Това твърди Даниъл Голман в книгата си Фокусът“ (ИК Изток-Запад“)

...
Това твърди Даниъл Голман в книгата си Фокусът“ (ИК Изток-Запад“)
Коментари Харесай

Вниманието се тренира като мускул

Това твърди Даниъл Голман в книгата си „ Фокусът “ (ИК „ Изток-Запад “) и изяснява ‒ при незадоволителна приложимост отслабва, при подобаващи тренировки укрепва, написа Obekti.bg. Но по какъв начин да поемем контрола върху вниманието си в свят, в който ежедневно сме атакувани от ненужна информация?
Отговорите са в книгата, която е извънредно потребно управление и неповторимо проучване, което съчетава у себе си безапелационни прозрения, разнородни образци и настоящи научни новости. Според създателя ключът към сполучливия ни персонален и професионален живот е в способността да фокусираме вниманието си. Писателят предлага налични пояснения по какъв начин да подобрим този фокус.

Даниъл Голман разграничава три типа централизация: вътрешна, друга и външна. Вътрешната ни настройва към личните предчувствия, управителни полезности и по-добри решения. Другата изглажда връзките с хората в живота ни. Външната ни дава опция да се ориентираме в по-големия свят. Чрез развиването на трите типа фокусиране всеки от нас може да откри баланс и да бъде работлив и благополучен.

И това е забавно: Мобилните здравни приложения: Има ли действителна изгода от тях? - четете тази и още потребни вести на zdrave.to

На базата на разнообразни проучвания и на практика резултати Голдман разкрива, че механизмът, който главно спомага за личностното ни съзряване, е тъкмо вниманието. Осъзнатото, единно и тренирано внимание подсигурява триумфи във всяко занятие.

Даниъл Голман е някогашен създател на „ Ню Йорк Таймс “, академик и публицист, създател на тринадесет книги и постоянно е канен за преподавател в разнообразни колежи. Той е съосновател на Обединението за академично, обществено и прочувствено образование в Йейлския университет. Живее в Масачусетс.

Преводът от британски е дело на Елена Филипова, превела книги като „ След Вавилон “, „ Как да създадем разум “ и „ По-добрите ангели на нашата природа “, създател на корицата е Андрей Козарев.

***

Откъс от Втора част на " Фокусът " - „ Самоосъзнатост “

Мозъчната карта на тялото

След като му беше открит рак на черния дроб, който щеше да отнеме живота му няколко години по-късно, Стив Джобс изнесе една прочувствена тирада пред курс абитуриенти на Станфордския университет. Съветът на Джобс: „ Не оставяйте гласа на непознатите отзиви да заглуши вътрешния ви глас. И най-важното, имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си. Те към този момент някак знаят какво желаете да станете в действителност. “3

Но по какъв начин да се вслушате във „ вътрешния си глас “, в това, което сърцето и интуицията ви някак към този момент знаят? Налага се да разчитате на сигналите от тялото си.

Може да сте виждали чудноватата картинка на тяло, изобразено от позиция на соматосензорната мозъчна кора – изображението следва чувствата, регистрирани от другите зони по кожата ни и надлежно създанието на картинката има дребна главица, само че големи устни и език, дребни ръчички, само че грамадни пръсти – като всичко това отразява относителната сензитивност на нервите в другите елементи на тялото.

Подобно наблюдаване на вътрешните ни органи се прави от инсулата, скрита зад челните дялове на мозъка. Инсулата картографира вътрешностите на тялото ни чрез невронни вериги, свързани с червата, сърцето, черния дроб, белите дробове, гениталиите – всеки орган си има характерното място. Това разрешава на инсулата да работи като надзорен център за действието на органите, изпращайки сигнали към сърцето по кое време да забави ритъма си, към дробовете – по кое време да поемат по-дълбоко мирис.

Вниманието, ориентирано във вътрешността, към някоя част от тялото, усилва чувствителността на инсулата към съответната зона, която ревизираме. Вслушайте се в сърдечния си темп и инсулата ще задейства повече неврони от тази верига. Доколко добре хората усещат сърдечния си темп в действителност е станало общоприет метод за премерване на самоосъзнатостта им. Колкото по-добри са в това, толкоз по-голяма е инсулата им4.

Инсулата ни настройва освен към органите ни; от нея зависи самото ни чувство по какъв начин се чувстваме5. Хората, които не си дават сметка за страстите си (и също – показателно, както ще забележим, – за това по какъв начин се усещат другите), имат по-мудно настояща инсула в съпоставяне със мощната интензивност, откривана при хора, мощно настроени към вътрешния си прочувствен живот. Най-крайният случай на дисонанс са хората с алекситимия, които просто не знаят какво усещат и не могат да си показват какво би могъл да усеща някой друг6.

Нашите „ вътрешни усеща “ са послания от инсулата и други функциониращи изпод нагоре системи, които опростяват житейските ни решения, като насочват вниманието ни към по-практичните разновидности. Колкото по-добри сме в разчитането на тези послания, толкоз по-добра е интуицията ни.

Да вземем това натрапчиво вътрешно чувство, което ви обгръща от време на време, когато подозирате, че забравяте нещо значимо, заминавайки на дълъг път. Бегачка на маратон ми описа за един случай, когато била тръгнала на съревнование и ѝ предстояли 650 км път. Тя усетила това натрапчиво чувство – само че го пренебрегнала. Докато карала по автомагистралата обаче то не я оставяло на мира. В един миг осъзнала какво я гризяло – била си не запомнила маратонките!

Отбила и предходна през един мол, който към този момент бил на затваряне, и това избавило ситуацията. Но новите ѝ маратонки не били от марката, която нормално носела. Както ми сподели: „ Никога не съм била по-вкисната! “

Соматичен маркер е терминът на невроучения Антонио Дамазио за чувствата в тялото ни, които ни споделят по кое време даден избор наподобява неправилен и по кое време правилен7. Тези системи изпод нагоре телеграфират заключенията си чрез чувствата от вътрешностите ни, неведнъж дълго преди системите от горната страна надолу да стигнат до по-обмислен извод.

Вентромедиалната префронтална зона, основна част от тази система, управлява нашите решения, когато сме изправени пред най-сложните житейски избори, като да вземем за пример за кого да се оженим или омъжим, дали да купим къща. Подобни избори не могат да бъдат правени посредством леден разумен разбор. По-добре би било да разиграем разновидността по какъв начин бихме се чувствали, в случай че изберем А вместо Б. Тази мозъчна зона работи като вътрешно кормило.

Съществуват два съществени потока на самосъзнанието: Аз, което построява разкази за нашето минало и бъдеще, и „ аз “, което ни ни връща в непосредственото настояще. Аз както видяхме, свързва това, което претърпяваме във времето. В внезапен контрастност „ аз “, съществува единствено в суровите прекарвания на непосредствения миг.

Нашето най-интимно възприятие за себе си – „ аз “ отразява откъслечния общ брой на нашите сетивни усещания и изключително на телесните ни положения. То се построява от системата на мозъка ни за картографиране на тялото посредством инсулата8.

Тези сигнали от вътрешната страна са нашите вътрешни водачи, които ни оказват помощ на доста равнища – от воденето на живот съгласно водещите ни полезности до незабравянето на спортните обувки.

Както ми показа една изпълнителка от „ Сирк дю Солей “, при своите изнурителни тренировки цирковите акробати се стремят към „ съвършената процедура “, при която законите на физическото придвижване и разпоредбите на биомеханиката се съчетават в ъгли, скорости и моменти, тъй че ставаш „ по-съвършен през множеството време – в никакъв случай не си идеален от самото начало “.

А по какъв начин акробатите схващат, че се приближават до съвършенството? „ Това се усеща. Чувстваш го в ставите си още преди да го схванеш с главата. “
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР