Тя ме изостави след раждането, но пораснах и намерих истинско и любящо семейство
Това се случи преди доста време. Роден съм на 29 юли 1995 година, само че майка ми имала свои проекти за живота, без мое присъединяване. Многократно я разубеждавали, само че тя отново упорствала на своето и ме оставила на произвола на ориста.
Разбира се, аз не разбирах това, защото бях още бебе. През цялото време, до момента в който бях в дома за малолетни, никой не ме взе и след няколко години се озовах в сиропиталище.
Настъпиха напълно други времена. Отначало всичко беше наред, само че с времето започнах да попадам под въздействието на деца, които към този момент познаваха фамилния живот и знаят какво са баща и мама.
Всеки, несъмнено, имаше своя характерна обстановка и повода да попадне в тази институция, само че множеството от тях бяха деца от неблагополучни фамилии. Винаги сме желали независимост, самостоятелност. Децата постоянно бягаха от сиропиталището, след което се връщаха или ги намираха и връщаха. Аз не посмях, само че в един прекрасен миг другар съумя да ме убеди и въпреки всичко избягахме.
Буквално се любувах на тази независимост, само че тъкмо досега, в който ми се дояде и нямаше къде да дремя. След като прекарах първата нощ в някакво мазе, хапвайки някакъв остарял самун, несъмнено взех решение да се върна. Но приятелят ми ме убеждаваше по всевъзможен метод и съумя. Предложи да проникнем в една къща и да откраднем храна от там.
Убеден, че няма никой, се съгласих и се заехме с работата. Аз отворих хладилника, а той стартира да търси пари, само че по някое време една жена излезе от стаята и аз замръзнах пред отворения ледник в ступор, а приятелят ми съумя да избяга. Тя не ми се скара, не се обади в полицията, просто попита с усмивка: „ Искаш ли да ядеш? “, В отговор аз кимнах с глава.
Жената ме настани на масата и ме нахрани с същинска домашна храна, от която останах във екстаз. Говорихме с нея, скоро брачният партньор й се разсъни. Страхувах се, само че той се оказа също толкоз добър човек. Дадоха ми стая да дремя.
На сутринта пристигнахме в сиропиталището, аз отидох в постройката, а те отидоха при управлението. След малко ме извикаха при шефа. Жената и мъжът й описаха всичко и когато дойдох ме попитаха дали желая да пребивавам при тях. Разбира се, бях доста разчувствуван, само че отговорих с да)))
Времето минаваше, радвах се на живота. Както се оказа, появи се и по-голям брат с появяването на това прелестно семейство. Записах положително учебно заведение, където открих доста другари, в резюме всичко ми се получи и най-сетне изпитах това възприятие, наречено родителска обич.
Днес към този момент имам жена, две дъщери и наследник, добра работа. Давам двойно на родителите и фамилията си цялата обич и грижа, която те ми дадоха. Дори не мога да си показва по какъв начин можеш да оставиш личното си дете, какво би трябвало да има в главата на човек, който е стигнал до това.
Сега при нас всичко е наред и съм доста, доста благополучен!!!
