Русия се сближава с Турция, но не печели от това
Това стартира да припомня за дружбата на Съюз на съветските социалистически републики с идеологически околните режими от времето на социализма: доближаването сред Анкара и Москва не е стопански преференциално за Русия, написа Иван Преображенский за " Дойче веле ".
Русия стартира да доставя на Турция поръчаните зенитно-ракетни комплекси S-400 - първите съставни елементи към този момент са в авиобазата Мюртед. НАТО и Съединените щати нееднократно показваха несъгласието си с тази договорка, Вашингтон даже заплаши със наказания, само че Кремъл към този момент тържествува. Доколко обаче ще е огромна облагата на Русия от дружбата с Турция или още веднъж поддръжката за " братския режим " е по-важна от стопанската система?
Сегашното съдействие с Турция стартира да припомня дружбата на Съюз на съветските социалистически републики с идеологически околните режими от времената, в които Москва влагаше милиарди в огромни инфраструктурни планове на непозната територия, без да получава незабавна икономическа компенсация.
Напук на НАТО
Отговорът на въпроса защо са му на турския президент Ердоган съветските ракети S-400 не е комплициран. Първо, армията му получава най-съвременното оръжие, което изнася Русия, освен това по-мощно от американските си аналози, а е два пъти по-евтино. И второ - турският владетел показва на Съединените щати и на Европейския съюз своята самостоятелност и автономия.
А това е значимо за него на фона на внезапното изстудяване на връзките с Вашингтон и Брюксел след потушаването на опита за боен прелом в Турция и е сигнал за обособяването на Ердоган като фактор. Решението му е политическо, а не военно-стратегическо, знак на неговата мощност.
Логиката на Кремъл евентуално е сходна. Военно-стратегическите цели на настоящето съветско управление постоянно са преди всичко. Колкото и да акцентират филантропичното или историческото значение на Крим, за съветския Генерален щаб полуостровът постоянно е бил и ще си остане военна база. И в тази ситуация с Турция това не е по-различно: да продадеш на страна от НАТО едно от най-модерните си оръжия на инат на Съединените щати, да предизвикаш ерес в Северноатлантическия пакт - това е фантазията на съветските военни стратези.
И облагата някак отива на втори проект. Макар размерът на договорката да е впечатляващ - 2.5 милиарда $, главната цел е проникването на натовския оръжеен пазар. Приходите въобще имат все по-малко значение в съветската външна политика, във външноикономическите покупко-продажби, в това число в такива стратегически браншове като износа на оръжие и петрол или в атомната енергетика.
Скъпият " Турски поток "
И в този момент Москва се стреми да си сътрудничи с Анкара точно в тези три сфери. Наред с началото на продажбата на оръжие на една от най-силните армии на НАТО, съществува още един двустранен план - към този момент почналото строителство на атомната електроцентрала " Акую ". То се реализира с помощта на дадения от Русия заем при доста преференциални за Анкара условия - 20 милиарда за 30-годишен период, които един ден няма да връща Ердоган, а и надали Путин ще се регистрира за тези средства.
Трети образец е тръбопроводът " Турски поток ", заменил ориентирания непосредствено към Европейски Съюз " Южен поток ", чието строителство бе прекъснато от Русия. Половината от потенциала на новия газопровод е предопределена за Турция, на която сега ѝ трябват по-малки количества газ поради икономическата рецесия.
При това турците се пробват да станат и съперници на Русия в района, правейки сондажи в противоречивия кипърски шелф. Анкара го счита за своя територия, само че Европейският съюз твърди, че потребните изкопаеми са благосъстоятелност на Кипър. Ако добивът на газ стартира, Турция ще се снабди с повече лично синьо гориво, респективно потребностите ѝ от съветски доставки ще намалеят още повече.
Ще върне ли Анкара задълженията на Русия?
Лично за мен политическият и военно-стратегическият детайл в дружбата с Ердоган е явен. Да не приказваме за това, че двамата властнически водачи - президентите на Турция и Русия - се схващат доста добре, приказват на един и същи език и могат да изпитват взаимна благосклонност.
Докато икономическите и даже политическите изгоди за Русия от всичко това са много мъгляви. Макар продажбата на S-400 на турците да е еднопосочно печеливша за Москва, планът " Турски поток " провокира въпроси по отношение на своята успеваемост, а строителството на нуклеарната централа е преференциално, само че единствено за Турция.
В същото време така и така комплицираните връзки на Анкара с другите страни от НАТО стават още по-напрегнати. Що се отнася до задълженията, които Ердоган натрупа, те ще би трябвало да се връщат от идващите генерации, които ще би трябвало и да откриват дали са били нужни тези толкоз съмнителни планове от позиция на тяхната доходоносност. Естествено поражда и въпросът дали ползите на съветския властнически режим не опонират на ползите на страната като цяло.
Кремъл против Русия?
При разискването на външната политика на модерна Русия от страна на експертите-международници непрекъснато изплува тематиката за националните ползи. Някои считат, че Кремъл ги пази дейно, заради което може да му бъде простено отстъплението от стандартите във вътрешната политика.
На мен ми се коства, че настоящето съветско управление постоянно подменя националните ползи със своите непосредствени, след което убеждава руснаците, че битката би трябвало да се води тъкмо за това. Темата до каква степен борбата със Запада въобще е от интерес за Русия няма да я обсъждаме - тя е безконечна.
Но е явно, че е изцяло ненужно в този момент да се утежняват в допълнение връзките с НАТО, тъй като стопанската система към този момент мъчно устоя настоящия режим. Страната няма изгода и от персоналните благосклонности сред Путин и Ердоган. Поради това Турция няма да поеме " проруски курс " нито по тематиката Крим, нито в Сирия, нито по други въпроси.
Излиза, че зад настоящите покупко-продажби с Анкара стоят в по-голяма степен не националните ползи, а упоритостите на съветските ръководители, за които руснаците заплащат от джоба си.
Русия стартира да доставя на Турция поръчаните зенитно-ракетни комплекси S-400 - първите съставни елементи към този момент са в авиобазата Мюртед. НАТО и Съединените щати нееднократно показваха несъгласието си с тази договорка, Вашингтон даже заплаши със наказания, само че Кремъл към този момент тържествува. Доколко обаче ще е огромна облагата на Русия от дружбата с Турция или още веднъж поддръжката за " братския режим " е по-важна от стопанската система?
Сегашното съдействие с Турция стартира да припомня дружбата на Съюз на съветските социалистически републики с идеологически околните режими от времената, в които Москва влагаше милиарди в огромни инфраструктурни планове на непозната територия, без да получава незабавна икономическа компенсация.
Напук на НАТО
Отговорът на въпроса защо са му на турския президент Ердоган съветските ракети S-400 не е комплициран. Първо, армията му получава най-съвременното оръжие, което изнася Русия, освен това по-мощно от американските си аналози, а е два пъти по-евтино. И второ - турският владетел показва на Съединените щати и на Европейския съюз своята самостоятелност и автономия.
А това е значимо за него на фона на внезапното изстудяване на връзките с Вашингтон и Брюксел след потушаването на опита за боен прелом в Турция и е сигнал за обособяването на Ердоган като фактор. Решението му е политическо, а не военно-стратегическо, знак на неговата мощност.
Логиката на Кремъл евентуално е сходна. Военно-стратегическите цели на настоящето съветско управление постоянно са преди всичко. Колкото и да акцентират филантропичното или историческото значение на Крим, за съветския Генерален щаб полуостровът постоянно е бил и ще си остане военна база. И в тази ситуация с Турция това не е по-различно: да продадеш на страна от НАТО едно от най-модерните си оръжия на инат на Съединените щати, да предизвикаш ерес в Северноатлантическия пакт - това е фантазията на съветските военни стратези.
И облагата някак отива на втори проект. Макар размерът на договорката да е впечатляващ - 2.5 милиарда $, главната цел е проникването на натовския оръжеен пазар. Приходите въобще имат все по-малко значение в съветската външна политика, във външноикономическите покупко-продажби, в това число в такива стратегически браншове като износа на оръжие и петрол или в атомната енергетика.
Скъпият " Турски поток "
И в този момент Москва се стреми да си сътрудничи с Анкара точно в тези три сфери. Наред с началото на продажбата на оръжие на една от най-силните армии на НАТО, съществува още един двустранен план - към този момент почналото строителство на атомната електроцентрала " Акую ". То се реализира с помощта на дадения от Русия заем при доста преференциални за Анкара условия - 20 милиарда за 30-годишен период, които един ден няма да връща Ердоган, а и надали Путин ще се регистрира за тези средства.
Трети образец е тръбопроводът " Турски поток ", заменил ориентирания непосредствено към Европейски Съюз " Южен поток ", чието строителство бе прекъснато от Русия. Половината от потенциала на новия газопровод е предопределена за Турция, на която сега ѝ трябват по-малки количества газ поради икономическата рецесия.
При това турците се пробват да станат и съперници на Русия в района, правейки сондажи в противоречивия кипърски шелф. Анкара го счита за своя територия, само че Европейският съюз твърди, че потребните изкопаеми са благосъстоятелност на Кипър. Ако добивът на газ стартира, Турция ще се снабди с повече лично синьо гориво, респективно потребностите ѝ от съветски доставки ще намалеят още повече.
Ще върне ли Анкара задълженията на Русия?
Лично за мен политическият и военно-стратегическият детайл в дружбата с Ердоган е явен. Да не приказваме за това, че двамата властнически водачи - президентите на Турция и Русия - се схващат доста добре, приказват на един и същи език и могат да изпитват взаимна благосклонност.
Докато икономическите и даже политическите изгоди за Русия от всичко това са много мъгляви. Макар продажбата на S-400 на турците да е еднопосочно печеливша за Москва, планът " Турски поток " провокира въпроси по отношение на своята успеваемост, а строителството на нуклеарната централа е преференциално, само че единствено за Турция.
В същото време така и така комплицираните връзки на Анкара с другите страни от НАТО стават още по-напрегнати. Що се отнася до задълженията, които Ердоган натрупа, те ще би трябвало да се връщат от идващите генерации, които ще би трябвало и да откриват дали са били нужни тези толкоз съмнителни планове от позиция на тяхната доходоносност. Естествено поражда и въпросът дали ползите на съветския властнически режим не опонират на ползите на страната като цяло.
Кремъл против Русия?
При разискването на външната политика на модерна Русия от страна на експертите-международници непрекъснато изплува тематиката за националните ползи. Някои считат, че Кремъл ги пази дейно, заради което може да му бъде простено отстъплението от стандартите във вътрешната политика.
На мен ми се коства, че настоящето съветско управление постоянно подменя националните ползи със своите непосредствени, след което убеждава руснаците, че битката би трябвало да се води тъкмо за това. Темата до каква степен борбата със Запада въобще е от интерес за Русия няма да я обсъждаме - тя е безконечна.
Но е явно, че е изцяло ненужно в този момент да се утежняват в допълнение връзките с НАТО, тъй като стопанската система към този момент мъчно устоя настоящия режим. Страната няма изгода и от персоналните благосклонности сред Путин и Ердоган. Поради това Турция няма да поеме " проруски курс " нито по тематиката Крим, нито в Сирия, нито по други въпроси.
Излиза, че зад настоящите покупко-продажби с Анкара стоят в по-голяма степен не националните ползи, а упоритостите на съветските ръководители, за които руснаците заплащат от джоба си.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ