„Той беше просто Бог, Бог на хокея”. Така го описва

„ Той беше просто Бог, Бог на хокея”. Така го разказва някогашният му съотборник и другар, заслужилият Майстор на спорта на Съюз на съветските социалистически републики Владимир Попов. Действително, съществуват спортисти, чиито гений, майсторство и влияние не могат да бъдат измерени с трофеи, медали и статистики. Спортисти, които карат ентусиастите да си спомнят цялостен живот къде и с кого са били, когато са гледали техните мачове. Спортисти, които със своята човечност и невзискателност са си завоюва уважението и обичта на елементарните хора вечно. Такъв е бил и легендата на Руския и международен хокей Валерий Харламов.

Осъзнавам какъв брой мъчно е да пишеш за състезател, който не си имал опцията да гледаш онлайн, само че изпитвам някакво необяснимо възприятие на непосредственост с този невероятен човек и състезател. Неговият витален път е къс, остава вечно на 33. За това време Харламов съумява да завоюва всичко, което може да бъде извоювано в този мъжки спорт с тима на ЦСКА (Москва) и Сборная. Преодолява тежки травми и удари от ориста и най-важното, остава човек с основно " Ч ". Харламов играе в епохата на най-истинските спортисти, тези, които не са имали милионни рекламни контракти и почитатели в обществените мрежи, а са се състезавали поради самия спорт, поради тима и Родината, все неща, които наподобяват съвсем изцяло лишени от смисъл за множеството капризни спортни звезди през днешния ден.



Не всички знаят, че славният руски хокеист е наполовина… испанец. Точно по този начин, неговата майка Кармен Ориве-Абад, произлиза от Билбао и попада в Съюз на съветските социалистически републики, дружно с доста други деца сираци по време на гражданската война в Испания. По-късно стартира работа в московския цех ”Комунар”, където се среща с Борис Сергеевич Харламов. Първородният наследник получава името на известния летец-изпитател Валерий Чкалов. Детството на Валерий не се е различавало изключително от това на милиони други момчета в Съюз на съветските социалистически републики по това време: лятото играел футбол, а зимата хокей. Още шестгодишен стъпва на кънките и по-късно точно това е нещото, което вижда първият му треньор, Виталий Ерфилов, невероятния нюх към пързалянето и контакта с леда.

Първото огромно тестване за Валерий идва още в детска възраст. Тежка ангина довежда до краткотрайно парализиране на дясната ръка и крайник, а лекарите откриват и недостатък на сърцето. Забранена му е всякаква физическа интензивност, а тежката задача да му заяви, че би трябвало да не помни за хокея се пада на татко му, индивидът, който го е поставил на кънките и го е насочил към този спорт. Въпреки това Валерий продължава да гони шайбата по заледени дворове и пързалки, подготвен е да играе когато и да е, с който и да било. Без знанието на майка му се причислява към детската школа на ЦСКА Москва. Въпреки болното си сърце, играе и футбол за тима на ”Метрострой”. Тайната му е разкрита, едвам когато една вечер се завръща вкъщи с травма на лицето, получена след тежко рухване на леда. Въпреки всички старания, които поставя, майка му по този начин и не съумява да го откъсне от хокея.

Следващата огромна спънка в неговата кариера е от бюрократичен темперамент.Когато е препоръчан, като ново попълнение през 1967-ма от треньора на младежкия отбор, Борис Кулагин, суровият старши треньор на ЦСКА Москва и Сборная, Анатоли Тарасов троснато декларира:,,Какви са тези дребосъци, които ни водите? На нас ни трябват здрави и мощни играчи, които да могат да се сборят с канадците,,! Така Харламов в дословен и метафоричен смисъл е заточен в Сибир, в тима на,,Звезда,, (в който нямало нищо звездно) от затънтеното градче Чебаркул, играещ във Втора лига. За множеството хокеисти това би означавало,,смъртна присъда,,, само че Валерий е решен да потвърди, че е заслужен да играе в ЦСКА и националния тим. В Чебаркул и близките градчета бързо се разчува за новото момче-чудо и на мачовете стартират да се стичат хиляди ентусиасти, пътуващи с електричката от цяла Челябинска област, с цел да гледат осъществяванията на Харламов и неговата команда.

Нападателят забива 34 шайби за един сезон и води тима в Първа лига. През този интервал Харламов укрепва физически и натрупва доста количество мускулна маса. Тарасов осъзнава грешката, която е позволил и връща Харламов в Москва. Поставя го на мястото на контузения по това време Вениамин Александров и по този метод, ненапълно инцидентно, се образува именитото нападателно звено Харламов, Петров, Михайлов. Тримата съвсем незабавно се трансформират в обединен механизъм, който се добавя съвършено на леда. Невероятните самостоятелни качества на Харламов му разрешават да прави бързи пробиви и да отстрани един, или двама съперникови играчи и да отваря пространство. Тримата са също толкоз задружни и отвън терена, което укрепва в допълнение това митично ледено приятелство. Винаги когато тяхната тройка излиза на терена, ентусиастите знаели, че всеки миг могат да видят нещо красиво, нещо неизмеримо.



На 20 години Харламов става най-младият международен първенец в историята на хокея. През 1972 печели и Олимпийска купа на игрите в Сапоро, като осъществя 9 шайби и е приет за най-хубавия състезател в шампионата. В същинска легенда обаче, Харламов се трансформира в мачовете против канадците. През същата тази 1972 год най след това са контрактувани изискванията за първия мегасблъсък сред суперсилите в хокея, включващ осем мача на канадска земя. Високомерните домакини са уверени, че ще се разправят с лекост със Съветския отбор. Такива са настроенията и измежду цялата хокейна общност в Канада. Един от водещите спортни публицисти, Дик Бедоус, декларира обществено, че в случай че руснаците стигнат даже до едно тъждество, ще изяде публикацията, която е написал с чаша съветски чай. Първият мач приключва 7-3 за Сборная, като преломният гол за 3-2 става след прословут идивидуален рейд на Харламов. Публиката обезумява, към терена политат опаковки от храна и бутилки. Горкият Дик, обещанието си е обещание…. Суперсерията се трансформира в същинска война на леда.

Мачовете се играят съвсем без правила. Като не съумяват да обезвреждат Харламов с обичайните тактически схеми, канадците вземат решение просто да го извадят от игра. След като получава жесток удар със стик в лицето, Харламов не съумява да довърши серията. В последна сметка канадците безусловно изтръгват крайната победа със зъби и нокти, печелят 4 мача, Сборная - 3, а един приключва наедно. Съветските хокеисти забиват 32 шайби, канадците – 31. Именно в тези мачове Харламов осъществя три от най-паметните си голове, които остават вечно в съкровищницата на хокейната игра. По време на престоя си в Канада, Харламов получава оферта за милионен контракт, в случай че остане да играе за отбора на Торонто. Тя е отправена непосредствено от президента на клуба, Харолд Бауер.,,Без Петров и Михайлов не отивам на никое място! Освен това ние сме руски милионери,,. отвърнал шеговито славният хокеист. Канадците надали са разбрали хумора в отговора на Харламов, милиони нито той, нито някой от неговите съотборници е имал. Милиони са били ентусиастите, за които триумфите на руските хокеисти са лъч светлина и мотив за горделивост. Харламов е бил почитан и поради неговата невзискателност и приятелското отношение, както към по-младите съотборниците, по този начин и към противниците. Когато в отбора на ЦСКА Москва попада младият и тогава към момента никому незнаен Владимир Крутов, водачът на тима го взима под крилото си, може би виждайки в негово лице бъдещия му правоприемник на този пост.,,Валерка, какво толкоз имате да си кажете с него, та той е с 10 години по-малък от теб,, ревнували неговите съотборници Петров и Михайлов.

В средата на 70-те,,Червената машина,, както към този момент назовават националния тим на Съюз на съветските социалистически републики работи на цялостни обороти, а кариерата на Харламов е във връхната си точка. Но ориста е подготвила ново тестване за фамозния хокеист. На 26 май 1976 год късно вечерта в квартирата на неговите родители се разнася пагубен телефонен звън.,,Тръгвайте незабавно, синът ви е претърпял акцидент,, зове непознатият глас. При опит за изпреварване върху мокрия път, Харламов изгубва ръководство върху своя автомобил и се забива в дирек. Пораженията са съществени – строшен крайник и натрошени ребра, мозъчно разтърсване и голям брой кръвоизливи.

Лекарите са безапелационни – с кариерата на Харламов е свършено. След като един път към този момент са го отписали за спорта, още като дете, великият хокеист е решен да им потвърди още веднъж, че бъркат! За него, приятелите споделят, че от майка си е наследил огнения испански характер, а от татко си желязната воля и дисциплинираност. По това време Харламов таман се е оженил за своята избраница Ирина, само че се постанова да прекара медения месец в болничната стая. Заедно с лекаря на ЦСКА Москва, Олег Белоковский, сформират сурова стратегия за възобновяване и влизане във форма. Валерий влага цялата си сила, с цел да се върне в играта, която толкоз обича. Харламов се появява още веднъж на леда в мач от вътрешното състезание. Когато вкарва гол и в залата афишират името на голмайстора последователите и на двата отбора стават на крайници и дълго ръкопляскат.



През 1977 нов пълководец поема властта в Сборная. Започва ерата Тихонов, само че това довежда до внезапно утежняване на атмосферата в отбора. Виктор Василиевич има радикални хрумвания за подмладяване на отбора, счита че старите играчи са преситени от безкрайните победи. Освен това усеща, че репутацията на Харламов, водачът на тима е доста по-голяма от тази на самия него и това му пречи. По това време в Съюз на съветските социалистически републики на играчите които са трансферирали 30-те си години се гледа, като на динозаври, без значение от достиженията им. Михайлов и Петров са форсирани да се откажат. Загубата на финала в Лейк Плесид, която сама по себе си е просто една незначителна засечка в работата на,,Червената машина,, в несъответствуващ миг, развръзва ръцете на Тихонов да осъществя измененията, които е намислил. По това време Москва не признава нищо друго с изключение на злато на Олимпийския лед.

През 1981 се задава дълго чаканият шампионат за Купата на Канада. Харламов, който постоянно е обичал да играе против канадците, възнамерява това да бъде лебедовата му ария. Буквално минути преди да се качи в рейса за летището, нападателят е осведомен, че Сборная не се нуждае от неговите услуги. Тихонов се аргументира с това, че Харламов не се намирал в задоволително добра физическа кондиция за тежките мачове с канадците. В реалност това е единствено опрощение, изключването му от тима започва пагубна поредност от събития, която няколко дни по-късно довежда до неговата крах. Харламов е сломен от решението на старши треньора и се отдръпва за няколко дни в своята вила. На 27 август, четвъртък, след безсънна нощ, дружно със брачната половинка Ирина и нейният братовчед потеглят рано сутринта назад към Москва. Харламов бърза за подготовка. Малко след потеглянето, двамата с Ирина, която не е умел водач, се сменят зад кормилото. На 74-ия километър от Ленинградското шосе, бялата Волга с номер 00-17 сервира върху мокрия път и се забива в тежкотоварен камион, който се движи отсреща. Тримата пасажери умират на място. Харламов е заровен няколко дни по-късно на Кунцевското гробище в Москва под непрекъснат дъжд, само че нито един от неговите съотборници не участва на последния му път. Страшната новина застига играчите на Сборная в Уинипег, Канада, само че таман това ги принуждава да създадат невъзможното. Във финалния мач руските хокеисти разгромяват домакините с 8-1.

Днес, Валерий Харламов е приет за един от шестте най-велики хокеисти за всички времена. Сухата статистика сочи, че в своята кариера е отбелязал повече от 1000 гола във всичките шампионати, в които е взел участие, като 193 от тях за националния тим на Съюз на съветските социалистически републики. Но за него споделят, че играта му е мъчно да бъде разказана, тя просто би трябвало да се види. Днес на мястото, където е умрял великият хокеист, се издига монумент във формата на шайба, направена от черен мрамор. На нея е написано: „ Тук угасва звездата на съветския хокей”. Но там, където угасва звездата се ражда легендата, а легендите в никакъв случай не умират!

Автор: Николай Драгиев