Ще има ли последствия за собственика на товара, взривил пристанището в Бейрут?
Товарът от амониева селитра , който избухна в Бейрут, съгласно ливанските медии, е принадлежал на предприемача от Русия Игор Гречушкин. В момента се счита, че нещастието е станала по вътрешни за страната аргументи, заради взривяването на 2 750-те тона амониев нитрат (селитра), разтоварен от кораба " Росус " през септември 2014 година, написа съветският вестник " Московский Комсомолец " в своя публикация, показана от организация " Фокус ".
Плавателен съд " Росус ", пренасящ избухлива селитра от Батуми, Грузия до Мозамбик, е направил непланирано прекъсване в Бейрут през септември 2013 година заради проблеми на борда.
Собственикът на кораба, родом от Хабаровск, Игор Гречушкин, който живее в Кипър, съгласно моряците в действителност е " изоставил кораба " - юристите на кредиторите са получили три заповеди за арест за " Росус ", работещи под молдовски байрак.
Игорь Гречушкин, чей корабль доставил аммиачную селитру в Бейрут pic.twitter.com/iGnJi8w3ky
— распад и пренебрежение (@VictorKvert2008) August 5, 2020
Дали могат да бъдат предявени многомилиардни финансови искове против притежателя заради унищожаването на Бейрут, загубата на живот и какви са дълготрайните вероятности за правосъдни разногласия, разяснява пред MK Марина Силкина, юрист по интернационално право.
" Когато проучвам обстановката, бих изложила три съществени точки. Първо, това е правният статут на самия съд, който е иззет с решението на ливанския съд и към този момент Ливан дава отговор за съхранението и обезопасяването на товара.
Според наличната информация корабът е бил арестуван в пристанището на Бейрут , рисковият товар е иззет и изместен на кейово място 12 с решение на ливанския съд - т.е., е лишен от притежателя му с приспадане на разноските за предпазване в подобаващи условия досега на продажбата от самата идна продажба... В същото време по време на заваръчни ремонтни работи е допустимо условията за сигурност да са били нарушени, което е довело до трагичните събития.
На въпроса за какво всичко това е траяло толкоз дълго време – от 2014 година до момента, юристът отговори:
" Това към този момент е въпрос на изпълнителни производства в Бейрут. Най-вероятно правосъдните реализатори са сключили съглашение за предпазване с пристанищната администрация в Бейрут, която е трябвало да обезпечи вярното предпазване на взривоопасния товар. "
Според юриста исковете против съветския притежател на кораба във връзка с каквато и да е отплата за следствията от нещастието имат извънредно дребни шансове.
Плавателен съд " Росус ", пренасящ избухлива селитра от Батуми, Грузия до Мозамбик, е направил непланирано прекъсване в Бейрут през септември 2013 година заради проблеми на борда.
Собственикът на кораба, родом от Хабаровск, Игор Гречушкин, който живее в Кипър, съгласно моряците в действителност е " изоставил кораба " - юристите на кредиторите са получили три заповеди за арест за " Росус ", работещи под молдовски байрак.
Игорь Гречушкин, чей корабль доставил аммиачную селитру в Бейрут pic.twitter.com/iGnJi8w3ky
— распад и пренебрежение (@VictorKvert2008) August 5, 2020
Дали могат да бъдат предявени многомилиардни финансови искове против притежателя заради унищожаването на Бейрут, загубата на живот и какви са дълготрайните вероятности за правосъдни разногласия, разяснява пред MK Марина Силкина, юрист по интернационално право.
" Когато проучвам обстановката, бих изложила три съществени точки. Първо, това е правният статут на самия съд, който е иззет с решението на ливанския съд и към този момент Ливан дава отговор за съхранението и обезопасяването на товара.
Според наличната информация корабът е бил арестуван в пристанището на Бейрут , рисковият товар е иззет и изместен на кейово място 12 с решение на ливанския съд - т.е., е лишен от притежателя му с приспадане на разноските за предпазване в подобаващи условия досега на продажбата от самата идна продажба... В същото време по време на заваръчни ремонтни работи е допустимо условията за сигурност да са били нарушени, което е довело до трагичните събития.
На въпроса за какво всичко това е траяло толкоз дълго време – от 2014 година до момента, юристът отговори:
" Това към този момент е въпрос на изпълнителни производства в Бейрут. Най-вероятно правосъдните реализатори са сключили съглашение за предпазване с пристанищната администрация в Бейрут, която е трябвало да обезпечи вярното предпазване на взривоопасния товар. "
Според юриста исковете против съветския притежател на кораба във връзка с каквато и да е отплата за следствията от нещастието имат извънредно дребни шансове.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ