Паучи – що е то?
Това ядене се среща под доста имена. Познато е като баодзъ, хъмбау или пау. На територията на нашата страна е познато под името паучи. То стана международен феномен и набира доста бързо известност. Любимо е на хора по целия свят.
Легендата
Легендата свързва паучитата с ген. Лианг
Тя гласи, че през 3-ти век пр.Хр. един от най-големите китайски герои – военачалник Джуд Лианг, бил изправен пред доста тежък избор. Хората му трябвало да преминат рискова река. Цената, която генералът трябвало да заплати, била огромна. Армията от отсрещната страна желала да види 50 глави на бойците на Лианг, плаващи по реката. Той обаче приготвил на парата от лагерния огън 50 тестени произведения.
И първите паучита заплували по реката. Те избавили цели 50 души и най-важното: основано било ядене, обичано в целия свят.
Има и друга версия за произхода на паучитата – че военачалник Лианг в действителност измислил паучито, с цел да може армията му да се храни пълноценно на крайник в бойните походи. Но другата звучи надалеч по-легендарно и забавно.
По предпочитание на клиента
Паучито е храна, която разрешава потреблението на разнообразни плънки – по усет и предпочитание на клиента. Или казано с две думи – има за всички. Това е ястие, което може да се направи както във вегетариански жанр, по този начин и във вид за феновете на месните артикули.
В Югоизточна Азия с наслада похапват всевъзможни разновидности на паучито – в Малайзия, Индонезия, Филипините, Тайланд и Япония имат свои версии, като плънките там са всевъзможни комбинации от месо, риба и зеленчуци. В Европа и Съединени американски щати в последните години закуската под формата на паучи набира все по-голяма известност. А изборът – паучи със свинско, с пилешко или със зеленчуци – ще задоволи даже и най-капризните.
Заместител на обичайна закуска
В Китай паучита може да закупите даже от уличните магазинчета. Те се хапват главно на закуска и са измежду желаните от дребни и огромни. Една от аргументите е, че познатите по целия свят дъмплинги и пелмени би трябвало да се ядат с принадлежности и спомагателни сосове. Паучито обаче има голямо преимущество – направено е, с цел да се яде с ръце. Затова е комфортно за всички, които обичат положителната източна кухня, само че им се постанова да хапнат на крайник.
Опитът в България демонстрира, че паучито може да се яде когато и да е – на закуска, обяд и вечеря, а хората от ден на ден стартират да го познават и харесват.
Как се подготвя
Паучито съставлява композиция сред тесто и плънка от месо и/или зеленчуци. Не, не е пелмен. Не е и дъмплинг. Дори не е и „ варено тесто “.
Първосигнално се сещаме за „ пържене “, стане ли дума за китайска храна у нас. Интересното е, че паучито нито се пържи, нито се вари, нито се пече. Приготвя се напълно на пара – както тестото, по този начин и плънката, и наложително в специфичен съд. Приготвено по верния метод, тестото става пухкаво и меко, а плънката – сочна и ароматна. Всичко това – способи на подготвяне, история, разпространяване – нямаше да има никакво значение, в случай че не беше най-важната причина да хапнем или пробваме по този начин нашумялото в страната паучи: то е извънредно вкусно. Опиталите го се връщат за още, а на незапознатите им следва нещо неповторимо.
Легендата
Легендата свързва паучитата с ген. Лианг Тя гласи, че през 3-ти век пр.Хр. един от най-големите китайски герои – военачалник Джуд Лианг, бил изправен пред доста тежък избор. Хората му трябвало да преминат рискова река. Цената, която генералът трябвало да заплати, била огромна. Армията от отсрещната страна желала да види 50 глави на бойците на Лианг, плаващи по реката. Той обаче приготвил на парата от лагерния огън 50 тестени произведения.
И първите паучита заплували по реката. Те избавили цели 50 души и най-важното: основано било ядене, обичано в целия свят.
Има и друга версия за произхода на паучитата – че военачалник Лианг в действителност измислил паучито, с цел да може армията му да се храни пълноценно на крайник в бойните походи. Но другата звучи надалеч по-легендарно и забавно.
По предпочитание на клиента
Паучито е храна, която разрешава потреблението на разнообразни плънки – по усет и предпочитание на клиента. Или казано с две думи – има за всички. Това е ястие, което може да се направи както във вегетариански жанр, по този начин и във вид за феновете на месните артикули.
В Югоизточна Азия с наслада похапват всевъзможни разновидности на паучито – в Малайзия, Индонезия, Филипините, Тайланд и Япония имат свои версии, като плънките там са всевъзможни комбинации от месо, риба и зеленчуци. В Европа и Съединени американски щати в последните години закуската под формата на паучи набира все по-голяма известност. А изборът – паучи със свинско, с пилешко или със зеленчуци – ще задоволи даже и най-капризните.
Заместител на обичайна закуска
В Китай паучита може да закупите даже от уличните магазинчета. Те се хапват главно на закуска и са измежду желаните от дребни и огромни. Една от аргументите е, че познатите по целия свят дъмплинги и пелмени би трябвало да се ядат с принадлежности и спомагателни сосове. Паучито обаче има голямо преимущество – направено е, с цел да се яде с ръце. Затова е комфортно за всички, които обичат положителната източна кухня, само че им се постанова да хапнат на крайник.
Опитът в България демонстрира, че паучито може да се яде когато и да е – на закуска, обяд и вечеря, а хората от ден на ден стартират да го познават и харесват.
Как се подготвя
Паучито съставлява композиция сред тесто и плънка от месо и/или зеленчуци. Не, не е пелмен. Не е и дъмплинг. Дори не е и „ варено тесто “.
Първосигнално се сещаме за „ пържене “, стане ли дума за китайска храна у нас. Интересното е, че паучито нито се пържи, нито се вари, нито се пече. Приготвя се напълно на пара – както тестото, по този начин и плънката, и наложително в специфичен съд. Приготвено по верния метод, тестото става пухкаво и меко, а плънката – сочна и ароматна. Всичко това – способи на подготвяне, история, разпространяване – нямаше да има никакво значение, в случай че не беше най-важната причина да хапнем или пробваме по този начин нашумялото в страната паучи: то е извънредно вкусно. Опиталите го се връщат за още, а на незапознатите им следва нещо неповторимо.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ