Това сияйно лице, което притежаваше, безупречните й черти и едно

„ Това сияйно лице, което притежаваше, безупречните й черти и едно привидно успокоение, което изпълваше цялото пространство и те караше да стоиш... по-мирен, по-смирен. Това е моето удивление. Незабравимо " - Цветана Манева

Невена Коканова (р. 12 декември 1938 г.) е без спор най-обичана българска актриса. Нейни са едни от най-знаковите женски функции в киното и в театъра. Недостижима с аристократичното си лъчение, харизма, само че също по този начин земен и топъл човек. Напълно незабравима...

Тя изиграва над 50 функции в киното. Първата й роля като Ема във кино лентата „ Години за обич “ (1957 г.) на режисьора Янко Янков. Следва невероятна кариера:

1. Ирина от „ Тютюн “ (1962 година, реж. Никола Корабов),


2. Жана от „ Инспекторът и нощта “ (1963 година,реж. Рангел Вълчанов),


3. Лиза от „ Крадецът на праскови “ (1964 година, реж. Въло Радев)


4. Ана от „ Карамбол “ (1966 година, реж. Любомир Шарланджиев),


5. Неда от „ Отклонение “ (1967 година, реж. Гриша Островски),


6. Герда от „ С мирис на бадеми “ (1967 година, реж. Любомир Шарланджиев),


7. Тинка от „ Момчето си отива “ (1972 година, реж. Людмил Кирков),


8. Николина от " Най-добрият човек, който познавам! ", (1973 година реж. Любомир Шарланджиев),


9. Французойката от " Язовецът " (1981 година реж Павел Павлов),


10. Вероника от " Дом за нашите деца " (1988 и 1991 г.реж. Неделчо Чернев)


Последната поява на Невена Коканова на екран е в сериала " Дунав мост " през 1999 година. На 3 юни 2000 г, ненавършила 62 година, тя си отива от рак.