Еврокомисар: Никой не е защитен от миграционен приток
Това съобщи Димитрис Аврамопулос, европейският комисар по миграционните въпроси в изявление за Франс прес.
Аврамопулос ще бъде на следващия ден в София на съвещание на министрите на вътрешните работи на 28-те страни членки, отдадено на промяната на политиката по даване на леговище. В рамките на българското европредседателство на срещата ще участват още министри от асоциираните към Шенген страни (Исландия, Норвегия, Швейцария), комисарят Юлиан Кинг, координатор на Европейски Съюз за битка с тероризма, и представители на Европейския парламент.
Реформата повече от година е блокирана от разделяне сред страните членки по въпроса за възможни нови квоти за банкет на мигранти при положение на бъдещи миграционни талази. Европейските водачи са си сложили за цел до края на юни да бъде реализиран компромис по въпроса.
Според Аврамопулос тази цел е постижима. "Спешно належащо е да реализираме прогрес, с цел да приемем нов Дъблински правилник ", акцентира Аврамопулос, който преди да заеме поста в Европейската комисия бе отпред на гръцката дипломация и кмет на Атина.
"Онова, от което има потребност Европа, е обща европейска система за даване на леговище. Днес Италия и Гърция са под голямо напрежение, само че никой не може да подсигурява, че бъдещето няма да ни сервира нови изненади ", предизвести европейският комисар, представен и от Българска телеграфна агенция. Той акцентира, че страните от Източна Европа, които се опълчват пламенно на миграционната политика на Европейски Съюз, не са предпазени от предстоящ миграционен приток.
Преди дни българският министър председател Бойко Борисов и чешкият министър-председател (в оставка) Андрей Бабиш, се сплотиха в рецензията си за така наречен Дъблинско съглашение за бежанците . Това стана по време на аудиенция на премиера Бабиш в София.
Според двамата министър председатели този правилник слага в неравностойно състояние страните, който са наоколо до страни с най-вече мигранти, като Турция, Либия и така нататък Срещу Дъблинското съглашение към този момент неведнъж се оповестиха и европейските страни, които са входни точки за огромни бежански талази - като Гърция, Италия, само че също и такива от Централна и Източна Европа - Словакия, Чехия, Унгария и Румъния.
Европейската комисия желае промяната на политиката за леговище да включва нова система за разпределение на претендентите. Този механизъм обаче ще се задейства единствено при положение на огромен приток на мигранти в една страна членка. През останалото време главната отговорност за разглеждане на кандидатурите за леговище ще е на страната, в която мигрантите са влезнали първо.
Но няколко страни като Полша, Унгария и Чехия, които отхвърлиха да ползват краткотрайните квоти, утвърдени през 2015 година, в този момент отхвърлят изрично какъвто и да е наложителен банкет на мигранти в бъдеще. Те избират да показват солидарността си с другите страни чрез финансова помощ.
"Това е недопустимо. Става дума за споделена отговорност, всички страни би трябвало да вземат участие в нашата политика за шерване на бремето на този голям напън ", счита Аврамопулос. "Ние би трябвало да споделяме всичко по един симетричен метод ", добавя той.
Преди няколко седмици Аврамопулос не се поколеба да назова "антиевропейски " документ на Доналд Туск, ръководителя на Европейския съвет, в който той загатва за отвод от концепцията за наложителни квоти.
Аврамопулос ще бъде на следващия ден в София на съвещание на министрите на вътрешните работи на 28-те страни членки, отдадено на промяната на политиката по даване на леговище. В рамките на българското европредседателство на срещата ще участват още министри от асоциираните към Шенген страни (Исландия, Норвегия, Швейцария), комисарят Юлиан Кинг, координатор на Европейски Съюз за битка с тероризма, и представители на Европейския парламент.
Реформата повече от година е блокирана от разделяне сред страните членки по въпроса за възможни нови квоти за банкет на мигранти при положение на бъдещи миграционни талази. Европейските водачи са си сложили за цел до края на юни да бъде реализиран компромис по въпроса.
Според Аврамопулос тази цел е постижима. "Спешно належащо е да реализираме прогрес, с цел да приемем нов Дъблински правилник ", акцентира Аврамопулос, който преди да заеме поста в Европейската комисия бе отпред на гръцката дипломация и кмет на Атина.
"Онова, от което има потребност Европа, е обща европейска система за даване на леговище. Днес Италия и Гърция са под голямо напрежение, само че никой не може да подсигурява, че бъдещето няма да ни сервира нови изненади ", предизвести европейският комисар, представен и от Българска телеграфна агенция. Той акцентира, че страните от Източна Европа, които се опълчват пламенно на миграционната политика на Европейски Съюз, не са предпазени от предстоящ миграционен приток.
Преди дни българският министър председател Бойко Борисов и чешкият министър-председател (в оставка) Андрей Бабиш, се сплотиха в рецензията си за така наречен Дъблинско съглашение за бежанците . Това стана по време на аудиенция на премиера Бабиш в София.
Според двамата министър председатели този правилник слага в неравностойно състояние страните, който са наоколо до страни с най-вече мигранти, като Турция, Либия и така нататък Срещу Дъблинското съглашение към този момент неведнъж се оповестиха и европейските страни, които са входни точки за огромни бежански талази - като Гърция, Италия, само че също и такива от Централна и Източна Европа - Словакия, Чехия, Унгария и Румъния.
Европейската комисия желае промяната на политиката за леговище да включва нова система за разпределение на претендентите. Този механизъм обаче ще се задейства единствено при положение на огромен приток на мигранти в една страна членка. През останалото време главната отговорност за разглеждане на кандидатурите за леговище ще е на страната, в която мигрантите са влезнали първо.
Но няколко страни като Полша, Унгария и Чехия, които отхвърлиха да ползват краткотрайните квоти, утвърдени през 2015 година, в този момент отхвърлят изрично какъвто и да е наложителен банкет на мигранти в бъдеще. Те избират да показват солидарността си с другите страни чрез финансова помощ.
"Това е недопустимо. Става дума за споделена отговорност, всички страни би трябвало да вземат участие в нашата политика за шерване на бремето на този голям напън ", счита Аврамопулос. "Ние би трябвало да споделяме всичко по един симетричен метод ", добавя той.
Преди няколко седмици Аврамопулос не се поколеба да назова "антиевропейски " документ на Доналд Туск, ръководителя на Европейския съвет, в който той загатва за отвод от концепцията за наложителни квоти.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ