Това ще е мерило за пропастта между Америка и нейните

Това ще е мерило за пропастта сред Америка и нейните съдружници и за това, по какъв начин президентът Доналд Тръмп наложи разрушителния си темперамент на света, от чийто изблик всички в Биариц се отвращават.
Предвид наглото и непредвидимо държание и въодушевление на президента през последните няколко дни, концепцията, че той може да повтори експлоадирането си и ранното си овакантяване както на последната среща на върха на Г-7 в Канада предходната година, не може да бъде изключена. В последна сметка той просто се отдръпна от държавно посещаване в Дания, тъй като тя отхвърли да разисква продажбата на Гренландия. Така стартира публикация на CNN, в превод на БГНЕС.
Тръмп постоянно предизвика с жлъчност сътрудниците си оттатък Атлантическия океан, като подлага на критика задграничните водачи, които прекараха последните две години и половина в опити, нормално безуспешни, да измислят по какъв начин да се оправят с него. Поведението му е заричане, спазено за гласоподавателите, които имат вяра, че приятелите на Америка се възползват от нейните гаранции за мощ и сигурност.
Миналия месец, да вземем за пример, той взриви френския президент Еманюел Макрон за „ нелепостта “ върху налога върху цифровите услуги, който удари американските компании и даде обещание да наложи мита върху френските виновност.
Предвиждайки неприятности от страна на Тръмп, Макрон се отхвърли от постоянното официално съобщение на срещата на върха, като се опитваше да отклони фокуса на вниманието от несъгласията, които се носят във френския курорт.
Предвиждайки неприятности от страна на Тръмп, Макрон се отхвърли от постоянното официално съобщение на срещата на върха, като се опитваше да в профил фокуса от несъгласията, които се носят във френския курорт за сърф.
Г7 , група от богати демокрации, която се състои от Англия, Франция, Германия, Съединени американски щати, Италия, Япония и Канада, е тъкмо този тип глобализирано събиране, от което Тръмп и неговите поддръжници се отвращават и единствено по себе си е съвсем срещу неговата философия за „ Америка преди всичко ”.
Президентът Тръмп избира двустранните срещи, в които може да се възползва от превъзходството на Съединени американски щати и счита, че националният суверенитет, а не многостранното съдействие, е основата на интернационалните връзки.
Освен това внезапните промени на Тръмп във външната политика на Съединени американски щати отвориха необятни пролуки с Европа във връзка с климатичните промени, Иран, търговията и излизането на Англия от Европейския съюз.
„ Това, което виждаме, мисля, е единствено институционализацията на Америка - тази седмица ще забележим президента Макрон във Франция да се пробва да управлява шестицата по интелигентен метод “, сподели Хедър Конъли от Центъра за стратегически и интернационалните изследвания по време на конферентен диалог, при прелиминарен обзор на срещата.
" Другите страни се пробват да схванат кой ще поеме новото водачество и могат ли да се задържат, до момента в който Съединени американски щати не се върнат към тази лидерска роля, в случай че това стане, или ще би трябвало да оцелеят независимо без Съединени американски щати. "
Спектакълът на Тръмп, който спори с задгранични водачи – заловен на емблематичната му фотография на срещата на Г7 в Квебек предходната година ужасява критиците му и американското външнополитическо статукво.
Което изяснява за какво Тръмп може да види политическа изгода в това да бъде недоволният компетентен човек на среща, която някои външнополитически анализатори започнаха да назовават Г7 минус един.
Тръмп да регистрира силата на американската стопанска система
Все отново има и няколко аргументи, заради които Тръмп може да откри тази среща на върха по-приятна и потребна от множеството му пътувания в чужбина.
Като начало той ще получи късмет да се похвали, защото ветровете на икономическия крах стартират да проникват в Европа, която е в доста по-лоша форма от стопанската система на Съединени американски щати, макар опасенията от криза.
" Виждахме темпове на напредък, които не смятахме за вероятни единствено преди няколко години. И можете да сравните това с нещата, които се случват в Европа, където има застой. "
Тръмп има мощен политически интерес да помогне на Европа да се отърси от икономическото си неразположение, поради опасенията, че последващият резултат може да насочи американската стопанска система - евентуалният му достъп до втори мандат - в първия й спад след Голямата криза.
Проблемът е, че доста европейски водачи виждат Тръмп, неговата комерсиална война с Китай и владеенето на митата като способствуващ фактор за техните проблеми, тъй че съглашението за идващите стъпки може да бъде непредвидимо.
Тръмп също заплашва да раздели групата поради апелите си за назад приемане на Русия, която беше изхвърлена от групата след анексирането на Крим през 2014 година
Високопоставен американски чиновник съобщи тази седмица, че Тръмп и Макрон са се съгласили президентът Владимир Путин да бъде поканен на срещата на върха, която ще се организира в Съединените щати следващата година.
Макрон обаче съобщи тази седмица, че би било „ стратегическа неточност “ да се предложения Русия назад, преди да се уреди въпросът с Украйна. Англия и Германия също са изразили запаси.
Но като хазаин на срещата следващата година Тръмп - може би в един от своите лични курорти в Съединени американски щати - ще има по-голяма власт да дефинира листата с посетители.
" Знаем, че Тръмп не харесва интернационалните институции - значи ще анулира срещата на Г-7 следващата година? " - попита Николас Дунган от Атлантическия съвет и на Science Po, влиятелен университет във Франция.
" Не, той няма да я анулира. Като предложения Путин, той ще пъхне кол в окото на останалите членове на G7, които ще би трябвало да решат дали да бойкотират G7 в Съединени американски щати ", предвижда Дунган.
Друга област на противоречие с Франция може да бъде по отношение на изменението на климата, което Тръмп дефинира като китайска машинация. Президентът сътвори цепнатина в връзките с Европа, като се отдръпна от Парижкото съглашение за климата и не участва на срещата по въпроса в Г7 на Канада.
Тръмп би могъл също да ядоса водачи като Макрон и немския канцлер Ангела Меркел с неговата откровена поддръжка за Брекзит и откритата неприязън към Европейския съюз.
Той ще организира първата си среща с Борис Джонсън, откогато новият английски министър председател встъпи в служба, а президентът Тръмп го окуражава да изтегли Англия от Европейски Съюз без договорка с блока на 31 октомври.
Съветникът по националната сигурност Джон Болтън посети Лондон неотдавна и изрази твърдата поддръжка на Съединени американски щати за комерсиалната договорка, която Англия ще има с Вашингтон отвън Европейски Съюз.
Болтън заявява, че той и Тръмп са " напуснали, преди да има напускащи ", и укори управлението на Европейския съюз и отношението му към своите хора.
" Модата в Европейския съюз: Когато хората гласоподават по неверен метод от пътя, по който елитите желаят, тогава би трябвало да накараме селяните да гласоподават още веднъж и още веднъж, до момента в който не се оправят ", сподели той.
Европейските водачи се притесняват, че бездействието или „ твърдият Брекзит “ и произлизащият от това безпорядък при пристанищата и граничните пунктове ще навредят на техните стопански системи - въпреки и не толкоз, колкото английските.
Те също са комплицирани от отношението на Тръмп към блока, който Съединени американски щати от дълго време поддържат като опора на стабилността след Втората международна война.
Тръмп направи реклама на другарството си с Джонсън, като неотдавна го назова " Тръмп на Англия ". Има стилистични прилики сред двамата: и двамата имат склонността да омаловажават детайлностите.
Но поддръжката на Тръмп слага Джонсън в затруднено състояние, не на последно място, тъй като президентът е неизвестен във Англия.
Премиерът - над който Тръмп има доста въздействие, заради потребността на Англия от комерсиална договорка - би трябвало да измисли по какъв начин да се нарежда сред американските и европейските водачи и да избегне отчуждаването на елементарно разгневяващия се Тръмп.
Въпреки, че са съгласни по отношение на Брекзит, Джонсън и Тръмп имат огромни разлики, в това число във връзка с климатичните промени и иранската нуклеарна договорка. Белият дом нападателно се пробва да отслаби европейското въздействие, като откъсне Англия от Европейски Съюз.