България има голяма нужда от иновативна дигитализация
Това стана ясно през днешния ден на среща за поощряване на районите от периферна и разрастваща се Европа към развиване на цифрови иновационни екосистеми.
Водещ на мероприятието бе Силвия Щумп от Сдружение „ Business Agency “, ръководител на Управителния съвет и началник на план по Програма „ Interreg Europe 2014- 2020 “
„ CARPEDIGEM “
Съсредоточават напълно върху нововъведения и върху поддръжката на предприемаческия дух, на Start up- ите и съдействието на огромния бизнес и Start up- ите, като също по този начин, оферират услуги, които са с външно финансиране, а не против възнаграждение за цифровата промяна на фирмите.
„ Дигитализацията е измежду най- значимите цели на Европейската комисия през последните години, само че най- значимото за нас стои и в стратегиите на държавното управление на Република България. Европа фрапантно изостава в съпоставяне със Съединени американски щати и Китай, където производството е мощно цифровизирано, трудът е високо дипломиран. Конкурентно способността на фирмите е подкрепена от националните политики за цифровизация и от високата степен на подготовка на личния състав за дигитализиране на производството “, съобщи Силвия Щумп
За огромно страдание, фрапантно изостава България, и тази година още веднъж в по този начин нареченият „ Индекс за цифровизация на обществото и стопанската система в Европа “ - добави тя.
В България в предходният програмен интервал, съществуват Центрове за върхови достижения, а по този начин нужните Центрове за компетентност, няма. Стана ясно, че е има извоювани планове, само че те по този начин и не са осъществени по разнообразни аргументи. Средствата са били делегирани на Министерството на образованието и науката. Идеята на Дигиталния иновационен хъб е първо да обезпечи достъп до Центровете на подготвеност.
Предвидено е да развива иновационната екосистема, да развива пазари, да прави образования и така нататък
В България сега работещ по разпоредбите Дигитален иновационен хъб, няма. Всъщмост, има един в София.
Бяха дадени образци с градове в Европа и света, по какъв начин тъкмо работят цифровизираните компании и производства.
47 % от Датските компании са високо цифровизирани, а единствено 12 % са такива в Гърция. Откроиха се и няколко образеца от дребни градчета по света с население не по- огромно от 80 000 души. Там към този момент навлезли и продуктивно работещи цифрови нововъведения, откриват работни места, дават занаят и „ изхранват “ цели дребни градове и села, инвестирайки във
Start up- ите. Предметът на инвестицията, не е нищо гратис, а олекотени условия на кредитиране, основаване на условия за насърчаване на бизнес.
Някак непретенциозно стои България до страни като Дания и даже Словения.
Според отчетите по отношение на DESI по страни, които съчетават количествени данни от индикаторите на DESI по петте измерения на показателя със характерни за всяка страна политически заключения, и най- положителни практики. Върховно достижение за 2019 година – Второ място в Европейския съюз по брой на общините, обхванати от самодейността „ WiFi4EU “, а съгласно данните от други статистики, си разделяме последното място с Румъния, като в три индикатора, те даже са преди нас.
Преди 2 години, малко преди Коледа, Варна бе определена да бъде една от 30-те европейски града, които ще получат поддръжката на Европейската комисия за развиване на Дигитализацията.
Дигиталният иновационен хъб работи на правилото на едно гише, като дава на клиентите достъп до нови технологии и финансови механизми за поддръжка и основаване на мрежи. След като преминат програмата за образование, цифровите хъбове би трябвало да се трансфорат във значим дирек за цифровизацията на промишлеността в определените страни и райони, където сега се влагат по-малко в цифровите технологии в сравнение с в други елементи на Европа или в други браншове.
Все още еврокомисар, Мария Габриел при публична аудиенция във Варна, приказва за опциите, които дава основаването на цифров хъб.
Нуждата от нововъведения е от извънредно значение за развиването на стопанската система и качеството на живот.
Иновациите са нещото, което подвига даже възрастовата граница на смъртност, развивайки медицината в тази посока.
Политическата среда основава изискванията за развиването на всички браншове в страната.
От нея зависи и финансирането, респективно и съществуването на новаторската и цифрова рамка на общата съвременна и продуктивна „ картина “ в България.
Геновева Михайлова
Водещ на мероприятието бе Силвия Щумп от Сдружение „ Business Agency “, ръководител на Управителния съвет и началник на план по Програма „ Interreg Europe 2014- 2020 “
„ CARPEDIGEM “
Съсредоточават напълно върху нововъведения и върху поддръжката на предприемаческия дух, на Start up- ите и съдействието на огромния бизнес и Start up- ите, като също по този начин, оферират услуги, които са с външно финансиране, а не против възнаграждение за цифровата промяна на фирмите.
„ Дигитализацията е измежду най- значимите цели на Европейската комисия през последните години, само че най- значимото за нас стои и в стратегиите на държавното управление на Република България. Европа фрапантно изостава в съпоставяне със Съединени американски щати и Китай, където производството е мощно цифровизирано, трудът е високо дипломиран. Конкурентно способността на фирмите е подкрепена от националните политики за цифровизация и от високата степен на подготовка на личния състав за дигитализиране на производството “, съобщи Силвия Щумп
За огромно страдание, фрапантно изостава България, и тази година още веднъж в по този начин нареченият „ Индекс за цифровизация на обществото и стопанската система в Европа “ - добави тя.
В България в предходният програмен интервал, съществуват Центрове за върхови достижения, а по този начин нужните Центрове за компетентност, няма. Стана ясно, че е има извоювани планове, само че те по този начин и не са осъществени по разнообразни аргументи. Средствата са били делегирани на Министерството на образованието и науката. Идеята на Дигиталния иновационен хъб е първо да обезпечи достъп до Центровете на подготвеност.
Предвидено е да развива иновационната екосистема, да развива пазари, да прави образования и така нататък
В България сега работещ по разпоредбите Дигитален иновационен хъб, няма. Всъщмост, има един в София.
Бяха дадени образци с градове в Европа и света, по какъв начин тъкмо работят цифровизираните компании и производства.
47 % от Датските компании са високо цифровизирани, а единствено 12 % са такива в Гърция. Откроиха се и няколко образеца от дребни градчета по света с население не по- огромно от 80 000 души. Там към този момент навлезли и продуктивно работещи цифрови нововъведения, откриват работни места, дават занаят и „ изхранват “ цели дребни градове и села, инвестирайки във
Start up- ите. Предметът на инвестицията, не е нищо гратис, а олекотени условия на кредитиране, основаване на условия за насърчаване на бизнес.
Някак непретенциозно стои България до страни като Дания и даже Словения.
Според отчетите по отношение на DESI по страни, които съчетават количествени данни от индикаторите на DESI по петте измерения на показателя със характерни за всяка страна политически заключения, и най- положителни практики. Върховно достижение за 2019 година – Второ място в Европейския съюз по брой на общините, обхванати от самодейността „ WiFi4EU “, а съгласно данните от други статистики, си разделяме последното място с Румъния, като в три индикатора, те даже са преди нас.
Преди 2 години, малко преди Коледа, Варна бе определена да бъде една от 30-те европейски града, които ще получат поддръжката на Европейската комисия за развиване на Дигитализацията.
Дигиталният иновационен хъб работи на правилото на едно гише, като дава на клиентите достъп до нови технологии и финансови механизми за поддръжка и основаване на мрежи. След като преминат програмата за образование, цифровите хъбове би трябвало да се трансфорат във значим дирек за цифровизацията на промишлеността в определените страни и райони, където сега се влагат по-малко в цифровите технологии в сравнение с в други елементи на Европа или в други браншове.
Все още еврокомисар, Мария Габриел при публична аудиенция във Варна, приказва за опциите, които дава основаването на цифров хъб.
Нуждата от нововъведения е от извънредно значение за развиването на стопанската система и качеството на живот.
Иновациите са нещото, което подвига даже възрастовата граница на смъртност, развивайки медицината в тази посока.
Политическата среда основава изискванията за развиването на всички браншове в страната.
От нея зависи и финансирането, респективно и съществуването на новаторската и цифрова рамка на общата съвременна и продуктивна „ картина “ в България.
Геновева Михайлова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ