стопанство, в което болните да отглеждат животни като щрауси, фазани и охлюви. Филмът жъне голям триумф и печели „ Сребърен вълк “ от фестивала IDFA в Амстердам, Награда на публиката за най-хубав документален филм от интернационалния фестивал в Триест, премия за най-хубав български документален филм на Националния кино център и други
През 2007 година се появява и филмът „ Проблемът с комарите и други истории “ , в който се споделя за град Белене и по какъв начин градът минава през години на разнообразни идеологии и режими. В него място намират историите на пандизчии от концлагера, възможният и, несъмнено, казусът с дунавските комари.
Това му е хубавото на Белене. Там има безкрайна драма
„ Още до момента в който снимах този филм, знаех, че това в никакъв случай няма да свърши. Че край ще има само моят филм. Това му е хубавото на Белене. Там има безкрайна драма – нещо като „ перпетуум мобиле “. Когато събереш хора с доста ниски благоприятни условия и доста ниско равнище на живот и ги инжектираш с безумни хрумвания за разцвет, получаваш типичен неуместен сюжет “, споделя режисьорът в изявление за Дневник.
Третият му документален филм, който е обвързван с историите на прехода от България, „ Момчето, което беше цар “, пък е роман за Симеон Сакскобургготски. За него режисьорът твърди, че в действителност въобще не е за някогашния министър-председател, защото той участва в него по-малко даже от неговата котка.
„ Филмът не е за царя, а за цялото идиотско царство в България. Той образно не се занимаваше с наличието на Симеон II, а с неговото неявяване “, споделя Паунов.
По думите му тези три документални кино лентата са били опция за проучване на „ парадокса “ на постсоциалистическия свят.
„ За мен беше доста забавно да мога да се потопя в този свят, в който, наблюдавайки действителното, ти в действителност разказваш някакви приказки и басни и живееш в сюрреалистически светове “, споделя режисьорът пред Монитор.
Най-популярният му филм до момента обаче е обвързван с актьора Кристо Явашев. „ Да вървиш по вода “, отдаден на плана „ Плаващите кейове “, обикаля кината по целия свят като огромен отзив има в Германия, Съединени американски щати, а в Италия над 100 салона го включват в програмата си.
Монументално. Проектите на Кристо, които постоянно ще помним
„ До края на живота си бих правил филми за него! Той е доста повече от това, че е Кристо. Той е една стихия на 85 години, детонация! През него можеш да откриеш целия свят “, споделя режисьорът пред списание „ Култура “ през 2020 година
Само суровият материал за кино лентата доближава сред 750 и 800 часа и улавя моменти, които остават постоянно остават зад кадър – работата на Кристо и екипите по финалното планиране и осъществяването на плана.
Сега, когато към този момент е правил както документални, по този начин и игрални филми, Паунов дава ясно разграничаване сред двата стила.
Красотата на документалното кино е в това, че се случва в действителност. А хубостта на игралното е, че можеш да правиш каквото си поискаш
„ Красотата на документалното кино е в това, че се случва в действителност. А хубостта на игралното е, че можеш да правиш каквото си поискаш. То пък за какво би трябвало да е същинско? За мен в документалното кино е забавно: аз съм в същинския свят, последвам някакъв тип действителност и пропадам в нея. А в игралното е тъкмо противоположното: моделирам всичко, върша някакъв напълно друг свят “.
След толкоз сполучливи филми, режисьорът продължава да си задава един и същи въпрос - какво желае да е идващото предизвикателство – любовна история, документалистика или нещо другп. Накрая обаче постоянно си спомня, че единствено едно е значимо.
„ Хубавото е, че киното ти дава тази опция – то може да е каквото поискаш “
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 година до 2004 година излъчва излъчвания на български език. От началото на 2019 година Свободна Европа е възобновена като цифрова платформа за даване на мултимедийно наличие на български език.
Фейсбук конгрес Най-ново видео